Решение по дело №11/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260003
Дата: 19 март 2021 г. (в сила от 12 октомври 2021 г.)
Съдия: Иван Георгиев Дечев
Дело: 20202120700011
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 6 август 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 260003                                 19.03.2021 година                      гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаският районен съд                                      ХХ граждански състав

На двадесет и втори февруари                         две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в следния състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ

                                                                 

 

при секретаря Зинаида Монева 

изслуша докладваното от съдията Иван Дечев

административно дело № 11/2020г.

и за да се произнесе взе в предвид следното:      

 

 

               Производството е образувано по жалбата на Е.И.М., ЕГН ********** ***, като наследник на Сийка Янакиева Димова и Иван Димов Вангелов, представлявана от пълномощника С.Х.М. против решение № 829/12.12.2019г. на ОС”Земеделие” – Созопол.  В жалбата се възразява против посоченото решение.

               В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощника. Моли се обжалваното решение да бъде отменено.

               Ответникът е представил преписката по оспорения административен акт. Не излага становище по жалбата. В съдебно заседание не изпраща представител.

               Заинтересованата страната А.И.С. не взема становище и не се явява в съдебно заседание.

               Бургаският районен съд, като съобрази данните по делото и закона, намери следното:

               Жалбата е допустима като подадена в срок.

               По същество е основателна. Жалбоподателката, видно от удостоверения за наследници, е дъщеря и наследник на Иван Димов Вангелов, починал на 15.11.1970г. и Сийка Янакиева Димова, починала на 21.07.1968г. С решение 829/29.04.1998г. ПК Созопол е признала правото на собственост на наследниците на Сийка Янакиева Димова и Иван Димов Вангелов върху редица земеделски земи, в това число и лозе от 4.500 дка, находящо се в терен по параграф 4 в местността Хаджи Али дере. В решението е указано, че възстановяването на правото на собственост върху имотите, разположени в територии по параграф 4 ПЗР на ЗСПЗЗ ще се извърши при условията на чл.28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти.

               Със заповед от 22.05.2017г. на кмета на Созопол е възстановено правото на собственост на наследниците на Сийка Янакиева Димова и Иван Димов Вангелов върху имот, извън строителните граници, земеделска земя по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ с номер 67800.70.284, в м.“Хаджи Али дере“, с площ от 1391 кв.м.

               Останалата част от признатия за възстановяване имот в м.“Хаджи Али дере“ попада извън зоната на § 4, поради което на правоимащите лица е указано да отправят претенциите си към ОСЗ.

               Подадено е било искане от Е.И.М., чрез пълномощник, до ОСЗ-Созопол, да й се възстанови останалата част от имота, в размер на 3109 кв.м., със земя по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ.

               По повод на искането, началникът на ОСЗ-Созопол е отправил молба до кмета на общината да поиска от Общинския съвет да предостави поземлен имот с кадастрален номер 67800.16.17, с площ от 3.105 дка в местността Соленки.

               С решение 1492/19.09.2019г. Общинският съвет на община Созопол е дал съгласие да бъде предоставен на ОСЗ-Созопол поземлен имот с идентификатор 67800.16.17, с площ от 3.105 дка, находящ се в местност Соленки, за постановяване на решение за възстановяване правото на собственост на наследниците на Сийка Янакиева Димова и Иван Димов Вангелов.

               С процесното решение 829/12.12.2019г., ОСЗ-Созопол е отказала да постанови решение за обезщетение по чл.10б ЗСПЗЗ на наследниците на Сийка Янакиева Димова и Иван Димов Вангелов, с мотиви: липса на посочените в чл.10б ЗСПЗЗ основания.

               Съдът намира, че процесното решение е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствени правила – основание за оспорване на административния акт по чл.146, т.3 АПК.

               Разпоредбата на чл.59 АПК урежда формата на индивидуалния административен акт. Съгласно чл.59, ал.2, т.4 АПК актът съдържа фактически и правни основания за издаването му. В случая според БРС, в оспореното решение липсват фактически основания за издаване на акта. В неговата разпоредителна част е отказано обезщетение по чл.10б ЗСПЗЗ, но не са изложени причини, основани на конкретни факти и обстоятелства по преписката, за постановения отказ. Посочено е само правното основание на ИАА, а именно чл.10б ЗСПЗЗ, но не и фактическите основания за произнесения краен резултат.

               Наистина по преписката е приложен Протокол 18/12.12.2019г., съставен при разглеждане на искането, но записаното в него според съда не може да мотивира процесния ИАА, доколкото решението на ОСЗ не препраща по никакъв начин към него. 

               Вследствие на изложеното, съдът намира, че оспореното решение на ОСЗ не съдържа реквизитите, обективирани в разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4, пр.1 АПК - не са посочени фактическите обстоятелства - мотиви, въз основа на които същият е съставен. Мотивите представляват обосновката на акта, фактическите констатации, изведени след анализ на събраните доказателства в хода на процедурата, както и формираните правни изводи за приложение на определената правна норма. Липсата на мотиви е съществено процесуално нарушение на чл.59, ал.2, т.4 АПК, тъй като лишава съда от възможността да установи, дали оспореният административен акт е в съответствие с целите на закона, което е едно от основанията, посочени в чл.146, т.5 АПК. В случая в оспореното решение липсват мотиви, тъй като не са изложени съображения кои от посочените в чл.10б ЗСПЗЗ факти не се установяват по конкретната хипотеза.

Констатираните пороци са основание за отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен, поради допуснати съществени процесуални нарушения. Вследствие на изложеното, съдът намира, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена, като бъде отменен оспореният административен акт – решение № 829/12.12.2019г., с което е отказано да се постанови решение за обезщетение по чл.10б ЗСПЗЗ на наследниците на Сийка Янакиева Димова и Иван Димов Вангелов.

В случая съдът не би могъл да реши спора по същество, поради което, на основание чл.173, ал.2 АПК преписката следва да се изпрати на ответника по жалбата с указание за стриктно съблюдаване на изискването за надлежно мотивиране на административния акт, съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 вр. ал.1 АПК.

               Жалбоподателката има право на разноски, но не е направила такива, нито е поискала присъждане на разноски.

               Така мотивиран Бургаският районен съд

 

                                                Р Е Ш И:

 

               ОТМЕНЯ решение № 829/12.12.2019г. на ОС”Земеделие” – Созопол, с което е отказано да се постанови решение за обезщетение по чл.10б ЗСПЗЗ на наследниците на Сийка Янакиева Димова и Иван Димов Вангелов.

               ВРЪЩА преписката на Общинска служба по земеделие – гр.Созопол за повторно произнасяне с административен акт, който да е надлежно мотивиран, в изпълнение на чл.59, ал.2, т.4 АПК.

               Решението подлежи на обжалване пред Бургаския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.

 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: