№ 12805
гр. София, 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. Т.
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. Т. Гражданско дело №
20221110144349 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от „Топлофикация - София” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б,
срещу К. А. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ******* и Р. А. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, *******, искове за осъждането на ответниците да
заплатят на ищеца в условията на разделна отговорност при равни квоти - по 1/2 ид.ч.
за всеки, на следните суми:
К. А. К. – 731,43 лв. - представляваща стойност на потребена топлинна енергия
за имот, находящ се на адрес: гр. София, *******, *****, за периода от 01.11.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 16.08.2022 г.
до окончателното заплащане на вземането; 172,99 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
от 15.09.2019 г. до 28.07.2022 г.; 5,59 лв., представляваща цена за услуга дялово
разпределение за периода 01.07.2019 г. до 30.4.2020 г. , ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 16.08.2022 г. до окончателното заплащане на вземането;
1,43 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода 31.08.2019 г. до 28.07.2022 г.
Р. А. П. - 731,43 лв. - представляваща стойност на потребена топлинна енергия
за имот, находящ се на адрес: гр. София, *******, *****, за периода от 01.11.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 16.08.2022 г.
до окончателното заплащане на вземането; 172,99 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
от 15 .09.2019 г. до 28.07.2022 г.; 5,59 лв., представляваща цена за услуга дялово
разпределение за периода 01.07.2019 г. до 30.4.2020 г. , ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 16.08.2022 г. до окончателното заплащане на вземането;
1,43 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода 31.08.2019 г. до 28.07.2022 г.
Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените права при
твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа
на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им
1
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период
на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по
реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на
топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата
на публикуване на месечните сметки. Сочи, че ответниците не са изпълнили
задължението си да заплатят сумите всеки по 1/2, съобразно дела в собствеността, а
именно: по 731,43 лв. - представляваща стойност на потребена топлинна енергия за
периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г. и по 5,59 лв., представляваща цена за услуга
дялово разпределение за периода 01.07.2019 г. до 30.4.2020 г. Претендира и
заплащането на обезщетение за забава съответно в размер на по 172,99 лв. върху
главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 28.07.2022 г. ,
и обезщетение за забава в размер на по 1,43 лв. върху дължимата главница за дялово
разпределение за периода 31.08.2019 г. до 28.07.2022 г., както и законната лихва върху
главниците от подаване на исковата молба – 16.08.2022 г. до окончателното й
погасяване.
Ответникът Р. А. Петров в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове при възражения, че не е ползвател на
топлинна енергия в процесния имот, доколкото същият живее на друг адрес, а в
процесния имот живее единствено другия ответник К. А. К., поради което счита, че
като съсобственик дължи единствено таксата за дялово разпределение по отношение на
инсталациите в общите части на сградата, а останалите разходи за топлоенергия се
дължат от ползвателя. Оспорва да е доставено реално количеството топлинна енергия,
чиято цена се претндира. Релевира възражение за изтекла в негова полза кратка
погасителна давност.
Ответникът К. А. Петров в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове при възражения, че не е потребил
претендираното количество топлинна енергия в процесния имот, както и, че
действително е ползвал имота. Релевира възражение за изтекла в негова полза кратка
погасителна давност.
Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната
на ищеца „Бруната“ ООД не е изразило становище по делото.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Представен е нотариален акт № 112, том IV, рег. № 31190, дело № 762/2000 г., от
който се установява, че на 21.11.2000 г. Й. И. П. е придобила процесния недвижим
имот, представляващ ателие, находящо се на адрес: гр. София, ж.к. „*****, *****.
Представено е удостоверение за постоянен адрес изх. № 2109/31.10.2022 г.,
издадено от Столична община – район „Лозенец“, от което се установява, че от
27.09.2010 г. Р. А. П. има постоянен адрес в гр. София, бул. „Черни връх“, № 74, вх. Б,
ет. 5, ап. 15.
От справка, изготвена по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г., се установява, че
Й. И. П. е починала на 24.01.2008 г., като е наследена от синовете си К. А. К. и Р. А. П..
Представен е Договор от 10.10.2011 г. между етажните собственици на бл. 143 в
гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър“ и третото лице помагач „Бруната“ ООД за доставка и
монтаж на уреди за дялово разпределение.
Съгласно протокол от проведено на 05.10.2011 г. общо събрание на етажните
собственици в процесната сграда, „Бруната“ ООД е избрано да извършва услугата
дялово разпределение.
Представен е Договор от 09.06.2020 г., сключен между ищеца и третото лице
помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между
потребителите в сгради етажна собственост.
По делото са представени съобщения към фактура №№ ********** и
********** с отразени количества потребена топлинна енергия и дължимата цена за
2
периода 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., както и индивидуални справки за използвана
топлинна енергия за същия период, изготвени от третото лице-помагач „Бруната“
ООД, и констативни протоколи за същия период.
Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.
Според заключението на вещото лице инж. Б. С. В. - Т. по допуснатата съдебно-
техническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, сумите за топлинна енергия за имота са били начисление в
съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба, като ищцовото
дружество е отчислявало за своя сметка технологични разходи. Посочено е, че в
процесната сграда не се е ползвала топла вода, а през исковия период в процесния
имот е имало 3 бр. отоплителни тела без монтирани топлоразпределители, като не е
бил осигуряван достъп за отчитане на ТЕ, поради което същата била определена
служебно по реда на чл. 61, т.6.5 от Наредбата за топлоснабдяването. От експертизата
се установява, че ТЕ за сградна инсталация е изчислявана правилно, като не е
начислявана ТЕ за отопление на общи части и за подгряване на вода. Според експерта
общия топломер в абонатната станция, който отчита топлоенергията, е преминал
изискуемата метрологична проверка. От заключението на съдебно–техническата
експертиза се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за процесния
период е в размер на 1462,86 лева, която сума включва ТЕ за сградна инсталация и ТЕ
за отопление на процесния имот.
Според заключението на вещото лице И. Н. Г. по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, сумите за начислена топлинна енергия на топлоснабдения имот за
процесния период са на стойност 1462,87 лв., а стойността на услугата дялово
разпределение е 11,19 лв. Лихвата за забава върху главницата за ТЕ и ДР е в размер на
354,90 лв. Според вещото лице за периода 01.07.2019 г. – 30.04.2020 г. стойността на
потребената ТЕ в процесния имот е в размер на 727,92 лв., а лихвата за забава върху
тази сума за периода 15.09.2020 г. – 28.07.2022 г. е 137,90 лв. Стойността на услугата
дялово разпределение за периода 01.07.2019 г. – 30.04.2021 г. е 11,19 лв., а лихвата за
забава върху тази сума за периода 31.08.2019 г. – 28.07.2022 г. е 3,05 лв. Посочено е
как са отразени изравнителните сметки по месеци и суми. Вещото лице е установило,
че към 30.05.2023 г. процесните задължения не са били погасени.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил
топлинна енергия в твърдяните количества и за ответниците е възникнало задължение
за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че за процесния
период е извършвана услугата „дялово разпределение“, както и дължимата цена. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са
погасили претендираните вземания. Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно
регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С
оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна
енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на
топлоснабдените имоти. С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело
№ 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно
3
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на
същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия
потребителите на топлинна енергия за битови нужди.
Предвид изложеното, съдът приема, че по делото е доказано през процесния
период да е съществувало облигационно отношение за доставка на ТЕ до процесния
имот между страните по делото. Установи се по делото, че процесният имот е бил
собственост на Й. И. П., като същата е починала на 24.01.2008 г. и е оставила за
наследници по закон двама синове – ответниците по делото. Не се спори, че
последните са приели наследството, от което следва, че на основание чл. 5, ал. 1 от ЗН
същите са станали собственици на по ½ ид.ч. от процесния имот. Без значение е кой
фактически е ползвал вещта, тъй като законът предвижда облигационното отношение
да възникне с придобиването на право на собственост върху топлоснабдения имот.
Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от
Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е
служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са
влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.
Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се
налага извод, че между ответниците и ищеца съществува облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за
ищеца „Топлофикация София“ ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден
обект топлинна енергия, а за ответниците е налице задължение да заплащат нейната
цена, в качеството им на потребители на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение
№ 2/2016 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е
посочено, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за
битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната
енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за
отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се
разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните
имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба на чл. 155, ал. 1 ЗЕ
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
4
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни
месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по
реална месечна консумация.
В случая от представените по делото писмени доказателства (съобщения към
фактури и индивидуални справки), както и от неоспореното заключение по изготвената
съдебно-техническа експертиза, което е обективно и компетентно изготвено се
установи, че за процесния имот и период е доставена топлинна енергия на стойност
1462,86 лв. В този смисъл по делото не са ангажирани доказателства ищецът да е
доставял топлинна енергия в нарушение на задълженията за качество, а от
заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза беше установено, че
същата не е заплатена. Недоказани са възраженията на ответниците, че до имота не е
доставяна ТЕ или че количествата потребена ТЕ са определени неправилно.
Следователно, от потребената ТЕ на стойност 1462,86 лв. ответниците, като
съсобственици по наследство на процесния имот, дължат на ищеца по ½ от тази сума,
а именно – по 731,43 лв.
Съдът намира, че следва да бъде разгледано своевременно наведеното от
ответниците възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно задължителните
тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело №
3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се
парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия
случай е бил прекъснат с подаването на исковата молба на 16.08.2022 г. Ето защо,
вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 16.08.2019 г. са погасени по давност.
Съгласно 33, ал. 2 от Общи условия на ищеца, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Предвид изложеното, вземането за доставена топлинна енергия за м.06.2019 г.
е станало изискуемо на 14.08.2019 г. и давността за него към момента на подаване на
исковата молба е изтекла, поради което всички вземания за периода от 01.11.2018 г. до
30.06.2019 г. се явяват погасени по давност. По отношение на вземанията за периода от
01.07.2019 г. и нататък същите не са покрити от давност, тъй като вземането за
м.07.2019 г. е станало изискуемо на 15.09.2019 г., като давността за него и следващите
месеци е била прекъсната с подаването на исковата молба на 16.08.2022 г. Съгласно
заключението по изслушаната ССчЕ дължимата цена за доставена топлинна енергия за
периода, който не е погасен по давност – от 01.07.2019 г. до 30.04.2020 г., е в размер на
727,92 лв. Ответниците дължат по 1/2 от тази сума, поради което следва да се приеме,
че за всеки от тях не е погасена по давност сума в размер на 363,96 лв., а погасен по
давност е остатъкът от 367,47 лв. Следователно, исковата претенция на ищеца за
неплатена цена на топлинна енергия се явява основателна до размера на сумата от по
363,96 лв. за всеки от ответниците и за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2020 г., а в
останалата част до пълните предявени размери от по 731,43 лв. и за периода 01.11.2018
г. – 30.06.2019 г. исковете подлежат на отхвърляне.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия съдът
изходи от разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия, съгласно който клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 ако не платят задълженията си след тази
дата дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. Съгласно, чл. 33, ал. 4
от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2., т.е. за
реално потребеното количество топлинна енергия след годишното отчитане и
издаването на обща фактура за отчетния период. От заключението на съдебно-
5
счетоводната експертиза се установи, че върху непогасената по давност част от
главницата за топлинна енергия се дължи лихва за забава в размер на 137,90 лв. за
периода 15.09.2020 г. – 28.07.2022 г. Ответниците дължат по 1/2 от тази сума, или по
68,95 лв., като в останалата част до пълните предявени размери от по 172,99 лв. и за
периода 15.09.2019 г. – 14.09.2020 г. исковете подлежат на отхвърляне.
По иска за дължимото възнаграждение за услугата дялово разпределение, съдът
намира, че съгласно чл. 36 от сега действащите ОУ и чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените
услуги на дружествата за дялово разпределение. От представените по делото писмени
доказателства и прието заключение по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се
установи, че за периода 01.07.2019 г. – 30.04.2020 г. за процесния имот са начислени
суми за извършена услуга дялово разпределение в общ размер на 11,19 лв. Съдът
приема, че ответниците дължат по 1/2 от тази сума или по 5,59 лв. всеки от тях, с оглед
на което тези искове следва да бъдат уважени в пълен размер.
По отношение на претенцията за обезщетение за забава върху цената за услугата
дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84,
ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба,
поради което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, съразмерно на
уважената, респективно –отхвърлената част от предявените искове, на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Ищецът е сторил разноски в размер 400,00 лв. държавна такса,
750 лв. депозити за вещо лице по ССчЕ и СТЕ и юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр.
чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване
извършените действия, материалния интерес, фактическата и правна сложност на
делото. От тях, съобразно уважената част на исковете, следва да се присъди съответна
част, а именно сумата от 601,38 лв., която сума следва да бъда заплатена от
ответниците поравно - по 300,69 лв. от всеки от тях.
Ищецът е заплатил и депозит за особен представител на ответника К. А. К. в
размер на 300 лв., като съразмерно уважената част от исковете последният следва да
бъде осъден да заплати сумата от 144,33 лв. Ищцовата страна е надвнесла сума от 100
лв., като е отправила изрична молба за възстановяването им, поради което същите
следва да бъдат възстановени на ищеца.
Ответникът Р. А. П. е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.,
което е в минимален размер съобразно НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА
МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ в
приложимата редакция, поради което възражението на ищеца за прекомерност на
адвокатския хонорар е неоснователно. Съразмерно отхвърлената част от исковете този
ответник има право на разноски в размер на 155,67 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД К. А. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ******* ДА ЗАПЛАТИ НА
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б сумата 363,96 лв. главница за незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от
16.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането за имот с адрес: гр. София,
6
*******, *****; 68,95 лв. обезщетение за забава от 15.09.2020 г. до 28.07.2022 г.; 5,59
лв. цена за услугата за дялово разпределение за периода 01.07.2019 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законната лихва от 16.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането,
като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за горницата над 363,96 лв. до пълния предявен
размер 731,43 лева главница за топлинна енергия за периода 01.11.2018 г. до
30.06.2019 г., за горницата над 68,95 лв. до пълния предявен размер 172,99 лева
обезщетение за забава от 15.09.2019 г. до 14.09.2020 г. и за сумата 1,43 лв. обезщетение
за забава върху дължимата главница за дялово разпределение за периода от 31.08.2019
г. до 28.07.2022 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД Р. А. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ******* ДА ЗАПЛАТИ НА
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б сумата 363,96 лв. главница за незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от
16.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането за имот с адрес: гр. София,
*******, *****; 68,95 лв. обезщетение за забава от 15.09.2020 г. до 28.07.2022 г.; 5,59
лв. цена за услугата за дялово разпределение за периода 01.07.2019 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законната лихва от 16.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането,
като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за горницата над 363,96 лв. до пълния предявен
размер 731,43 лева главница за топлинна енергия за периода 01.11.2018 г. до
30.06.2019 г., за горницата над 68,95 лв. до пълния предявен размер 172,99 лева
обезщетение за забава от 15.09.2019 г. до 14.09.2020 г. и за сумата 1,43 лв. обезщетение
за забава върху дължимата главница за дялово разпределение за периода от 31.08.2019
г. до 28.07.2022 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА К. А. К., ЕГН ********** и Р. А. П., ЕГН ********** - двамата с
адреси: гр. София, *******, ДА ЗАПЛАТЯТ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от по 300,69 лв. – разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА К. А. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ******* ДА
ЗАПЛАТИ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 144,33лв. – възнаграждение за особен представител.
ОСЪЖДА Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б ДА ЗАПЛАТИ НА Р. А. П.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, *******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
от 155,67 лв. – разноски в исковото производство.
ДА СЕ възстанови на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б сумата от 100 лв. –
част от надвнесен по настоящото дело депозит за особен представител на ответника К.
А. К., ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД – „Бруната“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8