РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. Перник, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно
гражданско дело № 20211700500681 по описа за 2021 година
Предмет на настоящето производство е въззивна жалба от М. М. К., К. М. К. и
Д. С. И., чрез адвокат А.Ц., срещу решение № 63 / 17. 05. 2021г., постановено
по гр. д. № 4825/2020г. по описа на Пернишкия районен съд, в частта му, с
която са уважени предявените установителни искове на „Водоснабдяване и
канализация“ ООД гр. Перник срещу тях и са осъдени да заплатят разноски.
В жалбата се навеждат доводи, че решение се явява неправилно и
постановено при непълна и грешно приета за установена фактическа
обстановка. Навеждат се доводи, че то противоречи на писмените
доказателства по делото - приемо – предавателен протокол от 28. 03. 2019г. и
неуведомяване на жалбоподателите от страна на дружеството за резултатите
от извършената проверка на водомера и дали такава въобще е извършена.
Молят обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно, а предявените искови претенции да бъдат отхвърлени,
както и да им бъдат присъдени разноски по делото за двете съдебни
инстанции.
1
В съдебно заседание се е явил К.К., който поддържа въззивната жалба и
моли да бъде уважена.
Насрещната страна „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник
не е подала писмен отговор.
След като взе предвид направените с жалбата оплаквания и по реда
на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено
следното :
Въззивната жалба се явява редовна. Жалбата е процесуално допустима
– подадена е от активно легитимирани страни, имащи правен интерес от
обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по
същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че
обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от
Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в
предвидената от закона форма. Съдът намира, че обжалваното решение се
явява допустимо. За процесните суми и периоди е водено заповедно
производство по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 2105 / 2020г. по описа на
Пернишкия районен съд. Заповедта за изпълнение е връчена на тримата
длъжници и в срок всеки от тях е подал писмено възражение по чл. 414 от
ГПК. На взискателя е дадена възможност в едномесечен срок от получаване
на съобщението да предяви установителен иск за вземанията си и в този срок
е била подадена исковата молба. Следователно налице са били
положителните процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и
не са били налице отрицателните процесуални предпоставки, водещи до
неговото погасяване. Пернишкият районен съд се е произнесъл именно по
предявените искове.
По отношение доводите за незаконосъобразност на обжалваното
решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Изхождайки
от изложеното в жалбата и от събраните по делото доказателства,
Пернишкият окръжен съд намира следното :
Наследодателят на ответниците М. К. И. е бил титуляр на партида във
„В и К“ с абонатен № *** за доставка на питейна вода на адрес: ***. Същият е
починал на *** и е оставил за наследници тримата ответници, като по делото
2
е призната за безспорно, че всеки от тях е собственик на 1/3 идеална част от
водоснабдения жилищен имот, находящ се на гореописания адрес в с. ***.
Съдът следва да отбележи, че процесния период пред въззивната
инстанция е от 21. 05. 2017г. до 12. 04. 2019г., тъй като за този период е
уважена исковата претенция срещу всеки от тримата ответници.
Единствения довод във въззивната инстанция е, че водомерът е бил снет
от служители на ищцовото дружество и няма данни какви са резултатите от
неговото изпитване. В тази насока съдът следва да отбележи, че исковият
период пред въззивната инстанция е от 21. 05. 2017г. до 12. 04. 2019г., а
водомерът е бил снет в края на този период – на 28. 03. 2019г., т.е.14 дни
преди края на периода. Следователно неизмерването с него за 14 дни е
пренебрежимо малко и по – никакъв начин не влияе на резултатите от
съдебно – икономическата експертиза. В случай, че ответниците твърдят, че
измерването на потребеното количество вода е станало с технически
неизправен водомер, то именно те следва да докажат това обстоятелство, като
доказателства в тази насока няма по делото.
От заключението на вещо лице Н. С. И. се установява, че процесната
сума е начислявана само за доставена питейна вода, а в с.з. на 25. 03. 2021г.
процесуалния представител на дружеството е направил оттегляне на искането
във втората му част „за отвеждане и пречистване на отпадни води“, поради
което претенцията е останала само за стойността на доставената питейна
вода.
Пернишкият районен съд е изчислил стойността на доставената питейна
вода за периода от 21. 05. 2017г. до 12. 04. 2019г. за всеки един от тримата
ответници по отделно, както и за лихвите за забава за периода от 21. 05.
2017г. до 05. 11. 2019г., а в останалата част исковете са отхвърлени до
пълните им претендирани размери като погасени по давност и в тази му част
решението е влязло в сила.
С оглед изложеното Пернишкият окръжен съд намира, че искът се
явява основателен и доказан за процесните суми и периоди, предмет на
разглеждане от въззивната инстанция, поради което въззивната жалба се
явява неоснователна и решението в обжалваните му части следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
3
РЕШИ:
Потвърждава решение № 63 / 17. 05. 2021г., постановено по гр. д. №
4825/2020г. по описа на Пернишкия районен съд, в обжалваните му части.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4