№ 184
гр. Стара Загора, 02.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Димитър Манджуров
при участието на секретаря Кремена Хр. Панайотова
като разгледа докладваното от Димитър Манджуров Административно
наказателно дело № 20245530203298 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Наказателното производство е образувано по жалба на Н. С. С., чрез упълномощения
процесуален представител - адв. М. М. като управител на Еднолично адвокатско дружество
М. против наказателно постановление № 24-1228-004466 от 30.10.2024 г., издадено от
началник група в ОД на МВР - Стара Загора, сектор „Пътна полиция” - Стара Загора, с което
на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. чл.123, ал. 1, т.2 б.Б от ЗДвП е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец.
Жалбоподателят счита, че в хода на административнонаказателното производство са
допуснати съществени процесуални нарушения които водят до неговата отмяна. Твърди, че
не е извършил процесното нарушение, тъй като нямало пострадали лица като излага
съображения в тази насока. Сочи, че случаят е маловажен и моли, съгласно чл.28 ЗАНН да
се отмени наказателното постановление поради маловажност. В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично или чрез процесуалния представител.
Въззиваемата страна ОД на МВР, гр. Стара Загора се представлява от процесуален
представител юрк. Св. Р., която в съдебно заседание моли за потвърждаване на процесното
наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Претендира за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът след преценка на събраните доказателства и след като се съобрази със
становищата на страните приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
В наказателното постановление е посочено следното от фактическа страна: на
11.09.2024г. около 17.10ч. в гр. Стара Загора по улица без име, в началото на път 6602
км.2+100, в посока запад-изток управлява лек автомобил Фиат Пунто с рег. № *****,
собственост на Д.М. П.а-С.а, като: водачът като участник в ПТП с л.а Ауди рег.№ ***** не е
1
уведомил и не е изчакал на мястото на произшествието до пристигането на компетентните
органи. АУАН е съставен по преписка рег. № 1228р-18515/24г. по описа на сектор "Пътна
полиция" при ОДМВР - Стара Загора. Нарушителят е установен на 12.09.24г. въз основа на
попълнена декларация по чл.188 от ЗДвП. Така констатираното нарушение е квалифицирано
като виновно нарушение по чл.123, ал. 1, т.2, б.Б от ЗДВП.
Горното наказателно постановление е издадено въз основа на акт за установяване на
административно нарушение № 24-4466 от 12.09.2024 г. за извършено нарушение на чл.123,
ал. 1, т.2, б.Б от ЗДвП. Същият е предявен и връчен по надлежния ред на жалбоподателя С.,
който го е подписал.
В срока по чл. 44 от ЗАНН не са постъпили възражения.
Въз основа на докладна записка/преписка УРИ 1228р-18515/12.09.2024г. на ОДМВР
Стара Загора е издаден горепосоченият АУАН и последващото НП № 24-1228-004466 от
30.10.2024 г. на Началник група в ОД на МВР гр. Стара Загора, в което наказващият орган е
възприел изложената в акта фактическа обстановка и наложил за извършеното от
жалбоподателя нарушение по чл.123, ал. 1, т.2, б.Б от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5
от ЗДвП предвиденото в закона административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.
Във връзка със собствеността на участвалия в ПТП лек автомобил е представена
справка от Централна база КАТ, от която се установява, че собственик на лек автомобил
Фиат Пунто, с рег. № ***** е Д.М. П.а-С.а.
Във връзка с приложението на чл.188 ЗДвП е представена декларация от 12.09.2024г.,
от която се установява, че на дата 11.09.2024 г. около 17.10 ч. автомобил с рег. № ***** е
управляван от Н. С. С..
Във връзка с компетентността на длъжностните лица от МВР за издаване на АУАН,
НП, за използване на технически средства и измервания за контрол и налагане на глоби е
предоставена заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.
Във връзка с личността на нарушителя е представена справка за нарушител/водач от
20.11.2024г.
Във връзка с извършеното ПТП, участниците в него и обстоятелства, при които е
извършено са представени: докладна записка № 5294/16.09.2024г. от Ж. М. Н.; докладна
записка рег.№5251/12.09.2024г., заведена с УРИ 1228р-18515/12.09.2024г. от Ж. М. Н.;
сведение от Н. С. С. от 12.09.2024г.; АУАН серия АД №231080/15.09.2024г.; констативен
протокол за ПТП с пострадали лица УРИ 1228р-18752/16.09.2024г. от 11.09.2024 г. ведно с
план-схема към него.
С оглед изясняване на обстоятелствата по делото, в хода на съдебното следствие са
разпитани И. С. С. - актосъставител, Ж. М. Н. и Д. Т. Р. - свидетели по АУАН, П. П. К. –
очевидец, участник в ПТП.
2
От показанията на актосъставителя С. се установява, че във връзка с ПТП от
11.09.2024г. служителят Ж. Н. изготвила доклад до началника на сектор „ПП“, след като се
запознал с нейния доклад установил, че от произшествието единия водач е напуснал мястото
на настъпване на ПТП и по данни на другия участник, които не бил виновен за настъпване
на произшествието установил и водача на другото МПС. Водачът бил призован на
12.09.2024г. за запознаване по случая и заявил, че е участник в произшествието като по
негови данни не е имал вина за настъпването му. Разменили са си няколко реплики, като не
се е убедил за здравословно състояние на другия водач, след което е потеглил посока гр.
Стара Загора, за което му бил съставен оспорвания акт за нарушение по чл. 123 ЗДвП.
Същия бил подписан без възражения. Мисли, че и писмено сведение е написал.
Видно от показанията на Н. на 11.09.2024г. около 17:20 посетили ПТП по сигнал на
ОДЧ, настъпило в гр. Стара Загора. На място констатирали л.а. Ауди, които е излязъл от
пътното платно в канавка в участъка на с. Богомилово - Стара Загора. Водачът на
автомобила бил пострадал, като е взет от линейка и откаран в спешна помощ. В разговор на
място заявил какъв автомобил е карал пред него, започнал е да намалява скоростта и
неговият автомобил го е ударил в задната част. После е излязъл в канавката. Водачът на л.а.
Ауди казал, че другият водач е спрял, разменили са реплики и е потеглил, без да изчака
пристигането на полицията. Свидетелката е съставила акт на водача на Ауди-то за самото
ПТП. Актът бил съставен в последствие, тъй като нямали данни за другия участник в ПТП.
Запознала със съдържанието на акта водача, като не си спомняла да е имало възражения.
От показанията на Р. се установява, че тя е само свидетел при съставяне на акта,
който бил съставен от колегата й С. по преписка и докладна записка.
Видно от показанията на К. на 11.09.2024г. е претърпял ПТП. Движел се посока
с.Богомилово от гр. Стара Загора, в трафик, в дъждовно време при което колата пред него с
движение 30-40 км/час спряла внезапно като не видял стоповете да светят. Опитал се да
избегне удара, но не успял и се ударил в колата пред него. От удара неговата кола
изхвърчала извън пътя в дясно, паднала в канавката и останала на една страна. Свидетелят
опитал се да излезе, при което другият водач - С. слязъл от колата, нагрубил го и му пожелал
да остане в канавката. След което се качил в колата си, запалил я и си тръгнал, като
изпреварил колона от автомобили пред него. Колата му била Фиат Пунто с пловдивска
регистрация, но не можел да си спомни регистрационния номер. При идването на органите
на МВР, водачът на другия автомобил си бил тръгнал.
Показанията на разпитаните в хода на делото свидетели са последователни, логични,
като всеки един от тях е възприел и пресъздава пряко възприетите от него факти и
обстоятелства. Не се налага събирането на други доказателства, извън наличните, въз основа
на които съдът изгради своите изводи.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид становищата и доводите на страните съдът приема за установено
следното: жалбата е редовна и допустима, подадена е в срок от надлежна страна.
АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентните органи.
Съдържат необходимите реквизити, посочени съответно в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и са
предявени по надлежния ред на нарушителя. Фактическата обстановка изложена в АУАН
изцяло кореспондира на тази, посочена в наказателното постановление. Не се констатираха
нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, които да са съществени, като
опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават
правата на санкционираното лице. Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на
чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени
обстоятелствата, при които е извършено, в присъствието на свидетели и нарушителя, като
3
същият му е връчен срещу подпис и не са вписани възражения. В АУАН е дадена правна
квалификация на установеното нарушение, като са посочени настъпилите от нарушението
вреди – описани в констативен протокол за ПТП с пострадали лица. В срока по чл.44 ЗАНН
не са депозирани писмени възражения.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност, за което е представена и съответната заповед на Министъра на вътрешните
работи, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и
процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от
ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци,
водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице. Нарушението е описано
надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил
ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време,
място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е
засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да
разбере за какво точно е ангажирана отговорността му.
В наказателното постановление е прието, че жалбоподателят е нарушил
задълженията си като участник в ПТП, регламентирани в разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2,
б. Б от ЗДвП, съгласно които, водачът на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие е длъжен, когато при произшествието са пострадали хора
да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи
на Министерството на вътрешните работи. По същество жалбоподателят не оспорва
фактите, че не е уведомил компетентните органи от МВР и не е останал до тяхното
пристигане. Нещо повече, в жалбата С. сам е декларирал, че след като е преценил, че няма
вина и няма материални щети и пострадали лица е напуснал мястото на ПТП.
Органите на МВР са били уведомени за ПТП от втория участник в
местопроизшествието. От показанията на разпитаните свидетели се установи, че след
инцидента С. е напуснал местопроизшествието, като не е останал на мястото на ПТП до
пристигане на представители на МВР. Ако не беше така нямаше да се налага свидетелят И.
С. да издирва водача на МПС Фиат Пунто, за да го призове в районното управление.
Нарушителят е бил открит, като в писмено сведение от деня след нарушението по същество
не оспорва, че не е уведомил компетентните органи за настъпилото ПТП и след разговор с
другия водач е напуснал местопроизшествието.
Разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от ЗДвП съдържа различни хипотези при допуснато
ПТП, в зависимост от които на водач на ППС - участник в ПТП се вменява различно
поведение и задължения. Тези разпоредби ясно и недвусмислено сочат какви действия
следва да се извършат от водачите, които са участници в пътно произшествие, в зависимост
от това дали при произшествието са пострадали хора или са причинени само имуществени
вреди. В б. "б" на т. 2 е предвидено, че водачът трябва да остане на мястото на
произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на МВР. С оглед
събраните по делото доказателства безспорно се установява осъществен от жалбоподателя
състав на нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. Б от ЗДвП. Видно от показанията на свидетеля
4
Н. при пристигане на мястото на ПТП установява, че водачът на л.а. Ауди К. е пострадал и е
откаран с линейка в болница. В изготвения от дежурен по ПТП в ПП при ОДМВР Стара
Загора констативен протокол също са посочени освен щети по МПС и пострадало лице П. К.
с натъртвания в областта на гърдите и врата.
Фактът, че л.а. Ауди е паднал на една страна извън пътя в крайпътната канавка
категорично е възприето от жалбоподателя, при което за него определено е възникнало
задължението по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. Б от ЗДвП като участник в ПТП да остане на мястото
на произшествието до пристигане на компетентните органи. Обстоятелството дали
състоянието на потърпевшия е видимо добро е без значение за задължението на другия
участник в ПТП. Поради това съдът намира за неоснователно твърдението на
жалбоподателя, че е провел разговор с водача на другия автомобил, установява че е
невредим и напуска мястото на удара. Още повече свидетелят К. посочва, че се е опитал да
излезе от колата, когато жалбоподателят след кратък разговор с него е потеглил с лекия си
автомобил. Отделно точно поради напускане на местопроизшествието двамата водачи не са
установили вредите от произшествието и не постигнали съгласие относно обстоятелствата
по инцидента, включително и за обстоятелството дали има пострадали лица.
Изложените от жалбоподателя мотиви за неизпълнение на задълженията си като
участник в ПТП с пострадало лице - за да не ставало задръстване и не му се разправяло с
другия участник и нямало материални щети и пострадали, остават напълно голословни,
неподкрепени с доказателства и се приемат за защитни. Дори твърдението на жалбоподателя
относно подбудите му за напускане на местопроизшествието да бе доказано, то по никакъв
начин не оправдава неуведомяването на компетентната служба на МВР. Още повече както
твърди, че не е виновен за настъпилото ПТП логично е било да предприеме именно такова
действие, но С. не е изпълнил това си задължение. От тези му действия по несъмнен начин
се извежда субективният елемент от състава на административнонаказателната норма, а
именно наличие на пряк умисъл.
Предвид посоченото съдът приема, че безспорно по делото се доказа, че
жалбоподателят е извършил нарушението чл.123, ал.1,т.2, б.Б от ЗДвП. Същото правилно е
описано и квалифицирано. Проявеното съдействие за изясняване на случая след
откриването му от органите на МВР не изключва съставомерността на нарушението, тъй
като задължението по смисъла на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. Б от ЗДвП възниква за участниците в
ПТП непосредствено след и на мястото на настъпването му. Формираните от
актосъставителя и наказващия орган изводи от фактическа и правна страна са обосновани и
правилни, поради което законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Жалбоподателят не представя никакви доказателства, с които да опровергае възприетото от
административнонаказващия орган.
За така извършеното от жалбоподателя административно нарушение съгласно
разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е предвидено административно наказание
"лишаване от право да управлява моторно превозно средство" за срок от 1 до 6 месеца и
административно наказание "глоба" от 50 до 200 лева. При определяне на размера на
5
наказанието съдът следва да вземе предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. В конкретния случай
административнонаказващият орган е наложил наказания "лишаване от право да управлява
моторно превозно средство" за срок от 1 месец и "глоба" в размер на 100 лева. Определените
му наказания съответстват на опасността на деянието, като следва да се има предвид че то е
първо нарушение от този вид, но и има наложени наказания за други извършени нарушения
на ЗДвП.
Съдът намира, че неизпълнение на задълженията на водач на МПС по чл.123 ЗДвП не
може да се приеме като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, в какъвто смисъл
са възраженията на жалбоподателя. Освен това следва да се има предвид и факта, че по
аргумент от чл. 189з ЗДвП не са приложими разпоредбите на чл. 28 и чл. 58г ЗАНН,
предвиждащи възможност за квалифициране на случая като маловажен.
С оглед на това обжалваното наказателно постановление № 24-1228-004466 от
30.10.2024 г. на ОД на МВР - Стара Загора като законосъобразно следва да бъде потвърдено.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ
С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от страна на
представителя на въззиваемата страна съдът следва да присъди в полза на ОД на МВР
разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, във вр. чл. 37
ЗПП, във вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 80,00
/осемдесет/ лева, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, вида и
количеството на извършената от процесуалния представител дейност.
Водим от горните мотиви, съдът на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-1228-004466 от 30.10.2024 г. на
Началник група в ОД на МВР - Стара Загора, Сектор "Пътна полиция" - Стара Загора, с
което на Н. С. С., ЕГН: ********** е наложено административно наказание – „глоба” в
размер на 100 лева, и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за извършено
нарушение на чл. 123, ал. 1, т.2, б.Б от ЗДвП, като законосъобразно.
ОСЪЖДА Н. С. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Казанлък, ул. „Севт
трети“ № 4 да заплати на ОД на МВР – Стара Загора сумата в размер на 80,00 /осемдесет/
лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - Стара Загора в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
6