Решение по дело №847/2023 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 321
Дата: 15 юли 2024 г.
Съдия: Рени Михайлова Спартанска
Дело: 20234400100847
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 декември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 321
гр. Плевен, 15.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на осемнадесети юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
при участието на секретаря МИХАЕЛА ИВ. И.ОВА
в присъствието на прокурора И. Б. Ш.
като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Гражданско дело №
20234400100847 по описа за 2023 година
Иск с правно осн.чл.2б ал.1 от ЗОДОВ .
Производството по настоящото гр.д.№847/2023г.по описа на ПОС е
образувано на основание определение на ВТАС №685/11.12.2023г.по в.ч.гр.д.
№546/2023г.,с което гр.д.№794/2023г.по описа на ОС Велико Търново по
предявен от М. Д. О. чрез пълномощника му адвокат К. Г. Т. от АК Велико
Търново срещу Районен съд Велико Търново иск с правно основание
чл.2б,ал.1,т.2 от ЗОДОВ , на осн.чл.23 ал.3 ГПК е изпратено за разглеждане на
Окръжен съд Плевен.
В ИМ се твърди ,че ищецът е подал искова молба до Районен съд
Велико Търново, с която е предявил осъдителен иск за ангажиране на
професионалната отговорност на ЧСИ И. Ц. с per. № 896 в КЧСИ във връзка с
насоченото индивидуално принудително изпълнение срещу имуществото му,
в частност върху трудовите му възнаграждения в нарушение на императивите
по чл. 446 ГПК по изп.дело № 20218960400581.Въз основа на така
депозираната ИМ пред РС Велико Търново на 22.08.2022г. е образувано гр.д.
№2159/2022г.по описа на същия съд,което към момента на завеждане на
настоящата искова молба е висящо, пред въззивната инстанция е образувано
гр.д.№271/2023г.по описа на ОС Велико Търново.Съгласно § 13,т.1 от ДР на
ЗЗП, по смисъла на този закон: ,Потребител” е всяко физическо лице, което
1
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване
на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като
страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска
или професионална дейност.Съгласно §. 13,т. 4 от ДР на същия нормативен
акт е дадена дефиниция за „Доставчик” - всяко физическо или юридическо
лице по веригата на доставката на стоката, което по занятие прехвърля
собствеността или учредява, или прехвърля други вещни права върху стока в
полза на друг доставчик или търговец, или което сключва договор с
потребител в публичния или в частния сектор. С подаването на исковата
молба, съдът служебно, в хода на проверката по чл. 118 от ГПК относно
подсъдността на делото, е приел, че същото му е местно подсъдно, не е
прекратил производството и изпратил делото на РС-Елена.
Твърди се,че производството по гр.д.№2159/2022г.по описа на РС
В.Търново е продължило повече от три съдебни заседания.Ответникът по
делото е частен съдебен изпълнители и съгласно чл.52 ал.5 ГПК връчването на
ЧСИ се извършва само по реда на чл.38 ал.2 ГПК на посочен от тях
електронен адрес. Страните и техните процесуални представители имат
предоставен достъп по ел. дело в ЕПЕП,отделно по силата на закона имат и
регистрирани профили в ИССЕВ,но единствено ищецът е уведомяван по този
способ,а другите участници в процеса по реда на чл.42 ГПК.Според ищеца ,
така се нарушава егалитаризма в гражданското съдопроизводство и в двете
му основни значения: от една страна като идеологическа доктрина,която
поддържа, че хората трябва да бъдат разглеждани като равни и да имат същите
идеологически, икономически, социални и граждански права, от друга това е
социалната философия, която защитава премахването на икономическите
неравенства между хората или концепцията за общество с равни възможности
на членовете му до управлението и материалните блага.
Твърди се,че по посоченото дело по описа на РС Велико Търново са
налице многократни оставяния на исковата молба без движение,след заменяне
на първоначалния докладчик по делото за несъществени „фингирани”
нередовности, при явно неизпълнение на задължителните за съдилищата
постановки дадени с ТР №1 от 19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009г.на ОСГТК на
ВКС и ТР №53 от 18.06. 1970г. по гр. д. № 28/1970г.на ОСГК.
В производството по чл. 2б от ЗОДОВ се разглеждат и преценяват
следните три предпоставки, които не се включват в състава на чл. 2, ал. 1, т. 3
от ЗОДОВ: 1/. Фактическа и/или правна сложност на делото, като
2
преценката е конкретна с оглед например сложност на фактите, количеството
на ангажираните доказателства,броя на страните, необходимостта да се
изготвят експертизи /тяхната сложност/, нуждата да се получават
доказателства от чужбина, сложността на правните въпроси по делото,
наличие на противоречива или неустановена съдебна практика,
необходимостта да се уведомяват институции и частни лица в чужбина;
2./Поведението на ответника, като преценката се прави в съответствие с
принципа за добросъвестно упражняване на права и при отчитане на
обстоятелството, че отговорността на жалбоподателя в гражданските дела е
„да полага дължимата грижа при извършване на процесуалните действия,
отнасящи се до него, да се въздържа от използване на тактики за забавяне на
делата и да се възползва от предвидените във вътрешното право средства за
скъсяване на производството”; 3./ Поведението на властите, като се изхожда
от разбирането, че държавата е длъжна да организира системата си по начин,
че да не засяга правата на гражданите. В исковото производство по чл. 2б от
ЗОДОВ пълно и главно доказване следва да бъде проведено от страна на
ищеца по отношение на вида и размера на имуществените вреди, както и на
пряката причинно-следствена връзка между тях и забавеното производство,а
относно неимуществените вреди съществува оборима презумция,че
неразумната продължителност на производството причинява такива.Не е
необходимо ищецът изрично да доказва обичайните ,типични неимуществени
вреди ,които се търпят от лице,спрямо което гражданското съдебно
производство е продължило извън рамките на разумния срок като
притеснения за неговото развитие и от евентуален неблагоприятен изход,
накърняване на чувството му за справедливост и на доверието му в
правораздаването и изобщо в държавността ,поради забавяне на делото.При
този характер на отговорността се прилага принципът на риска ,а не на вината
,т.е без значение е дали увреждането се дължи на виновно поведение на
длъжностно лице.Цитирана е практика на ЕСПЧ във вр.с чл.6,§1 от
ЕКЗПЧОС.
Ищецът твърди,че в резултат на продължителността на процесното дело
на РС Велико Търново е претърпял и продължава да търпи душевни болки и
страдания-гняв,ярост,фрустриране ,загубил е доверие в правосъдието
,житейски дискомфорт ,погазване на основните градивни за държавността
устои и най-вече тези в правосъдието и същите са в пряка последица.
В заключение моли съда на основание чл.2б,ал.1т.2 от ЗОДОВ да осъди
ответника да му заплати сумата 6000лв.,представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди,които са пряка и непосредствена последица
от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок
, съгласно §6,т.1 от Конвенцията ,а именно гр.д.№2159/2022г.по описа на РС
Велико Търново,ведно със законна лихва върху сумата,считано от датата на
подаване на ИМ до окончателното й изплащане.
3
Първоначално по така депозираната искова молба е образувано гр.д.
№1661/2023г.по описа на РС Велико Тръново .С определение на РС В.Търново
№1234/06.06.2023г.на осн.чл.7 ал.2 от ЗОДОВ е прекратено производството по
делото и същото е изпратено по подсъдност на РС Горна Оряховица, като пред
този съд е образувано гр.д.№1313/2023г.
В производството пред РС Горна Оряховица ищецът няколко пъти е
изменял размера на предявения иск.С определение на РС Г.Оряховица №1208
от 20.09.2023г.по гр.д.№1313/2023г. допуснато изменение на размера на
предявения иск от 6000лв.на 1000лв.С молба постъпила РС Г.Оряховица на
02.10.2023г. ищецът е изменил размера на предявения иск от 1 000лв.на
2 600лв.,като с определение на РС Г.Оряховица №270/02.10.2023г.на
основание чл.214 ГПК е допуснато изменение на размера на предявения иск
от 1000лв.на 2 600лв.С последващо определение на РС Г.Оряховица
№1277/02.10.2023г. е допуснато изменение на размера на предявени иск от
2 600лв.на 26 000лв.Със същото определение на съда е прекратено
производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Окръжен
съд Велико Търново.Пред ВТОС е образувано гр.д.№794/2023г.Поради отвод
на всички съдии с разпореждане №997 от 06.12. 2023г.на адм.ръководител-
председател на ОС Велико Търново производството по гр.д.№794/2023г.е
прекратено и делото изпратено на Апелативен съд Велико Търново за
определяне на друг равен по степен съд за разглеждането му.С горепосоченото
определение на ВТАС делото е изпратено за разглеждане на ОС Плевен.
В съдебното заседание на 18.06.2024г.,на което бе даден ход по същество
ищецът и неговият пълномощник адвокат К. Т. от АК Велико Търново не се
явиха.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Районен
съд Велико Търново ,чрез адм.ръководител Мл.Д..Изложени са доводи,че
исковата молба на М. О. е нередовна,доколкото в нея липсва ясно изложение
на обстоятелствата,на които се основава искът. От хаотичните и несвързани
твърдения в молбата и в нейните уточнения не става ясно какво е
нарушението на съдиите докладчици по гр.д.№2159/2022г.по описа на РС
Велико Търново,освен ,че не са извършили връчванията на ответника по реда
на чл.38 ал.2 ГПК на посочен от него електронен адрес,че разглеждането на
делото е продължило повече от три съдебни заседания и че исковата молба
4
многократно е оставяна без движение.Посочено е,че в останалата си част ИМ
представлява изложение на теоретични постановки,а не изложение на
обстоятелствата,на които се основава искът.Взето е становище,че исковата
молба е неоснователна.На първо място след подаването на ИМ,същата е
оставена без движение,тъй като първоначалният докладчик е приел,че същата
не отговаря на изискванията на чл.127 ал.1т.4 и т.5 и по чл.128 т.2 ГПК,вкл.във
вр.чл.102з,ал.3 ГПК-че е налице противоречие между фактическите твърдения
на ищеца,очертаващи основанието на иска и петитума на исковата молба ,че
при твърдения за предприето от ответника процесуално незаконосъобразно
изпълнение и причинена вреда,което сочи на деликтен иск се претендира
връщане на исковата сума при начална липса на основание,което сочи на
петитум на кондикционен иск,че не е внесен пълния размер на следващата се
за производството държавна такса,че не е внесена таксата за въпроизвеждане
на препис от ИМ и приложенията към нея за ответника по чл.23 ,т.3 от
ТДТГПК.Ищецът приемайки дадените указания за законосъобразни е
изпълнил същите и производството по делото е продължило.Впоследствие с
допълнителна искова молба ,депозирана в деня на насроченото открито
съдебно заседание ,ищецът е направил изменение на иска,като приемайки,че
тази молба е нередовна ,съдията-докладчик е указал на ищеца да уточни как е
формиран размера на увеличената искова претенция,както и да довнесе
дължимата ДТ в размер на 89лв.С молба от 19.12.2022г.ищецът е заявил,че не
поддържа искането за увеличаване размера на иска,поради което
производството е продължило при първоначално заявения петитум.На второ
място ответникът счита,че твърдението , че разглеждането на делото е
продължило в повече от три съдебни заседания е очевидно невярно,тъй като
делото е приключило в две открити заседания,първото от които е отложено
по вина на ищеца,който подавайки в деня на заседанието нередовна молба за
увеличение размера на иска ,е станал причина за провеждане на второ
заседание.На следващо място по повод твърдението,че съдът не е извършил
връчванията на ответника по реда на чл.38 ал.2 ГПК на посочен електронен
адрес,са изложени доводи,че с това си твърдение ищецът на практика прави
оплакване за нарушаване на чуждо право/това на ответника в производството
по гр.д.№2159/2022г.по описа на РС В.Търново да получи адресираните до
него книжа по реда на чл.38 ал.2 ГПК/,но не става ясно как връчването по
общия ред така съществено е забавило производството и то до степен,че да
5
наруши правото на разглеждането му в разумен срок.Ответникът счита,че в
случая не е налице забавяне на производството,още по-малко разглеждане на
делото извън разумния срок.Делото е образувано пред РС Велико Търново на
25.08.2022г.,насрочено е за разглеждане на 13.12.2022г.,като разглеждането му
не е приключило във въпросното открито заседание само по причина
поведението на самия ищец ,който е подал нередовна молба за увеличаване
размера на иска.На 31.01.2023г.делото е обявено за решаване и същото е
приключило с решение,постановено в законоустановения срок.В заключение
ответникът моли съда да отхвърли предявения иск.
В съдебното заседание на 18.06.2024г.,на което бе даден ход по
същество за ответника РС Велико Търново не се е явил представител.
Заинтересованата страна Окръжна прокуратура Плевен,конституирана
на осн.чл.10 ал.1 ЗОДОВ чрез прокурор И. Ш. от ОП Плевен в съд.заседание
на 18.06.2024г.взема становище,че исковата молба следва да бъде отхвърлена
като неоснователна и недоказана.
Окръжният съд като прецени становищата на страните и събраните по
делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,приема за установено
следното :
Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен иск от
М. Д. О. от гр.Елена чрез пълномощника му адвокат К. Т. от АК В.Търново
срещу Районен съд Велико Търново с правно основание чл.2б ал.1 от ЗОДОВ
,като ищецът претендира да му бъде присъдено обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 26 000лв./съгласно последното изменение
на иска/,поради нарушение на правото на разглеждане и решаване на гр.д.
№2159/2022г.по описа на РС В.Търново в разумен срок ,съгласно чл. 6, § 1 от
Конвенцията.
Исковата молба е заведена на 05.06.2023г.Към този момент е безспорно,че
гр.д.№2159/2022г.по описа на РС В.Търново все още е било висящо,
производството по делото не приключило с влязъл в сила съдебен акт,поради
което съдът приема,че така предявеният иск е допустим и в случая
разпоредбата на чл.8,ал.2 от ЗОДОВ не намира приложение.Нормата на
чл.8,ал.2 от ЗОДОВ касае само приключили производства,в която хипотеза
преди да бъде предявен иск по чл.2б от ЗОДОВ следва да е изчерпана
административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета
6
"а" от ЗСВ и по тази адм.процедура да няма постигнато споразумение.
От приложеното копие от електронната папка на гр.д.№2159/2022г.по
описа на РС В.Търново е видно,че делото е образувано на 25.08.2022г.по
предявена искова молба от М. О. чрез пълномощника му адвокат К. Т. от
ВТАК срещу ЧСИ И. Б.а Ц. ,рег.№896 и район на действие ОС Велико
Търново,като е предявен иск с правно основание чл.74 ЗЧСИ във вр.с чл.45
ЗЗД за сумата 1300лв.С ИМ има искане да бъде допуснато обезпечение на
предявения иск чрез налагане на запор върху банкова сметка на ответника в
„ЦКБ“АД. В деня на постъпване на ИМ за съдия-докладчик по делото е
избран съдия Д. К..С разпореждане на докладчика №3560 от
26.08.2022г.исковата молба е оставена без движение,като на ищеца са дадени
конкретни указания за нередовностите,които следва да отстрани.С молба от
26.08.2022г.ищецът е уточнил как е формирана сумата 1300лв.и е представил
вносна бележка за довнесена ДТ.С определение на РС В.Търново №1387 от
29.08.2022г.по делото молбата на М. О. за допускане на обезпечение е
отхвърлена. След отстраняване нередовностите на ИМ,с разпореждане на РС
В.Търново №3798/14. 09.2022г.е постановено препис от исковата молба и
приложенията към нея да се изпратят на ответника за писмен отговор в срока
по чл.131 ГПК.С протокол от 30.09.2022г.гр.д.№2159/2022г. е
преразпределено,поради повишаване на съдията-докладчик във ВТОС и за
съдия –докладчик по същото е определен съдията Георги Г..На 25.10.2022г. е
депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника-ЧСИ И. Ц.,рег.
№896 на КЧСИ чрез пълномощника й адвокат Ю.я М. от ВТАК.С
определение на РС Велико Търново №1773 от 26.10.2022г.постановено от
новия докладчик по делото е изготвен проекто-доклад и делото е насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание на 13.12.2022г. На 12.12.2022г.по
ел.поща ,след края на работния ден в 1745 часа е постъпила молба от ищеца
М. О. чрез пълномощника му адвокат К. Т. от ВТАС по чл.214 ГПК ,с която е
направено изменение на цената на предявения иск,който се увеличава от
1 300лв.на 3 475,04лв.В проведеното съдебно заседание на 03.12.2022г.видно
от протокола ищецът не се явил,но е представляван от своя пълномощник
адвокат К. Т. от ВТАК.В съд.заседание на 03.12.2022г.е даден ход на
делото,пълномощникът на ищеца е заявил,че поддържа подадената молба по
чл.214 ГПК,с която е увеличен размера на предявения иск за сумата
3475,04лв.С определение на РС В.Търново постановено в съдебното заседание
7
исковата молба е оставена без движение,като на ищеца е указано да довнесе
ДТ в размер на 89 лв.,да представи препис от молбата за увеличение на иска за
насрещната страна и да уточни как е формиран размерът на увеличената
искова претенция.На 19.12.2022г. от ищеца е депозирана молба,с която същият
е уточнил, че не поддържа искането за изменение на исковата претенция и
моли за насрочване на делото в открито заседание.С определение на
докладчика №2177 от 20.12.2022г. гр.д.№2159/2022г. е насрочено за
разглеждане на 31.01.2023г.,за която дата е постановено да се призоват
страните.В съдебното заседание на 31.01.2023г. ищецът и неговият
процесуален представител не са се явили.В това съд.заседание е приключено
съдебното дирене и е даден ход по същество.По делото е постановено
решение №323 от 27.02.2023г.Решението на РС Велико Търново по гр.д.
№2159/2022г.е постановено в срока по чл.235 ал.5 ГПК,като е спазен
едномесечния срок от датата на съд.заседание,в което е даден ход по същество.
Пред ПОС в настоящото производство са събрани и гласни
доказателства.От показанията на призования свидетел М. А. М./посочен от
ищеца/се установява,че той е адвокат от АК Велико Търново,като няма
представа за делата,които М. О. води и предполага ,че са по ЗОДОВ срещу
съдилищата.Свидетелят посочва,че е бил пълномощник на М. Д. О. по
изп.дело от 2020г.,че срещу него също са заведени дела от М. О.,че колегата Т.
е завел срещу свидетеля дела в 12 съдилища,вкл.и в РС Плевен.Същият
посочи,че не е участвал и няма представа какъв е предмета на гр.д.
№2159/2022г. по описа на Районен съд Велико Търново.
Съгласно чл.2б,ал.1 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени
на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията.В ал.2
на същата разпоредба е предвидено,че исковете по ал. 1 се разглеждат по реда
на ГПК,като съдът взема предвид общата продължителност и предмета на
производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на
страните и на техните процесуални или законни представители, поведението
на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други
факти, които имат значение за правилното решаване на спора.
При преценка на събраните по делото доказателства,Окръжният съд
намира,че не са налице предпоставките на чл.2б от ЗОДОВ ,за да бъде
8
ангажирана отговорността на Районен съд Велико Търново на посоченото
основание.За да бъде уважен иск по чл.2б от ЗОДОВ следва да се установи,че
дадено съдебно производство,в случая гр.д.№2159/2022г. по описа на Районен
съд Велико Търново е разгледано в неразумен срок,че е налице забавяне и
неразумна продължителност.В конкретната хипотеза от образуване на делото
на 25.08.2022г.до постановяване на решението по същото на 27.02.2023г.е
изминал период от почти 6 месеца,който срок е съвсем резонен и разумен за
разглеждане на едно гражданско дело пред първоинстанционния съд.Както
първоначалният докладчик ,така и вторият докладчик по делото своевременно
са се произнасяли по постъпилите от ищеца молби и искания .Право на всеки
съдия е да прецени дали една искова молба е редовна,дали отговаря на
изискванията за съдържание , съгласно чл.127 ГПК и когато констатира
нередовности следва да даде указания на страната и срок за тяхното
отстраняване.Действията на РС Велико Търново,с които на ищеца е указано да
уточни петитума на исковата молба и обстоятелствата на които основава
претенцията си,както и да довнесе съответната ДТ не могат да бъдат
квалифицирани като забавено разглеждане на делото.Неоснователни са
изложените в тази насока оплаквания в исковата молба,че при разглеждане на
делото,не е спазена разпоредбата на чл.38 ал.2 ГПК и ответникът-ЧСИ не е
призован на ел.адрес.Не става ясно как призоваването на ответника по общия
ред,а не по реда на чл.38 ал.2 ГПК е довело до забавяне производството по
делото и то до степен да бъдат нарушени правата на ищеца от разглеждане на
делото в разумен срок. Предявеният иск ,предмет на разглеждане по гр.д.
№2159/2022г. по описа на РС Велико Търново е за ангажиране имуществената
отговорност на ответника ЧСИ И. Ц.,рег.№896 на КЧСИ и район на действие
ОС Велико Търново ,който се разглежда по общия ред и не е от категорията на
исковете ,съгласно чл.310 ГПК,за които е предвидено разглеждане по реда на
бързото производство,в което съдът е задължен да разглежда делото в
съкратени срокове.След отстраняване нередовностите на исковата молба,РС
Велико Търново своевременно е изпратил препис от ИМ и приложенията към
нея за писмен отговор на ответника,като срокът за писмен отговор е един
месец.Както вече бе посочено писмения отговор на ответника е депозиран в
съда на 25.10.2022г.,а на следващия ден -26.10.2022г.,съдията-докладчик е
изготвил проекто-доклад и делото е насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание на 13.12.2022г. Разглеждането на делото е приключило в
9
две съдебни заседания-на 13.12.2022г. и на 31.01.2023г.В случая делото щеше
да приключи и в едно съдебно заседание на 13.12.2022г.,като именно
поведението на ищеца е довело до насрочване на второто съдебно заседание за
датата 31.01.2023г.,тъй като ищецът е депозирал нередовна молба по чл.214
ГПК,с която е направено увеличение на размера на предявения иск,без да е
внесена дължимата ДТ върху увеличената цена на иска.Съдът е дал указания
на ищеца да довнесе съответната ДТ по сметка РС Велико Търново,тези
указания не са изпълнени ,като ищецът впоследствие е оттеглил молбата си
по чл.214 ГПК.Решението на РС Велико Търново също е постановено в
едномесечния срок съгласно чл.235 ал.5 ГПК.
С оглед изложеното,Окръжният съд приема, че гр.д.№2159/2022г.по
описа на РС Велико Търново от постъпването на исковата молба до
постановяване на съдебното решение е разгледано и решено от
първоинстанционния съд в разумен и дори кратък срок.Не е налице забавяне
или разглеждане на делото в неразумен срок по смисъла на чл.2б от
ЗОДОВ.На следващо място освен,че не са доказани предпоставките на чл.2б
от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Районен съд Велико Търново,по
никакъв начин не е доказано твърдението за претърпени от ищеца М. О.
неимуществени вреди,изразяващи се в гняв, фрустриране,загуба на доверието
в правосъдието.В тази насока относно неимуществените вреди не са
ангажирани никакви доказателства.Посоченият от ищеца свидетел М. М. е
адвокат от ВТАК,който няма представа за предмета на гр.д.№2159/2022г.по
описа на РС В.Търново,а от друга страна от показанията му се установява,че
той самият е ответник по няколко дела,заведени срещу него от М. О..По
делото от страна на пълномощника на ищеца с няколко молби са представени
множество неотносими към спора писмени доказателства,които съдът не прие
и в съд.заседание на 28.05.2024г.разпореди да се извадят от кориците на
делото и да се върнат на страната.
Не са налице предпоставките на чл.2б ал.1 от ЗОДОВ и искът на
посоченото основание ,предявен от М. О. срещу РС Велико Търново за сумата
26 000лв.,претендирана като обезщетение за неимуществени вреди ,ведно със
законна лихва върху сумата от датата на завеждане на ИМ-05.06.2023г. е
изцяло недоказан и следва да се отхвърли като неоснователен.
Водим от горното,Окръжният съд
10

РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл.2б ал.1 от ЗОДОВ иск от М. Д.
О. ,ЕГН ********** от гр.Елена ,********** , Община Елена,обл.Велико
Търново ,със съдебен адрес за призоваване:адвокат К. Т. от
ВТАК,гр.Елена,********** срещу РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИКО
ТЪРНОВО,гр.Велико Търново 5000,**********, представлявано от
Адм.ръководител-Председател М. Д. за сумата 26 000лв., претендирана като
обезщетение за претърпени неимуществени вреди , поради нарушено право на
ищеца на разглеждане и решаване на гр.д. №2159/2022г. по описа на РС
Велико Търново в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията,ведно с
претенцията за присъждане на законна лихва върху сумата,считано от датата
на завеждане на исковата молба 05.06.2023г. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски Апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на ищеца,чрез неговия пълномощник
на посочения ел.адрес по реда на чл.38 ал.2 ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
11