Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 17.05.2019г. гр.Димитровград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Димитровградският районен съд
на двадесет и втори април през две
хиляди и деветнадесета година
в публичното заседание в следния състав:
Председател: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Членове:
Съдебни заседатели:
Секретар
Валентина Господинова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Антоанета Митрушева
гражданско дело № 286 по описа за 2019г.
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК вр. чл.415 от ГПК.
ИЩЕЦЪТ – „А1 БЪЛГАРИЯ”
ЕАД гр.София твърди в
депозираната искова молба, че въз основа на подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника било образувано ч.гр.д.№ 1892/2018г. по описа на PC –
Димитровград, като в рамките на предвидения от законодателя 14-дневен срок
постъпило възражение от страна на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение
на парично задължение.
Между
страните бил сключен Договор № М2825276/09.07.2011г. Номерът на договора -
М2825276, представлявал индивидуален клиентски номер и реферирал към услугите,
които ползва абонатът. Съгласно Общите условия на един клиентски номер можело
да се предоставят множество услуги. По тези клиентски номера се издавали
месечните сметки/фактури. Другият индивидуализиращ признак на абоната бил ID
номер(Account ID), с който клиентът се въвеждал в системата на оператора. Под
този ID номер се завеждали всички договори и приложения, сключени между
ищцовото дружество и абоната. В настоящия случай абонатът Т.С.Е. фигурирал в
системата на ищеца под индивидуален абонатен номер *********.
Посоченият
договор от 09.07.2011г. бил с рамков характер, с предмет предоставяне на
електронни съобщителни услуги и продукти, по силата на който ищецът предоставял
на абоната услуги, съгласно Общите условия за взаимоотношенията между А1
България и абонатите, и избрания от абоната тарифен план, посочен в Приложение
№ 1 към същия, които услуги той следвало да заплаща по начин и в срокове,
уредени в Общите условия на оператора и договорите. Договорът бил подписан за
срок от 12 месеца, като съгласно чл.5.3 от него, абонатът можел да прекрати
договора, като уведоми писмено оператора в срок най-малко 2 месеца преди
изтичане на срока на дейстието му. В противен случай действието на договора се
продължавало за неопределен срок при същите условия и можело да бъде прекратен
от страните по всяко време с двумесечно писмено предизвестие. В настоящия
случай рамковият договор не бил прекратен. С оглед на това, отделните услуги и
продукти по него били предоставяни въз основа на подписването на допълнителни
договори, анекси и приложения към същите. В тази връзка били подписани
допълнително следните договори и приложения:
Договор за
електронни съобщителни услуги от 05.11.2014г. С Приложение № 1 от същия бил
определен тарифен план Мтел Старт S за SIM карта с телефонен номер **********,
като месечната абонаментна такса била в размер на 16.90 лв. с ДДС. Срокът на
ползване на услугата бил 24 месеца от датата на подписване на съответния
договор, поради което същият изтичал на 05.11.2016г.
Към
посочения телефонен номер ********** бил закупен и продукт на изплащане с
Договор за продажба на изплащане от 05.11.2014г. за същия абонатен номер. По
силата на този договор, продавачът - А1 България, прехвърлил на купувача - Т.С.Е.,
правото на собственост върху една или няколко вещи, а последният се задължил да
заплати уговорената цена на вноски при разсрочено плащане, съгласно условията и
сроковете по договора. Същият бил сключен за срок от 23 месеца, като били
уговорени една първоначална и 23 месечни вноски, всяка от които в размер на
5.90 лв. Първоначалната вноска била платима при предаването на вещта, а всяка
следваща била описана в погасителния план в Приложение № 2 към договора за
продажба на изплащане. Предмет на същия бил апарат NOK Lumia 530 Трансфер S.
С
Приложение към посочения рамков договор от 08.06.2015г. бил определен тарифен
план Мтел Трансфер S за SIM карта с телефонен номер **********, като месечната
абонаментна такса била в размер на 15 лв. с ДДС с уговорена отстъпка от 20 % за
срока на ползване. Съгласно чл.5.2 от Приложението, срокът на ползване на
услугата бил 24 месеца, поради което същата изтичала на 08.06.2017г.
Към
посочения телефонен номер ********** бил закупен и продукт на изплащане с друг
Договор за продажба на изплащане от 08.06.2015г. за същия абонатен номер.
Същият бил сключен за срок от 23 месеца, като били уговорени една първоначална
и 23 месечни вноски, всяка от които в размер на 9.00 лв. Първоначалната вноска
била платима при предаването на вещта, а всяка следваща - описана в
погасителния план в Приложение № 2 към Договора за продажба на изплащане.
Предмет на същия бил апарат Lenovo А6000 Black MAT 15.
Поради
незаплащане в срок на уговорените суми по тези договори, от страна на мобилния
оператор били изпращани SMS-и за уведомяване на абоната за просрочени
задължения, които били отразени като отделна такса в съответните фактури.
Начислената сума била в размер на 1.49 лева с ДДС за SMS, съгласно действащия
ценоразпис за съответния период.
Всички
услуги, които били използвани извън тарифния план (допълнителен мобилен
интернет, минути за разговори и пр.) се тарифирали според действащите
стандартни цени на ищеца за съответната услуга, валидни за абонати по договор и
публикувани на интернет адреса www.a1.bg(предишен домейн www.mtel.bg) и/или
посочени в отделни приложения към договорите.
За неуредените
в индивидуалния договор въпроси следвало да се прилагат Общите условия за
взаимоотношенията между „Мобилтел“ ЕАД и абонатите и потребителите на
обществените мобилни наземни мрежи на „Мобилтел“ ЕАД по стандарти GSM, UMTS и
LTE.
Съгласно
т.26.4 от тези Общи условия ищецът издавал ежемесечни фактури за предоставяните
услуги и продукти на абоната. От своя страна обаче, последният не изпълнявал
своето задължение за заплащане на услугите. В настоящия случай били налице
незаплатени задължения по гореописаните договори по посочени в исковата молба
фактури за периода от 10.06.2016г. до 20.07.2016г., в общ размер от 413.10 лв.
Тези
задължения станали изискуеми, тъй като съгласно т.26.5 от Общите условия,
мобилният оператор предоставял на абоната 15-дневен срок след издаване на
фактурата за плащане на посочената в нея сума, през който период от време
вземането било ликвидно и изискуемо. Така издадените фактури не били оспорени в
дадения срок, съгласно т.26.6 от Общите условия.
По
отношение на договорите за продажба следвало да се има предвид, че същите се
прекратявали при неплащане в срок на най-малко две последователни месечни
вноски от страна на купувача. В настоящия случай била налице тази хипотеза и
всички суми, дължими до края на срока за всеки един договор, ставали изискуеми
от датата на издаване на фактурата за тези суми и следвало да бъдат заплатени
от купувача в рамките на посочения във фактурата срок.
Поради
неизпълнение в определения срок на задълженията за заплащане на предоставяните
услуги, предоставянето на същите било прекратено едностранно от страна на А1
България. В тази връзка била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
основание чл.92 от Закона за задълженията и договорите. Съгласно договорените
условия, в случай че абонатът нарушал задълженията си за заплащане в срок на
дължимите месечни абонаментни такси, дължими за дадена SIM карта, ищецът имал
правото да прекрати едностранно договора предсрочно по отношение на същата. При
хипотезата на предсрочно прекратяване, ищецът имал правото да получи неустойка
в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси(без ДДС и без
отстъпки), дължими до изтичане на определения срок на ползване.
В тази
връзка ищецът начислил следната неустойка за предсрочно прекратяване за
цитираните услуги в общ размер от 167.24 лева:
- 42.24
лв.(3 месечни такси по 14.08 лв.) за SIM карта с телефонен номер ********** и
- 125.00
лв.(10 месечни такси по 12.50 лв.) за SIM карта с телефонен номер **********.
При
неизпълнение в срок на задълженията си, потребителят дължал на А1 България
обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл.86 ал.1 от ЗЗД, считано от
първия ден след настъпване на падежа по фактурите до деня на постъпване на
дължимата сума по сметка на А1 България. Това давало право на ищеца да претендира
обезщетение за забава под формата на законна лихва за забава, считано от
датата, следваща датата на настъпване на падежа на всяка от фактурите до датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, която лихва
възлизала на сума в общ размер на 98.86 лв.
С оглед на
така изложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът му дължи присъдените със заповедта за изпълнение на
парично задължение суми, а именно: сумата от 580.34 лева – главница и сумата от
98.86 - законна лихва за забава за периода от 01.07.2016г. до 29.11.2018г.,
както и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение - 30.11.2018г. до окончателното изплащане на
задължението.
Претендира
присъждане и на всички разноски, направени в заповедното и настоящото
производство.
ОТВЕТНИКЪТ – Т.С.Е. *** в
законоустановения едномесечен срок депозира писмен отговор, с който оспорва предявения иск по
основание и размер. Заявява, че претенцията е погасена поради изтекла
погасителната давност - чл.110 и чл.111 ал.1 б.“б“ от ЗЗД. Заявява, че
задължението било по Договор № 2825276/09.07.2011г., но това обстоятелство не
се посочвало в исковата молба. Към датата на завеждане на иска - 14.02.2019г.,
от датата на сключването на процесния договор - 09.07.2011г., били изтекли
повече от пет години, поради което била налице погасителната тригодишна и
петгодишна давност. В тази връзка моли за отхвърляне на предявения иск и
присъждане на разноските по делото.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения по делото Договор № М2825276/09.07.2011г.
е, че същият е сключен между ищцовото дружество, като оператор, и отв.Т.С.Е., като абонат, с предмет на договора - предоставянето и ползването на електронни
съобщителни услуги чрез електронни съобщителни мрежи на оператора, при
условията на договора и Общите
условия за взаимоотношенията между дружеството и потребителите на съответната
услуга или мрежа. Договорът урежда условията, валидни за всички услуги,
ползвани от абоната, като всяка избрана от него услуга или пакет от услуги, в това число срок за ползване,
ценови и други условия, се описват в приложения, представляващи неразделна част
от договора.
Като писмено доказателство по делото е представен и втори Договор № *********/05.11.2014г., сключен между ищцовото дружество, като
оператор, и отв.Т.Е., като
абонат. Предметът на договора е аналогичен на този по първия договор. Представено е и Приложение № 1 към договора, съдържащо условия за ползване
на тарифни планове Мтел смарт с дата на подписване 05.11.2014г., както и Приложение № 3 към договора, съдържащо ценоразпис на „Мобилтел“ ЕАД за ползване на допълнителни електронни съобщителни услуги. Видно от Приложение № 1 е, че за посочения
телефонен номер ********** е избран тарифен план M-Tel смарт S TO 2г. Същият ден – 05.11.2014г. между страните е
сключен и договор за продажба на изплащане, по силата на който продавачът - А1
България, прехвърля на купувача - Т.С.Е., правото на собственост върху апарат NOK Lumia 530 Трансфер S, а
последният се задължава да заплати уговорената цена на една първоначална вноска
и 23 месечни вноски, всяка от които в размер на 5.90 лв. Първоначалната вноска
е платима при предаването на вещта, а всяка следваща - описана в погасителния план
в Приложение № 2 към договора за продажба на изплащане.
Между страните е сключен и втори договор за
продажба на изплащане от 08.06.2015г., отново за срок от 23 месеца, като били
уговорени една първоначална и 23 месечни вноски, всяка от които в размер на
9.00 лв. Първоначалната вноска е платима при предаването на вещта, а всяка
следваща - описана в погасителния план в Приложение № 2 към Договора за
продажба на изплащане. Предмет на този договор е апарат Lenovo А6000 Black MAT
15.
Във връзка с така посочените договори за предоставените от мобилния оператор услуги по
делото се представят следните данъчни фактури: Данъчна фактура №
03343888069/10.06.2016г., издадена за сумата от 132.33 лева с включен ДДС,
Данъчна фактура № **********/12.07.2016г. – за 164.50 лева, Данъчна фактура №
**********/10.08.2016г. – за 19.48 лева. Представят се и сметки, съставени на 19.07.2016г. и
20.07.2016г. за оставащите вноски за закупените стоки на изплащане, съответно
за сума в размер на 11.79 лева и 90 лева по двата горецитирани договора за
продажба на изплащане.
По делото
са представени и сметка № **********/17.07.2016г. за сума от 125 лв.,
представляваща неустойка със срок за плащане 17.07.2016г. и сметка №
**********/17.07.2016г. за сума от 42.24 лв., представляваща отново неустойка
със срок за плащане 17.07.2016г.
По делото
са представени и Общите условия на мобилния оператор, като съгласно чл.26.5 от
същите операторът предоставя на абоната 15-дневен срок след издаване на
фактурата за плащане на посочената в нея сума, като несъблюдаването на срока
дава право на оператора да прекрати договора.
Въз основа на подадено на
28.11.2018г. заявление от „А1 България” ЕАД гр.София в РС – Димитровград е образувано ч.гр.дело № 1892/2018г. по описа на съда. По същото на 03.12.2018г. е издадена
Заповед № 1030 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. С тази заповед е
разпоредено длъжникът Т.С.Е. да заплати
на кредитора-заявител претендираните в заявлението суми, а именно: сумата от 413.10 лева – незаплатени суми за ползвани услуги
за периода от 10.06.2016г. до 10.08.2016г. по Договор № М28252276/09.07.2011г.,
сумата от 167.24 лева – начислени неустойки за предсрочно прекратяване на
договора, сумата от 98.86 лева – законна лихва за забава върху сумата от 413.10
лева за периода от 01.07.2016г. до 29.11.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 30.11.2018г. до изплащане на вземането, както и сумата от 25 лева
– държавна такса.
В срока по чл.414 ал.2 от ГПК срещу тази заповед
е подадено писмено възражение от длъжника по нея.
Във връзка с дадените от съда указания и в едномесечния срок по чл.415 ал.1 от ГПК е предявен и искът, предмет на разглеждане в настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка
налага следните правни изводи:
Видно от представените по делото договори,
между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения, по силата на
които операторът, в лицето на ищцвото дружество, е предоставил на ответника -
абонат електронни съобщителни услуги и продукти, при уговорени съответни
месечни такси и срокове на действие на договорите, срещу задължението за
заплащане на уговорената цена на услугата - абонаментни такси, стойността на
ползвани услуги и съответно вноски за закупените два продукта на изплащане. Във
всеки един от договорите се съдържа описание на тарифните планове и ценовите
условия, като са посочени задълженията на абоната и последиците от
неизпълнението им. Договорите откъм съдържание отговарят на законовите
изисквания за договори, сключени при общи условия, като включват необходимите
реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите
елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част
от тях. Те са приети с положения подпис на абоната, който не е оспорен и по
този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е получило екземпляр от
същите. В този смисъл не са налице основанията за наличие на предпоставките за
нищожност на договорите поради противоречието им с нормата на чл.228 от ЗЕС,
като същите са редовни от външна страна и обвързват страните с договорените им
задължения.
От
своя страна, ответникът е поел задължението да заплаща цената на предоставените
му услуги, съответно вноски за закупените стоки, като в негова тежест, при
евентуално оспорване, бе да установи наличието на изпълнение. По делото обаче
не само не бяха ангажирани доказателства за погасяване на дължимите по
процесните фактури суми, но и твърдение за надлежно изпълнение изобщо не бе
наведено.
По отношение на сметките, включващи задължение
за заплащане на уговорени вноски за закупени вещи, следва да се има предвид, че
между страните са сключени договори за продажба на изплащане, в които с
положения в тях подпис, абонатът е декларирал, че му е предадена годна за
употреба вещ (два мобилни апарата), която отговаря на съответните технически
характеристики. С договорите тези вещи са му предоставени срещу заплащането на
уговорена цена, платима на определени вноски.
Така установените задължения са с настъпил
падеж и не е налице плащане от страна на длъжника, като следва да се отбележи,
че същият не оспорва дължимостта на тези суми, конкретния им размер и
основанието за начисляването им, а изтъква единствено възражения за наличието
на изтекла погасителна давност. По този повод следва да се отбележи, че така
наведеното възражение се явява неоснователно, поради следните съображения:
съгласно разпоредбата на чл.114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. В конкретния случай вземанията на ищеца по
процесните фактури са станали изискуеми през м.юни, юли и август 2016г. Тъй
като в процесния случай се касае за периодични плащания, то тези вземания се
погасяват с изтичане на предвидената в закона тригодишна давност. С подаването
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 28.11.2018г. обаче
давността в случая е прекъсната, доколкото същата се счита за прекъсната с
предявяването на иска за съществуване на вземането, а съгласно чл.422 ал.1 от ГПК искът се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение. Следователно от изискуемостта на съответните вземания
до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК не са изтекли три години,
поради което същите не са погасени по давност. Ето защо и с оглед гореизложените
съображения, както и липсата на оспорване от страна на ответника по отношение
на надлежното изпълнение от страна на ищеца на произтеклите от процесните
договори задължения, съответно липсата на изпълнение от страна на ответника на
задължението за плащане на претендираните суми, предявеният иск за признаване
за установена дължимостта на присъдената в заповедното производство главница в
размер на 413.10 лв. се явява основателен и следва да бъде уважен. В тази
връзка и доколкото ответникът е изпаднал в забава, с оглед и разпоредбата на
чл.86 от ЗЗД, както и уговорения между страните 15-дневен срок след издаване на
фактурите за плащане на посочените в тях суми, основателна се явява и
претенцията за сума в размер на 98.86 лева - лихва за забава върху сумата от 413.10
лева за периода от 01.07.2016г. до 29.11.2018г
По отношение обаче на претендираните
неустойки за предсрочно прекратяване, съдът намира, че уговорките, установяващи
дължимостта на същите, са нищожни поради накърняване на добрите нрави, съгласно
критериите на задължителната съдебна практика – Тълкувателно решение №
1/15.06.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСТК на ВКС, а именно – в случая
неустойката е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, и не поражда задължения за ответника. Действително в случая
страните са постигнали съгласие, в случай, че абонатът наруши задълженията си,
произтичащи от Приложението, договора или Общите условия, в това число, ако по
негово искане или вина договорът бъде прекратен в рамките на определения срок
за ползване, операторът има право да прекрати договора и/или да получи
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси(без
отстъпки), дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок за
ползване. Такава клауза обаче изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на
чл.26 ал.1 предл.ІІІ от ЗЗД, тъй като съществено нарушава принципа на
справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които
законодателят определя за неустойката. Това противоречие е налице още при
сключването на договорите, при което не е налице валидно неустоечно съглашение,
според чл.26 ал.1 вр. ал.4 от ЗЗД, и в тази си част уговореното между страните
изобщо не е породило правно действие, а нищожността на съответните клаузи е пречка
за възникване на съответно задължение. С оглед на така изложеното, предявеният
иск за заплащане на неустойка в размер на 167.24 лева следва да се отхвърли
изцяло като неоснователен и недоказан.
В заключение съдът приема, че в полза на
ищеца съществува частично съответното парично вземане, по отношение на което е
била издадена процесната заповед за изпълнение. Искът се явява основателен и
доказан за сумите за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги и вноски
по договори за продажба на изплащане в общ размер от 413.10 лева, ведно с лихва
за забава върху тази сума в размер на 98.86 лева, а неоснователен - за сумата от 167.24 лева,
представляваща неустойки за предсрочно прекратяване на договорите.
Предвид частичното уважаване на претенцията,
то разноските в заповедното производство, направени от заявителя за държавна
такса в размер на 25 лева, следва да се присъдят по съразмерност. Изчислени
съобразно уваженото вземане, разноските в полза на ищеца - заявител възлизат на
сумата от 18.84 лева.
Предвид изхода на делото, на основание чл.78
ал.1 и ал.3 от ГПК, всяка от страните принципно има право да получи разноски по
съразмерност. Ответникът претендира разноски, но не представя доказателства за
реално направени такива. Съобразно претенцията на ищеца за присъждане на
разноски, заявена в представения по делото списък на разноските, на същия
следва да бъде присъдена сумата за платена държавна такса, определено съобразно
уважената част на претенцията, в размер на 57.29 лева.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.С.Е. с ЕГН : ********** ***, че дължи на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление: гр.София 1309, район „Илинден”
ул.”Кукуш” № 1, присъдените
със Заповед 1030/03.12.2018г. по
ч.гр.д.№ 1892/2018г. по описа на РС – Димитровград суми, а именно: сумата от 413.10
лв.(четиристотин и тринадесет лева и 10 ст.) – незаплатени суми за
потребени далекосъобщителни услуги и вноски по договори за продажба на
изплащане за периода от 10.06.2016г. до 10.08.2016г., сумата от 98.86 лв.(деветдесет и осем лева и 86 ст.)
– законна лихва за забава върху сумата от 413.10 лева за периода от 01.07.2016г.
до 29.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
30.11.2018г. до изплащане на вземането, като искът за сумата от 167.24 лв.(сто шестдесет и седем лева и 24
ст.) – начислени неустойки за предсрочно прекратяване на договори, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Т.С.Е. с ЕГН : ********** ***, да заплати на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес
на управление: гр.София 1309, район „Илинден” ул.”Кукуш” № 1, сумата в размер на 18.84 лв.(осемнадесет лева и 84 ст.) -
разноски по ч.гр.д.№ 1892/2018г. по описа на РС – Димитровград и разноски в
настоящото производство в размер на
57.29 лв.(петдесет и седем лева и 29 ст.).
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС – Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: