Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

гр. Плевен, 16.05.2012 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

          ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕВЕТИ граждански състав в публичното заседание на шестнадесети май през две хиляди и дванадесета година в състав:

                                                         

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА

 

При секретаря С.Ц. в присъствието на прокурора ………, като разгледа докладваното от съдия ЗАМФИРОВА н.а.х. дело № 3544 по описа за 2011 година, на основание данните по делото и закона за да се произнесе, съобрази следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 375  и сл. от НПК.

Районна прокуратура – Плевен с постановление от 29. 03. 2011 г. е направила предложение за освобождаване на Г.Д. ***, от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за това, че на 10.09.2010 г. около 18 ч. в затворническа столова на Затвора - Плевен, чрез нанасяне на удари с ръка и крак, причинил лека телесна повреда на А.И.А. ***, изразяваща се в болка и страдание, без разстройство на здравето, като деянието е извършено в качеството му на длъжностно лице - полицай -надзирател в Затвора - Плевен при изпълнение на службата си, с което е осъществил състава на престъпление - по чл.131, ал. 1, т.2 пр.1, вр. чл. 130, ал.2 от НК.

Съдът като, съобрази събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Г.Д.Я. е роден на *** ***, българин, български гражданин, живущ ***, висше образование, неженен, неосъждан, ЕГН **********.

Безспорно по делото е, че досъдебното производство е образувано срещу Г.Д.Я. за престъпление по чл. 131, ал.1, т.2, вр. чл.129, ал.1, вр. ал.1 от НК. Разследването е приключило от разследващия орган с мнение обвиняемия Г.Д.Я. да бъде предаден на съд за извършено от него престъпление по чл. 131, ал.1, т.2, пр.1, вр. чл.130, ал.2 от НК.

Безспорно по делото е, че Г.Д.Я. е бил на длъжност надзирател в Затвора - Плевен от 10.03.1999 г, назначен със Заповед № ЛС - 03. 206 / 02. 03. 1999 г. на Министъра на правосъдието, като със същата заповед му е присвоено звание „сержант". Със Заповед № Л 1787/ 2002 г. на главния директор на ГД ГУМЛС Я. е повишен в звание „старши сержант".

Със Заповед № ЛС – 03 – 1336 / 2006 г. на Министъра на правосъдието, считано от 01. 05. 2005 г. му е присъдена категория „Е-полицай ІІ - ра степен, държавен служител по ЗМВР". Със Заповед № Л -8599 / 2009 г. на главния директор на ГДИН на Я. е присъдена „1-ва степен на категория Е - полицай". Във връзка с изпълнение на служебните си задължения на Я. на 14. 11. 2009 г. му е била връчена длъжностна характеристика, утвърдена от Главния директор на ГДИН. Видно от длъжностната характеристика за длъжността „надзирател" е, че преките задължения на Я. са били управление и комуникация с лишените от свобода, насочване движението на лишените от свобода, поддържане на безопасността, снаряжението и оборудването и т.н. подробно изброени в т.V от длъжностната характеристика.

На 10. 09. 2009 г. съгласно месечния наряд, предварително утвърден през м.08.2010 г, Я. е следвало да изпълнява постова дейност на 1-ви и 6-ти пост. Около 18  ч. Я. е бил на пост № 6. Времето от 18 до 18,30 часа за делничните дни, съгласно Графика за разпределение на времето на лишените от свобода от трети етаж в Затвора - Плевен, било определено за вечеря. При осъществяване на храненето всички лишени от свобода следвало да бъдат облечени с полагащото им се затворническо облекло, с изключение на дните петък след обяд, събота и неделя. За тези дни имало изключение, тъй като са определени за пране на затворническото облекло. Около 17, 55 ч. лишените от свобода от третия етаж /пета затворническа група/ започнали да влизат в затворническата столова и се наредили в колона по един пред шублерите за получаване на хляб и храна. Малко след започване на храненето Я., изпълнявайки постова дейност, отишъл на гишето за хляб. Лишеният от свобода А.И.А. взел две парчета хляб, вместо полагащата му се една четвърт. Подсъдимият направил забележка на А.И.А. да върне хляба и той отказал. А.И.А. излязъл във фоайето и припаднал, защото му прилошало.

Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимия, дадени в съдебно заседание, от показанията на свидетелите очевидци А.И.А., И.П.П., Ю.Е.А., разпитани в съдебно заседание.

Съдът кредитира обясненията на подсъдимия, който твърди, че на 10. 09. 2010 г. около 18 ч. в затворническата столова на Затвора - Плевен, лишеният от свобода А.И.А. поискал да вземе две парчета хляб, като му се полага една четвъртинка. Твърди още, че подсъдимият е направил забележка на А.И.А. и той отказал да яде течната храна, излязъл във фоайето и паднал, защото му станало лошо.

От показанията на свидетеля А.И.А., дадени в съдебно заседание, се установява, че на 10.09.2010 г. около 18 ч. в затворническата столова на Затвора - Плевен, той е взел две парчета хляб и подсъдимият му е направил забележка, а не го е ударил.

От показанията на свидетеля И.П.П. дадени в съдебно заседание се установява, че подсъдимият не е ударил А.И.А.. Свидетелят твърди, че е присъствал на инцидент в затворническата столова на обяд. Твърди още, че А. по прякор “Хапчето” минал на гишето и взел две парчета хляб, а се полага по едно парче на затворник. Твърди, че старшината /подсъдимият Г.Д.Я./ му направил забележка, защото е взел второ парче хляб и А. паднал в строя. Твърди, че никакви удари не е имало, а старшината му е направил само забележка. Твърди, че А. паднал на земята и започнал да се търкаля.

От показанията на свидетеля Ю.Е.А., дадени в съдебно заседание, се установява, че подсъдимият не е ударил А.И.А.. Свидетелят твърди, че е присъствал на инцидент между подсъдимия и А. в затворническата столова. Твърди още, че са отивали на обяд, и той като ОРД е минавал последен. Твърди, че А. по прякор “Хапчето” взел две парчета хляб,  старшината му направил забележка: “Ей върни се тука” и той не се подчинил на разпореждането. Твърди, че след това е видял А. да лежи на земята с две парчета хляб в ръцете. Твърди, че после, горе на етажа, А. е викал: “Този ще го осъдя, ще взема пари от него!”. Твърди, че другите затворници наговаряли А. какво да прави.

Съдът кредитира показанията на свидетелите А.И.А., И.П.П., Ю.Е.А., дадени в съдебно заседание, като обективни и непротиворечиви и кореспондиращи както помежду си, така и с обясненията на подсъдимия.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира за установено следното от правна страна:

Обвинението е за престъпление по чл. 131, ал.,1 т.2, пр.1, вр. чл. 130, ал.2 от НК.

Съдът приема, че събраните на досъдебното производство доказателства и тези събрани в хода на съдебното следствие, не са достатъчни за постановяване на един осъдителен съдебен акт, тъй като липсват доказателства относно причинно – следствена връзка между поведението на подъдимия и настъпилите последици за здравето на пострадалия, за да се приеме, че е извършено престъпление по чл. 131, ал.,1 т.2 пр.1 вр. чл. 130, ал.2,  от НК.

Съдът приема, че в настоящия случай не се доказа по безспорен и категоричен начин, че на 10.09.2010 г. около 18 ч. Г.Д.Я. в затворническата столова на Затвора - Плевен, чрез нанасяне на удари с ръка и крак причинил лека телесна повреда на А.И.А. ***, изразяваща се в болка и страдание, без разстройство на здравето, като деянието е извършено в качеството му на длъжностно лице - полицай -надзирател в Затвора - Плевен при изпълнение на службата си - престъпление - по чл.131, ал.1, т.2, пр.1, вр. чл. 130, ал.2 от НК.

По изложените съображения съдът намира, че подсъдимият следва да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

                   Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Г.Д.Я., роден на *** ***, българин, български гражданин, живущ ***, висше образование, неженен, неосъждан, ЕГН **********, ЗА НЕВИНОВЕН в това, че на 10. 09. 2010 г. около 18 ч. в затворническата столова на Затвора - Плевен, чрез нанасяне на удари с ръка и крак причинил лека телесна повреда на А.И.А. ***, изразяваща се в болка и страдание, без разстройство на здравето, като деянието е извършено в качеството му на длъжностно лице - полицай -надзирател в Затвора - Плевен при изпълнение на службата си, с което е осъществил състава на престъпление - по чл.131, ал.1, т.2, пр.1, вр. чл. 130, ал.2 от НК, като на основание чл.378, ал.4, т.2 от НПК ГО ОПРАВДАВА по така повдигнатото обвинение.

 

 

На основание чл.190, ал.1 от НПК направените по делото разноски в размер на 160  лв. остават за сметка на държавата.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на жалба и протест пред ПОС в 15-дневен срок от днес.

 

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

гр. Плевен, 16.05.2012 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕВЕТИ граждански състав в публичното заседание на шестнадесети май през две хиляди и дванадесета година в състав:

                                                       

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА

 

При секретаря С.Ц. в присъствието на прокурора ………, като разгледа докладваното от съдия ЗАМФИРОВА н.а.х. дело № 3544 по описа за 2011 година, на основание данните по делото и закона за да се произнесе, съобрази следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 375  и сл. от НПК.

Районна прокуратура – Плевен с постановление от 29. 03. 2011 г. е направила предложение за освобождаване на Г.Д. ***, от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за това, че на 10.09.2010 г. около 18 ч. в затворническа столова на Затвора - Плевен, чрез нанасяне на удари с ръка и крак, причинил лека телесна повреда на А.И.А. ***, изразяваща се в болка и страдание, без разстройство на здравето, като деянието е извършено в качеството му на длъжностно лице - полицай -надзирател в Затвора - Плевен при изпълнение на службата си, с което е осъществил състава на престъпление - по чл.131, ал. 1, т.2 пр.1, вр. чл. 130, ал.2 от НК.

Съдът като, съобрази събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Г.Д.Я. е роден на *** ***, българин, български гражданин, живущ ***, висше образование, неженен, неосъждан, ЕГН **********.

Безспорно по делото е, че досъдебното производство е образувано срещу Г.Д.Я. за престъпление по чл. 131, ал.1, т.2, вр. чл.129, ал.1, вр. ал.1 от НК. Разследването е приключило от разследващия орган с мнение обвиняемия Г.Д.Я. да бъде предаден на съд за извършено от него престъпление по чл. 131, ал.1, т.2, пр.1, вр. чл.130, ал.2 от НК.

Безспорно по делото е, че Г.Д.Я. е бил на длъжност надзирател в Затвора - Плевен от 10.03.1999 г, назначен със Заповед № ЛС - 03. 206 / 02. 03. 1999 г. на Министъра на правосъдието, като със същата заповед му е присвоено звание „сержант". Със Заповед № Л 1787/ 2002 г. на главния директор на ГД ГУМЛС Я. е повишен в звание „старши сержант".

Със Заповед № ЛС – 03 – 1336 / 2006 г. на Министъра на правосъдието, считано от 01. 05. 2005 г. му е присъдена категория „Е-полицай ІІ - ра степен, държавен служител по ЗМВР". Със Заповед № Л -8599 / 2009 г. на главния директор на ГДИН на Я. е присъдена „1-ва степен на категория Е - полицай". Във връзка с изпълнение на служебните си задължения на Я. на 14. 11. 2009 г. му е била връчена длъжностна характеристика, утвърдена от Главния директор на ГДИН. Видно от длъжностната характеристика за длъжността „надзирател" е, че преките задължения на Я. са били управление и комуникация с лишените от свобода, насочване движението на лишените от свобода, поддържане на безопасността, снаряжението и оборудването и т.н. подробно изброени в т.V от длъжностната характеристика.

На 10.09.2009 г. съгласно месечния наряд, предварително утвърден през м.08.2010 г, Я. е следвало да изпълнява постова дейност на 1-ви и 6-ти пост. Около 18  ч. Я. е бил на пост № 6. Времето от 18 до 18,30 часа за делничните дни, съгласно Графика за разпределение на времето на лишените от свобода от трети етаж в Затвора - Плевен, било определено за вечеря. При осъществяване на храненето всички лишени от свобода следвало да бъдат облечени с полагащото им се затворническо облекло, с изключение на дните петък след обяд, събота и неделя. За тези дни имало изключение, тъй като са определени за пране на затворническото облекло. Около 17, 55 ч. лишените от свобода от третия етаж /пета затворническа група/ започнали да влизат в затворническата столова и се наредили в колона по един пред шублерите за получаване на хляб и храна. Малко след започване на храненето Я., изпълнявайки постова дейност, отишъл на гишето за хляб. Лишеният от свобода А.И.А. взел две парчета хляб, вместо полагащата му се една четвърт. Подсъдимият направил забележка на А.И.А. да върне хляба и той отказал. А.И.А. излязъл във фоайето и припаднал, защото му прилошало.

Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимия, дадени в съдебно заседание, от показанията на свидетелите очевидци А.И.А., И.П.П., Ю.Е.А., разпитани в съдебно заседание.

Съдът кредитира обясненията на подсъдимия, който твърди, че на 10. 09. 2010 г. около 18 ч. в затворническата столова на Затвора - Плевен, лишеният от свобода А.И.А. поискал да вземе две парчета хляб, като му се полага една четвъртинка. Твърди още, че подсъдимият е направил забележка на А.И.А. и той отказал да яде течната храна, излязъл във фоайето и паднал, защото му станало лошо.

От показанията на свидетеля А.И.А., дадени в съдебно заседание, се установява, че на 10.09.2010 г. около 18 ч. в затворническата столова на Затвора - Плевен, той е взел две парчета хляб и подсъдимият му е направил забележка, а не го е ударил.

От показанията на свидетеля И.П.П. дадени в съдебно заседание се установява, че подсъдимият не е ударил А.И.А.. Свидетелят твърди, че е присъствал на инцидент в затворническата столова на обяд. Твърди още, че А. по прякор “Хапчето” минал на гишето и взел две парчета хляб, а се полага по едно парче на затворник. Твърди, че старшината /подсъдимият Г.Д.Я./ му направил забележка, защото е взел второ парче хляб и А. паднал в строя. Твърди, че никакви удари не е имало, а старшината му е направил само забележка. Твърди, че А. паднал на земята и започнал да се търкаля.

От показанията на свидетеля Ю.Е.А., дадени в съдебно заседание, се установява, че подсъдимият не е ударил А.И.А.. Свидетелят твърди, че е присъствал на инцидент между подсъдимия и А. в затворническата столова. Твърди още, че са отивали на обяд, и той като ОРД е минавал последен. Твърди, че А. по прякор “Хапчето” взел две парчета хляб,  старшината му направил забележка: “Ей върни се тука” и той не се подчинил на разпореждането. Твърди, че след това е видял А. да лежи на земята с две парчета хляб в ръцете. Твърди, че после, горе на етажа, А. е викал: “Този ще го осъдя, ще взема пари от него!”. Твърди, че другите затворници наговаряли А. какво да прави.

Съдът кредитира показанията на свидетелите А.И.А., И.П.П., Ю.Е.А., дадени в съдебно заседание, като обективни и непротиворечиви и кореспондиращи както помежду си, така и с обясненията на подсъдимия.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира за установено следното от правна страна:

Обвинението е за престъпление по чл. 131, ал.,1 т.2, пр.1, вр. чл. 130, ал.2 от НК.

Съдът приема, че събраните на досъдебното производство доказателства и тези събрани в хода на съдебното следствие, не са достатъчни за постановяване на един осъдителен съдебен акт, тъй като липсват доказателства относно причинно – следствена връзка между поведението на подъдимия и настъпилите последици за здравето на пострадалия, за да се приеме, че е извършено престъпление по чл. 131, ал.,1 т.2 пр.1 вр. чл. 130, ал.2,  от НК.

Съдът приема, че в настоящия случай не се доказа по безспорен и категоричен начин, че на 10.09.2010 г. около 18 ч. Г.Д.Я. в затворническата столова на Затвора - Плевен, чрез нанасяне на удари с ръка и крак причинил лека телесна повреда на А.И.А. ***, изразяваща се в болка и страдание, без разстройство на здравето, като деянието е извършено в качеството му на длъжностно лице - полицай -надзирател в Затвора - Плевен при изпълнение на службата си - престъпление - по чл.131, ал.1, т.2, пр.1, вр. чл. 130, ал.2 от НК.

По изложените съображения съдът намира, че подсъдимият следва да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

                   Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Г.Д.Я., роден на *** ***, българин, български гражданин, живущ ***, висше образование, неженен, неосъждан, ЕГН **********, ЗА НЕВИНОВЕН в това, че на 10. 09. 2010 г. около 18 ч. в затворническата столова на Затвора - Плевен, чрез нанасяне на удари с ръка и крак причинил лека телесна повреда на А.И.А. ***, изразяваща се в болка и страдание, без разстройство на здравето, като деянието е извършено в качеството му на длъжностно лице - полицай -надзирател в Затвора - Плевен при изпълнение на службата си, с което е осъществил състава на престъпление - по чл.131, ал.1, т.2, пр.1, вр. чл. 130, ал.2 от НК, като на основание чл.378, ал.4, т.2 от НПК ГО ОПРАВДАВА по така повдигнатото обвинение.

 

 

На основание чл.190, ал.1 от НПК направените по делото разноски в размер на 160  лв. остават за сметка на държавата.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на жалба и протест пред ПОС в 15-дневен срок от днес.

 

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: