Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 2121
Година 05.12.2019 Град
Бургас
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, III
състав, на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в публично
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Чавдар Димитров
Секретаря Ирина
Ламбова
Прокурор
Като разгледа
докладваното от съдия Димитров административно дело номер 1236 по описа за 2019
година и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството
е образувано по повод жалба, подадена от К.Н. ***, против разрешение за строеж
№ П – 21/12.04.2018г. за строеж: “Преустройство на апартамент №2 с
идентификатор 07079.614.324.4.2 в апартаменти №2 и №2а в съществуваща жилищна
сграда с идентификатор 07079.614.324 по КК на гр. Бургас, УПИ III42-7542, кв.59 по плана
на к-с Възраждане, с административен адрес гр. Бургас, ул. Елин Пелин №16,
издадено от гл. експерт арх. Венета Иванова, на основание Заповед
№494/23.02.2016г. на кмета на Община Бургас. В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност на издаденото разрешение за строеж, поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните норми при провеждане на производството по
издаването му.
В
съдебно заседание чрез процесуалния си представителижалбоподателят поддържа
жалбата, ангажира доказателства и моли да бъде постановено решение, с което да бъде
отменена изцяло обжалваната заповед.
Ответникът
по жалбата – гл. експерт Отдел ГАТИ при Община Бургас, редовно уведомен, в
съдебно заседание, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като
неоснователна, ангажира доказателства и моли да бъде постановено решение, с
което жалбата да бъде оставена без
уважение.
В
съдебното производство, като заинтересувани страни са били конституирани всичли
членове на етажната собственост на сградата, в която е разположен
преустройвания обект, а именно: К.Х.Д.,
С.Х.Д., които оспорват депозираната жалба. „ИФП 3“ ООД, редовно уведомено,
което чрез законните си представители П.П.и Ф. Х.Х., също оспорва жалбата,
както и С.Г.Я., редовно уведомена, се явява лично. Конституирани като
заинтересовани страни в настоящото производство са били още И.Д.Ф., Я.Н.К., Х.М.Г.,
В.Р.Р., Г.П.М. и не на последно място съпругата на жалбоподателя - Г. РАЙЧЕВА
ПАНАЙОТОВА-Н., поддържаща процесната жалба, представлявана от процесуалния
представител на жалбоподателя - адв.А., надлежно упълномощена.
Административен
съд Бургас, намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по
чл.215, ал.1 от ЗУТ от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Съгласно
чл.149, ал.2 от ЗУТ заинтересувани лица в производството по издаване на
разрешение за строеж са:
-
т.1.в случаите на нов
строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж - възложителят,
собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето,
което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, а в случаите
на строежи в квартали и имоти по чл. 22, ал.1 - възложителят и собственикът на
земята;
-
т.2. в случаите на
преустройство и промяна на предназначението на заварен строеж - лицата по
чл.38, ал. 3 и 4 и чл. 39, ал. 2 и
-
т.3. в случаите по чл.
185, ал. 1 и 2 - собствениците и носителите на ограничени вещни права в
сградата, съответно собствениците в етажната собственост.
В
случая се обжалва разрешение за строеж № П-21/12.04.2018г., с което на
основание чл.148, ал.1, ал.2 и ал.4 и чл.185, ал.2 от ЗУТ е разрешено на К.Х.Д.
и С.Х.Д. с адрес *** да извършат строителство съгласно одобрен на 12.04.2018г.
технически инвестиционен проект на основание чл.142, ал.1 и чл.145, ал.1 в
условията на чл.142, ал.6, т.2 ЗУТ, окомплектован по части , Архитектура, конструктивна,
ВиК, Ел и ОВКХТТГ, за строеж „Преустройство на апартамент №2 с идентификатор
07079.614.324.4.2 в апартаменти №2 и №2а в съществуваща жилищна сграда, с
идентификатор 07079.614.324 по КК на гр. Бургас, УПИ III42-7542, кв.59 по плана
на к-с Възраждане, с административен адрес гр. Бургас, ул. Елин Пелин №16. Т.е.
касае се за преустройство на обект в съществуваща сграда, а не за преустройство
на цялата сграда.
Предвид
предмета на спора кръгът на заинтересуваните лица не се определя от нормата на
чл.149, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, съгласно които в първия от случаите заинтересовани
лица са възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в
поземления имот и лицето с учредени права на строеж, съответно във втория случай собствениците в
етажната собственост. Това е така, защото оспореното разрешение за строеж не
касае нито нов строеж, пристрояване или надстрояване
на заварен такъв (чл.149, ал.2, т.1 ЗУТ),
нито се касае за преустройство и промяна на предназначението на цял заварен
строеж ( чл.149, ал.2, т.2). В конкретния случай, според събраните по делото
доказателства съдът приема, че се се касае за хипотезата на т.3 визираща преустройство
на отделни обекти в сграда етажна собственост – случай по чл. 185, ал.2, вр.
ал.1 т.1, т.4 и т.5 ЗУТ, в който случай заинтересовани лица се явяват всички
останали собственици от етажната собственост. В своята жалба жалбоподателят излага твърдения, че
притежава това качество и то се установява и от доказателствата съдържащи се в
представената по делото административна преписка и от тези събрани в хода на
съдебното производство – представения по делото н.а. за собственост на жилище в
засегнатата сграда (л.15-18). Предвид изложеното, същият е заинтересувано лице,
което има право да обжалва издаденото разрешение за строеж по смисъла на
чл.149, ал.2, т.3 от ЗУТ, съгласно която в случаите на чл.185, ал. 1
заинтересувани лица са останалите собственици от етажната собственост.
При
така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото
писмени доказателства касателно допустимостта на жалбата, съдът пристъпи към
разглеждане съществото на спора.
Съобразно
разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.
Настоящият
състав счита, че разрешение за строеж № П-21/12.04.2018г. издадено
от гл. експерт арх. Венета Иванова, на основание Заповед №494/23.02.2016г. на
кмета на Община Бургас е издадена от компетентен орган, с оглед на разпоредбата
на § 1, ал.3 от допълнителните разпоредби на ЗУТ, според която кметът на
общината може да предостави свои функции по този закон на заместниците си, на
главния архитект на общината и на други длъжностни лица от общинската
администрация. С оглед така посочените правни норми и представените
доказателства, се установява, че обжалваната заповед е издадена от компетентен
орган, след надлежна делегация на правомощия.
При
издаване на разрешението не са допуснати и нарушения на процесуалните правила, които
да са толкова съществени и да ограничават до такава степен правата и законните
интереси на жалбоподателите, че да водят до абсолютната невалидност на
оспорения административен акт, тъй като са спазени целите и духът на закона,
както и нормативноустановената писмена форма на разрешението за строеж.
Административният
орган, след като е бил надлежно сезиран с подадено искане, в съответствие със
законоустановените си в чл.26 от АПК задължения, е уведомил всички преценени
като заинтересувани лица по образуваното административно производство, като им
е предоставил възможност да оспорят издаденото разрешение за строеж. Също така,
преди да издаде процесната заповед, съобразно чл.35 от АПК той е установил
фактите и обстоятелствата от значение за случая. Твърдението на
жалбоподателите, че не всички заинтересовани лица са уведомени и участвали в
производството по делото, не препятсва същите на собствено основание при
узнаване за процесния акт да го оспорят. Съдебният състав в настоящото
производство служебно е издирил и уведомил известните към момента
заинтересувани лица, като им е предоставил възможност да изразят становище по
спора.
Производството
пред административния орган е започнало по заявление на К.Х.Д. и С.Х.Д. *** в
качеството им на съсобственици на жилище, намиращо се в гр. Бургас, ул. Елин
Пелин №16, като заявителите съгласно одобрени проекти са поискали да бъде
издадено разрешение за преустройството му от един в два отделни апартамента, в
сградата с идентификатор по Кадастралната Карта №07079.614.324.4. Към
заявлението са представени съгласувани технически и работни проекти по части - “Архитектурна“,
“Конструктивно становище“, “Електро“, „ВиК“ и “ОВ“, както
и документи за собственост. В представеното конструктивно становище е уточнено,
че при изпълнение на строителството е предвидено да се изградят зидове с
дебелина от 12 и 25 см. с преградно-изолационна функция, без носеща такава.
Посочено е , че помещенията запазват функцията си, което не променя
експлоатационното им натоварване. Направен е извод, че при изпълнение на
проектното преустройство не се засяга конструкцията на сградата и не се
променят параметрите на конструктивните елементи., поради което не е необходимо
увеличаване на носещата способност и коравина на конструктивните елементи на
преработваното ниво, поради което изпълнението на проекта няма да доведе до
съществена (повече от 5%) промяна на съществуващата маса, изчислителна коравина
и дуктилност на сградата. Изпълнението на последните не е в разрез с чл.5 и
чл.6 от Наредба №РД-02-20-2 от 27 януари 2012г. за проектиране на сгради и
съоръжения в земетръсни райони.
С
разрешение за строеж № П-21/12.04.2018г. (л.37 от делото), на основание чл.148,
ал.1, ал.2 и ал.4 и чл.185, ал.2 от ЗУТ е разрешено на заявителите съгласно
одобрени проекти от 12.04.2018г. “ Преустройство
на апартамент №2 с идентификатор 07079.614.324.4.2 в апартаменти №2 и №2а в
съществуваща жилищна сграда с идентификатор 07079.614.324 по КК на гр. Бургас,
УПИ III42-7542, кв.59 по плана на к-с Възраждане, с административен адрес гр.
Бургас, ул. Елин Пелин №16“. В разрешението за строеж е посочено, че обекта е IV категория , съгласно чл.9, ал.2 от
Наредба №1 за Номенклатурата на видовете строежи и чл.137, ал.1, т.4, буква „д“
от ЗУТ, т.е. и подлежи на въвеждане в експлоатация съгласно чл.177 от ЗУТ.
Срещу
това разрешение е подадено възражение (жалба) вх.№ 94-01-21037/27.06.2018г.
(л.26 от делото) от жалбоподателя в настоящото производство.
По
делото е допусната техническа експертиза с вещо лице строителен инженер, от
която се установява, че процeсното преустройство, касаещо оспореното разрешение
за строеж и обособяването на две жилища от съществуващото едно , не засяга
конструкцията на сградата, която е масивна със стоманобетонови елементи. Според
вещото лице натоварваниярта се поемат от съществуващата греда 2 и колоните,
изграени при реализиране на пъевоначалния строеж. Не е нарушена
носимоспособността на конструкцията на сградата. Преустройството не изисква
промяна на конструктивните елементи. Преценено е , че промяната в масата на
строежа на ниво 2,80 е незначително - 2,50% и не надвишава съществуващата маса
на етажното ниво на конструкцията, което допустимо надвишаване е до 5%.
Назначени
са две поредни съдебнопочеркови експертизи, които установяват обстоятелството,
че подписа на ред 4 вдясно от имената на К.Н.Н. в протокол от 15.03.2018г. за проведено
общо събрание на етажната собственост в сграда с адрес гр. Бургас, ж.к.
Възраждане, ул. Елин Пелин №16, не е изпълнен от К.Н.Н., а от съпругата му Г.Н..
По
делото е приложена проектната документация, придружена от всички видове
съгласувателни документи, като предварителни договори с ЕВН и ВиК не са
необходими, тъй като обектите са функционирали и преди преустройството, тъй
като са въведени в експлоатация.
При
така установеното, във връзка със събраните от административния орган и тези от
съда доказателства по делото не е спорно, че процесният обект . “ Преустройство на апартамент №2 с
идентификатор 07079.614.324.4.2 в апартаменти №2 и №2а в съществуваща жилищна
сграда с идентификатор 07079.614.324 по КК на гр. Бургас, УПИ III42-7542, кв.59
по плана на к-с Възраждане, с административен адрес гр. Бургас, ул. Елин Пелин
№16“ представлява строеж по смисъла на §5 т.38 от ДР на ЗУТ и е разположен в
имот - жилищна сграда-кооперация, жилище в която притежава жалбоподателя и установените,
и конституирани от съдебния състав заинтересовани страни и в първия надпартерен
етаж, на който е процесното помещение. Не е спорно още, че предназначението на
процесния обект е жилищно, а с
оспореното разрешение се одобрява преустройство на съществуващия единствен
обект – жилище в две други. Не се спори по редовността и пълнотата на одобрените
инвестиционни проекти, както и за това че за процесната промяна е искано
съгласие от собственици на имоти в етажната съсобственост на сградата където се
намира процесния обект, както и че е проведено общо събрание на етажната
съсобственост за това.
Спорно
е обстоятелството, дали такова съгласие е надлежно предоставено. Жалбоподателят
оспорва автентичността на собствения си подпис, като назначената експертиза
установява авторството в лицето на съпругата му и заинтересована страна положен
на последната страница на протокола, но следва да бъде отбелязано, че
проверката на настоящия съдебен състав касателно наличието на тази предпоставка
е от формална страна. С назначена по делото експертиза е установено, че
подписът положен за жалбоподателя е този на неговата съпруга - Г.Н.,
конституирана като заинтересована страна в съдебното производство, предвид
притежанието на жилището при условията на съпружеска имуществена общност.
Доколкото такаоспореният протокол не е бил атакуван по реда на ЗУЕС и не е
отменен, съдът приема, че същият съществува формално в правния мир и поражда
действието си, до отмяната му при евентуалното оспорване по особения ред на
ЗУЕС. Обратната теза, застъпвана от жалбоподателя би била равностойна на
допускане в административното производство на ревизия на акт с гражданскоправно
значение и преодоляване на особения ред за оспорването му по ЗУЕС, което е
недопустимо.
Във
връзка с оспореното разрешение за строеж Административният орган е приел, че е
налице хипотезата на чл.185, ал.2 ЗУТ, като всички нейни предпоставки са
изпълнени. Тези изводи се споделят частично
от настоящата инстанция. Действително приложима е именно цитираната по-горе
норма. Причина за това е наличие на констатирано в проекта прокарване нова
канализационна инсталация, която засяга помещения на отделни собственици и
по-конкретно гаража на жалбоподателя, което обстоятелство е характеристика
неотговарящя на критерия по чл.185, ал.1, т.5 ЗУТ, при който съгласие на
останалите етажни собственици не се изисква. Приложима в този случай е нормата
на чл.185, ал.2 ЗУТ. Същата предвижда, че в случаите, извън изрично посочените
в ал. 1, за разрешаване на строеж се изисква решение на общото събрание на
собствениците, взето по установения ред, и изрично писмено съгласие на всички
собственици – непосредствени съседи на обекта, а когато се завземат общи части
– съгласието на всички собственици, изразено с нотариална заверка на подписите.
От анализа на цитираната разпоредба се налага извода, че за да се преустрои
собствения на К.Д. и С.Д. обект – жилище в две отделни, следва да са налице две
кумулативно предвидени предпоставки, а именно: решение на общото събрание на
собствениците, взето по установения ред и ако се касае за завземане на общи
части от сградата- съгласие на всички собственици, изразено с нотариална
заверка на подписите, ако ли не, изрично писмено съгласие на всички собственици,
непосредствени съседи на обекта. Съгласно разпоредбата на §1, т.7 ЗУЕС „Непосредствени съседи" са
собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти, които са
разположени на същия етаж, под или над съответния обект.“
Първата
от предпоставките безспорно е налице, като по делото е представен коментирания
по-горе протокол от ОС на ЕС на сградата с идентификатор 07079.615.283.1 по
КККР на гр. Бургас. Следва да се отбележи, че не се касае за единодушно решение
(съгласие на етажната собственост), а „решение на собствениците, взето по
установения ред“. Касае се за валидновзето и неотменено по реда за оспорването
му, уреден в ЗУЕС, решение на етажната собственост, което извън случаите на
чл.17, ал.2 от същия закон следва да бъде прието с мнозинстово повече от 50 на
сто от представените идеални части от общите части на сградата. В конкретният
случай жалбоподателят видно от представения от същия н.а. притежава 10,972%
ид.ч. от общите части на сградата, в който случай дори наличието на порок във
волята му не опорочава такавзетото решение.
Въпреки
това, не се установява да е налице втората от сочените предпоставки, доколкото
видно от представена по делото Схема №15-633411-13.12.2017г. (л.62) се
установява, че съседни на процесния имот са пет имота със следните
идентификатори – 07079.614.324.4.1, 07079.614.324.4.11, 07079.614.324.4.10,
07079.614.324.4.4 и 07079.614.324.4.3;
Видно е от представените съгласия на непосредствените съседи, че липсва
съгласие от собственика на апартамент №3, находящ се на втори жилищен етаж, над
преустройваното жилище, притежаващ идентификатор 07079.614.324.4.3, както и
такова от жалбоподателя и съпругата му, притежаващи самостоятелен обект - гараж
с идентификатор 07079.614.324.4.10, находящ се под процесното жилище на ниво 0.
Това обстоятелство само по себе си е основание за отмяна на издаденото
разрешение за строеж. Липсата на тези две съгласия не може да бъде санирано с
направеното в о.с.з. изявление от страна на С.Я.. Производството е строго
формално и изисква съгласието да бъде дадено в надлежна писмена форма и то да е
налично към момента на издаване на спорното разрешение за строеж. Такова
съгласие жалбоподателят и съпругата му не са представили, като е ирелевантен подписа,
положен в протокола на общото събрание от страна на Г.Н.. Изричното писмено
съгласие на всички непосредствени съседи на преустройвания обект е
самостоятелно основание за одобряване на разрешението за строеж, което
гарантира това, че лицата непосредствено засегнати от предвижданите
преустройства са наясно в пълнота с проекта и дават съгласието си той да бъде
реализиран. Именно тази предпоставка не е била изпълнена до край и то в частта
касаеща преминаване на канализационна тръба именно през гаража на жалбоподателя
и съпругата му.
Все
пак за пълнота на изложението съдебният състав е длъжен да извърши преценка и
за наличие на останалите предпоставки, касаещи инвестиционния проект,
обосноваващи законосъобразността на издаденото разрешение за строеж. В тази
връзка съдът намира за установено следното:
Разрешението
за строеж е съпроводено с надлежно одобрени инвестиционни проекти, от които се
установява, че с разрешеното преустройство не се променя конструкцията, В и К и
ел. инсталациите на сградата. Към инвестиционните проекти в съответствие с
изискванията на чл. 38, ал. 7 от ЗУТ е приложено и конструктивно становище,
съгласно което промяната ще се извърши без промяна на конструкцията и без да се
сменят функциите на помещенията. Преустройството
е преценено, че не дава отражение на общата носимоспособност, на конструкцията и сеизмична осигуреност на сградата в
състоянието й отпреди датата на издаване на самото конструктивно становище. В заключение
е посочено, че обекта е годен за експлоатация в конструктивно отношение.
По
делото са ангажирани доказателства, вкл. и СТЕ, посредством които се установи,
че одобреният инвестиционен проект, включително и приложеното към него
конструктивно становище съответстват на действителното фактическо положение и
не са в противоречие със законовите изисквания.
Като
се има предвид обстоятелството, че предишното предназначение на обекта е било за жилище и това предназначение не е
променено, то с издаденото по повод заявлението разрешение за строеж не се
предполага друго различно предназначение, като и в двата случая е допустимо
посещение на външни лица и трудно би се предположило по какъв начин повече ще
се пречи на ползването на общите части от останалите етажни собственици, ако
имота се ползува по новия начин. Промяната не засяга общите части с даденото
разрешение за преустройство и затова не е необходимо писмено съгласие на всички
собственици.
В
административното производство по издаването на оспорената заповед не са
допуснати процесуални нарушения и оспореният акт е постановен и при спазване на
процесуалните и материалните разпоредби на закона.
Въпреки
констатираното по-горе съответствие на проекта с нормативните изисквания, на
материалния и процесуалния закони, остава недоказано, че при преустройване на
обекта от един апартамент в два е дадено необходимото съгласие на всички непосредствени
съседи на преустройвания обект, което е самостоятелно основание за отмяна на
оспореното разрешение.
В
съответствие с изхода на оспорването и искането на процесуалния представител на
ответника следва да се присъдят направените разноски съобразно разпоредбата на
чл.8, ал.2, т.1 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Разноски
следва да бъдат присъдени на основание, чл.143, ал.3 АПК и в полза на страните,
за които административният акт е благоприятен, в случай, че са били поискани.
Такива се претендират от страна на процесуалния представител на жалбоподателя в размер на 600,00 лева адвокатски хонорар и
депозит за две съдебни експертизи от 500,00 лева, ведно и с платена държавна
такса в размер от 10,00 лева - непосочена в списъка на разноските, но дължима,
като част от сторените разноски.
Воден от
гореизложеното, Административен съд Бургас, III-ти
състав,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по
оспорването на К.Н. ***, разрешение за строеж № П – 21/12.04.2018г. за строеж:
“Преустройство на апартамент №2 с идентификатор 07079.614.324.4.2 в апартаменти
№2 и №2а в съществуваща жилищна сграда с идентификатор 07079.614.324 по КК на
гр. Бургас, УПИ III42-7542, кв.59 по плана на к-с Възраждане, с административен
адрес гр. Бургас, ул. Елин Пелин №16, издадено от гл. експерт арх. Венета
Иванова, на основание Заповед №494/23.02.2016г. на кмета на Община Бургас.
ОСЪЖДА
Община Бургас да заплати на К.Н. *** направените по делото съдебноделоводни
разноски в размер на 1110,00 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: