О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
760
04.11.2019г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно
заседание на четвърти ноември две хиляди и деветнадесета година, проведено в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
като разгледа докладваното от съдията Н. ДАМЯНОВА в. ч. т. д. № 657
по описа на ВнАпС за 2019г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във вр. чл.
248, ал. 3 от ГПК, образувано по въззивна частна жалба
на „ВИВА БИЗНЕС ГРУП” ЕАД - гр. Варна, ЕИК *, чрез адв. Б* П* от САК, срещу определение № 3001/16.08.2019г., постановено по т. д. №
964/2018г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлена молбата на
частния жалбоподател, с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, за изменение в
частта за разноските на постановеното по същото дело решение № 403/13.05.2019г.
чрез намаляване размерите на присъдени в полза на “ ТУИ БЪЛГАРИЯ” ЕООД – гр.
Варна прекомерно адвокатско възнаграждение и завишена държавна такса.
В частна жалба се сочи, че обжалваното
определение е незаконосъобразно поради неясни мотиви относно определяне цената
на иска и липса на произнасяне по възражението за прекомерност на заплатеното
от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Петитумът на частната жалба е
за отмяна на определение, като се постанови друго, с което да се намалят
присъдените разноски в полза на “ ТУИ БЪЛГАРИЯ” ЕООД.
Насрещната страна „ТУИ БЪЛГАРИЯ” ЕООД,
ЕИК *, представлявано по пълномощие от адв. Б.Б. от АК –
гр. Кюстендил, представя писмен отговор, в който е изразено становище за
неоснователност на жалбата.
Частната жалба е подадена в срок, от
надлежно упълномощен процесуален представител на легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Съдът, като обсъди доводите на частния жалбоподател във
връзка с изложените оплаквания, становището на другата страна, и като провери
данните по делото, намира частната жалба за неоснователна по следните
съображения:
Производството по т. д. № 964/2018г. по описа на ВОС е
образувано по искова молба на “ ТУИ БЪЛГАРИЯ” ЕООД срещу “ БИЗНЕС ЦЕНТЪР
ЕВКСИНОГРАД” ООД – гр. Варна и „ВИВА БИЗНЕС ГРУП” ЕАД, с която е предявен
конститутивен иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД. В исковата молба е
посочена цена на иска в размер на 1 420 621.38 лв. Въпросът за цената
на иска не е подвигната от ответника или служебно от съда до изтичане на срока
по чл.70, ал. 1 ГПК – първо съдебно заседание за разглеждане на делото.
С постановеното по спора решение № 403/13.05.2019г. искът
по чл. 135, ал. 1 ЗЗД е уважен, като е обявена за недействителна по отношение
на кредитора “ ТУИ БЪЛГАРИЯ” ЕООД сключена между ответниците възмездна сделка
за прехвърляне на дружествени дялове срещу сумата от 1 420 621.38
лв., посочена от ищеца като цена на иска.
Възраженията на частния жалбоподател, обективирани в
молбата по чл. 248 ГПК, за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение в размер на 30 883.45 лв., с включен ДДС, и недължимост на
част от заплатената при образуване на делото държавна такса, формирана по
размер съобразно посочената от ищеца цена на иска / 4 % върху
1 420 621.38 лв./, са основани на съображения и доводи за неправилно
определена цена на иска. Сочи се, че цената на иска е 91 552.23 лв., тъй
като това е размерът на паричното вземане, легитимиращо ищеца като кредитор на
прехвърлителя по процесната сделка.
Всички възражения обаче, основани на несвоевременно
повдигнатият въпрос за цената на иска, са преклудирани. С приключване на първото по делото
заседание въпросът за цената на иска може да се повдига само в случаите на увеличаване
или намаляване на
искането по смисъла на чл. 214 ГПК и то само по искане на ищеца. Във всички
останали процесуални
хипотези с края на първото съдебно заседание се преклудира правото на съда и
страните да повдигат въпроса и/или да подлагат на обсъждане и/или да изменят размера на така
определената цена на иска. В процесуалната неизменимост на стойността на цената
на иска се изразява стабилизиращият ефект на първото заседание по отношение на
конкретното съдебно производство, изключваща възможността изменението в
стойността на имущественото право, независимо от причините за това, да се
отрази върху допустимостта и процедурата по неговото разглеждане и разрешаване.
Към този момент се стабилизират и всички абсолютно или относително обусловени
от цената на иска процесуални права и задължения на съда и страните.
Разбирането за
стабилизиращия ефект на цената на иска, който намира проявление във всички фази
на процеса, е съдържателно застъпено в ТР № 8/2012 г. на ОСГК на ВКС.
При цена на иска от 1 420 621.38 лв.
заплатената от ищеца държавна такса 56 847.86 лв. е правилно определена /
в размер на 4 % от 1 420 621.38 лв./ и съответно, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, е присъдена в полза на ищеца съобразно изхода от спора, като
част от направени съдебно – деловодни разноски.
Съгласно Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения – чл. 7, ал. 2 т. 6 от същата, минималният размер
на адвокатското възнаграждение, с ДДС, при цена на иска от
1 420 621.38 лв., възлиза на сумата 30 883.45 лв., която е
платена от ищеца и в който размер е ангажирана отговорността за разноски на
насрещната страна.
Адвокатско възнаграждение в минимален размер по Наредба №
1/2004г. за МРАВ не може да бъде квалифицирано като прекомерно.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, І-ви
състав намира, че обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди,
поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение № 3001/16.08.2019г.,
постановено по т. д. № 964/2018г. по описа на Варненски окръжен съд.
Определението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 от ГПК, в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.