Р Е Ш
Е Н И Е
№ 72
гр.Габрово,10.05.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито заседание на трети
май две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.ТОПАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ : КР.ГОЛЕМАНОВА
ИВА ДИМОВА
при секретаря..В.Кирифарева, и прокурор. АЛЕКСАНДРОВ....,
като разгледа докладваното от съдия Топалова в.гр.д. № 75 по описа за 2018 г.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на Прокуратура на Република
България против решение № 349/7.11.2017 г. по гр.д. № 1209/2017 г. по описа на
Габровски районен съд.
В жалбата се твърди, че съдът приел за доказани
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални и
психически преживявания, както и накърнено добро име след колеги и приятели.
Издадените актове в хода на досъдебното производство не са публични, поради
което разгласяването им не може да се вмени във вина на служители на ответника.
Твърди се, че през цялото време на досъдебното производство е бил с най леката
мярка за неотклонение” подписка” и не е бил ограничаван по друг начин. Според
жалбоподателя е показателен факта, че ищецът е имал и преди проблеми с
правозащитните органи.
Иска се да бъде отменено обжалваното решение и да
бъде намален размера на присъденото обезщетение за причинени неимуществени
вреди.
Постъпила е жалба и от проц. представител на И.Б., против
решението по гр.д. № 1209/2017 г. на ГРС. Жалбоподателят счита, че решението е
неправилно и незаконосъобразно в частта му, с която искът е отхвърлен.Неправилно
съдът приел, че производството е продължило единадесет месеца, тъй като заедно
с досъдебното, то приключило след около три години. Неправилно съдът обвързал
взетата мярка за неотклонение с преживените от ищеца неудобства. Неправилно
съдът отчел предишно осъждане, за което е реабилитиран с определяне на размера
на причинените вреди.
Иска се да бъде отменено решението в обжалваната част
и да бъде постановено друго, с което искът да бъде уважен, като размерът на
обезщетението да бъде завишен.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
доказателствата по делото, приема следното:
С обжалваното решение ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ, е осъдена да заплати на И. И. Б. сумата от 1000лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, вследствие на оправдаване по обвинение в извършване на престъпление по
290,ал.1 от НК с Присъда
№296/25.06.2014г. по НОХД №1141/2013г. на РС-Габрово, потвърдена с Решение
№97/03.10.2014г. по ВНОХД №98/2014 г. на ОС – Габрово, влязла в
сила на 03.10.2014г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда- 31.05.2017г. до
окончателното й изплащане, на основание чл.2,ал.1,т.3 от
ЗОДОВ. В останалата част до пълният претендиран размер от 3000 лв. искът
е отхвърлен.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните основания в жалбата.
Съдът намира решението за валидно и допустимо, а по
същество за правилно.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно
основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ против Прокуратура на Р България с цена 3000
лв.
Безспорно е установено по делото, че с присъда №
296/25.06.2014 г., постановена по нохд.№1141/2013 г., потвърдена с решение №
97/3.10.2014 г. по внох. № 98/2014 г. по описа на ГОС, И.И.Б. е признат за
невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по
чл.290 ал.1 НК.
Това
обуславя наличие на една от предпоставките
за уважаване на иска по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ - незаконно наказателно преследване по
отношение на ищеца, повдигнато и поддържано от Прокуратурата на Република
България, приключило с оправдателна
присъда.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът намира, че са установени и доказани и останалите
предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника. От показанията на
разпитаните свидетели се установяват претърпени от Б. вреди, изразяващи се в
поредица от отрицателни преживявания, притеснения и негативни емоции в хода на
воденото срещу него наказателно производство.Установено е също, че тези
неудобства са му причинени именно поради действията на дл.лица на
прокуртурата чрез повдигане, поддържане
на обвинението и подаването на протест против оправдателната присъда т.е
доказана е причинно - следствена връзка
между вредите и неправомерните актове на държавните органи.
Предмет и на двете жалби е размера
на присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди. Преценявайки
всички обстоятелства, имащи значение за правилното му определяне и съобразно
принципа на справедливостта, съдът намира, че обезщетение в размер на 1000 лв.
е достатъчно за репариране на причинените на ищеца вреди.
Неоснователно е твърдението в
жалбата на Прокуратура на РБългария, че не следва да се носи отговорност за
накърняване на доброто име на Б., тъй като издадените актове не са публични и
не са огласени от представители на прокуратурата.Самият факт за наличие на наказателно
производство, независимо как за него са
узнали трети лица, е достатъчен за да
предизвика накърняване на авторитета и доброто име, доколкото у околните
възникват съмнения относно виновността на лицето срещу което е образувано.
Съдът намира за неоснователни и
направените в жалбата на Б. оплаквания.И.Б. е привлечен като обвиняем и му е
вмета мярка за неотклонение с постановление на Районна прокуратура от 5.11.2013
г. Решението, с което е потвърдена оправдателната присъда е постановено на
3.10.2014 г. т.е. производството срещу него е продължило по-малко от една
година. Взетата мярка за неотклонение „подписка” е само част от многобройните
обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определяне на размера,
като безспорно, ако тя е била – по тежка и претърпените неудобства и
отрицателни преживявания щяха да са много по- големи. Предишните осъждания, за
които ищецът е реабилитиран, са ирелевантни в настоящото производство, тъй са
осъществени в много далечен минал период. Позоваването на тях обаче не влияе на
определения размер обезщетение с оглед
спазване на разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
Имайки предвид всичко изложено, както и че
изводите на първоинстанционния съд и на въззивната инстанция съвпадат, двете
жалби следва да бъдат оставени без уважение, а решението потвърдено.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 349/7.11.2017 г., постановено по
гр.д. № 1209/2017 г. по описа на Районен съд Габрово.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: