Решение по дело №177/2021 на Апелативен съд - Пловдив

 

Р   Е   Ш  Е  Н  И  Е

№ 260121

 

гр. Пловдив, 04.08. 2021 год.,

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

         ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, на осемнадесети май две хиляди и двадесет и първа година, в открито съдебно заседание в състав:

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН  ГАНЕВ

                                                              ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА  АНТОНОВА

                                                                                   СТОЯН  ГЕРМАНОВ

с участието на секретаря ЕЛЕОНОРА КРАЧОЛОВА и в присъствието на прокурора ВАНЯ ХРИСТЕВА, като разгледа докладваното от съдия СТОЯН ГЕРМАНОВ, НД /В/ № 177 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на гл. 33 НПК.

С присъда № 206 от 15.08.2019 г. по нохд 7497/2018 г. Районен съд – Пловдив е ПРИЗНАЛ Л.С.М. с ЕГН – **********, за ВИНОВЕН в това, че на 19.01.2017 г. в град П. в съучастие като съизвършител с М.Й. А.Т. и Х.Е.– като извършители, с цел да набави за себе си и за М.Й. А.Т. и Х.Е.имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у И.М., Ц.Т.Д., В.В.В., Е.Г.Т.и Е.И.С. и с това е направил опит да причини имотна вреда на „К.“ ООД – П. с ЕИК – *** в размер на 20000 лева, като деянието е останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини, поради което и на основание чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 и във вр. с чл. 18, ал. 2, във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 54 от НК го е осъдил на 3 години лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 е отложил изпълнението на наказанието с изпитателен срок от пет години. Съдът със същата присъда се е произнесъл за веществените доказателства и направените по делото разноски.

        С решение № 260000/04.01.2021 г. по ВНОХД № 898/2020 г. Окръжен съд – Пловдив е потвърдил присъда № 206 от 15.08.2019 г. по нохд 7497/2018 г. Районен съд – Пловдив.

Осъденият М. е останал недоволен от постановената присъда и въззивното решение на ОС - Пловдив, поради което е депозирал искане, чрез своя защитник – адв. С.С. (пълномощно приложено на л. 1165) до Апелативен съд - Пловдив за възобновяване на производството по НОХД № 7497/2018 г. Районен съд – Пловдив.

Иска да бъде възобновено наказателното производство и делото да бъде върнато за разглеждане от въззивната инстанция.

Прокурорът даде заключение, че искането е неоснователно.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и във връзка с направените оплаквания в искането, намира и приема за установено следното:

ИСКАНЕТО Е НЕОСНОВАТЕЛНО.

За да постановят атакуваните съдебни актове, Районен съд – Пловдив и Окръжен съд - Пловдив са обсъдили внимателно и задълбочено събраните доказателства и въз основа на това са възприели фактическа обстановка, която накратко се изразява в следното:

Осъденият Л.С.М. е роден на *** ***, турски и български гражданин, с висше образование, търговец, неженен, неосъждан, живущ ***. М. се познавал с М.Й. А.Т. и Х.Е.– подсъдими по делото, като той и те били увлечени по хазартните игри. Често посещавали казина в Република Б..

Казино „Р.“ в гр. П., находящо се на ул. „В.Л.“ № *, било стопанисвано от фирма „К.“ ООД. В казиното се организирали хазартни игри, включително и хазартната игра „Р.П.“ която била игра с карти. В мотивите на присъдата и въззивното решение подробно са описани правилата на тази игра, като относимото към делото е, че играчите не виждали какви карти има раздадени на крупието/дилъра, който участва в играта. Стандартно всяка маса била зареждана със сума от 10000 лева в чипове.

**********

. По този начин Т. имал възможност да оставя незабележими за крупиетата и инспекторите в казината белези върху гърбовете на различни карти и така можело да се узнае с какви карти разполагат крупиетата, без те да подозират това. След като бил наясно с тези обстоятелства, фактически Т. и всеки който бил запознат с неговия метод на работа можел да предвиди възможността да реализира печалба или загуба при всяка една игра, повишавал многократно възможността да реализира печалба, и свеждал до минимум възможността да изгуби голяма сума пари. По този начин Т. и тези, които знаели за стореното от него, получавали неправомерно преимущество в играта си срещу казината, чийто интереси били представлявани от крупиетата, които участвали в играта и свеждали до минимум риска при участието си в хазартни игри, като знаели предварително кога да заложат голяма сума пари, която да им донесе сигурна печалба, или да се откажат да направят залог. Тъй като осъд. М. знаел възможноститие на Т., в тази връзка между осъд. М. и Т. се осъществявала комуникация. Осъд. М. давал на подс. Т. информация за правилата при които се играе играта „Р.П.“ в различните казина в Б., като двамата планирали къде ще е най-подходящо да направят с помощта на Т. удар и да реализират неправомерна печалба, въвеждайки в заблуждение крупиетата срещу които играят за това, че не знаят какви карти държи крупието. За да можело работата на Т. по маркирането на картите в казиното да остане незабелязана от крупиетата и инспекторите, най-добре било в казиното да има повече хора като по този начин вниманието на служителите нямало да бъде съсредоточено изцяло върху тях. Освен това наличието на много хора, предполагало жива игра с много тестета карти, които след проверка отново се връщали в играта и можели да бъдат използвани от подсъдимите. За да реализират своя план, осъд. М. се опитвал да си създаде име на добър играч в казиното, да поддържа приятелски отношения с персонала, като снимал гърбовете на картите с които се играело в различни казина, в това число и в казино „Р.“, за да може Т. да прецени дали може да маркира незабелязано същите, така че крупиетата и инспекторите наблюдаващи картовата игра „Р.П.“ да не разберат и да бъдат въведени в заблуждение относно това, че играчите не знаят какви карти държи крупието. В тази игра всеки играч играел срещу крупието, като помежду си играчите можели да гледат картите си, да си дават съвети, кой кога да играе и по какъв начин, което давало възможност на осъд. М., да ръководи играта на играчите, които водел в казиното да играят с него. В средата на месец януари 2017 г. Т. се съгласил да дойде в Б., в казино „Р.“ и да маркира карти за игра, колкото може повече тестета, а М., Й. и Е., заедно с Т. да играят използвайки маркираните от него тестета карти и да реализират неправомерна печалба. На 18.01.2017 г. Т. влязъл в Б.. На 19.01.2017 г., в 01.48 ч. пристигнал в казино „Р.“ – П..

 Тъй като картите в казиното се подменяли на всеки 20 минути заедно с крупието което ги раздава, свидетелите М., А. и Н. се досетили че плана на четиримата подсъдими включва игра с вече белязаните карти от четиримата подсъдими които използвайки знаците по гърбовете на картите, да имат преимущество и да реализират неправомерно печалба, въвеждайки в заблуждение крупиетата които раздавали картите, че не знаят какви карти има крупието. За да се убеди в подозренията си свидетеля Н. взел решение да бъдат разпечатани чисто нови тестета карти и да бъдат пуснати в игра с крупието което играе на една маса с Т.. В 03.20 ч. било пуснато чисто ново тесте карти с което се играело на маса „Т.“ до 03.40 ч. Крупие на масата била св. Ц.Д.. През това време св. М.и А. видели как Т.  прави движения напомнящи на маркиране по гърбовете на няколко карти. *********************************В 03.40 ч. отново било пуснато чисто ново тесте карти. Крупие на масата било И.К.. Играта с него продължила до 04.00ч. като подсъдимия Т. продължил да бележи карти и от новото тесте. Картите отново били предадени на отдела за видеонаблюдение, където св. М.и св. Н. след внимателен преглед, по-обстоен от обичайния видели че има белязване на някои от картите и в чисто новите тестета, което било много нежно и ако човек не знае къде да гледа при рутинна проверка не би го забелязал изобщо. Когато св. Н. се убедил че действително Т. извършвал белязване на карти, което остава незабелязано от крупиетата и инспекторите и би останало незабелязано и от служителите от отдела за видеонаблюдение, с което се създава реална опасност за нанасяне на имуществена вреда на дружеството, стопанисващо казиното и като си изяснил схемата на действие на четиримата подсъдими, уведомил полицията.

На място пристигнали полицейски служители от 03 РУ на ОДМВР П. измежду които и св. Д.М.и св. В.Д.. Същите били посрещнати от св. Н. и поканени в залата за видеонаблюдение където били запознати със ситуацията и видели лицата които се опитвали да извършат измама. След това полицейските служители пристъпили към действие и задържали лицата играещи на две съседни маси като установили самоличността им. Това били четиримата – Т., М., Й. и Е., свидетеля С.М., и Р. Д.А.. Чиповете с които играели задържаните и мобилните телефони които били оставили на игралните маси останали върху тях. При появата на униформените полицейски служители подсъдимите видимо се притеснили. Св. Н. посочил на полицейските служители, че Т. е човекът, който бележи картите *******************************************Била сформирана следствено-оперативна група, като от разследващ полицай в 03 РУ на ОДМВР П., бил извършен оглед на местопроизшествието в казино „Р.“ /л. 75, том 3 от ДП/. От игралните маси били иззети по едно тесте карти с което се е играло в момента на задържането на подсъдимите, 3 броя хартиени пликове съдържащи жетони от маса Т., 4 мобилни телефони. Разследващите органи не иззели всички налични тестета карти с които се работило в казино „Р.“, до момента на задържането на четиримата подсъдими. В последствие по усмотрение на ръководството на казино „Р.“, били прегледани всички карти в казиното за наличие на белязани карти, като били установени няколко бройки. Във връзка с описания по горе случай всички тестета карти в казиното били подменени. На 08.02.2017 г. с протокол за доброволно предаване св. Б., който тогава работил като помощник мениджър в казиното предал четири тестета карти с протокол за доброволно предаване, за които при предаването на органите по разследването съобщил че само тези тестета карти са налични от използваните в периода от 05.10.2016 г. до 19.01.2017 г. в казиното.

В хода на досъдебното разследване било извършено претърсване и изземване на стая № * в хотел Л., обитавана от осъд. М. при което били иззети - 1 бр. преносим компютър “А.” *, ведно със зарядно устройство с безжична мишка сива и безжична мишка червена; 1 бр. преносим компютър, марка “*”, ведно със зарядно устройство и 1 бр. текстилна чанта – черна за лаптоп; 1 бр. мобилен телефон, марка “А.” – черен със син калъф с логото  на „А.“ ,1 бр. * тъмносив с черен калъф; 1бр. държач за сим карта с надпис “П.”, със залепени от двете страни на държача 2 бр. Н. сим карти, залепени с тиксо; 1 бр. червено - черна кутия, съдържаща тесте карти за игра със слепка, 3 бр. карти с лого на “К.”, 1бр. чип карта с надпис “С.” и 1 бр. карта – ключ с надпис “Р.”, общо 12 бр. игрални чипове с различен; 1 бр. таблет “*” с номер * със зелен калъф; 1 бр. наносим карта; 1бр. карта за казина “Р.”- П.; шест броя пластмасови жетони за игра с надпис „*“, както и Удостоверение от “Ц.” АД, издадено на Л.М., 2 броя рамков договор за откриване на спестовна сметка в “Ц.” АД на името на Л.М., 2 бр. вносни бележки от 16.01.2017 г.

В досъдебното производство е била изготвена и съдебно-трасологична експертиза, чиято задача била да установи дали по приобщените веществени доказателства – два броя тестета карти иззети с протокол за оглед от 19.01.2017 г., четири броя тестета с карти предадени с протокол за доброволно предаване от св. Н. на 19.01.2017 г. и 4 броя тестета карти предадени с протокол за доброволно предаване от св. Б. на 09.02.2017 г. има трасологични следи, ***********************Изследването установило че в задната част на всички карти има една и съща рисунка, но с различен цвят за различните тестета. По двата броя тестета иззети с протокол за оглед от 19.01.2017. нямало никакви следи които да са образувани от механично въздействие с твърд предмет. ************************************По подобен начин имало единични карти белязани в 4 тестетата предадени от св. Б. 20 дни след задържането на подсъдимите, като в едното тесте имало 4 бр. карти – 4 бр. асо - пика, купа, каро и спатия – белязани на едно и също място, във второто тесте имало една белязана карта, във третото тесте имало три белязани карти – дама купа, пика и каро, също белязани на едно и също място и в четвъртото тесте имало една белязана карта. ***********************************

Описаната фактическа обстановка се установява частично от обясненията на осъд. М., Й. и Т., изцяло от показанията на свидетелите Ц.Т.Д. – играла като крупие с подсъдимите на 19.01.2017 г., изцяло от показанията на В.В.В. - играла като крупие с подсъдимите на 19.01.2017 г., изцяло от показанията на Е.И.С. и И.М. К. - играли като крупие с подсъдимите на 19.01.2017 г., изцяло от показанията на свидетеля Т.Г. Г. – пит-бос в казиното, работил на 19.01.2017 г. по време на задържането на подсъдимите, изцяло от показанията на св. Н.Л.Н. – мениджър на казино „Р.“, изцяло от показанията на М.Д.Р. и Р.С.М.– оператори в отдела за видеонаблюдение, изцяло от показанията на св. М.С.И.и Н. Г. Т. - поемни лица на извършения на Т. обиск и изземване, изцяло от показанията на св. Д.М.М.и В.Е.Д.– полицейски служители на 03 РУ на ОДМВР, изцяло от показанията на св. Е.Г.Т.– крупие работило на 19.01.2017 г., изцяло от показанията на св. В.И.Г.- пит-бос в казиното, изцяло от показанията на св. В.И.Б.– познат на осъд. М. играл заедно с него с негови средства, изцяло от показанията на св. П.З.Б.– управител на „К.“ ООД, изцяло от показанията на св. Н. К. Б. – помощник мениджър в казиното, изцяло от показанията на св. С.Ш.А. – служител от отдела за видеонаблюдение, изцяло от показанията на свидетелите А.А.А., А. Х.О.и Е.С.М.– познати на подс. М., играли с него в казино „Р.“ с негови средства, изцяло от показанията на св. С.И.М.– клиент на казино „Р.“, играл на една маса с Т. и Й. във вечерта в която били задържани, изцяло от показанията на свидетелите Г. Х.И., Г.Н.И., А.Г.М., И.А.С., Д.К.Ц., Н. В.Д., А.Х.А., Л.П.П., Д.К.Ц., С.Х.А., Х.К.К., И.Д.Д., А.П.А., В.К.Х., Г. С.К., Ц.М.А., Й.П.З., И.П.З., В.Д.Я., С.В.К., С.К.А., Г.Р., Д.О.Д., Р.К.К., П.Г.В., Т.Р.М.и Д.К.Л.– работили като крупиета и/или инспектори в казино „Р.“ през периода края на 2016 г.-началото на 2017 г.

Описаната по-горе фактическа обстановка се подкрепя и от събраните по делото писмени доказателства – справки БДС от информационната система на МВР, заповед за задържане и протокол от личен обиск, справка за пътуване на лица, актуално състояние на „К.“ ООД, експертна справка, протокол за оглед на МП и албум към него, постановления на РП П., справка съдимост, характеристична справка, протокол за претърсване и изземване, фотоалбум, Разпореждания на РС Пловдив, справка за посещения в казиното и баланс на играчите за 18.01.2017 г., справка от протоколи за приключване на игралните маси за определени дати, протокол за зареждане и приключване на игрална маса в игрално казино, протоколи за доброволно предаване, удостоверение за издаден лиценз, правила за играта „Р.П.“, клиентски карти и клиентски посещения в казиното, протоколи за оглед на ВД и албуми, превод на писмени материали, физико-химична експертиза, протокол за извършена съдебно-трасологична експертиза, техническа експертиза и приложения, преводи на приложения от изготвената техническа експертиза на мобилно устройство, превод на съдържанието на оптични носители, справки от информационните системи на МВР, определения на ПРС и ПОС, заповед от ДК по хазарта, констативен протокол, игрални условия и правила за организиране и провеждане на хазартни игри, справка на служителите на казино Р., които са участвали в игрите в периода от 07.12.2016 г. до 19.01.2017 г., писма, постановления на РП, справки; справки съдимост, писмо от 03 РУ, трудови договори предоставени от К. ООД, справки БДС, писмо от държавна комисия по хазарта с приложения към него.

 

В искането за възобновяване се развиват доводи относно наличие на „основания за отвод на Пловдивския районен съд и Пловдивския окръжен съд“, за нарушения относно реда за събиране и пазене на веществените доказателства, липсата на неотложност при извършено претърсване и изземване, нарушения свързани с личната кореспонденция, липса на самостоятелни мотиви на въззивното решение, липса на произнасяне по всички веществени доказателства по делото, постановяване на съдебните актове въз основа на предположения, неприлагане на чл. 55 от НК, „негативно пристрастие на съда“, необходимост от редуциране на размера на „наложеното окончателно наказание от десет години лишаване от свобода“, като се приложи принципа на „компенсацията“, тъй като бил нарушен разумния срок за разглеждане и решаване на делата, наличие на явна несправедливост на наложеното наказание.

В искането за възобновяване като първо съществено нарушение на процесуалните правила се сочи неотвеждането на РС и ОС – Пловдив от разглеждане на делото, поради обстоятелството, че против тях осъд. М. е внесъл искова молба с посочено правно основание ЗОДОВ, размер на претенцията от 30000 лева за претърпени неимуществени вреди от наказателното производство срещу него.

Съгласно чл. 29 от НПК основанията за отвеждане са относими към конкретно участващи в наказателното производство съдии. Не съществува процесуална възможност за отвеждане на съд, включително на „Пловдивския районен съд и Пловдивския окръжен съд“. В искането за възобновяване не се прави разлика между съда като юридическо лице, което има съвсем различна структура, функции и дейности от една страна и съдебният състав като правораздавателен орган, който в своята професионална дейност, безпристрастност и свободно убеждение не е подчинен по никакъв начин на съда като юридическо лице. Отвод на съд не е отвод на съдия и като такъв е недопустим. Следва да се отбележи, че има примери в актуалната практика, когато съдебен състав постановява осъдителни решения против съда, към който правораздава. Към искането за възобновяване е приложена искова молба от подсъдимия М. против Прокуратура на РБ, ОС и РС – Пловдив. Приложени са и отговори на исковата молба. Липсват данни и информация относно развитието на това гражданско дело. Настоящият състав счита, че със завеждане на съдебни дела по ЗОДОВ, които са освободени от държавна такса, против съответни съдилища, които могат да бъдат неограничени по брой и подбрани по волята на съответен подсъдим е недопустимо чрез механизма на отвода да се блокира работата на съдебната система или да се игнорират неудобни съдилища от съдебно произнасяне. Конструкцията чрез субективно упражняване на предполагаеми права с оглед създаване на обективен критерий на твърдяна заинтересованост от осъдителна присъда на съдилищата в конкретния случай е неприложима, тъй като освен изложеното по-горе, въведените фактически основания в исковата молба не са относими към виновността на лицето М., а към взетата мярка за неотклонение и нейната продължителност. Правоотношенията свързани с упражняване на съдийската професия, а именно: назначаване, повишаване, понижаване, преместване, освобождаване от длъжност на съдия възникват и се развиват не със съответния съд, а със Съдийска колегия към Висшия съдебен съвет – чл. 160 от ЗСВ. Т.е. независимо от организационната структура към която е встъпил съответен съдия, то той е напълно независим от нея при упражняване на професията си.

Обективният анализ на процесуалното поведение на защитата и на самия осъд. М. в посоченото отношение води до извод за злоупотреба с права. Така исковата молба, която е представена в нечетлив препис относно датата на депозиране в съда е с посочена в края дата на съставяне – 25.09.2018 г. и е подписана от адвокат – пълномощник. Три месеца по-късно същият пълномощник по исковата молба в качеството си на защитник в наказателния съдебен процес пред първа инстанция внася искане, в което не информира съдът за внасяне на исковата молба. Видно от протокол от открито съдебно заседание на 12.12.2018 г., същият защитник на л. 168 от първоинстанционното дело заявява, че няма искания за отводи. В пледоарията отново липсват каквито и да са доводи относно обективен или субективен отвод на съда, както и липсва каквото и да е информиране за наличие на внесена искова молба против РС – Пловдив и ОС – Пловдив. Липсата на отводи и непредставянето на информация от защитата се повтаря и в проиводство пред РС – Пловдив на 20.12.2018 г. – л. 218. В последващо разглеждане на делото на 15.01.2019 г. защитата на М. отново твърди, че няма искания за отводи – л. 236 – гръб. По този начин е процедирано през цялото първоинстанционно разглеждане на делото. При разглеждане на делото пред Окръжен съд – Пловдив, в съдебно заседание на 23.07.2020 г. по внохд 898/19 г. – л. 117-гръб, отново не се прави отвод на съдебния състав или на съда от Л.М. и защитата му. Т.е. ако е имало каквото и да е съмнение в обективното или субективното безпристрастие на съда, то би било изразено своевременно съгласно процесуалните правомощия на защита и подсъдим по реда на чл. 274 от НПК.

Не се намери основание и в твърдяната субективна предубеденост на произнеслия се първоинстанционен съд. Мотивирано при индивидуализацията и определяне на наказанието на М. съдът е обсъдил в съвкупност всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Освен чистото съдебно минало, доказано за територията на Б., съдът е съобразил изключително високата степен на организираност и начина на участие на М. в конкретното деяние. Изводите относно недобрите характеристични данни произтичат обективно от наличните доказателства за продължителната предварителна подготовка, многократното мотивиране на другия основен участник Т. за извършване на подобни измамливи деяния не само в конкретното казино, но и в други казина на територията на страната. Документираните изявления на осъдения навеждат до извод за професионална нагласа спрямо подобен девиантен начин на поведение. Ето защо изводите на съда не представляват някакво пристрастие или своеволно квалифициране личността на М. при конкретизиране на вида и размера на наложеното наказание и с оглед не само на генералната, но и на специалната превенция.

Относно доводът за доброволно предаване по-късно на част от веществените доказателства. Член 159, ал. 1 от НПК не изключва процесуалното задължение и възможност да бъдат запазени от учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани и предадени на органите на досъдебното производство намиращи се у тях предмети и други данни, които имат значение за делото. Няма причина това да не бъде сторено, макар и по-късно, макар и чрез доброволно предаване. Не са депозирани основателни твърдения за наличие на манипулиране на доброволно предадените вещи.******************************. Високата резолюция на видеонаблюдателната техника в казиното и изключителните й възможности, както и показанията на преките очевидци - свидетели установяват по категоричен начин посоченото въздействие. Т.е. за произнеслия се съд доброволно предадените и съхранени вещи само са потвърдили в единна и неразривна връзка вече доказаното. В този смисъл е и Р-445/18.11.14. по н.д. 1266/14, III н.о. ВКС.

Атакуването на неотложността на извършените процесуални-следствени действия по реда на чл. 162, ал. 2 от НПК – претърсване и изземване в автомобила и хотелската стая на М., като единствена възможност за събиране и запазване на доказателства е неоснователна. Твърди се, че се предполагало, че всички лица съпричастни към извършеното престъпление били задържани. Не е „догадка“ как задържаните лица биха могли да укрият доказателства от хотелските стаи и автомобилите си. Защото те не са единствените които притежават достъп до хотелските си стаи. Достъп притежават и други лица, най-малкото от хотелския персонал. При констатираната изключителна степен на организираност на съучастниците, като не може да се игнорира и организация при евентуален провал за заличаване на следи, при създаването на многобройност от познати лица, които участват в игрите в казиното, при необходимостта от действия по „горещи следи“, няма как разследващите органи в този момент да отсеят кои точно лица могат да имат съпричастност и достъп до посочените автомобили и помещения с оглед прикриване на уличаващи предмети, книжа, компютърни системи. Т.е. съществувала е обективна потребност и необходимост от извършването на посочените действия в условия на неотложност. Липсва субективен произвол от страна на органите на досъдебното производство.

В искането се поставя въпросът за нарушения свързани с чл. 163 и 165 от НПК, а именно наличие на лична кореспонденция в компютърните конфигурации и телефони и процесуални нарушения при изземването й. На първо място за понятието „кореспонденция“ липсва легална дефиниция. Относими правни разпоредби, от които може да се изведе описанието й се съдържат в чл. 171 от НК, в § 1, т. 1 и 2 от Мерките за опазване тайната на кореспонденцията, § 1004 от Конституцията на международния съюз по телекомуникации, § 1, т. 2 и 3 от Наредбата за дейността по организирането и осъществяването на електронните комуникации и криптографската сигурност на служебната кореспонденция, обменяна по електронни комуникационни канали между организационните единици в РБ и задграничните й представителства. От значение е и определението на понятието в тълковния речник. Във всички посочени източници характерен белег на кореспонденцията е наличие на документ, пратка, писмо, едностранно съобщение. Не е белег на кореспонденцията наличието на непосредствена диалогичност. В цитираното в искането Р-530/04.01.2012. по н.д. 2005/11, I н.о. на ВКС се обръща внимание, че не може да се счете изземването от разследващия орган чрез провеждане на процедурата по чл. 163 от НПК за заобикаляне на закона, а именно реда по чл. 165 от НПК, защото откриването на процесните „компютърни данни“ е в резултат на извършеното претърсване на помещенията на подсъдимите, където са намерени и иззети, а процедурата по 165 от НПК предвижда само задържане и изземване. Липсват и данни, че целта на действието по чл. 163 от НПК е именно изземване на кореспонденция и електронна поща. Т.е. ВКС в своето решение прави много точно разграничение между целите на извършените процесуално-следствени действия, както и между спецификата на двете действия, като това по чл. 163 от НПК съдържа в себе си претърсване и намиране, което липсва в процедурата по чл. 165 от НПК. В тази връзка в същото решение ВКС, заявява, че друго „би било положението, ако по делото се съдържат данни, че целта на разследващия орган е била да получи достъп до информация с характер на кореспонденция чрез игнориране на процедурата по чл. 165 от НПК“. Точно това е хипотезата в настоящето дело. Липсват нарушения на НПК. Извършено е претърстване и изземване по чл. 163 от НПК извън хипотезата на задържане и изземване по чл. 165 от НПК. И още – в проведения наказателен досъдебен и съдебен процес като доказателство са извлечени разговорите в пряка и непосредствена диалогична форма между съучастниците, а не тяхна кореспонденция. Което е допустимо на още по-голямо основание, когато става въпрос за организирано тежко престъпление. В делото не са приобщени и не съществуват разгласени материали относно лична, интимна или друга неотносима и неприкосновена сфера на Л.М.. Липсва подобна публична разгласа. Не са накърнени негови лични човешки права. Извършеното е необходимо, относимо към разследването и допустимо.

В искането се твърди липса на самостоятелни мотиви във въззивното решение, игнорирани били основни възражения на въззивният жалбоподател М.. Това възражение е неоснователно. При прегледа на делото не се констатира подадена мотивирана въззивна жалба против първоинстанционното решение. Налице е бланкова първоначална, като същата не е допълнена след изготвяне на мотивите към присъдата. В тази връзка в устното пледиране пред окръжен съд (лист 117 и сл. от внохд 898/20 г. на ПОС) са изложени доводи – М. не познавал Т., нямали общ умисъл, как картите белязани от Т. ще се видят от М. който бил на друга маса, в казината се работи с шанс и измамите били доброволни, М. бил сам, но не бил сам, защото посочил казиното на няколко познати, които дошли за отмора, въпреки че не познавал Т., нямало значение, че бил снимал гърбовете на картите и ги изпратил на „непознатия“ Т. по телефона, а нямало значение, че коментирал процентни съотношения. Вторият защитник започва пледиране с атака на обвиненията, по които М. е оправдан и прокурорът не поддържа протеста. След това заявява, че всички знаели за използваното ножче за белязване на картите за игра – л. 119 от делото. Картите на 20 минути се събирали и сменяли с други. Във всеки момент са могли да забранят играта от казиното. В личната си защита осъд. М. заявява, че печели с математически метод, те не се подготвяли, но играли 8 дни преди това в това казино, оспорва превод, заявява, че по принцип те били комарджии. Въззивният съд в своето решение детайлно е описал и анализирал доказаната фактическа обстановка, която опровергава всяко едно от твърденията на квалифицираната и лична защита на осъд. М., с изключение на признанията, че се познава с Т. отпреди и е имал съответни разговори и изпращания на снимки, за това, че са знаели за белязаните карти с ножче, за това че са посещавали предварително казиното, за това, че са били много привлечени познати в казиното в процесната вечер, за това че са комарджии. Така, независимо от доброволността на участие на клиентите в хазартните игри има правила, които се спазват и измамите извън тези правила са недопустими. М. не е бил сам, познавал е Т., информирал го е за конкретните условия и видове карти в казиното, като е изпратил снимки на гърбовете на картите, които впоследствие Т. е манипулирал. Самата защита на М. указва на събирането на картите в рамките на 20 минути и смяната им с други от други маси. Което доказва, дори и при игра на друга маса, че белязяните тестета могат да се окажат на съседна маса. Т.е. не е необходимо игра на една маса, дори в този механизъм на игра е непрепоръчителна. Още повече, че и самият белязващ картите Т. е обиколил няколко маси. Обсъждането на всички тези доводи се съдържа в анализа и възприетата фактическа обстановка в мотивите на въззивното решение. Това, че въззивният съд е констатирал правилността и обосноваността на първоинстанционното решение не означава, че в изложението си е копирал мотивите на присъдата. В искането за възобновяване, както и във въззивната жалба не се съдържа нито един посочен довод на защитата в рамките на редовното наказателно производство, за който конкретно да се твърди, че не е обсъден.

         Настоящият съд не дължи произнасяне в това производство по искания на осъд. М. относно твърдяни нарушения по чл. 111, ал. 2 от НПК, а именно бездействие по негови искания за веществени доказателства иззети при оглед на местопроизшествие на 19.01.2017 г. Налице е специален инстанционен ред по чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, с възможности за обжалване по реда на глава 22 от НПК съгласно чл. 306, ал. 4 от НПК, по който осъд. М. може да защити и реализира правата си.

         Не се установи базиране на заключението на първа и въззивна инстанции на предположение за участие на Л.М. в извършеното престъпление. Относно намеренията на М. и Т. е налице обилен доказателствен материал, посочен по-горе в настоящите мотиви. Относно картите за игра белязани от Т. – те стоят на масата, на която играе Т. не повече от 20 минути. След това те се разпределят отново за игра, обикновено на друга маса. Самите играчи непрекъснато сменят масите на които играят. Ето защо на друга маса следва да е М., за да може да играе с вече белязаните карти и по-точно да има информация какви карти държи крупието, което единствено не си показва картите, а ги държи с гръб към останалите играчи на масата,*********. Евентуалната вреда е уточнена съобразно конкретните налични чипове на масата съобразно правилата на казиното. Общият умисъл на осъдените не се опровергава от различните маси, на които играят. Общият умисъл се доказва именно от преминаването на белязаните тестета карти на другите маси съобразно правилата на казиното. Ако осъдените стоят на една единствена маса, то те не биха постигнали целите си, тъй като белязаните тестета карти могат да бъдат там не повече от 20 минути. И е въпрос на шанс отново да попаднат на същата маса.

         Относно неприлагането на чл. 55 от НК. За съдебното минало и характеристичните данни на Л.М. стана въпрос в настоящите мотиви. Относно разумността на срока на разглеждане на делото от съдилищата и твърдяното основание за компенсация на размера на наказанието с изтеклия значителен период – с оглед многобройността на подсъдимите, многобройността на разпитваните свидетели и вещи лица, на приложените по делото доказателства, в условия на извършване на непрекъснати преводи на чужд език, с оглед сложността на делото от правна и фактическа страна, конспиративността и високата степен на организираност и предпазливостта на извършителите, не е надхвърлило при разглеждането му мярата на разумните срокове. Ето защо подобен правен институт – компенсация или прихващане, познат в гражданското право – чл. 103 и сл. от ЗЗД, в настоящия случай и в наказателното право е неоснователен и недопустим. Може единствено да се изтъкне като смекчаващо отговорността обстоятелство при индивидуализацията на наказанието и то с оглед дължимия баланс на целите му по чл. 36 от НК. В цитираното Р-78/03.06.16. по н.д. 100/2016 г. на II н.о. на ВКС случаят е забавяне на наказателното производство от 10 години и то при доказано бездействие на компетентните органи, както и по случай сравнително несложен от фактическа и правна страна. Подобна забава в настоящия процес не е налице. Напротив – положени са максимални усилия за срочното му приключване.

Ето защо Пловдивският апелативен съд счита, че е ясен начинът, по който е формирана волята на инстанциите по същество. По делото е проведено обективно, всестранно и пълно съдебно следствие и изводите на съдилищата са направени въз основа на внимателен и задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства. Поради това и не може да се приемат доводите за нарушаване на закона, за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или за явна несправедливост на наложеното наказание, които да налагат отмяна на съдебните актове и възобновяване на наказателното дело.

С оглед на изложеното по-горе съдът намира, че напълно законосъобразно е преценено, че Л.М. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на деянието по чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 и във вр. с чл. 18, ал. 2 от НК, понеже на 19.01.2017 г. в град П. в съучастие като съизвършител с М.Й. А.Т. и Х.Е.– като извършители, с цел да набави за себе си и за М.Й. А.Т. и Х.Е.имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у И.М., Ц.Т.Д., В.В.В., Е.Г.Т.и Е.И.С. и с това е направил опит да причини имотна вреда на „К.“ ООД – П. с ЕИК – *** в размер на 20000 лева, като деянието е останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини.

         Не се установи явна несправедливост на наложеното наказание. Единственото смекчаващо обстоятелство е чистото съдебно минало в рамките на страната. При индивидуализацията на наказанието точно са съобразени всички обстоятелства, свързани с извършеното деяние. Не се доказа просрочване на разумните срокове, което да доведе до редуциране размера на наказанието в полза на осъдения.

С оглед на всичко изложено по-горе, Пловдивският апелативен съд счита, че искането за възобновяване е неоснователно, поради което и 

  

Р   Е   Ш   И:

 

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Л.С.М., ЕГН – ********** за възобновяване на ВНОХД № 898/2020 г. Окръжен съд – Пловдив, по което с Решение № 260000/04.01.2021 г. е потвърдена присъда № 206 от 15.08.2019 г. по нохд 7497/2018 г. Районен съд – Пловдив.

         РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.