РЕШЕНИЕ
№ 267
гр. ХАСКОВО , 04.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА К. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ТОДОР И. ХАДЖИЕВ
Секретар:Д. Й. Х.
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско
дело № 20205600500771 по описа за 2020 година
Производството е по въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №103/06.07.2020г.,постановено по гр.д.№1081/2019г. Районен съд-
Харманли: ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Х. Г. против застрахователна компания
„Уника“АД-гр.София,иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ за заплащане на сумата от 10
000лв.,представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди,съставляващи
стойността на напълно унищожения автомобил марка „Мерцедес“, модел“ Е 220 ЦДИ“, с
рег.№ ***,причинени в резултат на ПТП настъпило на 02.03.2019г. в гр.*** до разклона за
ж.п. гарата,при удар с челен товарач „Комацу“ с рег.№ ***,застрахован при ответника по
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,ведно със законната лихва
върху главницата,считано от датата на уведомяването на застрахователя-27.03.2019г. до
окончателното изплащане на задължението; ОСЪЖДА Г. Х. Г. да заплати на
застрахователна компания „Уника“АД-гр.София, направените по делото разноски в размер
на 100лв. за юристконсултско възнаграждение и 150лв. за депозит за изготвяне на
автотехническа експертиза.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Г. Х. Г.,който чрез
пълномощника си го обжалва в законоустановения срок с оплаквания за
незаконосъобразност и необоснованост,постановяване при допуснати множество нарушения
на процесуалния закон.Твърди,че постановения съдебен акт противоречи на основни начала
на ГПК-принципа на служебното начало,състезателното начало,равенството на страните и
установяване на истината;едностранчиво обсъждане на събрания доказателствен материал и
непредоставянето на възможност на страните за ангажиране на доказателства;приемане на
заключението на назначената по делото експертиза,при наличието на множество
1
противоречия и неясноти в същото;наличие на разгледани и обсъдени твърдения и
възражения на ответника,ненадлежно и ненавременно заявени в производството;наличието
на технически изводи от страна на съда,за които са необходими специални
знания;неизяснена фактическа обстановка.Изложени са подробни съображения по
отношение на приетото заключение по делото на назначената автотехническа
експертиза,което според въззивника не дава отговор на съществени въпроси по отношение
на станалото ПТП,скоростта на МПС участвали в него,механизма и пр.Претендира от
въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на РС-Харманли и вместо него да
постанови ново по съществото на спора,като уважи изцяло предявените искове.Претендира
и присъждане на разноски.
В по чл.263 от ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна Застрахователна компания „Уника“АД-гр.София, с който се оспорва
жалбата и се излагат доводи за нейната неоснователност.Прави се искане въззивната
инстанция да потвърди решението на РС-Харманли .
Хасковският окръжен съд след обсъждане доводите на страните и като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за
установено следното:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението и по допустимостта, като по останалите въпроси е ограничен в рамките на
доводите, заявени във въззивната жалба. Процесното първоинстанционно решение е валидно
и допустимо.
Въззивната жалба е подадена в предвидения в чл. 259, ал. 1 от ГПК срок, от активно
легитимирана страна и против съдебен акт, подлежащ на обжалване, с оглед на което е
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно
основание чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, предявени от ищеца Г. Х. Г. против ответника
Застрахователна компания “Уника“АД-гр.София.Предявеният главен иск е с цена 10 000лв.
По делото са събрани всички относими и необходими за изясняване на спора
доказателства. Изложената от районния съд фактическа обстановка е правилно установена,
поради което на основание чл. 272 от ГПК изцяло се споделя от настоящата инстанция. С
оглед наведените в депозираната въззивна жалба доводи е необходимо да се обсъди
следното:
По делото е установено, че на 02.03.20219г. в гр.***,в близост до промишлена зона
и до разклона на железопътната гара е станало ПТП,при което са били увредени следните
МПС,а именно:челен товарач с марка „Комацу“, рег.№***,управляван от З.Г.К. и лек
автомобил марка „Мерцедес“,модел „Е 220 ЦДИ“ с рег.№ ***,управляван от ищеца Г. Х. Г.
.Към посочената дата челния товарач,собственост на „Г.-Б.“ЕООД има валиден
застрахователен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с
ответното дружество.За станалото ПТП е съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица №7 от 02.03.2019г.,като обстоятелства и причини за ПТП в този протокол е
посочено,че „водача на челния товарач нарушава ПЗ Б-2 излизайки от бензиностанция
Сторком и включвайки се в движението не пропуска движещия се с предимство по бул.***
в посока гр.*** лек автомобил Мерцедес и се сблъсква с него което става причина за ПТП с
пострадали лица“.
За изясняване на делото откъм фактическа страна е назначена автотехническа
2
експертиза,изготвена от вещото лице С.К.П. ,който е участвал и при извършването на оглед
на местопроизшествието и има лични впечатления и констатации от местопроизшествието и
процесните пътни превозни средства.
От заключението на автотехническата експертиза,което съдът възприема като
компетентно и безпристрастно дадено се установяват повредите нанесени на лекия
автомобил,управляван от ищеца;механизма на тяхното възникване;размера на
средствата,които следва да бъдат вложени за пълно възстановяване на автомобила;скоростта
на движение на лекия автомобил,за да може същия при последвалия удар да бъде обърнат от
багер,предвид масата и габаритите и на двете превозни средства;начина на регулиране на
движението на мястото на ПТП;техническа възможност за водача на багера да види
движещия се по пътя лек автомобил и да спре преди да навлезе в лентата му и съответно
имал ли е възможност за предотврати ПТП;какво е било необходимото време за
възприемане от водача на багера на приближаващия се автомобил.Отговорите на всеки един
от поставените от съда въпроси са намерили отражение в заключението на
експертизата,която задълбочено и пълно е изследвала фактите и обстоятелствата, имащи
значение за спорното ПТП.
Основния спор по делото е съсредоточен върху механизма на настъпването на ПТП
от 02.03.2019г. в гр.***,който е от съществено значение за установяване дали е налице
виновно и противоправно поведение на водача на застрахованото МПС и ищец по делото,в
следствие на което са настъпили твърдените имуществени вреди.
Въз основана на ангажираните по делото доказателства първоинстанционният съд е
приел,че не са налице предпоставките ,за да се ангажира отговорността на ответното
застрахователно дружество,тъй като по делото е било установено по несъмнен начин,че
лекия автомобил ,управляван от ищеца се е движел в превишена скорост,надхвърляща
почти два пъти разрешената за съответния участък. Реализирането, т.е. настъпването на
правните последици, на законово регламентираното притезателно субективно право на
увредения от застрахователно събитие да получи обезщетение от застрахователя зависи от
наличието на всички отделни юридически факти, включени във фактически състав. Липсата
на който и да е от включените в сложния състав юридически факт препятства реализирането
на тези правни последици. В този смисъл иска по чл.432 от КЗ не е доказан по своето
основаниe, тъй като при условията на пълно и главно доказване ищецът не е установил
всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане, поради което
ответното застрахователно дружество не следва да обезщети претърпените от ищеца вреди,
които вреди не са пряка и непосредствена последица от противоправното поведение на
водача на застрахованото пътно превозно средство.
В тази връзка от заключението на автотехническата експертиза се установява по
несъмнен начин,че в района на процесното ПТП е имало пътен знак В26 “Забранено
движението със скорост,по –висока от означената“ с означение 50км/ч,поставен на
разстояние 1400м. преди мястото на удара,както и пътен знак Д11 “Начало на населено
място“ за гр.Харманли-на 1010 м. преди мястото на удара.Съгласно разпоредбата на чл.21
ал.1 от ЗДвП при избиране на скоростта на движение на водача на пътно превозно средство
от категория В е забранено да превишава скоростта от 50 км/ч в населено място.При това
положение при движение със скорост 147,6 км/ч непосредствено преди произшествието и
135 км/ч в момента на удара,водачът на лекия автомобил и ищец в настоящето производство
е допуснал нарушение на правилата за движение/посочената по-горе разпоредба/ и това
негово нарушение е довело до станалото на 02.03.2019г. ПТП.Ако лекият автомобил се е
движил с разрешената за пътния участък скорост от 50 км/ч от момента на откриване на
видимост за челния товарач водачът е могъл да реагира,да спре преди мястото на удара и да
3
пропусне товарача.Въпреки,че удара е настъпил извън опасната зона за спиране на челния
товарач и неговия водач е имал техническата възможност да предотврати настъпването на
произшествието,той не е имал субективната възможност за възприеме движещия се лек
автомобил като опасност за движението.В този смисъл не би могло и да се приеме,че
процесното ПТП е настъпило в пряка причинно следствена връзка с поведението на водача
на челния товарач,доколкото нарушение на правилата за движение е допуснато от ищеца.
За правилни настоящият съдебен състав намира правните изводи на РС-Харманли
касаещи представения от ищеца Констативен протокол за ПТП с пострадали лица.Този
протокол,който е съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения,в
установена форма и ред,представлява официален свидетелстващ документ и по смисъла на
чл.179 ал.1 от ГПК представлява доказателство за факта на направени пред съставителя
изявления и за извършените пред него действия.В настоящият случай очевидно
полицейският служител не е бил очевидец на станалото ПТП,поради което
доказателствената сила на този документ не обхваща направените от него изводи за
причините за ПТП.Именно поради това и правилно районният съд е изследвал механизма
на ПТП с всички допустими по ГПК доказателствени средства.
Като е направил изводи в посочения по-горе смисъл първоинстанционният съд е
постановил валидно,допустимо и правилно решение,което ще следва да се потвърди
изцяло.Решението е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка,като фактите
и обстоятелствата по делото са анализирани детайлно , задълбочено и пълно,поради което
не се налага и събиране на допълнителни доказателства пред настоящата инстация
.Настоящият съдебен състав изцяло възприема правните изводи на районния съд в
обжалваното решение,свързани с липсата на всички елементи от фактическия състав на
чл.45 от ЗЗД,поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на
обжалваното решение на РС-Харманли.
Предвид неоснователността на подадената въззивна жалба на въззиваемата страна
ще следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция ,съгласно представения списък
на разноските по чл.80 от ГПК,а именно: юристконсултско възнаграждение в размер на
300лв. ,които ще следва да се заплатят от въззивника.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №103/06.07.2020г.,постановено по гр.д.
№1081/2019г. на Районен съд-Харманли.
ОСЪЖДА Г.Х.Г., ЕГН ********** от гр.*** да заплати на Застрахователна
компания „Уника“АД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София,район
„Възраждане“,бул.“Тодор Александров“ №18 юристконсултско възнаграждение в размер на
300лв.,съгласно списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5