Р Е Ш Е Н И Е № 2
гр.
Видин, 18.02.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Видинският
окръжен съд, гражданска колегия, в открито
заседание на двадесет и втори януари
през две хиляди и шестнадесета
година…………….в състав:
Председател: В.М.
при секретаря В. К. , като разгледа докладваното от съдия В.М.
гр. д. N 352 по описа за 2015 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Искът е с правно основание чл.422 ГПК.
„Ф.... „ЕООД ЕИК ... гр.С. е предявило против К.М.К. ЕГН
: ********** *** установителен иск за
признаване за установено, че ответника в
качеството на поръчител по запис на заповед от 02.06.2007, издаден от Н. К. М.
ЕГН : ********** в полза на „ЦКБ“, впоследствие правата по който са джиросани
дължи на ищеца сумата 195 000 лв. По запис на заповед, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 23.10.2014г. до окончателното издължаване.
Подържа в исковата молба, че на 02.06.2007 г. Н.К. М., ЕГН ********** *** е издал запис на заповед за сумата от 195
000,00 лв. (
сто деветдесет и пет хиляди лева ).
С него издателят безусловно се е задължил да заплати на
„Централна кооперативна банка" АД посочената сума без право на протест и
без разноски за бенефициента.
Плащането на задължението по записа на заповед от издателя е обезпечено
изцяло чрез поръчителство от К.К., ЕГН ********** и Е..М.. Поръчителството е обективирано върху записа на
заповед чрез полагане на подписа на лицето върху лицевата му страна и е
изразено с думите „като поръчители", съгласно разпоредбите на Търговски
закон. Поетият от ответника авал,
касае задължението по цитирания записа на заповед и е действителен от гледна
точка на законовите изисквания за форма, поради което е налице валидно
обезпечаване на главното задължение. На
основание чл. 537 ТЗ във вр. с
чл. 485 ТЗ, поръчителят отговаря както
лицето, за
което е поръчителствал. Поръчителят К.К. отговаря
в същия обем, като издателя на записа на заповед. К.К.
е поел задължение да отговаря при същите условия като издателя на записа на
заповед и отговорността му за изпълнение на задължението е солидарна с тази на
издателя. Издаденият
запис на заповед, авалиран от К.К. съдържа
изискуемите от закона реквизити, пописан е от издателя и
поръчителя, поради което представлява валидна ценна книга.
В срока, посочен
в записа на заповед, същият е предявен за
плащане на издателя и на поръчителя чрез нотариални покани, връчени
на 09.04.2013 г. В поканите до двете лица
записът на заповед е предявен за плащане на сумата от 195 000,00 лв. и е даден седем дневен
срок от получаването й за погасяване на задължението. Изразена
е готовността на кредитора за връщане на оригинала на записа на заповед при извършване
на плащането В дадения срок сумата по записа на заповед не е изплатена.
С разпореждане от 12.09.2014 г. по ч.г.д. № 790/2013 г. по описа на ВРС, на „Ц...." АД е указано да предяви иск за вземането си по
реда на чл. 422 ГПК във вр.
с чл. 415
ГПК, тъй като срещу издадената заповед за изпълнение
срещу К.К., ЕГН **********,е постъпило възражение по чл. 414
ГПК. На 01.09.2014 г. „Ц..." АД джиросва
на „Ф..." ЕООД правата по записа на заповед, което
обуславя интереса на „Ф..." ЕООД да предяви настоящия иск.
Подържат, че е налице валидно и изисуемо вземане на „Ф...." ЕООД спрямо ответника, произтичащо от поетото
от него поръчителство за задължението по записа на заповед от 02.06.2007
г. за сумата от 195 000,00 лв.
Молят съда да постанови
решение, с което да се признае за установено, че К.М.К., ЕГН **********,
в качеството си на поръчител по запис на заповед от 02.06.2007
г., издаден от Н.К. М., ЕГН **********
в полза на „Ц...",
впоследствие правата по който са джиросани на „Ф..." ЕООД, дължи на „Ф..." ЕООД
следните суми:195 000,00 лв. (сто деветдесет и пет хиляди лева) - задължение по запис на заповед; законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение .
Ответната по делото страна оспорва
предявения иск като счита, че е неоснователен и недоказан.Подържат, че представения
запис на заповед е неавтентичен, като положения подпис от поръчителя К.М. не е
негов.
Моли Съда да постанови решение, с
което отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан, с
произтичащите от това правни последици.
Видинския окръжен съд, като взе
предвид постъпилата искова молба, становището на ответната по делото страна и
съобразявайки представените по делото доказателства в тяхната съвкупност, прие
за установено следното от фактическа страна :Искът е с правно основание чл.422 ГПК.
Установи
се, че на 02.06.2007 г. Н. К. М., ЕГН ********** *** е издал запис на заповед за сумата от 195
000,00 лв. (
сто деветдесет и пет хиляди лева ).
С него издателят безусловно се е задължил да заплати на
„Ц..." АД посочената сума без право на протест и без разноски за
бенефициента.Като място на плащане на задължението е посочен адресът на „Ц."
АД, клон В... - гр.
В..., ул. „А..." № ..
Падежът на задължението е определен „на
предявяване", като предявяването следва да се извърши в срок до 218
месеца от датата на издаване на записа на заповед.
Документът е подписан от издателя Н. К. М..
Плащането на задължението по записа на заповед от
издателя е обезпечено изцяло чрез поръчителство от К.К., ЕГН **********
и Е. М.. Поръчителството е обективирано върху записа на
заповед чрез полагане на подписа на лицето върху лицевата му страна и е
изразено с думите „като поръчители", съгласно разпоредбите на Търговски
закон. Поетият от ответника авал, касае задължението по цитирания записа на
заповед и е действителен от гледна точка на законовите изисквания за форма,
поради което е налице валидно обезпечаване на главното задължение.
На
основание чл. 537 ТЗ във вр. с
чл. 485 ТЗ, поръчителят отговаря както
лицето, за
което е поръчителствал. Поръчителят К.К. отговаря
в същия обем, като издателя на записа на заповед. К.К.
е поел задължение да отговаря при същите условия като издателя на записа на
заповед и отговорността му за изпълнение на задължението е солидарна с тази на
издателя. Издаденият
запис на заповед, авалиран от К.К. съдържа
изискуемите от закона реквизити, пописан е от издателя и
поръчителя, поради което представлява валидна ценна книга.
В срока, посочен
в записа на заповед, същият е предявен за
плащане на издателя и на поръчителя чрез нотариални покани, връчени
на 09.04.2013 г. В поканите до двете лица
записът на заповед е предявен за плащане на сумата от 195 000,00 лв. и е даден седем дневен
срок от получаването й за погасяване на задължението. Изразена
е готовността на кредитора за връщане на оригинала на записа на заповед при
извършване на плащането В дадения срок сумата по записа на заповед не е
изплатена.
Поради неплащане на
сумата по записа на заповед, до Районен съд Видин е
депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от „Ц...." АД. На
13.05.2013 г. са издадени заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по ч.г.д. 750/2013 г., с които Е. М. и К.К. са
осъдени солидарно да заплатят на „Ц..." АД сумата от 195 000,00 лв., ведно със законната лихва
от 24.04.2013г. до изплащане не вземането, както
и 3900,00 лв. разноски за платена
държавна такса.
На 03.12.2013 г. по молба на „Ц...." АД
е образувано изпълнително дело №
894/2013 г. по описа на ЧСИ В. Т., per. № ... на КЧСИ срещу Е.М. и К.К..След образуване
на изпълнителното дело, до К.К. е изпратена покана
за доброволно изпълнение с изх. №
2884/ 24.03.2014 г., заедно със заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 790/3013 г. която видно от разписката, му
е връчена на 26.05.2014 г. Ответникът е депозирал пред PC В.. „възражение срещу
покана за доброволно изпълнение по изп. дело 894/2013 г."
ВОС
приема, че този документ представлява
възражение по смисъла на чл. 414,
ал. 2 ГПК макар да не отговаря на образеца, утвърден
с Наредба № 6 от 20.02.2008 г. на министъра на
правосъдието. На 01.08.2014
г. PC В. е указал на К.К. да
представи възражение по образец. На 25.08.2014 г. ответникът е депозирал
пред съда молба, с приложено възражение.
С разпореждане от 12.09.2014 г. по ч.г.д. № 790/2013 г. по описа на ВРС, на „Централна кооперативна
банка" АД е указано да предяви иск за вземането си по реда на чл. 422
ГПК във вр. с чл. 415 ГПК, тъй като срещу издадената заповед за изпълнение
срещу К.К., ЕГН **********,е постъпило възражение по чл. 414
ГПК. На 01.09.2014 г. „Ц..." АД
джиросва на „Ф..." ЕООД правата по записа на заповед, което
обуславя интереса на „Ф...." ЕООД да предяви настоящия иск.
При тази фактическа обстановка,
ВОС приема, че иска е процесуално допустим , като разгледан по същество е
основателен .
Налице валидно и изисуемо вземане на „Ф....." ЕООД спрямо ответника, произтичащо от поетото
от него поръчителство за задължението по записа на заповед от 02.06.2007
г. за сумата от 195 000,00 лв.Категорична и постоянна е практиката на ВКС ,че при наличие на безспорни
данни,че записът на заповед като абстрактна сделка обезпечава изпълнението на друго каузално правоотношение между ищеца
кредитор и ответника длъжник,в производството по чл.422 ГПК за установяване
вземането на кредитора, следва да бъдат събрани доказателства и да се изследва
въпроса както за действителността/недействителността на менителничния ефект,
така и за каузалната сделка, за чието обезпечение е издаден записът на
заповед.В този смисъл е решение на ВКС№159 от 15.12.2011г.,постановено
т.д.№1048/2010г.;решение № 149 от 05.11.2010г.по т.д.№49/2010г.; решение на ВКС
№105 от 13.07.2012г.по т.д.№546/2011г., постановени по реда на чл.290 ГПК.Недействителното
каузално правоотношение препятства както възникването на поетите с конкретната сделка права и
задължения,така и на поетите със записа
на заповед менителнични права и задължения.Същевременно погасяването на
паричното задължение по каузалната сделка ,обезпечено със запис на заповед ,ще има за последица и погасяване на абстрактното
задължение, обективирано в съдържанието на записа на заповед .Плащането на задължението по записа на заповед от
издателя е обезпечено изцяло чрез поръчителство от К.К., ЕГН **********
и Е. М. Поръчителството е обективирано върху записа на
заповед чрез полагане на подписа на лицето върху лицевата му страна и е
изразено с думите „като поръчители", съгласно разпоредбите на Търговски
закон. Поетият от ответника авал, касае задължението по цитирания записа на
заповед и е действителен от гледна точка на законовите изисквания за форма,
поради което е налице валидно обезпечаване на главното задължение. На
основание чл. 537 ТЗ във вр. с
чл. 485 ТЗ, поръчителят отговаря както
лицето, за
което е поръчителствал. Поръчителят К.К. отговаря
в същия обем, като издателя на записа на заповед. К.К.
е поел задължение да отговаря при същите условия като издателя на записа на
заповед и отговорността му за изпълнение на задължението е солидарна с тази на
издателя. Издаденият
запис на заповед, авалиран от К.К. съдържа
изискуемите от закона реквизити, пописан е от издателя и
поръчителя, поради което представлява валидна ценна книга.
В срока, посочен в записа на
заповед, същият
е предявен за плащане на издателя и на поръчителя чрез нотариални покани, връчени
на 09.04.2013 г. В поканите до двете лица
записът на заповед е предявен за плащане на сумата от 195 000,00 лв. и е даден седем дневен
срок от получаването й за погасяване на задължението. Изразена
е готовността на кредитора за връщане на оригинала на записа на заповед при
извършване на плащането В дадения срок сумата по записа на заповед не е
изплатена.
В конкретната хипотеза е безспорно,че издаденият от
ответника на 14.10.2011г.запис на заповед обезпечава сключения между страните
договор за заем от 13.11.2011г.
Неоснователно е направеното от ответника в писмения
отговор възражение за нищожност на договора,поради обстоятелството, че същият
не е подписан от него в качеството на
поръчител.
От изготвената по
делото графологична експертиза се установява, че подписите , положени срещу
реквизитите издател и поръчители в запис на заповед с дата 02.06.2007 са
изпълнени от лицата Н. К. М., Е.Д. М. И К.М. К..
С подписване на договора, ответникът като поръчител се е
съгласил с уговорените в него клаузи и за него са възникнали уговорените по
договора права и задължения. Не са
ангажирани доказателства,а и не се навеждат доводи ответникът да е изпълнил
задължението си за връщане на взетата в
заем сума както в срока по договора ,така
и на падежа на записа на заповед-, обезпечаващ каузалната сделка.Представеният
по делото запис на заповед от е
редовен от външна страна и съдържа всички изискуеми реквизити на чл. 535 от ТЗ.В него е посочено наименованието "запис на заповед" и същият
съдържа безусловното обещание за
плащане.Посочен е падежа на задължение и мястото на плащане,като същият
е подписан от издателя.При преценка
на събраните по делото доказателства ,съдът приема,че е установено както
наличието на валидно каузално правоотношение между страните-договор за заем на
процесната сума,така и валидността на менителничната сделка -запис на заповед
,обезпечаващ изпълнението по договора за заем. Ищецът е доказал
съществуването на вземането си в размер
на 195 000 лв. Ответникът като длъжник по менителничното
задължение и поръчител по договора за
заем не е ангажирал доказателства да е
изпълнил задължението си и да е платил
на кредитора взетата в заем сума.Върху сумата се дължи и лихва за забава от
датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК-23.10.2014г. до окончателното й
изплащане.
Искът с правно осн.чл.422 ГПК се явява
основателен ,доказан и следва да бъде уважен изцяло.
Съгласно дадените разяснения в новото ТР №4
от 18.06.2014г.на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№4/2013г.-т.12 от същото съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.
422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство.Прието е,че съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.В
този смисъл ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в
заповедното производство деловодни разноски в размер на 12 800 лв.за ДТ,предмет
на издадената заповед по чл.417 ГПК.
Водим от горното ,
Окръжният съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК ,че К.М.К. ЕГН : ********** *** дължи на „Ф... „ЕООД ЕИК ..гр.С.
сумата 195 000/ сто деветдесет и пет хиляди лева / лв. По запис на
заповед, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.10.2014г. до
окончателното издължаване, в качеството
на поръчител по запис на заповед от 02.06.2007, издаден от Н.К. М. ЕГН : **********
в полза на „ЦКБ“, впоследствие правата по който са джиросани, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК от 13.05.2013г.от ВРС по
ч.гр.д.№ 750/2013г.по описа на същия съд.
ОСЪЖДА К.М.К. ЕГН : **********
*** да заплати на
„Ф.... „ЕООД ЕИК ...гр.С. 12 800/дванадесет хиляди и осемстотин/ лева, деловодни
разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :