№ 188
гр. София, 20.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Иван Коев
Членове:Силвия Б. Русева
Диана Василева
при участието на секретаря Мариана Ал. Косачева
като разгледа докладваното от Силвия Б. Русева Въззивно частно
наказателно дело № 20241100600234 по описа за 2024 година
Производството е по чл.250,ал.4 НПК и по реда на Глава XXI от НПК .
Подадена е въззвина частна жалба с вх. № 321062/10.11.2023г. от
частния тъжител З. Г. Г., с която се обжалва изцяло протоколно определение
№ 16291 от 02.10.2023г., постановено по НЧХД № 9985/2022г., по описа на
СРС, с което производството е било прекратено на основание чл. 24, ал.5, т.5
от НПК.
В жалбата се моли за отмяна на прекратителното определение.
Тъжителят Г. намира атакуваното определение за незаконосъобразно и
неправилно. Посочено е, че неявяването му в съдебното заседание от
2.10.2023г. се дължи на уважителни причини, свързани с участието му в
изборите за общински съветници и кметове,проведени на 29.10.2023г. Към
частната жалба тъжителят е приложил копие от Удостоверение за
регистрация на кандидат за общински съветник № 486 от 26.09.2023г. на ОИК
в Столична община, област София-град по Решение № 408 – МИ/26.09.2023г.,
както и препис от жалбата и приложението към нея.
В съдебното заседание от 2.02.2024г., жалбоподателят З. Г. е бил
нередовно призован и не се е явил. Откритото съдебно заседание е било
отложено за 6.03.2024г., с указание жалбоподателят да бъде призован.
В съдебното заседание от 6.03.2024г., жалбоподателят Г., редовно
призован, отново не се е явил, поради което и Съдът е дал ход на делото в
неговото отсъствие.
1
Съдът, след като провери изцяло правилността на обжалваното
протоколно определение, намира за установено следното, от фактическа
страна:
Депозираната частна жалба е подадена в законоустановения срок по
чл.319, ал.1 от НПК, регламентиран в действащия чл.250, ал.4 от НПК. В този
смисъл и частната жалба е подадена от активно легитимирано лице и в срок,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА, но разгледана по същество
същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въззивният съд не откри основания за отмяна на атакуваното
определение. С него нормата на чл. 24, ал.5, т.5 от НПК е била правилно
приложена.
Първоинстанционното производство е инициирано по тъжба от З. Г. Г.
против И.К.И.. Като правно основание тъжителят е посочил чл. 148, ал.1, т.2,
предл. 2 от НК във вр. с чл. 146, ал.1 от НК.
С разпореждане от 20.09.2022г., първоинстанционният съд е оставил
тъжбата без движение, като е дал указания на тъжителя да представи
документ за внесена държавна такса, както и доказателства кога тъжбата е
била подадена до съда, тъй като от пощенския плик не се установява
конкретната дата.
С разпореждане от 2.06.2023г. делото е било насрочено за разглеждане
в открито съдебно заседание. Първоинстанционният съд е квалифицирал
деянието според диспозициите на посочените в НК престъпления. В
разпореждането, съдът изрично е указал на частния тъжител, че при
неявяване в съдебно заседание без уважителна причина, лично или на негов
процесуален представител, наказателното производство ще бъде прекратено.
В открито съдебно заседание от 2.10.2023г. делото е било прекратено на
основание чл. 25, ал.5, т.5 НПК, поради неявяването на частния тъжител,
който е бил редовно призован, но не се е явил и не е посочил уважителни
причини за това, нито е изпратил представител.
Видно от материалите от първоинстанционното производство, частният
тъжител е имал достатъчно дълъг срок от момента на връчване на призовката
/15.06.2023г./ до датата на насроченото заседание да депозира в съда молба за
отлагане на делото или да посочи уважителни причини, поради които няма да
се яви или да упълномощи свой повереник -адвокат, който да го
представлява. Липсват данни частния тъжител да е проявил такава
процесуална активност, въпреки че в разпореждането за насрочване на делото
за открито съдебно заседание, съдът изрично е указал, че същото ще бъде
прекратено, ако частния тъжител или негов процесуален представител не се
яви или не посочи уважителни причини за неявяването си.
В жалбата си пред настоящата инстанция, частния тъжител е изтъкнал
като уважителна причина за неявяването си пред първоинстанционния съд
ангажираност, свързана с участието му в избори за общински съветници и за
кметове, провели се на 29.10.2023г. Като доказателство е представил
2
удостоверение за регистрация на кандидат за общински съветник.
Настоящата инстанция се запозна със съдържанието на Удостоверението и
намира, че от същото безспорно се установява, че именно частния тъжител Г.
е регистриран за участие в изборите на 29.10.2023г. като кандидат за
общински съветник, но от него по никакъв начин не може да се обоснове
наличието на уважителна причина за неявяването му в открито съдебно
заседание от 2.10.2023г., още повече пък да се обоснове невъзможност да
ангажира процесуален представител. Дори и в хода на предизборната
кампания да е възникнал ангажимент, който възпрепятства частния тъжител
да се яви в открито съдебно заседание, последният е имал достатъчно време
от датата му на регистрация като кандидат /26.09.2023г./, видна от
предоставеното Удостоверение, до датата на провеждането на заседанието да
уведоми Съда по надлежния ред за невъзможността му да се яви. За
прецизност следва да се отбележи, че още в разпореждането си от 2.06.2023г.,
съдът е указал на тъжителя правната възможност, която му е предоставена от
нормата на чл. 24, ал.5, т.5 от НПК и, въпреки това, последният не е проявил
процесуална инициатива да уведоми за наличието на уважителни причини,
поради които няма да се яви пред съда.
Първоинстанцинният съд правилно е приложил нормата на чл. 24, ал.5,
т.5 от НПК, която дава възможност на съда да прекрати наказателното
производство, в случай, че частния тъжител или негов повереник не се явят в
съдебно заседание, без да са посочили уважителни причини. Това е
специфична процесуална санкция за бездействието на тъжителя. С оглед
последиците, които наказателното производство има за подсъдимия, е
предвидено наказателните производства, образувано по тъжба на
пострадалия, да се провеждат, когато и доколкото частният тъжител е
заинтересован от провеждането на съдопроизводствени действия и
приключването им. Именно поради това в чл. 103, ал.1 от НПК е уредено, че
частният тъжител носи тежестта на доказване на обвинението и участието му
в съдебните заседания е задължително. С други думи, този вид наказателни
производства се провеждат при категорична заинтересованост за разглеждане
на делото от страна на частния тъжител. С процесуалното поведение на
частния тъжител Г. и по-конкретно липсата на всякаква инициатива по
уведомяване на съда за неявяването му в първото насрочено открито съдебно
заседание и неангажирането на процесуален представител, навеждат на
извода за дезинтересираност от негова страна от хода на производството.
При така изнесените факти относно хода на производството и
процесуалното поведение на частния тъжител, настоящия съд намира, че
първоинстанционния съд правилно се е възползвал от предоставената му от
законодателя възможност в нормата на чл. 24, ал.5, т.5 от НПК.
Въз основа на гореизложеното, настоящият въззивен състав, намира че
обжалваният съдебен акт на СРС е правилен и законосъобразен и като такъв,
следва да бъде потвърден изцяло.
3
С оглед гореизложеното и на основание чл.250,ал.4 НПК, Софийски
градски съд, ІІ въззивен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло протоколно определение № 16291 от
2.10.2023г., постановено по НЧХД № 9985/2022г., по описа на СРС, с което
производството е било прекратено на основание чл. 24, ал.5, т.5 от НПК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4