№ 99
гр. Шумен, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Петранка Б. Петрова
при участието на секретаря Галина Св. Георгиева
като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно
гражданско дело № 20243600500147 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №61/01.02.2024г. по гр.д.№2036/2023г., Районен съд-Шумен е признал
уволнението на К. Н. К., извършено със заповед № 121/без дата/, на основание чл. 71, ал. 1
от КТ – без предизвестие, до изтичане срока на изпитване, на директор на Регионално
управление „Североизточен регион“ – Варна на „Български пощи“ ЕАД-гр.София за
незаконно и го е отменил. Възстановил е К. на заемана от нея длъжност, преди уволнението
- „Счетоводител /ОПС I-ва и II-ра кат:“, при ОПС Шумен, РУ„Североизточен регион“ –
Варна на „Български пощи“ ЕАД и е осъдил работодателя, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3
във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, да й заплати сумата от 2696,53лв., обезщетение за оставане без
работа при незаконно уволнение, за периода 01.08.2023 – 25.09.2023г.. Присъдени са и
следващите се деловодни разноски и държавна такса.
Решението е обжалвано от ответната страна изцяло. Сочи, че същото се явявало
неправилно и необосновано по подробно изложени в жалбата доводи. Напълно
законосъобразно, трудовото правоотношение с ищцата било прекратено с обжалваната
заповед , на основание чл.71, ал.1 от КТ, в срока за изпитване, който бил уговорен в полза на
двете страни. Сключеното впоследствие допълнително споразумение №2118/20.06.2023г.
било с предмет единствено промяна в основната месечна заплата на ищцата., след
завръщането й от продължителен болничен престой. Промяната на съдържанието на
трудовото правоотношение по взаимно съгласие, представлявало сключването на нов
договор между същите страни и ако било постигнато писмено съгласие за изменение на
1
осъществяваната трудова функция, не се явявала недействителна уговорка за срок за
изпитване между работник и работодател., между които вече е съществувало трудово
правоотношение, но за друга длъжност. За новата трудова функция бил налице сключен нов
трудов договор със срок за изпитване и след изтичане на този срок за работодателя не
съществувало задължение да предлага на работника да продължи да изпълнява трудова
функция по предходен окончателен договор, тъй като същият не запазвал действието си.
Договорът със срок за изпитване не се явявал срочен договор по смисъла на чл.68 от КТ.
Представените допълнителни споразумения за вътрешно съвместителство били сключени на
основание чл.119 от КТ, като и са в установеното работно време на работника съгласно
чл.28, ал.4 от ВПРЗ, което се различавало от приетото в обжалваното решение че между
страните имало сключен договор на основание чл.110 от КТ. Тълкуването на представените
доказателства довело до погрешен извод. Извършваната от ищцата по време на работата й
на длъжността "специалист БЗР“ спорадично|/за ден –два или седмица/ по заместване работа
на икономист и счетоводител, не предпоставяла невъзможност за сключване на трудов
договор със срок за изпитване на длъжността „счетоводител /ОПС І и ІІ кат./, на основание
чл.70, ал.5 от КТ. Ищцата не била изпълнявала като основна работа на тази длъжност по
трудово правоотношение с ответника, затова нямало пречка за нея страните да сключат
трудовия договор по чл.70 от КТ. Моли решението да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което заявените претенции бъдат изцяло отхвърлени.
Въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, с който взема становище по
неоснователността й.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен
интерес, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът, след като обсъди становищата на страните, изложените в жалбата оплаквания и
прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, установи
следното:
По силата на трудов договор №87/24.01.1996г., сключен на основание чл.70 от КТ, К.
Н. К. е встъпила в трудово правоотношение с ответната страна, на длъжността „касиер“. С
допълнително споразумение от 01.12.2007г., на основание чл.70 и чл.119 от КТ, трудовото й
правоотношение било изменено досежно заеманата от нея длъжност от „касиер, гише“ в
„контрольор пощенска служба“.
С последващо споразумение №292 от 01.04.2011г. длъжността й отново била
променена, от „контрольор І кат. в РПС“ на „специалист БЗР в ОПС“, ІІ кат., като договорът
бил сключен за неопределено време.
Съгласно допълнително споразумение за вътрешно съвместителство от 07.02.2022г., на
основание чл.119 от КТ, К. е приела да изпълнява наред със своите задължение и трудовите
задължения на вакантната длъжност „счетоводител/Регионално управление., счетоводител
ОПС І и ІІ кат., счетоводител СП БФН в ОПС Шумен управление“.
С молба от 04.02.2022г. К. е поискала да й бъде възложено да изпълнява и част от
2
задълженията на вакантната длъжност „Икономист ОПС, ІІ кат.“, считано от 04.01.2022г.,
като с допълнително споразумение от 07.02.2022г. приела да изпълнява наред със своите
задължение и трудовите задължение на вакантната длъжност „икономист/ОПС І и ІІ кат./.
Въз основа на постъпила молба от ищцата да бъде назначена на вакантната длъжност
„счетоводител ІІ кат.“, било сключено допълнително споразумение от 03.06.2022г., като
считано от 06.06.2022г., на основание чл.119, вр. с чл.67, ал.1,т.1 и чл.70 от КТ, била
извършена нова промяна в длъжността на последната, от „специалист БЗР в ОПС“ в
„счетоводител ОПС – І и ІІ кат.“. В договора е отразено, че същият се сключва при срок на
изпитване 6 месеца.
С допълнително споразумение за вътрешно съвместителство от 23.08.2022г. К. е
приела да изпълнява наред със своите задължение и част от трудовите задължение на
вакантната длъжност „икономист ОПС ІІ кат.“ в ОПС Шумен.
С допълнително споразумение от 20.06.2023г., на основание чл.67, ал.1,т.1 вр. с чл.70
от КТ е извършено само актуализиране на работната заплата на ищцата. Видно от текста на
същото не е налице промяна в заеманата от ищцата длъжност.
Със заповед №121, считано от 01.08.2023г./връчена на ищцата на 03.08.2023г./ е
прекратено трудовото правоотношение с К. на длъжност “счетоводител“/регионално
управление, счетоводител ОПС І и ІІ кат., счетоводител /СП БФН/., на основание чл.71, ал.1
от КТ
Съгласно заключението на назначената в хода на първоинстанционното производство
ССЕ, размерът на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ, за периода 01.08.2023 – 25.09.2023г.
възлиза на 2696,53лв., предвид представен трудов договор от 25.09.2023г. с друг
работодател.
Свид. Д.Н./временен ръководител на ОПС Шумен/ сочи, че познава ищцата, тъй като
работила с нея от 2011г. в ОПС – Шумен, както и че през 2022 – 2023 г. ищцата заемала
длъжност „счетоводител“ към ОПС –Шумен. Допълнителното споразумение на ищцата от
2023г. било за промяна на работната заплата, след завръщането й от отпуск поради временна
нетрудоспособност. Обяснила й, че в това споразумение отново имало срок, тъй като
същият не бил изтекъл поради продължителния й болничен. Не знаела в началото на м.
февруари 2022 г. да е имало допълнително споразумение с ищцата, тя да изпълнява по
съвместителство същата длъжност „счетоводител“, тъй като замествала ръководителя от
последваща дата. В края на м.май 2022г. се пенсионирала една счетоводителка и К. си
подала молба и била назначена изцяло като счетоводител в същия отдел. Сочи ,че
икономическата работа по принцип била коренно различна от счетоводната..
Икономическата работа представлявала следене на трафиците в дадена пощенската станция
и можела да бъде извършвана от всеки един служител, който имал съответно образование,
но не е счетоводител. Свидетелката не може да каже дали през периода 2022 – 2023г.
ищцата се е справяла с всичките й възложени задължения, тъй като нямала наблюдение за
счетоводната работа, а за икономическата знаела, че ищцата изготвяла отчети. Към м.
август 2023г. местата за счетоводители били заети, а от 01.09. - съкратени, тъй като поради
3
структурни реформи към ОПС - Шумен вече нямало счетоводен отдел. Свид.Д. К.
/отговорен счетоводител в ответното дружество излага, че К. от м. юни 2022 г. работила
като счетоводител в дружеството и преди това не била изпълнявала счетоводна длъжност по
съвместителство, а е извършвала икономическа дейност. По допълнителното споразумение
от 03.06.2022 г. ищцата работила точно като счетоводител, като й били задавани по-леки
задачи. Основно тя изпълнявала икономическа работа и някаква част-счетоводна.
Свидетелката твърди, че между счетоводната и икономическата работа имало огромна
разлика- счетоводната изисквала ежедневни счетоводни операции, въвеждане на данни,
месечни приключвания, завеждане на стопански операции в специална счетоводна
програма, осчетоводявали се първични документи, докато икономическата работа била
свързана с трафици. Основната задача на ищцата след сключване на допълнителното
споразумение за вътрешно съвместителство за длъжността „счетоводител“ била да се учи от
колежка на същата длъжност, която ще се пенсионира, за да заеме нейното място.
По делото е представено и трудовото досие на ищцата, в което се съдържат и
длъжностните характеристики за длъжностите “счетоводител/ОПС І и ІІ кат./, връчена и
подписана от ищцата на 06.06.2022г., към момента на встъпване в трудовото
правоотношение по допълнителното споразумение от 03.06.2022г., длъжностна
характеристика за длъжността „счетоводител/ОПС І и ІІ кат.“, връчена и подписана от
ищцата на 18.02.2022г., след подписване на допълнителното споразумение за
съвместителство от 07.02.2022г. и за длъжността „икономист-ОПС ІІ кат.“, връчена и
подписана от ищцата след подписване на допълнителното споразумение за съвместителство
от 07.02.2022г.. Подписите под сочените длъжностни характеристики не са били оспорени
от ищцата.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, тежестта да
установи правомерността на осъщественото уволнение лежи върху работодателя. .
В процесната заповед е посочено основание за прекратяване на трудовото
правоотношение-чл.71, ал.1 от КТ-прекратяване на трудовия договор до изтичане срока за
изпитване от страната, в полза на която е уговорен, без предизвестие.
Видно от отразеното в допълнителното споразумение за промяна на длъжността от
03.06.2022г.,, същото е сключено със срок за изпитване 6 месеца, като не е посочено в чия
полза е уговорен срокът, предвид което и съгласно чл.71, ал.2 от КТ следва да се приеме, че
същият е уговорен в полза и на двете страни.
Срокът за изпитване започва да тече от момента на фактическото, реално изпълнение
на възложената работа и уговореното за изпитване време трябва да бъде реално използвано
за проверка, поради което и в уговореното време за изпитване не се включва времето, през
което работникът или служителя не е изпълнявал работата. /решение №156/ 16.05.2012г. по
гр. д. № 1027/ 2011г., I. г.о./ В този случай срокът за изпитване трябва да бъде продължен с
4
толкова работни дни, с колкото работникът не се е явявал на работа и не е изпълнявал
трудовите си функции.
В разглежданата хипотеза, считано от 06.06.2022г. ищцата е заемала длъжността
„счетоводител ОПС І и ІІ кат./ по процесното допълнително споразумение от 03.06.2022г.,
поради което и срокът за изпитване изтича на 06.12.2022г.. В рамките на същия, К. е била в
отпуск поради временна неработоспособност общо 31 работни дни, които не следва да бъдат
включени в този срок, поради което същият изтича на 01.08.2023г. Работодателят е
връчил на работника заповед, обективираща волеизявление за прекратяване на възникналото
от трудовия договор правоотношение на 03.08.2023г. /с оглед предвидената с разпоредбата
на чл.335, ал.1 от КТ задължителна писмена форма за прекратяване на трудовия договор,
договорът е продължил да съществува до момента на връчване на ищеца на процесната
заповед/ , т.е. извън рамките на уговорения срок..
Предвид изложеното, само на това основание уволнението на ищцата, извършено с
обжалваната заповед се явява незаконно и следва да бъде отменено.
Действително, между страните не е бил налице спор досежно това упражнил ли е
работодателят правото си в уговорения срок, но за спазването на последния съдът следи
служебно, доколкото се касае за императивна правна норма.
Дори да се приеме, че работодателят е упражнил правото си в срок, то е налице и друго
нарушение, рефлектиращо върху законността на уволнението - преди сключване на договора
за изменение на длъжността с определяне срок за изпитване, с ищцата вече е бил налице
сключен договор за същата работа, т.е. налице е нарушение на чл.70, ал.5 от КТ..
На първо място следва да се посочи, че тази разпоредба касае не само случаите, в
които срокът за изпитване се уговаря повторно при съществуващо трудово правоотношение,
но и когато след прекратяване на трудовия договор за изпълнение на определена длъжност
се сключва нов трудов договор за същата по естеството си трудова функция, тъй като
годността на работника да изпълнява работата вече е била проверена. Уговорка за изпитване
може да има само веднъж, при първоначалното сключване на трудовия договор.Изменение
на трудов договор в такъв с уговорка за изпитване е допустимо само ако едновременно с
това се промени и трудовата функция на служителя. Няма възможност за сключване на
втори и въобще последващ трудов договор със срок за изпитване със същия служител на
същата работа.
В случая се установи, че по трудов договор за т.нар. „вътрешно съвместителство“ по
чл. 110 от КТ, сключен с допълнително споразумение №132/07.02.2022г., считано от
04.01.2022г. ищцата вече е изпълнявала трудовите задължения за длъжността „счетоводител
ОПС, I-ва и II-ра кат.“, до 06.06.2022г.. Предвид това и сключването в допълнителното
споразумение № 649/03.06.2022г., с което е променена длъжността на ищцата от
„специалист БЗР в ОПС“ на „счетоводител ОПС I-ва и II-ра кат.“, на срок за изпитване, се
явява в нарушение на чл.70, ал.5 от КТ.
Настоящата инстанция не споделя оплакванията във въззивната жалба, че за новата
5
трудова функция бил налице сключен нов трудов договор, който можел да бъде със срок за
изпитване. Не би могло да се приеме, че ищцата извършвала по време на работата й на
длъжността "специалист БЗР“ спорадично|/за ден –два или седмица/ по заместване работа на
икономист и счетоводител, поради което и не предпоставяла невъзможност за сключване на
трудов договор със срок за изпитване на длъжността „счетоводител /ОПС І и ІІ кат./, на
основание чл.70, ал.5 от КТ както и че изпълнявала само част от функциите за длъжността
„счетоводител“.
Действително, видно от докладната за заемане на длъжността „счетоводител“ по
съвместителство е посочено, че функциите следва да се изпълняват от няколко служители,
между които и ищцата. Но докладната не носи подписа на работодателя и ищцата.
Напротив,, видно от сключеното между страните допълнително трудово правоотношение за
вътрешно съвместителство, от 07.02.2022г., на основание чл.119 от КТ, К. е приела да
изпълнява наред със своите задължение и трудовите задължения на вакантната длъжност
„счетоводител/Регионално управление., счетоводител ОПС І и ІІ кат., счетоводител СП БФН
в ОПС Шумен управление“, като в същото не е посочено че тя ще изпълнява само част от
функциите/както това е сторено при допълнително споразумение за вътрешно
съвместителство от 23.08.2022г. където изрично е посочено, че К. е приела да изпълнява
наред със своите задължение и част от трудовите задължение на вакантната длъжност
„икономист ОПС ІІ кат.“ в ОПС Шумен. Т.е. не бе доказано с нея да е сключен договор за
съвместителство за изпълнение само на част от функциите на длъжността „счетоводител“.
Самият свидетел на ответната страна - Д.К./отговорен счетоводител в ответното дружество
и пряк ръководител на ищцата/сочи, че договорът на тази длъжност по съвместителство с К.
бил сключен, за да бъде подготвена да изпълнява длъжността „счетоводител“ след
пенсионирането на служител, заемащ тази длъжност, като била обучавана именно от
последния с тази цел. Обстоятелството, давана ли е била на ищцата само част от
счетоводната работа, съответно, през м.април 2022г. налице ли е бил срив в програмите в
ответното дружество поради хакерска атака, са ирелевантни за спора. Фактът, че
впоследствие с нея /на 03.06.2022г./ е било сключено допълнително споразумение за заемане
на длъжността „счетоводител ОПС І и ІІ кат. налага извод, че същата вече е била изпитана
за сочената работа, поради което не се следва нов срок за изпитване.
Неоснователно е позоваването от ответната страна на определение №732/02.07.2009г. по
гр.д.№881/2009г., ІІІг.о., доколкото същото касае коренно различен случай/ищцата е
замествала отсъстващи лица, заемали определена длъжност, но това не е ставало по силата
на сключен договор за заемането на такава длъжност/.
Съгласно §1, .12 от ДР на КТ основно трудово правоотношение е всяко трудово
правоотношение, което независимо от основанието, на което е възникнало, е съществувало
преди сключването на трудовия договор за допълнителен труд. Двете трудови
правоотношения-основното и по договора за вътрешно съвместителство, съществуват
успоредно и независимо едно от друго, без изменението или прекратяването на едно от тях
да рефлектира върху съдържанието на трудовия договор по другото. Прекратяване на
6
трудовия договор по основното трудово правоотношение не рефлектира върху трудовия
договор за допълнителен труд. Предвид това и доколкото преди сключване на процесното
допълнително споразумение/от 03.06.2022г./, чието прекратяване се обжалва, е
съществувало самостоятелно трудово правоотношение на същата длъжност“счетоводител
ОПС І и ІІ кат.“, то не може впоследствие да се сключва трудов договор със срок за
изпитване за същата длъжност/определение №1053/25.09.2015г. по гр.д.№2971/2015г.,
ІVг.о./.
Без значение се явява обстоятелството, че при сключване на допълнителното
споразумение от 03.06.2022г. на ищцата е била предоставена за подписване отново
длъжностна характеристика за длъжността „счетоводител, ОПС І и ІІ кат./, с различно
съдържание от тази при подписване на допълнителното споразумение за вътрешно
съвместителство на същата длъжност. Касае се за една и съща по естеството си работа, като
трудова функция-тази на счетоводител и обстоятелството, че впоследствие са включени и
други задължения не променя характера на основната заемана длъжност-„счетоводител ОПС
І и ІІ кат.“
Доколкото ищцата е изпълнявала длъжността „счетоводител“ по предходен договор,
то годността й да изпълнява тази длъжност е проверена, поради което и работодателят
незаконосъобразно е включил в последващия й договор за същата длъжност
„Счетоводител/ОПС І и ІІ кат./“ срок за изпитване, съответно незаконосъобразно е
прекратил трудовото й правоотношение на основание чл.71 , ал.1 от КТ.
Следва да се посочи, че основателни се явяват и изложените в исковата молба
твърдения за злоупотреба с право, с посочване на конкретни факти. Уволнението на
служителя на соченото основание е не поради негодността му да се справи с възложеното, а
поради следващите съкращения на целия счетоводен отдел и необходимостта в този случай
работодателят да спази процедурата на закрилата по чл.333 ог КТ /съгласно представеното
експертно решение на ТЕЛК, К. е преосвидетелствана със 100% трайно намалена
работоспособност, без чужда помощ, за срок от 2 г./ Целта, преследвана от работодателя, е
прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата по облекчен ред, без предоставяне на
дължимата закрила по чл.333, ал.1, т.2 и ал.2 от КТ, заради качеството на служителката на
трудоустроено лице, установено с експертни решения на ТЕЛК, по причини, несвързани с
изпълнението на работата.
С оглед незаконосъобразността на уволнението, следва да се уважат исковете с правно
основание чл.344, ал.1,т.1 и т.2 от КТ за отмяна уволнението на ищцата, извършено със
заповед № 121/01.08.2023г. и за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност. Съгласно трайната съдебна практика, искът за възстановяване на работа следва
да бъде уважен ако се установи допустимостта и основателността му, дори и в случаите
когато междувременно предприятието или част от него е закрито или съответната длъжност
е съкратена, дори и ако междувременно ищецът е навършил пенсионна възраст за
получаване на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Досежно претенцията за заплащане на обезщетение на основание чл.225, ал.1 от КТ:
7
Настоящата инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд досежно
дължимостта на обезщетението и неговия размер, поради което и на основание чл.272 от
ГПК, препраща към същите. За претендирания период са налице и трите кумулативни
предпоставки, обуславящи правото на обезщетение:1/признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна, 2/наличие на подлежаща на обезщетяване вреда и 3/причинна
връзка между незаконното уволнение и оставането на работника без работа, искът по
чл.225, ал.1 от КТ се явява основателен и доказан за сумата от 2696,53лв., за периода
01.08.2023 – 25.09.2023г...
Доколкото изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния
съд, обжалваното решение се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, с оглед изхода на спора, жалбоподателят следва да
заплати на въззиваемата направените от нея деловодни разноски пред настоящата инстанция
в размер на 300лв..
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №61/01.02.2024г. по гр.д.№2036/2023г. на ШРС.
ОСЪЖДА “Български пощи” ЕАД-гр.София, ЕИК *********, адрес на управление – гр.
София, ул. “.....” № 1, бл. 31, да заплати на К. Н. К., ЕГН **********, с адрес за призоваване
– гр. Шумен, ул. “......” № 109, ет. 2, к. 23, деловодни разноски за въззивната инстанция в
размер на 300лв..
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок, считано
от 07.05.2024г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8