АНД № 1029/2020 г.
МОТИВИ:
Производството е образувано въз основа на внесено
постановление на прокурор от РП- П. с предложение обв. В.Б.Г. ***, да бъде освободена от наказателна
отговорност за това, че на
14.12.2019г.,около 15ч.,на Т-образно кръстовище между път И-37 и път III-3706 в
посока главен път П.-П., при управление на МПС л.а. м. „***“ с ДК№*** е
нарушила правилата за движение по пътищата,като участник в движението не е
съобразила своето поведение с пътните знаци и пътната маркировка /чл.6т.1 от
ЗДП/,не е спазила пътен знак Б2,който указва на водачите на пътни превозни
средства,че са длъжни да спрат на „стоп линията",очертана с пътна
маркировка или ако няма такава на линията,на която е поставен знакът /чл.46ал.2
от ППЗДвП/,като не е спряла управляваното от нея МПС на линията на която е бил
поставен,в следствие на което е предизвикала настъпването на ПТП.като ударила в
предната дясна част .движещият се по пътя с предимство гр.П.-гр.П. лек
автомобил м. „***“ с ДК№***,управляван от Н.Б.от гр.Перущица и по
непредпазливост е причинила средна телесна повреда на пътуващата в автомобила „***"
Л.А.К. от гр.П.,изразяваща се в травматично счупване на външния/латерален,
малкопищялен/ глезен на лявата подбедрица, наложило имобилизация, причинило на
пострадалия трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник по см. на
чл.129 от НК, като й бъде наложено
административно наказание „глоба“ на основание чл.78а ал.1 от НК.
В съдебно заседание обвиняемата, редовно призована, се
явява лично и с упълномощен защитник. Признава се за виновна и не оспорва
констатациите на РП- П. изложени в постановлението. Лично и чрез защитника си
моли дай бъде наложена глоба в минимално предвидения в закона размер, а
кумулативно предвиденото наказание лишаване от право да управлява МПС също да
бъде определено в по-нисък размер.
Представителят
на Районна
прокуратура- П. поддържа становище за доказаност на
обвинението и изразява позиция да бъде наложено наказание глоба в минималния
предвиден в закона размер, а размерът на кумулативното наказание лишаване от
правоуправление предоставя на преценката на съда.
Районният съд като обсъди събраните по делото писмени
и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
следното:
На 14.12.2019 г. около 15,00 ч. св. Н.Б. управлявал
личния си автомобил „***“ с рег. № *** по главен път II- 37 в посока от гр. П.
за гр. П.. В колата пътували съпругата му- Ж.Б., която седяла на предна дясна
седалка и постр. Л.К., която била седнала отзад в дясно. Св. Б. наближил
кръстовището с път ІІІ- 3706 за с. Д., като се движел с около 90 км/час. По
същото време, по пътя от с. Д. в посока гр. П. и Т- образното кръстовище с пътя
П.-П., се движел със скорост от около 43 км/час лек автомобил „***“ с рег. № ***,
управляван от обв. В.Г.. Зоната на упоменатото Т-образно кръстовище
била регулирана с пътен знак Б2 и стоп-линия, очертана с пътна маркировка.
Знакът задължавал водачите на ППС да спрат на линията и да дадат предимство на
движещите се по път II-37 пътни превозни средства. При приближаване на кръстовището
обв. Г. не намалила скоростта на автомобила и не спряла на знака „Стоп“, като
по този начин отнела предимството на управлявания от св. Божилов автомобил. В
следствие на това настъпил удар между двете МПС, като с предната лява част на л.а.
„***“ управляван от обвиняемата ударил автомобила на св. Б. в предната му дясна
ъглова част в областта на преден десен калник. Последвала деформация на
автомобилите в зоните на удара, след което л.а. „***“ изминал разстояние от 32,5
метра и се установил там, където бил намерен при извършения по-късно оглед на
местопроизшествието. Л.а. „***“ имал аналогично движение и при огледа бил
намерен на 19,5 м. югоизточно от мястото на удара. Вследствие на ПТП постр. К.
получила травматични наранявания и била откарана от пристигналия екип на Спешна
помощ в МБАЛ- П., където била лекувана в отделението по ортопедия и
травматология. Двамата водачи били тествани за употреба на алкохол с техническо
средство от пристигналия на място екип на Сектор ПП, като пробите им били
отрицателни. Бил извършено глед на местопроизшествието, за който бил съставен
протокол и фотоалбум.
По този повод било отпочнато настоящето наказателно
производство.;
От заключението на изготвената в хода на ДП СМЕ, което
съдът цени като обективно и обосновано, се установява, че в резултат на удара
между двете МПС, на постр. Л.К. било причинено закрито счупване на външния (латерален,
малкопищялен) глезен на лявата подбедрица, наложило имобилизация. Травматичното
увреждане е причинено в резултат на действието на твърд, тъп предмет чрез удар
с или върху такъв и добре отговаря да е получено при ПТП- автомобилна травма,
пострадал пасажер, вътре в купето. Същото е причинило на пострадалата трайно затрудняване на
движенията на ляв долен крайник по смисъла на чл.129 от НК за период от 1,5-2
месеца от датата на травмата при правилно и обичайно протичащ процес.
Констатирани са и други травматични наранявания вследствие на ПТП- охлузвания и
кръвонасядания, причинили на пострадалата болка и страдание по смисъла на
чл.130 ал.2 от НК.
Видно от заключението на Автотехническата експертиза
лекият автомобил „***“ и л.а. „***“ са били технически изправни преди
автопроизшествието и тяхното техническо състояние не е в причинно-следствена
връзка с настъпването му. Вещото лице е констатирало, че непосредствено преди
настъпването на ПТП и в момента на удара л.а. „***“ се е движел със скорост
равна и не по-ниска от 90 км/ч., а автомобилът „***“- със скорост равна и не
по-ниска от 43 км/час. Според експерта ударът между двете МПС е настъпил изцяло
в лентата за движение на л.а. „***“. Според експерта предотвратяването на ПТП е
било изцяло във възможностите на обв. Г., като е следвала да съобрази
поведението си с наличия пътен знак и маркировка в зоната на Т-образното
кръстовище на пътя, по който се е движела и главния път, по който се е движел
автомобилът управляван от св. Б..
Установява се от приетите като писмени доказателства
по делото справка за нарушител/водач и справка за съдимост, че обв. Г. е
правоспособен водач на МПС от 1978 г., като притежава валидно СУМПС и няма
налагани адв. наказания за извършени адм. нарушения на правилата за движение,
както и че не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност с
налагане на адм. наказание по чл.78а от НК.
Така описаната фактическа обстановка
съдът възприе въз основа на показанията на свидетелите Н.Б., Л.К.,
дадени в
досъдебната фаза на процеса, които бяха преценени като правно валидни по реда
на чл.378 ал.2 от НПК, от писмените доказателства и заключенията на СМЕ и САТЕ,
инкорпорирани в доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК.
Съдът
кредитира изцяло горепосочените гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, т.к. те са непротиворечиви, взаимно допълващи се и
кореспондират помежду си, като абсолютно достоверно очертават гореописаната
фактическа обстановка.
При така възприетата фактическа обстановка и въз основа
на събраните по делото писмени и гласни доказателства и извършените експертизи,
съдът приема за безспорно установено, че обв. В.Б.Г. е осъществила от обективна
и субективна страна признаците на престъпния състав на чл.343 ал.1 бук.
„б“ пр. 1-во във вр. с чл.342 ал.1 от НК във вр. с чл.6 т.1 от ЗДвП и чл.46
ал.2 от ППЗДП, като на инкриминираната дата и място, при управление на л.а. „***“
с ДК№ ***е нарушила правилата за движение по пътищата, като участник в
движението не е съобразила своето поведение с пътните знаци и пътната
маркировка (чл.6 т.1 от ЗДвП), не е спазила пътен знак Б2, който указва на
водачите на пътни превозни средства, че са длъжни да спрат на „стоп линията“,
очертана с пътна маркировка или ако няма такава на линията, на която е поставен
знакът (чл.46 ал.2 от ППЗДвП), като не е спряла управлявания от нея автомобил
на линията, на която е бил поставен знакът, вследствие на което е предизвикала
настъпването на ПТП, като ударила движещия се по пътя с предимство автомобил „***“
с ДК№ ***, управляван от Н.Б. и по непредпазливост е причинила средна телесна
повреда на пътуващата в автомобила му Л.А.К., изразяваща се в травматично
счупване на външния (латерален, малкопищялен) глезен на лявата подбедрица,
наложило имобилизация, причинило й трайно затрудняване на движенията на ляв
долен крайник по см. на чл.129 от НК,
Авторството на деянието и другите обстоятелства за
времето, мястото и начина на извършване се доказват по един несъмнен начин. От
обективна страна- на въпросната дата, при управление на МПС, нарушавайки
правилата за движение и по-конкретно специалните норми на чл.6 т.1 от ЗДвП и
чл.46 ал.2 от ППЗДвП, като не е спряла управлявания от нея автомобил на
линията, на която е бил поставен знак Б2, за да осигури предимство на движещия
се по пътя с предимство автомобил управляван от св. Б., вследствие на което е
блъснала автомобила му и по този начин е предизвикала ПТП, в резултат на което по
непредпазливост е причинила средна телесна повреда на пострадалата Л.К., пътник
в автомобила на св. Б., изразяваща се в трайно затрудняване движението на левия
долен крайник.
Нарушението на посочените правила за движение по
пътищата се намира в причинно-следствена връзка с настъпилия съставомерен
резултат- причиняване на средна телесна повреда на пострадалата К..
Деянието е извършено при форма на вина съзнавана
непредпазливост /самонадеяност/, тъй като обвиняемата е била наясно, че макар
че се движи със съобразена скорост, не е изпълнилата предписанията за движение,
указани от пътния знак и маркировка, като не е спряла на знака стоп и не е
осигурила предимство на движещия се по пътя с предимство автомобил в района на
Т-образно кръстовище, като по този начин рисково е навлязла в кръстовището и в
лентата за движение на участника в движението с предимство като го е блъснала.
Това поведение на обвиняемата се явява потенциално условие за настъпването на
общественоопасни последици, в конкретния случай- пътно-транспортно
произшествие, но тя е действала убедена, че определени обстоятелства ще
изключат настъпването на неблагоприятните последици- дали шофьорските й умения,
равният асфалтов участък, сухото и светло време, дали реакцията на другия водач
и други подобни. Касае се за престъпление пряко свързано с безопасността на
движението по пътищата, живота и здравето на участниците в него.
При определяне размера на
наказанието, което следва да бъде наложено на обвиняемата съдът се ръководи от
изискванията на чл.36 от НК- относно целите на наказанието, както и от
разпоредбите на чл.54 от НК- относно индивидуализацията на същото.
Самата обвиняема е личност с ниска степен на
обществена опасност. Не е осъждана, положително охарактеризирана е, не е
санкционирана по адм. наред за нарушение на правилата за движение.
В конкретния случай обществената опасност на деянието
е завишена предвид на обстоятелството, че автомобилът е управляван по път от
републиканската пътна мрежа, между две населени места.
Наказателният кодекс обезпечава наказателноправна защита на обществените
отношения, свързани с транспортната дейност, чрез наказателните състави,
предвидени в раздел II от главата за общоопасните престъпления. Обектът на тези
престъпления е нормалната и безаварийна транспортна дейност, чието накърняване
води до поставяне в опасност или реално увреждане на лични и имуществени
интереси на неопределен брой лица.
Разпоредбата на чл.343, ал.1, б. „б” от НК
предвижда наказание за извършеното престъпление лишаване от свобода до три
години или пробация за средна телесна повреда. Обвиняемата е пълнолетна, неосъждана към
момента на извършване на деянието, не е освобождавана от наказателна
отговорност по реда на глава 28-ма от НПК и от престъплението не са причинени
имуществени вреди, които да са съставомерни и подлежащи на възстановяване. Не
са налице и отрицателните предпоставки по чл.78а ал.7 от НК.
При това
положение съдът намира, че понастоящем са налице предпоставките за приложението
на чл.78а ал.1 от НК.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства
се отчетоха направеното самопризнание, оказаното съдействие на полицейските и
разследващи органи, изразеното критично отношение към стореното, добрите
характеристични данни и необремененият статус като водач на МПС. Чистото
съдебно минало не се отчете като смекчаващо обстоятелство, т.к. то е
материалноправна предпоставка за приложението на диференцираната процедура по
Глава ХХVІІІ от НПК. Като отегчаващо обстоятелство се отчете нарушението на
повече от една от законовите разпоредби и причинените и други несъставомерни
леки телесни наранявания. на пострадалата.
Предвид това и като отчете наличните
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, според относителната им
тежест, съдът на основание чл.78а ал.1 от НК счете, че на обв. В.Б.Г., след
като бъде освободена от наказателна отговорност, следва да бъде наложено
административно наказание глоба в минималния предвиден в закона размер, а
именно 1000 (хиляда) лева, което е съответно на извършеното и с което ще се
постигнат целите на наказанието.
При определяне размера на глобата съдът съобрази
наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, а също семейното
положение, материално и имотно състояние на извършителя.
С оглед събраните
доказателства по делото, съгласно предоставената му възможност за преценка,
съобразно чл.78а ал.4 от НК, съдът намира, че обв. Г. следва да бъде лишена от
право да управлява МПС, отчитайки
че тя е следвало да проявява по-голяма грижа и самоконтрол при осъществяване на
съответната правно регламентирана дейност. Ръководейки се от целия комплекс
обстоятелства, визирани по- горе, от значение за индивидуализацията, определи
неговия срок в размер на четири месеца, като намери, че именно с този размер ще
се постигнат целите на наказанието.
При този изход на делото и с оглед разпоредбата на
чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди обв. В.Б.Г. да заплати сторените по делото
разноски в размер на в размер на 666,45 лева, платими по сметка на ОД на МВР- П..
По изложените съображения Районен съд П. постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: