О  К  Р  Ъ  Ж  Е  Н   С  Ъ  Д   –  Х  А  С  К  О  В  О

 

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№18 /       11.II.2020 г.  гр.Х.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

                                                             Председател  :  Георги Гочев

 

Производството е по реда на Глава ХХХII, чл.365 от ГПК

 

Обстоятелства по исковете

 

               Делото е образувано по искова молба предявена от М.М.Д.,ЕГН:**********,***“ АД,ЕИК*********,гр.С. 1407, Л., бул.“Д.Б.“ №87 за изплащане на обезщетение в размер на 70 000 лв.,частичен от 100 000 лв. ,за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
ПТП - 21.05.2018г. както и 3755,61лв. ведно със законната лихва от датата на ПТП - 21.05.2018г.,обезщетение за причинените в ПТП имуществени вреди. Предявените претенции съставляват кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.432 ал.I от КЗ и иск по чл.86 от ЗЗД.

               Ищцата обосновава заявените претенции,като твърди,че на 21.05.2018г. в гр. Х.,ул.“П. В. В.“ до дом №15, М.С., водач на л.а. „******" с рег. №*******, поради несъобразена с пътната обстановка скорост, изгубва контрол върху управлявания от него автомобил и виновно реализира пътнотранспортно произшествие с л.а. „*** ***", с рег. *******, управляван от М.М.Д.. За л.а. „*** ***" с рег. №******* имало сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" със „** *** ***" АД за която била издадена полица №ВС/02/117001578684 валидна към датата на ПТП.

М.Д. получила увреждане на здравето изразяващо в  няколко телесни повреди с дълъг възстановителен период, съпътстван от интензивни болки и страдания, както и с неизбежните битови неудобства и стрес от преживяното. И към настоящия момент същата не можела да се обслужва и движи без чужда помощ,поради настъпилите телесни увреди : черепно-мозъчна травма, загуба на съзнание, чести колапсни състояния, счупване на лява подбедрица - на тибия и фубила. в долна част и дясна предмишница в долна част, страхова невроза, болки и опъване в шията, гърба и кръста, ирадиираши към рамената и ръцете, предимно в дясно, изтръпване и слабост с мускулни спазми в 4-те крайника, предимно дясна ръка и ляв крак и други.Характера и интензитета на фрактурите наложила оперативна намеса за открито наместване на счупване с вътрешна фиксапия на тибия и фибула.

Ищцата твърди,че получените увреждания  довели до невъзможност за самостоятелно придвижване и обслужване. В ежедневните нужди и досега се налагало Д. да се подпомага от близките си, а самостоятелното придвижване било несъвместимо с получените увреждания. От телесните повреди и от оперативната намеса ищцата изпитвала интензивни болки, съпроводени с главоболие, гадене, световъртеж. Самите счупвания на костите неизбежно водели до интензивни болки, не само непосредствено след счупването, но и в началните дни на раздвижването. Такива болки били налични и досега,а и в бъдеще при смяна на времето.От друга страна се твърди,че лечението на фрактурите било съпроводено с дълъг и сложен възстановителен период, съпроводен също с интензивни болки и неудобства. Към 27.06.2018г. бил извършен преглед след сваляне на гипсова имобилизация от ръката. Подвижността на ръката била силно ограничена, юмручния захват  невъзможен, сетивността в зоната на срединния нерв е намалена.

На 20.07.2018г. е извършен следващ преглед при травматолог, констатирани са невъзможност за самостоятелно придвижване и самообслужване. Левият крак е в гипсов ботуш, пръстите са трудно подвижни. Подвижността на дясна гривнена става е силно ограничена, а юмручния захват е невъзможен, намалена е сетивността на срединния нерв. От изготвената етапна експертиза ставало ясно,че оздравителния период ще продължи около 9-10 месеца и то при благоприятно протичане на оздравителния процес. Предстояло и оперативно отстраняване на металните импланти при наличие на стабилен костен калус.

Ищцата сочи,че получените увреждания  се отразили негативно и на психиката й , която след преживения инцидент изпитвала страх от автомобили, притеснение и безпокойство при необходимост да пресича път с автомобилно движение, ставала тревожна без видима причина.

Преживяното я направило по-затворена, вече не излизала, не се срещала толкова често с приятели, както преди инцидента.

На 20.07.2018г. бил извършен преглед при невролог, който извел  чести колапсни състояния, тежко депресивно разстройство, световъртеж, замайване, залитане, невъзможна походка и самообслужване, загуба на равновесие, безсъние, напрегнатост, безпокойство, общо неразположение, страхова невроза, болки и опъване на шията, гърба и кръста, ирадииращи към рамената и ръцете, предимно вдясно, изтръпване и слабост с мускулни спазми в 4-те крайника, предимно дясна ръка и ляв крак.

Д. твърди,че на 11.09.2018г. й била направена втора операция - извадени 2 винта от вътрешната страна на глезена и 1 винт от външната страна. При преглед на 08.10.2018г. се установило,че по предната повърхност на дясна предмишница в долната 1/3 се вижда белег от операция 8 см. дясната гривнена става извършва движения в обем по-малък от нормата с 20%,намалена била сетивността на срединния нерв,намален бил силовия захват на дясната ръка,походката се осъществявала с 2 патерици, с невъзможност да стъпва на левия крак, имало белег от операция - 16 см. върху фибулата, 15 см. върху тибията, лявата глезенна става извършвала движения само в 25% от нормата.

Ищцата твърди,че за проведеното до момента лечение е извършила разходи в размер на 3 755,61 лв..

На 16.07.2018г. Д. предявила доброволна претенция за застрахователно обезщетение пред „** *** ***" АД, заедно с която представила и банкова сметка. ***лащане на обезщетение от застрахователя, което обуславя правния й интерес от завеждане на настоящия иск.

Ответното дружество  оспорва изцяло предявената искова претенция  като прекомерна като размер на обезщетение.Ответникът оспорва изцяло представените документи и твърдения,касаещи вида,характера и обхвата на твърдените телесни увреди и здравословно състояние на ищцата.Според застрахователното дружество съобразно действителния характер на вредите на ищцата се следвало обезщетение в размер около 20 000 лв.,което било и справедливото измерение на търпените от нея негативни промени в живота й и след ПТП. **“*** ***“ АД, оспорва,че автор на деликта,описан в исковата молба е М.С. с посоченото МПС.,както и отправя възражение за съпричиняване на вредата от страна на Д..Същата била без предпазен колан,управлявала автомобила си в нарушение на правилата за движение по пътищата с превишена и несъобразена скорост.

Ответникът обективира правоизключващи възражения за съпричиняване на вредите от страна на ищцата, ненастъпване на твърдените имуществени и неимуществени вреди по основание и размер във вида, в който са претендирани.

 

Обстоятелства по делото

 

               Безспорно по делото и между страните е, че на 21.V.2018 г. около 21.50 часа в гр.Х. на ул.“П. В. В.“ до дом №15 е настъпило ПТП между управляния от ищцата лек автомобил „*** ***“ ДК№ ******* и управлявания от М.С. лек автомобил „*** ***“ ДК№*******.След ПТП ищцата е получила телесни увреди и провела лечение на същите.Съобразно епикриза от МБАЛ Х. АД Д. е постъпила в болничното заведение на 22.V.2018 г. в 00.35 часа и е изписана на 01.VI.2018 г. 12.30 часа.Поставена е окончателна диагноза-счупване на костите на лява подбедрица-диетална част,закрито,счупване диеталния край на дясна лъчева кост,закрито/дорзален бартон/.ПРи постъпването си в болницата,Д. е оперирана в спешен порядък,като са предприети открито наместване на фрактура с грешна фиксация,тибия и фибула,както и открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация-радиус и улна,приложена спинална анестезия и гладко протичане на след оперативния статус.Ищцата е провела два платени прегледа на 27.VI.2018 г. и на 20.VII.2018 г. с отразени обективни състояние-при първия преглед-самостоятелно придвижване и самообслужване невъзможни,левия крак е  в гипсов ботуш,пръсти трудно подвижни,силно ограничена подвижност на дясна ръка,невъзможне юмручен захват,намалена сетивност на срединния нерв.На 26.VI.2018 г. е свален гипса от ръката.При втория преглед е отразено,че ищцата има болки и ограничени движения на дясната китка,като отново не са възможни самостоятелни придвижвания и самообслужване,ляв крак е в гипсов ботуш,трудно подвижни пръсти,силно ограничена подвижност на дясна гривнена става,невъзможен пълен юмручен захват,намалена сетивност в зоната на срединния нерв.Представената етапна епикриза от 20.VII.2018 г. отразява горните обстоятелства и извежда заключение,че състоянието на Д. е нестабилизирано,лечението продължава.Трябва да започне раздвижване на дясната гривнена става и ръка.След сваляне на гипсовия ботуш да започне рехабилитация на крака.Оздравителния период ще продължи около 9-10 месеца при благоприятно при благоприятно протичане на процеса.Предстои оперативно отстраняване на металните импланти при наличие на стабилен костен калус.

               Представена е и още една етапна епикриза от 20.VII.2018 г. от ДКЦ “Света Ана“,което отразява водеща диагноза мозъчно сътресение и световъртеж от централен произход.В документа е отразено,че след ПТП ищцата има загуба на съзнание,чести колапсни състояния,тежко депресивно разстройство,световъртеж,замайване,залитане,невъзможна походка и самообслужване,загуба на равновесие,безсъние напрегнатост,безпокойство, общо неразположение,страхова невроза,болки и опъване в шията,гърба и кръста,ирадииращи към раменете и ръцете,предимно в дясно;изтръпване и слабост с мускулни спазми в четирите крайника,предимно дясна ръка и лав крак.Етапната епикриза извежда заключение,че е невъзможно самостоятелно придвижване и самообслужване,необходимост от двигателна и психична рехабилитация,квадрипирамиден,амиотрофичен и дискоординационен синдроми.

               При платен преглед от 08.Х.2018 г. е изведено,че Д. е оперирана на 11.IХ.2018 г. като са извадени два винта от вътрешната страна на глезена и един винт от външната страна;по предната повърхност на дясната предмишница в долната третина има белег от операция 8 см.,спокоен;дясната гривнена става извършва движения в обем по-малък от нормата с 20 процента,намалена сетивност в зоната на срединния нерв,намален силов захват на дясната ръка,ходи с две патерици,не стъпва на левия крак,наличен белег от операция 16 см. върху фибулата15 см. върху тибията,ЛГС извършва движения само в 25% от нормата.

               Представените болнични листове сочат,че М.Д. е ползвала отпуск за периода 02.VII.2018 г. до 29.IХ.2018 г. поради тази нетрудова злополука при домашно-амбулаторен режим на лечение.

               Видно от фактура с доставчик „Фарма-Си 2012“ ООД и получател М.Д.,последната е закупила комплект заключваща дистална тибия с винтове,комплект една трета тубуларна плака с винтове и комплект 3.5 мм Т-плака с винтове на стойност от 3 320 лв. с ДДС.В тази насока е и издадената касова бележка от 22.V.2018 г.

               По делото са представени фактури и касови бележки на обща стойност от 410.61 лв. за закупувани лекарства,гипс и болнични услуги.

               Свидетелят И. Д.Д. установи,че са приятели с М.Д..По време на процесното ПТП същият пътувал с колата на ищцата като седял на предната дясна седалка.Двамата били на парк „Кенана“ и решили да се прибират към гр.Х..Спрели на мислената стоп линия,огледали се наляво и надясно,нямало никакъв автомобил и предприели ляв завой от деветдесет градуса/направо и наляво/,като продължили направо без да пресичат насрещната лента.След секунда възприели светлини от фарове,които според свидетеля се движели с около 150 км/час след това не помнел нищо.Този автомобил двамата го възприели след като изминали 10-15 метра в посока гр.Х. със скорост не повече от 20 км/час.От възприемането на другия автомобил до удара имало не повече от секунда време.След удара свидетелят изпаднал в безсъзнание и помнел изваждането си от автомобила,не си спомнял състоянието на М.Д. тогава.

               Свидетелката В. М.Д.,сестра на ищцата,посочи,че още вечерта след инцидента разбрала за него от сестра си по телефона.Веднага отишли в болницата,където била М.Д. в много тежко състояние,били й изкривени ръката и крака.След два дни й направили две операции,в последствие била много зле.Четири месеца била в инвалидна количка,не можела нищо да прави сама,поради което свидетелката се грижела за нея.Мъжът й бил вчужбина,имала 15 годишен син,когото също не можела да гледа и да се грижи за него.Преди този инцидент била вного контактна,социална личност имала много приятели.След това обаче се сринала,изгубила приятелите си,отказвала да се храни,мислела да сложи край на живота си.Покрай детето си започнала да си стъпва на краката,но след всяко от направените й четири операции се възстановявала много трудно,като и досега била доста зле.Същата не можела да спи вечер,не можела да се обслужва сама,събуждала се от кошмари,плачела,не можела да се храни.Посещавала психиатър,като дори и в момента пиела антидепресанти и приспивателни.Цялото това нещо било изключитебен шок за Д..Допълнително изгубила работата си,затворила се в себе си,не искала да общува,да споделя.Досега също физическото и психическо състояние й било доста тежко,не можела да се движи продължително време,не можела да върши нормалните неща.Сега нямала физическата възможност да върши обичаните преди инцидента от нея неща.

               Приетата съдебно медицинска експертиза на вещото лице Х.Е. извежда отговор на поставените въпроси.Ищцата М.Д. е получила счупване на костите на лявата подбедрица в отдалечената част,закрито,счупване на отдалечения край на лъчевата кост на дясната ръка.Тези увреждания са причинени от действие на твърди тъп предмет и могат да се получат при автомобилна травма по начина,времето и при обстоятелствата отразени в материалите по делото.Вещото лице извежда,че тези увради съставляват трайно,за повече от тридесет дни,затруднение в движението на дясната ръка по смисъла на чл.129 от НК.Обичайния срок за нетрудоспособност за физически труд – 3-5 месеца,нефизически труд-3-4 месеца.В момента на изготвяне на експертизата била налична лека увреда на левия лакътен нерв от смесен тип,възможна последица то травмата. Х.Е. извежда и,че счупването на костите на подбедрицата води до трайно,повече от тридесет дни,затруднение в движението на левия крак и обичаен срок на нетрудоспособност за физически труд 7-8 месеца,за нефизически труд 5-6 месеца.Към момента на експертизата била налична увреда на фибуларния нерв на левия крак от смесен тип,възможно с причинна връзка с травмата.Допълнително била налична хипотрофия/отслабване/ на мускулатурата на лявата подбедрица.

               Пострадалата ползвала временна нетрудоспособност от датата на катастрофата до 13.VII.2019 г. общо 14 месеца,съборазно представените болнични листове и решения на ТЕЛК.След тази дата би седвало да се приеме,че лицето е с възстановена трудоспособност,ако няма друго решение на ТЕЛК.

               Операцията за окончателно снемане на металните тела била извършена след изтичане на срока за ползване на временна нетрудоспособност.За срока на активното си лечение и възстановяване  ищцата ползвала помощ при обслужването си,изпитвала болки,страдания и битови неудобства.Вещото лице посочва и че описаните лекарства и консумативи били съответни на претърпените травми и лечението им.

               Вещото лице извежда,че няма данни,свързани с вида и характера на травмите,които да позволят да се направи извод дали пострадалата по време на ПТП е била с поставен колан.

               Вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза С.К. извежда в отговор на поставените въпроси,че от техническа гледна точка причина за възникване на процесното ПТП на ул.“П. В. В.“ до бившия розариум са: изпълнение на маневрата навлизане в кръстовище от автомобил „*** ***“ рег.№* ** ** ** в зоната на участък от пътя с ограничена видимост до 70 метра с продължително движение в лентата за насрещно движение;движение на лек автомобил „*** ***“ рег.№* ** ** ** непосредствено преди произшествието със скорост по-голяма от технически съобразената такава 120.1 км/час вместо 68.8 км./час и движение крайно в ляво в лентата си на движение с частично навлизане преди удара в лентата за насрещно движение.Вещото лице установява позициите на двата автомобила в момента на удара- автомобил „*** ***“ рег.№* ** ** **-косо разположен на платното за движение,под ъгъл 346 градуса спрямо надлъжната ос на платното за движение,задна част около 1.30 метра и предна част 0.10 метра в лентата за насрещно движение;другият автомобил „*** ***“ рег.№* ** ** **-косо разположен на платното за движение под ъгъл 184 градуса спряма надлъжната ос на платното за движение,с предна част разположена на около 0.50 м. в лентата за насрещно движение.

В момента на удара скоростта на „*** ***“ рег.№* ** ** **,управлявано от ищцата,е 16.3 км./час,а скоростта на  „*** ***“ рег.№* ** ** **-120.1 км./час.

Експертът извежда,че при установената скорост на движение на „*** ***“ рег.№* ** ** ** при конкретната пътна обстановка,водачът му е нямал техническа възможност да предотврати ПТП,чрез своевременно екстремно спиране в момента на появяване на другия автомобил в зоната му за видимост.Ударът между двете МПС настъпва преди началото на ефективния спирачен път на първия автомобил.При скорост равна или по-ниска от 68.8 км./час и своевременна реакция на водача на „*** ***“ рег.№* ** ** ** не би настъпил удар с другия лек автомобил „*** ***“ рег.№* ** ** ** Вещото лице посочва,че последното МПС,управлявано от М.Д. е фабрично снабдено с обезопасителен колан за мястото на водача.

Правни съображения

 

Предявеният осъдителен иск по чл.432 ал.I от КЗ е допустим,с участието на надлежни активно и пасивно легитимирани страни. Ответното застрахователно дружество е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на процесния управляван автомобил марка „***“ модел 328 рег.№* ** ** **,която обхваща и датата на установеното ПТП-21.V.2018 г.,обективирана в полица BG/02/117001578684. Като такъв ответникът е пасивно легитимирана страна по претенцията на пострадалото лице,предвид правото й да упражни пряк иск за понесените от нея вреди срещу него.Следва също така да се има предвид,че по предявеното искане от страна на М.Д. за репариране на претърпените от нея неимуществени и имуществени вреди е останало без отговор от страна на **“*** ***“ АД  по реда на чл.380 от КЗ.

    Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл.432 от КЗ, при застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е функционална на деликтната отговорност, т.е. тя е налице дотолкова, доколкото е налице отговорността на деликвента, но и дотолкова, доколкото накърненото право на обезвреда на причинени вреди не е защитено с иск по чл.45 от ЗЗД против деликвента. Осигурената от закона алтернативна защита на това право - с иск по  чл.45 от ЗЗД или с иск по чл.432 от КЗ, е предоставена на избор по волята на увредения, но защитеното му право и с двата иска е само едно - на обезвреда за причинени от деликвента вреди. В настоящия случай ищцата е избрала защита на накърнените й права чрез прекия иск против застрахователя по чл.432 ал.I от КЗ. Съобразно чл.432 ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.

     Разпоредбата на чл.498 ал.III от КЗ предвижда, че увреденото лице може да предяви претенцията си за осъждане на застрахователя да плати застрахователно обезщетение само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. Следователно правото на ищеца да предяви иск пред съда възниква само ако преди това ищецът е предявил претенцията си пред застрахователя, но той: 1.не е платил в тримесечен срок; 2.отказал е да плати; 3. предложил е или е изплатил обезщетение, но ищецът не е съгласен с размера му. Нормата определя допустимостта на иска, т.е. това е процесуална предпоставка за допустимост на иска, от категорията на абсолютните, за които съдът е длъжен да следи служебно и в този смисъл нормата е императивна. Провеждането на уредената в разпоредбата на чл.380 от КЗ процедура, предвиждаща задължение на лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция, към която норма чл.498 ал.3 от КЗ препраща, е абсолютна процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск, т.е. за допустимост на прекия иск за заплащане на обезщетение за вреди. По делото е установено, че преди подаване на исковата молба ищецът е отправил към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 от КЗ. В този смисъл, съдът намира, че уреденото в КЗ производство по искане за плащане на застрахователно обезщетение пред застрахователя е изчерпано като възможност за извънсъдебно уреждане на спора в срока по чл.498 от КЗ и за ищеца се открива възможност да предяви претенциите си пред съда.  С оглед изложеното, предявените искове са допустими.

           По силата на договора за застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях имуществени или неимуществени вреди на трети лица, ако те са настъпили във връзка с притежаването и използването на МПС. За основателността на предявения иск по делото следва да бъде доказано кумулативното наличие на следните предпоставки: вреди, които стоят в причинна връзка с осъществено застрахователно събитие, наличие на застрахователен договор, по който застрахован е причинителя на вредата. Основен елемент на непозволеното увреждане е вредата.Същата подлежи винаги на репариране, когато е в причинна връзка с противоправно и виновно деяние-да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Самият институт на непозволеното увреждане включва в своя фактически състав следните елементи: деяние/действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Отговорността на застрахователя при деликт е гаранционно-обезпечителна и се определя от предмета на имущественото застраховане. В съответствие с правилото на  чл.154 ал.1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване, противоправното действие на водача на лекия автомобил, причинените му от ПТП болки и страдания, както и връзката между тях. В тежест на ответника е да докаже твърдението си за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, както и  правоизключващи/правопогасяващи възражения чрез допустимите от закона доказателствени средства=

Нормата на чл.432 ал.I от КЗ сочи, че увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя и за основателността на иска е необходимо доказване на следните предпоставки:1/валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” между застрахователя-ответник и лицето,отговорно за причинените вреди при ПТП; 2/отговорност на прекия причинител по чл.45 от ЗЗД при следния фактически състав: деяние, вреда на ищеца, причинна връзка, противоправност и вина. В случая са налице всички визирани предпоставки на иска по чл.432 ал.1 от КЗ.

В рамките на производството са безспорни следните обстоятелства - настъпването на пътно-транспортно произшествие,наличието на валидно съществуващо застрахователно правоотношение към момента на настъпване на произшествието по силата на сключена застраховка „Гражданска отговорност” между ответното дружество собственика на автомобила.В случая няма произнасяне с акт по чл.300 от ГПК,който да обвързва настоящото решение.

               В хода на настоящото производство се установи,че процесното ПТП е предизвикано от действията и на двамата водачи на двете участващи в него МПС.

От една страна това е М.С.,който управлява лек автомобил „*** ***“ рег.№* ** ** ** по ул.“П. В. В.“ в гр.Х..Същият е основен виновник за настъпилото произшествие,тъй-като в тъмната част на деня води автомобила си с превишена скорост 120.1 км./час при разрешената в града 50 км/час и в зона с понижена видимост заради релефа,който следва пътното платно и предвид на настъпилия  мрак.От момента на възприемане на другия автомобил,воден от ищцата,същият има около 60-70 метра да реагира.При тази скорост технически е невъзможно същият да предизвика спиране и избягване на удара с другото МПС.Вещото лице определя,че при скорост равна или по-малка от 68.8 км/час и при адекватна реакция на С. като водач би могло да се осъществи избягване на настъпилия удар.Следва да се съобрази и че същият води автомобила си в част от насрещното платно,като обхваща 50 см. от него с автомобила си,който преди удара се движи косо на осевата линия под ъгъл от 184 градуса.

От друга страна ищцата М.Д. предприема маневрата обръщане посоката на движение от отбивката на бившия розариум гр.Х.- ляв завой като пресича дясното платно на движение западна посока Х.-парк Кенана,поема отново на ляво,за да включи в платното в обратна,източна посока към гр.Х..Преди осъществяване на тази маневра същата се убеждава,че няма движение на автомобили и по двете платна на пътя и едва след това я предприема.Вместо обаче незабавно да се изтегли изцяло в платното си на движение посока гр.Х.,същата продължава движението си при изключителна бавна скорост от 16.3 км/час косо на осевата линия под ъгъл 346 градуса.При това движение част от автомобила й заема диагонално насрещното платно .В момента на удара,след изминаване на 18 метра от изходната позиция за маневрата, предната част на „*** ***“ рег.№* ** ** ** заема 10 см. от насрещното платно,а задната лява част на автомобила-1.30 метра от насрещното платно.При тези установени по делото данни от приетата експертиза съдът извежда,че и двамата водачи имат съпричастност към настъпилия вредоносен резултат.

Основната и значителна част от същата е за М.С.-същият управлява водения от него автомобил с изключително несъобразена скорост от 120.1 км./час както със пътните условия-ниска видимост поради особености на релефа,така и с падналия вече мрак.При управление с позволената в градски условия скорост от 50 км/час или дори с изведената от вещото лице скоост до 68.8 км/час,същият е могъл да предотврати удара с автомобила на Д. в конкретния случай и да избегне вредоносния резултат,дори и при така установеното навлизане от негова страна в платното за движение на Д.,така и при установеното косо движение от друга страна на нейния автомобил в насрещното платно.Следвало е С. освен тези обстоятелства да съобрази факта,че се намира в градска среда,знаел за ниската видимост поради издатината на пътя,както и че в този участък от пътя има отбивка при бившия розариум,като твърде е възможно и осъществяване на маневрата обратен завой от друго МПС.Отделно от изложеното С. преди удара навлиза с 50 см. в насрещното пътно  платно.Определено ако същият не беше навлязъл в насрещното платно и при движение изцяло в своето, удара с автомобила на Д.,предвид пък на нейното движение в платното на С.,не би бил с толкова интензивни последици.Или при съобразяване с позволената скорост и отчитане на горните обтоятелства,С. при всички положения не би предизвикал настъпилия инцидент.Поради това следва да се приеме в процентно отношение,че същият има принос за настъпилите вредоносни последици от 90 единици.Този водач по описания начин грубо е нарушил правилата на чл.20,чл.21 и чл.8 ал.I от ЗДвП.

Същевременно при осъществяване на маневрата обръщане посоката на движение Д. е трябвало незабавно  в хода на осъществяването й да се прибере максимално бързо в платното си.Същата е следвало да отчете и обстоятелството,че е тъмно и че този участък от пътя е с ниска видимост поради наличната издатина,която я ограничава и денем до 70 метра.Вместо това и въпреки конкретните условия,след обръщане посоката на движение към гр.Х. тя предприема бавно водене на автомобила си,косо на осевата линия,като част от същия остава в платното на движение на С..Поради това нейната съпричастност към вредоносните резултата следва да се определи на 10 процента.Обективно,физически нейният автомобил при удара е заемал 10 см. с предната си част и 1.30 см. със задната си част от платното на движение на С.,което следва да се приеме за значително.Следва да се има предвид и че удара настъпва не в хода на маневрата и необходимите за законното й изпълнение действия. При тази хипотеза единствен виновник при така установените обстоятелства-липсата на движещи се ППС преди предприемане на тази маневра от Д. би било единствено поведението на другия водач.Последният би бил изцяло и само той отговорен ако бе предизвикал сблъсъка с находящия се автомобил на Д. изцяло в платното за движение посока гр.Х..Поради това не може да се отрече наличността на съпричастност на пострадалата за предизвиканото ПТП.Същата не е изпълнила предписанието на чл.36 ал.II вр. с чл.8 ал.I от ЗДвП-водачът на пътното превозно средство завива така, че да навлезе по възможно най-краткия път в дясната част на платното за движение.В случая Д. се движи до удара със С. в нарушение на това правило.Същата е могла значително по-рано да се установи в собственото си платно на движение,каквото са и законовите повели.

               В хода на делото не се установи липсата или наличието на предпазен колан в момента на удара да е повлиял по някакъв начин на предизвиканите увреди у ищцата.

               Ето защо настъпилото ПТП и вредоносните от него последици са пряка функция на поведението на двамата участника в него при посочените проценти в хипотезата на чл.51 ал.II от ЗЗД.

               При определяне размера на обезщетението за претърпените от Д. нематериални вреди следва да се съобразят установените по делото обстятелства,описани по-горе.Същата претърпява значителни физически страдания и психически проблеми.Ищцата е обект на няколко оперативни намеси от интензивно естество,свързани с оздравяване на счупванията на лявата подбедрица и на лъчевата кост на дясната ръка.Процеса на оздравяване е значителен.Видно от доказателствата същия продължава повече от година,около 14 месеца и то доста болезнено и негативно за ищцата.Такъв е периода и на нетрудоспособност на Д..За цялото това време,особено в първите месеци,ищцата е изпитвала значителни болки,страдания,битови неудобства,невъзможност да се обслужва сама,което е наложила трети лица да са постоянно до нея.Била около четири месеца в инвалидна количка,като е следвало да търпи многократни посещения в болнични заведения,прегледи,рехабилитации и др. под..

От друга страна пострадалата търпи изключително негативно въздействие в психически план.Преди процесното ПТП Д. била контактна,социална и физически активна личност.След това обаче настъпва коренна негативна и доста интензивна модификация-тя се сринала,изгубила приятелите си,отказвала да се храни,мислела да сложи край на живота си. можела да спи вечер,не можела да се обслужва сама,събуждала се от кошмари,плачела,не можела да се храни,посещавала психиатър,като дори и в момента пиела антидепресанти и приспивателни,изгубила работата си,затворила се в себе си,не искала да общува,да споделя.

И до сега няма пълно възстановяване в психически и физически план и продължава да търпи негативните последици от физическите травми и психическия шок,причинени от процесното ПТП.Към настоящия момент е налице увреда на фибуларния нерв на левия крак,както и отслабване на мускулатурата на лявата подбедрица,има болки в областта на травмата при продължително ходене и стоеж,ограничено движение на лявата гривнена става и лява глезенна става.В психически план продължава да е неспокойна,да приема успокоителни и антидепресанти. Следва да се отчете обстоятелството и че Д. е млада жена,като такива резки негативни и продължителни промени във физическия й и психически статус са особено тежки и с дълготрайни последици,като променят начина й на живот изцяло в негативен план.

               Предвид на изложеното и като съобрази интензитета и придължителността на неимуществените вреди в конкретния момент от живота на пострадалия,съдът намира,че в режима на чл.52 и чл.51 от ЗЗД адекватното и пълно обезщетение възлиза на 70 000 лв.Този размер на обезщетението според съда изпълнява изцяло принципа на справедливостта в конкретния случай и се явява съразмерен относимо действително установените вреди, претърпени от пострадалото лице.Следва да се посочи,че това е частично предявена сума от 100 000 лв.,но за горницата сумата според съда е неоснователна и недоказана.Ето защо  и като се съобразят процентите на съпричиняване,то застрахователят следва да заплати на М.Д. сумата от 63 000 лв. която измерва отговорността на застрахования при ответника М.С. за генерираните от него вреди при определената степен от 90%.

               Установените по делото имуществени вреди са очертани от представените фактури и касови бележки.Същите отразяват плащания изцяло свързани с лечението на получените увреди от процесното ПТП от страна на Д.,    поради което съставляват непосредствена вреда.сумарно направените разходи обсъдени по горе възлизат общо на 3 730.60 лв.Тази сума трябва да се редуцира с размера на съпричиняване или до 3 357 лева.Поради това и се следва отхвърляне на горницата до пълния предявен размер от 3 755.61 лева на иска за присъждане на имуществените вреди.

Върху обсъдените суми следва да се присъди и законната лихва от 16.Х.2018 г. на основание чл.497 ал.I т.2 от КЗ. Съгласно чл.498 ал.III от КЗ  увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатено обезщетение. Задължение на увреденото лице е да отправи искането си за заплащане на обезщетение първо към застрахователя. Чл.496 от КЗ предвижда, че срокът за окончателното произнасяне на застрахователя по претенция по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване. Именно във връзка с горните предвиждания е и чл.497 от КЗ която урежда отговорността на застрахователя за заплащане на лихва за забава върху застрахователното обезщетение. По аргумент на тази разпоредба застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на обезщетението, ако не го е определил или изплатил в срок. Тримесечния срок за произнасяне от страна на застрахователя в настоящият случай е изтекъл на 16.Х.2018 г., поради което законната лихва следва да се определи от крайния срок, в която застрахователят дължи окончателно произнасяне по застрахователната претенция на ищцата-тримесечен от подаването на молбата за присъждане на застрахователно обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност" в случая представена на 16.VII.2018 г..Поради това и искането за присъждане на законната лихва от 21.V.2018 г. не е основателно.

                              Съобразно чл.83 ал.II от ГПК ищецът е освободен от всякакви държавни такси и разноски по делото,поради което същият не дължи такива.Според чл.83 ал.III от ГПК разноските в хипотезите на целия член се поемат от съда.Държавните такси обаче остават извън този особен ред,тъй-като правилото изрично третира само съдебните разноски,не и следващите се такси.Този извод се налага освен от изричността на правилото,така и от логическото и сравнително тълкуване на ал.I и ал.III на чл.83 от ГПК.В първата алинея изрично са обхванати и разграничени като отделни величини разноски и такси,а в ал.III-само разноските.Следва да се има предвид и фискалното естество на обсъдените норми,поради което разширително тълкуване не е допустимо.Тъй-като ищецът е изцяло освободен от такси и разноски,то същите следва да се поемат от ответника в рамките на основателността на претенцията-изцяло.Ето защо „*** ***“ АД -С. на основание чл.78 ал.VI от ГПК трябва да заплати държавната такса по чл.1 от Тарифа за ДТКССГПК от 4% върху уважената част на осъдителнитe  искове в общо размер на 66 357 лв. или 2 654.28 лева по сметка на съда.Ще следва ответникът да заплати на държавата по сметка на съда  450 лв. за изготвените експертизи,тъй-като тези средства са заплатени от бюджета на същия.

               Платеното възнаграждение на процесуалния представител на ищцата е в размер на 4 500 лв.Налице е възражение за прекомерността на същото от ответника-л.125 от делото,което съдът намира за основателно.Така платения хонорар е завишен съобразно размера на предявените искове и спрямо действителната правна и фактическа сложност на настоящото дело.Дължимия минимален размер на възнаграждение при заявения за защита интерес от 73 755.61 лв. възлиза на 2 742.67 лв. съобразно чл.7 ал.II т.4 от Наредба  № 1/9.VII.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Според съда адекватен на делото като сложност и действия на защитника е хонорар от 3000 лв.Същият обаче следва да се редуцира съобразно уважената част на исковете или следва ответникът за заплати на ищцата сумата от 2 700 лв.

                              Водим от изложеното Окръжен съд-Х.

 

Р   Е   Ш   И

 

 

            ОСЪЖДА „*** ***“ АД, ЕИК*********,гр. С.,р-н „Л.“,бул.“******* ******“ №87 да заплати на М.М.Д.,ЕГН:**********,*** обезщетение в размер на 63 000 лева за претърпените от нея неимуществени вреди настъпили от получените телесни увреди от пътно транспортно произшествие,настъпило на 21.V.2018 г. в гр.Х.,ул.“П. В. В.“ в района на дом №15 причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника водач на МПС ,ведно със законната  лихва от 18.Х.2018 г. до окончателното изплащане на сумата,като

            ОТХВЪРЛЯ  претенцията за горницата до пълния предявен в настоящото производтво размер от 70 000 лв./частичен иск от такъв за 100 000 лв./ като неоснователна и недоказана,както и претенцията за изплащане на лихва въху присъдената сума за периода 21.V.2018 г. до 18.Х.2018 г. като неоснователна  и недоказана.

            ОСЪЖДА „*** ***“ АД, ЕИК*********,гр. С.,р-н „Л.“,бул.“******* ******“ №87 да заплати на М.М.Д.,ЕГН:**********,*** обезщетение в размер на 3 357 лева за имуществените вреди породени от лечение на получените телесни увреди от пътно транспортно произшествие,настъпило на 21.V.2018 г. в гр.Х.,ул.“П. В. В.“ в района на дом №15 причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника водач на МПС ,ведно със законната  лихва от 18.Х.2018 г. до окончателното изплащане на сумата,като

            ОТХВЪРЛЯ  претенцията за горницата до пълния предявен в настоящото производтво размер от 3 755.61 лева като неоснователна и недоказана,както и претенцията за изплащане на лихва въху присъдената сума за периода 21.V.2018 г. до 18.Х.2018 г. като неоснователна  и недоказана.

            ОСЪЖДА „*** ***“ АД, ЕИК*********,гр. С.,р-н „Л.“,бул.“******* ******“ №87 да заплати на Държавата по сметка на Окръжен съд-Х. 2 654.28 лева държавна такса върху уважения размер на исковете,както и 450 лв. изплатени от бюджета на съда за съдебни експертизи.

            ОСЪЖДА „*** ***“ АД, ЕИК*********,гр. С.,р-н „Л.“,бул.“******* ******“ №87 да заплати на М.М.Д.,ЕГН:**********,*** сумата от 2 700 лева разноски за адвокат.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по въззивен ред в двуседмичен срок от съобщаването му пред Апелативен съд-Пловдив.

 

 

 

           

                 Съдия :