Решение по дело №1044/2019 на Районен съд - Варна

         Р Е Ш Е Н И Е

 

           № ……………………. г.,

         гр. Варна

 

          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и деветнадесета година в състав:  

 

                              СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА                     

  с участието на секретаря Величка Велчева, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1044 по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази следното:

 

  Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

          Образувано е по жалба на К.Г.С. срещу наказателно постановление № 18-0442-001394 от 20.12.2018 г., издадено от началник на сектор към ОДМВР – Варна, 04 РУ – Варна, в частта в която на въззивника на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. за нарушение по чл. 126 ЗДвП.

          Въззивната страна излага съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление в обжалваната част като оспорва фактическата обстановка. Излага съображения за недоказаност на констатацията на контролния орган, че с процесното МПС е превозван товар, който надвишава допустимата максимална маса.

          В проведеното последно открито съдебно заседание въззивната страна, редовно призована, не се явява, не изпраща представител.

          В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна 04 РУ – Варна, редовно призована, не изпраща процесуален представител.

 

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за установено следното:

 

          От фактическа страна:

          На 05.12.2018 г. св. Д.М.Д. изпълнявал служебните си задължения съгласно утвърден график в екип с В.А.

          Двамата полицейски служители се намирали на южен пътен възел в посока центъра на гр. Варна.

          Св. Д. лично спрял за проверка товарен автомобил „Фолксваген“ с рег. № А7498 МС, собственост на Н.А.Б., който се управлявал от въззивника К.Г.С..

          Посоченият автомобил бил натоварен с прикачен върху него лек автомобил „Тойота“ с рег. № М 2962 ВА.

          Полицейските служители извършили проверили СРМПС и установили, че към момента на проверката водачът С. е претоварил въпросното управлявано от него ППС, тъй като масата, която е утвърдена по свидетелството за регистрация като допустимо максимална маса, е била надвишена с около 300 кг.

          На място св. Д. съставил акт за установяване на административно нарушение срещу въззивника за това, че на 05.12.2018 г. около 19,45 часа в гр. Варна на ЮПВ в посока „Аспарухов мост“ управлява товарен автомобил „Фолксваген“ с рег. № А 7498 МС, собственост на Н.А.Б., и качен върху него лек автомобил „Тойота“ с рег. № М 2962 ВА, като при превозване на товари надвишава допустимата максимална маса, отразена в СРМПС.

          Актът бил съставен в присъствието на въззивника, който го подписал без възражения.

          В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ЗАНН срок не е депозирано писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 20.12.2018 г. В.А.Ж. (началник на сектор към ОДМВР – Варна, 04 РУ – Варна), приемайки идентична фактическа обстановка като тази, изложена в АУАН, издал наказателно постановление, с което в пункт 3 (трети) на въззивника на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. за нарушение по чл. 126 ЗДвП.

 

          По доказателствата:

          Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства: показанията на св. Д.М.Д., и писмени доказателства: справка за нарушител/водач, заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи и АУАН.           

          Съдът кредитира свидетелските показания на св. Д.М.Д. като обективни и достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе си, последователни и логични са, а освен това съответстват на събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства.

          Съдът кредитира посочените по-горе писмени доказателства и доказателствени средства като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите по отделно и в своята съвкупност са непротиворечиви, поради което въз основа на тях и на свидетелските показания изгради своите фактически изводи.

                  

          От правна страна:

          Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

          Съдът в рамките на служебната проверка констатира, че АУАН и НП не отговарят на изискванията на чл. 42, т. 4 ЗАНН, респективно чл. чл.57, ал.1, т. 5 ЗАНН, т.е. на изискванията за форма и по-конкретно в АУАН и НП липсва описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

          Съгласно разпоредбата на чл. 126 ЗДвП при превозване на товари масата на натовареното пътно превозно средство не трябва да надвишава допустимата максимална маса, отразена в свидетелството му за регистрация.

          Нито в АУАН, нито в НП е посочено каква е допустимата максимална маса на товарен автомобил „Фолксваген“ с рег. № А7498 МС, отразена в СРМПС, нито с какво тегло е надвишена допустимата максимална маса. Тези съставомерни факти не могат да се установяват в хода на въззивното производство, тъй като никога не са предявявани на наказаното лице.

          Административнонаказателното производство е строго формализирано, като в ЗАНН са предвидени императивно реквизитите, които трябва да съдържат и съответните актове. Изискванията на закона са поставени с цел на наказаното лице да бъде ясно за какво нарушение, извършено на коя дата и кое конкретно място и при какви обстоятелства, е наложено наказание.

          Описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са задължителни реквизити на АУАН съгласно чл. 42, т. 4 ЗАНН и на НП съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.

          Непосочването на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено като елементи, които индивидуализират нарушението, по ясен и категоричен начин винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя. Посочените нарушения на процесуалните правила ограничават възможността нарушителят да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен.

На следващо място това нарушение лишава съда от възможността да прецени в съответствие с материалния закон има ли извършено нарушение, правилно ли е квалифицирано същото и правилно ли е приложена санкционната норма.

          По изложените съображения съдът намира, че наказателното постановление в обжалваната част по пункт 3 (трети) е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

          В останалата му част по пунктове 1 (първи) и 2 (втори) същото не е обжалвано, поради което е влязло в законна сила.

          Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ

 

Р  Е  Ш  И:

 

          ОТМЕНЯ наказателно постановление № 18-0442-001394 от 20.12.2018 г., издадено от началник на сектор към ОДМВР – Варна, 04 РУ – Варна, в частта в която на К.Г.С. на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. за нарушение по чл. 126 ЗДвП.

          Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е изготвено.

 

         

 

                                                          СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: