Определение по дело №1141/2018 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: 928
Дата: 25 юли 2018 г.
Съдия: Еманоел Вардаров
Дело: 20184120101141
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 юни 2018 г.

Съдържание на акта

                                                O  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е:

 

            Днес 25.07.2018г. Еманоел Вардаров - съдия-докладчик по гр.дело№1141/2018г. на ГОРС, след като се запознах   от една страна с  исковата молба,  документите към нея на Н.Н.Х. с ЕГН**********, с постоянен адрес:***, и с настоящ адрес:***, против Ю.Г.Ш. с ЕГН**********,***.Тръмбеш, по предявени обективно съединени искове с правно основание: чл.127 ал.2 от СК,  чл.127a от СК ввр. чл.45 от ЗБЛД;  чл.127a от СК ввр. чл.76 т.9 от ЗБЛД,  констатирах по реда на чл.129 ал.1 и чл.130 от ГПК, че  същата отговаря на изискванията по редовност и допустимост. В законоустановения срок по чл.131 от ГПК, ответната страна не депозира отговор на исковата молба.

С оглед на изложеното, делото следва да се внесе в открито заседание.

Съдът,  на основание чл.140 ал.3 от ГПК, чл.146 от ГПК, чл.274 ал.1 от ГПК,

                                                     О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

            ВНАСЯ  гр.дело№1141/2018г. за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.09.2018г. 10h45min., за която дата и час да се призоват страните: ищца Н.Н.Х. с постоянен адрес:***, и с настоящ адрес:***(чрез адв.И. Ст.И. от ВТАК – съдебен адрес:*** кантора№407); ответник Ю.Г.Ш. с постоянен адрес:***.Тръмбеш.

            ДОКЛАДВА ДЕЛОТО: Н.Н.Х. и Ю.Г.Ш. се запознават и заживяват съвместно от м.септември.2012г.   През време на  съжителството имат родено дете  Селен Юсуфова Гюнярова с ЕГН**********, видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт№0388/26.08.2013г. на Общ.Г.Оряховица.  От м.септември.2015г. родителите били разделени, като детето  живее при майка си(на квартира в гр.Г.Оряховица ул.”Хан Тервел”№14), която  упражнява грижите по неговото отглеждане и възпитание. Средствата за издръжка на детето се осигурявали единствено от  майката на детето и бабата по майчина линия. След раздялата  бащата  останал да живее при родителите си и не желаел да заплаща издръжка за детето. С Решение№82/06.03.2017г.(влязло в законна сила на 06.03.2017г.) по гр.дело№13/2017г. ГОРС  е: -осъдил Ю.Г.Ш. да заплаща за Селен Юсуфова Гюнярова с ЕГН**********, чрез нейната майка и законна представителка Н.Н.Х., месечна издръжка в размер на 115.00лв., считано от 04.01.2017г. до настъпването на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска от датата на изискуемостта(началото на месеца, за който се дължи) до окончателното и изплащане; -осъдил Ю.Г.Ш. да заплати за Селен Юсуфова Гюнярова с ЕГН**********, чрез нейната майка и законна представителка Н.Н.Х., сумата 1260.00лв., представляваща издръжка за минало време, дължима за периода: 03.01.2016г.-03.01.2017г.(по 105.00лв. месечно), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.01.2017г.  до окончателното ѝ изплащане. Oтветникът отказал изплащането на издръжка, като понастоящем издръжката била изплащана от Общ.Г.Оряховица. Бащата не проявявал никакъв интерес към детето, като след раздялата го вземал  със себе си един път. Ищцата, счита, че е в интерес на детето да живее при нея и тя да упражнява родителските права спрямо него. Детето се чувствало сигурно и спокойно и при майка си, която му осигурявала добри условия за отглеждане и възпитание. Твърди се, че от известно време бабата на детето по майчина линия живее и работи на постоянен трудов договор в Кр.Нидерландия. Детето било изключително привързано към нея и много искало да види баба си, която нямала възможност да пътува до Р.България, тъй като работата не и позволява това. Единственият начин да се осъществял контакт с нея било периодичното  посещение в Кр.Нидерландия. Ищцата  била помолила ответника да даде  съгласие за издаване на паспорт и за пътуване на детето в чужбина, но същият най-демонстративно отказал и заявил, че нарочно няма да даде съгласие. Съгласно чл.127а ал.2 от СК, когато родителите не могат да постигнат съгласие по въпроси свързани с пътуване на децата им в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. Всяко дете се ползвало с гарантирана свобода на предвижване, която включвала, както възможността да се премества и установява в различни места на територията на страната в която то живее, така и свободно да напуска и се завръща в тази територия - чл.35 от КРБ, както и от чл.10 от Конвенцията за правата на детето на ООН. Моли съда да постанови решение, с което: -да бъде предоставено за упражняване родителските права по отношение на детето  - майката; -да бъде определен подходящ режим на лични контакти между бащата и детето; -да се разреши да бъде издаден задграничен паспорт на детето Селен Юсуфова Гюнярова, без съгласието на бащата Ю.Г.Ш., само по искане на майката; -да се разреши детето Селен Юсуфова Гюнярова да пътува за период до навършване на 18 годишна възраст, неограничено до всички държави членки на ЕС, придружавано от своята майка или друго упълномощено от нея пълнолетно лице за период от пет години - два пъти годишно за период един месец на всяко пътуване, считано от считано от датата на влизане в сила на съдебното решение. Претендира направените по делото разноски.   

            Разпоредбата на чл.124 ал.1 от СК установява задължение за родителите да се грижат за детето си, като полагат ежедневни грижи както за физическото, така и за духовното му развитие. Съгласно чл.123 ал.1 от СК родителските права и задължения се упражняват от двамата родители, заедно и поотделно. При разногласие между тях, спорът се решава от районния съд след изслушване на родителите, а ако е необходимо, на детето/децата. С този иск се цели да се разреши спор за конкретни права по отношение на децата, а не спор относно упражняването на родителските права цялостно. Този иск е спор между родители, които са в брак. Различно е положението на децата, родителите на които не са в брак, какъвто е настоящият случай. Страните не са в брак(бракът е бил прекратен) и са разделени.

            При разделеното живеене на родителите, те нямат възможност ежедневно да вземат решения, относно упражняването на конкретно право на децата, както и относно цялостното упражняване на родителските права. Това неудобство, засягащо пряко интереса на децата, се разрешава с иск по чл.127 ал.2 от СК. Според чл.126 aл.1 от СК ненавършилите пълнолетие деца са длъжни да живеят при родителите си освен ако важни причини налагат да живеят другаде. В такъв случай възниква спорът, при кого ще живеят децата. При преценка на кой родител да се предостави упражняването на родителски права и къде да живеят децата, следва да се изхожда от принципа родителят да полага основните грижи, а не членове на домакинството му. Тези грижи трябва да бъдат ежедневни съответния родител да може да отговори на тази необходимост. За това определяне  са от значение не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай.  На първо място – това са   родителските качества, имащи най-голямо значение за правилното отглеждане и възпитание на децата. От значение за определяне кой от родителите ще упражнява сам родителските права са образованието, културата, мирогледът и другите качества на личността на отделния родител. На второ място това са  грижите и отношението на родителите към децата - личните усилия на родителя във връзка с отглеждането и възпитанието  им.  Жилищните, битовите и другите материални условия на живот са важна предпоставка за отглеждането и възпитанието на детето. След определяне кому да бъдат предоставени за упражняване родителските права, следва да се определи и съответния режим на лични контакти и отношения  на другия родител с децата, което произтича, както от  задължителния характер на разпоредбата на Закона, така и за да не се отчуждят децата от рождения си родител. Задължителния характер на разпоредбата на чл.127 ал.2 от СК повелява да се определи и съответния размер месечна издръжка, която ще се плаща от другия родител. Според чл.142 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи(притежаване на средства над собствената си необходима издръжка, позволяващи му без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на детето). Всяка от страните следва да докаже твърдяните от нея факти и обстоятелства в рамките на изискванията за доказателствена тежест – чл.154 ал.1 от ГПК: ищцовата страна – факти и обстоятелства, налагащи претендирания размер на издръжката и възможностите на лицето, което я дължи; ответната страна - обстоятелството, че родителят, упражняващ родителските  права има значителни доходи и финансови възможности. Заедно с това следва да се има предвид и разпоредбата  чл.142 ал.2 от СК ввр. чл.1 от ПМС№1/10.01.2009г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната, като минималната издръжка да е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Съгласно ПМС№316/20.12.2017г., считано от 01.01.2018г.  размерът на минималната работна заплата  е 510.00лв. и на минималната часова работна заплата 3.07лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица  за пълен работен месец.

            Според чл.127а от ГПК въпросите, свързани с пътуване на децата в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, като при липса на съгласие спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, като производството започва по молба на единия родител. В СК не съществува изискването родителските права да се упражняват единствено и само на територията на Р.България, нито има забрана родителя, на когото тези права са предоставени да живее и работи в друга държава. Ищецът в исковата си молба е отправил  искане във връзка с изискванията на чл.76 т.9 от ЗБЛД и необходимостта от нотариално заверено писмено съгласие от двамата родители за пътуване в чужбина на децата и обективната невъзможност да бъде дадено такова от ответника, съдът да даде разрешение издаването на паспорт за задгранично пътуване на  децата, без да е без да е необходимо за целта съгласието на  бащата. В случая с чл.127а ал.2 от ГПК е визирана една конкретна хипотеза на разногласие относно пътуване на детето в чужбина и то във връзка със специфичните изисквания на специалния закон – чл.45 от ЗБЛД  и чл.76 т.9 от ЗБЛД.  Съгласно чл.45 от ЗБЛД, заявлението за издаване на паспорт или заместващ го документ на малолетни и непълнолетни и на поставени под запрещение лица се подава лично и от техните родители, настойници или попечители, които  изразяват съгласието си за издаване на паспорт или на заместващ го документ в присъствието на длъжностно лице, като подписват заявлението, т.е. заявлението не може да бъде подадено при отсъствието на един от родителите, освен ако няма представено изрично пълномощно или влязло в сила съдебно разрешение за издаване на паспорт на лице, ненавършило 18 години, без съгласие на отсъстващия родител. В конкретния случай, липсва писмено съгласие на единия родител – бащата за издаване на задграничен паспорт. Съгласно чл.76 т.9 от ЗБЛД може да не се разреши напускане на страната на малолетни и непълнолетни, които нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители, като спорът се решава по реда на чл.127а от СК. За предявяването на този иск не е необходимо конкретна причина и непосредствена необходимост децата да пътуват в чужбина. Достатъчно е да е налице разногласие между родителите и невъзможност да се постигне такова, за да е налице правен интерес от сезирането на съда. Осъществяване на правото на свободно предвижване е регламентирано в Конституцията на Република България.

            Предвид изложеното, съдът счита, че са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.127a от СК ввр. чл.45 от ЗБЛД;  чл.127a от СК ввр. чл.76 т.9 от ЗБЛД. Правната квалификация очертава обхвата на подлежащите на доказване факти и разпределението на доказателствената тежест по чл.154 от ГПК между страните. Страната, която твърди даден факт и черпи изгодни за себе си правни последици от него следва да го докаже. Щом не стори това, то фактът се счита, че не е доказан. Така исканията/респ. възраженията/ си страната трябва да установи не със свои обяснения или писмени  без доказателствена сила, а с други допустими и събрани по законен ред доказателства.

            ДОПУСКА  като  доказателства по делото: удостоверение за раждане на Селен Юсуфова Гюнярова; трудов договор от 09.02.2017г. с „Пиканта“ЕООД гр.Лясковец; удостоверение с изх.№4/08.05.2018г. на „Пиканта“ЕООД гр.Лясковец; Решение№82/06.03.2017г. по гр.дело№13/2017г. на ГОРС; справка НБД”Население”.

            Препис от определението  да се връчи на страните.

            Определението  не подлежи на обжалване.

 

                                                                                            Районен съдия: