ПРОТОКОЛ
№ 79
гр. Бургас , 28.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и осми
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Петя Ив. Петрова Дакова
Благой Г. Потеров
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
и прокурора Любомир Георгиев Петров (АП-Бургас)
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20212000600088 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Подсъдимият В. И. Й., се явява лично и с адв. Б. Ч.,
преупълномощена от адв. М. Г. съгласно представено по делото пълномощно.
Адв. Г., редовно уведомена, не се явява.
Явяват се частните обвинители Г. П. Г. и Н. П. Г. , както и
повереникът им адв. А.Б. от АК – София.
Частните обвинители М.Д. П., А. П. Г. и Й. П. Г. , редовно
призовани, не се явяват. За тях се явява адв. А.Б. от АК – София.
Частните обвинители С. С. К. – лично и като законен
представител на М. П. К., Ж. П. К., С. П. К., Г. П. К., К. П. К., Й. П. К., Б.
П. К., Б. П. К., Д. П. К., К. П. К., И. П. Г., редовно призовани, не се явяват.
За всички се явява адв. К. С. от САК, преупълномощен от адв. С.Ч., който
редовно призован, не се явява.
Частният обвинител Я. Г. Г., не се явява, редовно призована.
Не се явява частният обвинител С. Я. П., както и поверениците й
адв. М.С. и адв. В.С. от АК – Сливен, редовно призовани.
АДВ. Б.: Освен Г.Г. и Н. Г., които присъстват в залата, останалите
1
мои доверители са тук, но са извън залата с оглед противоепидемиологичните
мерки.
Съдът ДОКЛАДВА постъпила по делото молба от адв. М.С., в
която е изразено становище за разглеждане на делото в негово отсъствие,
както и направено искане за потвърждаване на съдебния акт, постановен от
ЯОС.
Съдът ДОКЛАДВА постъпили по делото книжа, служебно
изискани с определението по чл. 327 от НПК, както следва - справка за
съдимост на подсъдимия; справки от МВР за нарушител водач ведно с
преписи от издадени АУАН, наказателни постановления и заповеди за
прилагане на принудителни административни мерки срещу подсъдимия.
По даване ход на делото:
ПРОКУРОРЪТ: Моля да дадете ход на делото. Част от частните
обвинители не се явяват, но те са редовно призовани по делото.
АДВ. Б.: Няма процесуални пречки, моля да дадете ход на делото.
АДВ. С.: Доверителите ми са редовно уведомени за датата на
съдебно заседание, няма процесуални пречки за разглеждане на делото. Да се
даде ход на делото.
АДВ. Ч.: Считам, че липсват процесуални пречки, моля да дадете
ход на делото.
Съдът като изслуша становището на страните и като взе предвид,
че неявяването на частните обвинители, които са редовно призовани за
настоящото съдебно заседание и част от тях са надлежно представлявани от
упълномощени повереници - адвокати, не е пречка за разглеждане на делото,
като съобрази и подадената от адв. М.С. молба-становище по хода на делото,
намира, че няма процесуални пречки за провеждане на настоящото съдебно
заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
АДВ. Б.: Поддържаме подадената въззивна жалба.
АДВ. С.: Поддържаме подадената въззивна жалба.
АДВ. Ч.: Поддържам депозираната жалба, както и допълнението
2
към същата с изложените съображения. Поддържам и депозираните
възражения по подадените жалби от частните обвинители.
ХОД на съдебно следствие.
АДВ. Б.: Нямаме доказателствени искания. Спорът е относно
размера на наказанието.
АДВ. С.: Също нямаме доказателствени искания.
АДВ. Ч.: Нямаме искания за събиране на доказателства, да се
приключи съдебното следствие.
Съдът като изслуша становищата на страните и като намери, че за
изясняване на делото не се налага събиране на други доказателства, освен
приложените към делото и служебно изискани по инициатива на съда, както и
провеждане на други следствени действия
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА приложените към делото доказателства, ведно с
изисканите от съда и докладвани в настоящото съдебно заседание.
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ДАВА ХОД на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, считам, че жалбите
са неоснователни.
На първо място, следва да се отбележи, че с оглед изложеното във
всички жалби, по делото няма никакъв спор по отношение на фактология, по
отношение на правна квалификация и доказаност на обвинението и аз ги
поддържам изцяло, както са изложени в присъдата и мотивите към нея.
Първоинстанционният съд е приложил института на съкратеното
съдебно следствие с пълно признание от страна на подсъдимия на фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Несъмнено Й. е
нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, тъй като не е контролирал
непрекъснато МПС, което е управлявал, като в резултат на недостатъчно
внимание е загубил необходимия контрол, завъртял е волана рязко надясно и
при наличие на сравнително висока скорост автомобилът е изпаднал в режим
на аварийно безконтролно движение и се е стигнало до ПТП с тежък
съставомерен резултат. Категорично е установено, че ПТП не се дължи на
спукване на гума на управлявания от подсъдимия автомобил или на каквато и
да е друга причина, освен загуба на контрол върху управлението му. В тази
насока са всички обективни гласни и писмени доказателства, включително и
3
тройната автотехническа експертиза.
Спорът по делото е основно по отношение размера на двете
наказания, както и относно приложението на чл. 66 от НК, както и че ЯОС
сравнително правилно е определил размера на двете наказания, като е
посочил и отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства. Приел е лек
превес на смекчаващите, с определяне на наказание от шест години
„лишаване от свобода“. Правилно е приложен чл. 58а, ал. 1 от НК и
наказанието е редуцирано до четири години „лишаване от свобода“.
Действително престъпленията по транспорта в последните години
са със сериозна динамика, обществено възмущение предизвикват и се налага
по-скоро наказателна политика за да бъдат ограничени.
За мен конкретното нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП е
сравнително грубо, тъй като е на фона на една макар и разрешена висока
скорост, съчетана със слушане на силна музика, пушене на цигара, което не е
забранено, но е повлияло на концентрацията на подсъдимия при управление
на автомобила, защото е стигнал до това тежко ПТП без каквато и да е
обективна предпоставка за това, като пример - лоша пътна настилка,
проблеми с друг автомобил и т.н.
Не може да не се отчете като отегчаващо вината обстоятелство
нарушението да превозва два пъти повече пътници от разрешеното, което
обяснява по-големия брой пострадали лица и макар и включено в правната
квалификация, има далеч повече пострадали от минимално необходимото за
квалификация по този текст. В случая има двама починали, осем средни
телесни повреди на пет лица и пет лица с леки телесни повреди. Има и още
едно несъмнено отегчаващо вината обстоятелство, множеството санкции за
нарушения по ЗДвП на Й., макар че, според мен, не касаят основно размера на
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ и за това правилно то е в
по-голям размер определено от наказанието „лишаване от свобода“.
Според тези аргументи, аз категорично считам, че наказанията
„лишаване от свобода“ и „лишаване от право да се управлява МПС“ на Й. не
следва да се намалят, което пък изключва необходимостта да аргументирам
защо не следва да се приложи чл. 66 НК. Същевременно в случая се касае за
непредпазливо престъпление. Подсъдимият е бил осъждан, признава вината
си и тези обстоятелства, заедно с позицията на прокурора пред ЯОС и липса
на протест от него, ме мотивират да искам и увеличение на размера на двете
наказания.
Според мен, така определените размери, включително с
ефективното изтърпяване на „лишаване от свобода“, ще изпълняват целите на
генералната и на специалната превенция, защото съм убеден, че при ПТП с
4
такъв тежък резултат и категорично нарушение на ЗДвП, обществото въобще
няма да приеме за справедлива една условна присъда.
Мотивиран от това, моля да потвърдите обжалваната присъда.
Моля да потвърдите и мярката „подписка“.
АДВ. Б.: Уважаеми апелативни съдии, аз заявих, че поддържам
подадената от нас жалба. Изслушах внимателно пледоарията на прокурора,
която беше абсолютно пълна, с отразяване на всички релевантни
обстоятелства за определяне на справедливия размер на наказанието, който
следва да изтърпи конкретният подсъдим. От това, което чух от
представителя на държавното обвинение и това, което аз считам лично за
баланс, превес на едно от двете смекчаващи или отегчаващи вината
обстоятелства, в самата пледоария представителят на държавното обвинение
спомена няколко от тях, които въобще не са залегнали в мотивите на
първоинстанционния съда. Така че, в случая аз считам, че Вашето решение,
което трябва да измени присъдата, в смисъл такъв, че следва да бъде
наложено наказание при баланс и превес на отегчаващите вината
обстоятелства, а не така, както е приел ЯОС при баланс на смекчаващи
отговорността обстоятелства.
От страна на изложеното и на конкретния резултат, в случая това,
което аз винаги съм заявявал, частният обвинител за съжаление има
единствено правото да поддържа обвинението, което е повдигнато, такова,
каквото е от прокурора. Този случай, е един случай, в който спокойно може
да бъде повдигнато обвинение за това, че случаят е особено тежък именно
само на обстоятелствата, които бяха изразени в пледоарията на колегата
прокурор – на многобройно превишаване на броя на пътниците, а с това и
тежестта на товара. Всички други обстоятелства като музика и т.н., да не
говоря за техническото състояние на автомобила и най-важното, няма
никаква причина за настъпване на това ПТП, освен действията или
бездействията на подсъдимия в конкретния случай. Не е имало обстановка,
която да създаде някаква опасност, при която да кажем – да, този човек е
реагирал по този начин поради тази причина. Това е било абсолютно
безотговорно поведение на пътя, с един изключително тежък съставомерен
резултат от самия брой пострадали. В тази връзка, аз считам, че следва да
наложите наказание около средния предвиден в закона размер, като
увеличите и наказанието „лишаване от право да управлява МПС“.
Както каза прокурорът, кое било мотивирано ЯОС за това, че било
увеличено, не то не е мотивирано, за това то е направено именно по искане на
частното обвинение с оглед разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от НК, която в
такива случаи при многобройни лишавания, при изключително безотговорно
поведение на пътя, се завишава именно тази санкция за увеличаване на
възможността да бъдат ограничавани именно тези ПТП. Каквото и да си
5
говорим, вероятно всичко ще бъде в рамките на това, което заяви прокурорът,
че тези деяния са с изключително висока степен на обществена опасност, с
висок отзвук. Считам, че дори само тежкият съставомерен резултат е
достатъчен, за да бъде наложено едно наказание около средния предвиден в
закона размер.
Моля да присъдите направените от доверителите ми разноски за
процесуално представителство в настоящото производство.
АДВ. С.: Уважаеми апелативни съдии, както изразих становище,
поддържам така подадената от нас жалба. Видно от изразените становища от
колегите и в техните и в нашата жалба, основното на което се акцентира е
относно размера на наказанието. Действително основният спор, който е, не
само с оглед начина, по който протече производството пред първата
инстанция е с избистряне на фактическата обстановка, налага единствено и
само изразяване на становище досежно наказанието, което според нас следва
да понесе подсъдимия. Тук сега отново споделям доводите на колегата Б.
Действително в самото становище, което изрази и прокурорът има
определени факти, които вече ги няма в обективната действителност, а
именно пет леки телесни повреди, които макар и несъставомерни, винаги в
случая се явяват като отегчаващо вината обстоятелство.
На второ място, механизмът на деянието - при управление с
претоварен автомобил двойно повече отколкото може да побере автомобилът,
със 130 км/ч на магистрала, само като го изчете човек, самият този автомобил,
самото му движение вече представлява източник на повишена опасност. И тук
мисля, че ще се съгласите, че при този интерес, който се е осъществил, без да
преекспонирам нещата, ние сме се разминали със сравнително малко жертви.
Когато говорим за личната и генерална превенция, броят на
засегнатите лица в това производство е толкова голям, че самите те общо
сформират нужда, така да се изразя, от по-генерален подход върху самите
тях, не само от гледна точка на пострадалите, а на цялата общност от толкова
много хора, които имам взаимоотношения с починалите и пострадалите в това
ПТП. Самите те вече имат нужда да се докаже по-адекватно проблемът,
какъвто са правораздаването, в смисъл когато се говори за такъв тежък
вредоносен резултат, какъвто е същият. Без да повтарям, абсолютно съм
съгласен с казаното от колегата Б., нашето становище е, че следва да се
въведе една политика на налагане на по-тежки наказания. Сигурно тук ще
бъде казано от страна на защитата, че той е съдействал, бил е добросъвестен и
съжалява за това, което се случило и с оглед начина по който е преминало
производството. Само че той прави тези самопризнания за първи път в
настоящото производство, които според мен, целят единствено и само да
облекчат наказателното му положение и това не може да се кредитира като
6
допълнително смекчаващо вината обстоятелство, тъй като то е взето предвид
от закона.
Според мен, има още нещо, което не е отчетено, а именно
собственото му поведение на човек, който, качвайки в автобуса 15 човека,
още от тук насетне започваш да разсъждаваш върху въпроса, що за
отношение има този човек към правилата за движение по пътищата и той да
кара по магистралата, без да преекспонирам за предишни наказания и т.н.
Говоря за административните наказания. Ще Ви моля да имате предвид и
едно решение на ВКС, решението е № 161 от 20.11.2020 г. по н.д. № 721 на
Трето наказателно отделение, в което категорично се заема позиция, че в
прилаганите случаи на института на чл. 66, ал. 1 НК, т.е. би било
необосновано снизхождение с оглед най-вече на генералната превенция, това,
което и ние сме визирали като основна теза в нашата жалба.
В тази връзка, Ви моля да измените присъдата на
първоинстанционния съд, като увеличите така наложения размер с оглед,
както каза и колегата Б., около средата на предвидената в закона норма.
АДВ. Ч.: Уважаеми господин председател, уважаеми апелативни
съдии, считам, че постановената присъда на ЯОС е с наложено крайно
несправедливо наказание по отношение на подсъдимия. Днес отново в
съдебно заседание се въвеждат нови факти, които не са съставомерни и които
са взети предвид и при първоинстанционното производство, като се твърди,
че щом подсъдимият се е възползвал от едно свое право предвидено в закона,
да не дава обяснения, то това следва да се тълкува в негова вреда, а именно да
бъде считано като утежняващо вината обстоятелство, което е крайно
незаконно и не следва да бъде вземано предвид. По отношение на цитираната
генерална превенция по отношение на обществото, дори да се наложи по-
високо наказание какво посочваме на обществото, от какво да се въздържа?
Няма нито употреба на алкохол, нито употреба на наркотици. Единственото,
което се е случило по делото, е моят подзащитен да изгуби контрол за
секунда върху управляваното от него МПС.
Да, вредоносният резултат е голям, никой не отрича това.
Подсъдимият изказва съжаление за всичко, което се е случило. Той не е
целял, не е искал по никакъв начин на настъпи този вредоносен резултат. По
отношение на грубото нарушаване на правилата за движение, в делото няма
данни изобщо за такова грубо нарушаване като слушането на силна музика.
Държа да отбележа, че това дали една музика е силна или не, е крайно
субективно възприятие. По делото не е изследвано колко силна е била тази
музика. Освен това по делото не са изследвани и причините за изгубване на
управление, единствено казват, че е загубил управление върху управляваното
от него МПС и то видно от доказателствата е било само за секунда.
7
По отношение на изтъкваните нарушения с административни
наказания, видно е, че те са само 9 за период от 4 години, като считам, че за
шофьор, който ежедневно шофира и управлява МПС, даже не са с висок брой.
Освен това, наказанията са единствено с две наказателни постановления,
всичко останало е фишове за малозначителни такива нарушения и няма
постановяване „лишаване от правоуправление на МПС“ с тези наказателни
постановления.
Ето защо, считам, че по делото действително са данни за
наличието на голям брой смекчаващи вината обстоятелства, като считам, че
така определеното наказание на подзащитния ми следва да бъде около
минимума предвиден в закона, като с приложението на чл. 58а, да му бъде
наложено наказание три години „лишаване от свобода“ и при условията на
чл. 66 НК да бъде отложено за максимално допустимия в закона срок от пет
години, като считам, че така ще изпълни целите на генералната и на личната
превенция, защото в конкретния случай ние нямаме подсъдим с висока степен
на обществена опасност, с трайно престъпни навици и престъпно поведение.
Напротив, това е трудов човек, който през целия си живот се е трудил, не е
извършвал незаконни дейности и не следва да бъде толкова тежко и сериозно
наказван.
Моля в този смисъл да постановите Вашия съдебен акт, а относно
жалбите на частните обвинители, считам същите за неоснователни. Отново се
въвеждат несъставомерни факти и не следва да бъдат отчитани от съда.
ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМИЯ В. И. Й.: Нямам какво
да добавя. Моля да ми се уважи жалбата. Поддържам казаното от моя
защитник.
Съдът ПРИКЛЮЧВА съдебните прения.
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ В. И. Й.: Моля
да ми се уважи жалбата и да ми се облекчи положението ако може.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще произнесе решението си в предвидения от закона срок, за
което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 10.30 часа.
8
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9