Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 02.03.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Татяна Тотева и в присъствието на
прокурора С. Иванова, като разгледа докладваното от съдия Христова к.а.н.д. №27/2020г.
по описа на Административен съд Ловеч, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение № 344/15.11.2019г., постановено по н.а.х.д.
№ 24/2018г., Ловешки районен съд, втори състав е отменил като незаконосъобразно
Наказателно постановление (НП) № 11-0000664 от 01.12.2017г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ (ДИТ) Ловеч, с което за извършено нарушение на чл.62, ал.1
във вр. с чл.61, ал.1 от Кодекса на труда КТ), на В.С.П. с ЕГН ********** и адрес
***, в качеството му на работодател, е наложено на основание чл.416, ал.5 във
вр. с чл.414, ал.3 от КТ административно наказание – глоба в размер на 1500
лева.
Така постановеното решение е обжалвано в законния срок
с касационна жалба от надлежно легитимирано лице – ДИТ Ловеч, страна по н.а.х.д.
№ 24/2018г. по описа на Ловешки РС.
В касационната жалба се твърди, че оспореното решение
е неправилно като постановено при нарушаване разпоредбите на материалния и
процесуалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства. Твърди
се, че нарушението е установено по безспорен начин с валидни и допустими
законови средства, а дадените свидетелски показания и писмени обяснения са
последователни, взаимно свързани и отразяват еднозначно обстоятелствата. Излага
се, че има единство между описанието на нарушението и правната му квалификация
и не са допуснати съществени процесуални нарушения. На последно място се
твърди, че съдът е постановил решението си, без да направи задълбочен анализ на
всички факти и обстоятелства и при неправилно тълкуване на закона. Претендира се
отмяна на решението на РС Ловеч и потвърждаване на НП.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява
от лично от директора на ДИТ Ловеч, който поддържа жалбата на заявените в нея
основания. Моли да се отмени оспореното решение и се потвърди НП.
Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание се
представлява от упълномощен адвокат, който оспорва касационната жалба и моли да
се остави в сила решението на районния съд. Излага подробни съображения по
същество на спора. Претендира направените в настоящата инстанция разноски, за
които представя списък.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд Ловеч, втори касационен състав,
като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване
разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна и е допустима.
Съгласно чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН,
административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните
районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по принцип свежда
предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението,
но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден
от така определения предмет на настоящото дело, съдът намира касационната жалба
за неоснователна. Аргументите за това са следните:
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, първоинстанционният съд приел за установено, че на 16.06.2017г. и
във връзка с настъпила злополука на 23.03.2017г., от гл. инспектор при ДИТ
Ловеч бил съставен Акт № 11-0000664 за установяване на административно
нарушение на В.С.П.. Посочено било, че лицето Б.Е.Б. е работило в деня на
злополуката в имот горска територия с идентификатор № 35198.215.43 в землището
на с. Казачево и е полагало труд на осигурена от П. работна площадка, с
осигурени от него средства, съобразно създадената от него организация на
работа, поради което са налице условия за съществуването на трудово
правоотношение и е следвало за предоставяната от Б.Б. работна сила с него да
бъде сключен писмен трудов договор. Прието било за установено, че В.С.П., в
качеството си на работодател, е извършил виновно нарушение на трудовото
законодателство, като не е сключил писмен трудов договор с Б.Е.Б., преди датата
на постъпването му на работа на 23.03.2017г., за предоставяната от последния
работна сила като „работник в дърводобива” в обект „Имот горска територия с
идентификатор № 35198.215.43”, в землището на село Казачево, което е нарушение
на чл.62, ал.1 във връзка с чл.61, ал.1 от КТ. В акта не било вписано
възражение, но такова било подадено в законоустановения тридневен срок. Въз
основа на цитирания АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление.
За да отмени НП, районният съд приел, че В.С.П. не е
извършил нарушението по чл.62, ал.1 във връзка с чл.61, ал.1 от КТ. На първо
място съдът изложил, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства
не се установява по безспорен начин жалбоподателят да е извършил
административното нарушение, вменено му във вина. Не било доказано категорично,
че жалбоподателят е имал качеството на работодател, след като от материалите по
делото – договор за възлагане на дейности в горски имоти и разрешително за
достъп в горските територии било видно, че П. има качеството
на работник в дърводобива в процесния имот. На второ място районния съд приел,
че е налице влязло в сила решение № 1883/11.02.2019г. по адм.д. №4411/2018г., с
което Върховният административен съд е отменил предписание по чл.405а от КТ
изх.№ 17210280/11.05.2017г. и постановление № 17210279/11.05.2017г. за
обявяване съществуването на трудово правоотношение между П. и Б., издадени от
ДИТ-Ловеч, предвид на което не се установява Б. да е престирал работна сила в
полза на П., за да е необходимо сключването на трудов договор между тях,
съответно не е налице описаното в НП нарушение.
Настоящият състав намира посочените касационни
основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението – предмет на
проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и правилно. Като е
стигнал до извод за незаконосъобразност на оспореното пред него НП, районният
съд е постановил съответстващ на процесуалния и материалния закон съдебен акт.
При постановяване на решението съдът е изпълнил
служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е
осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства,
включени в предмета на доказване по конкретното дело. Уважени са
доказателствените искания на страните, относимите факти са възприети въз основа
на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.
Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните
по делото доказателства. Поради изложеното не се установяват съществени
нарушения на процесуалните правила от районния съд, а доводите в касационната
жалба в тази връзка са неоснователни.
Неоснователни са и възраженията на касатора за
несъответствие на оспореното от него решение с материалния закон.
Съгласно чл.61, ал.1 от КТ трудовият договор се
сключва между работника или служителя и работодателя, преди постъпване на
работа. Трудовият договор с сключва в писмена форма – чл.62, ал.1 от КТ.
При нарушение на горните разпоредби, работодателят се
наказва с „глоба“ или „имуществена санкция“ от 1 500 лв. до 15 000 лв. съгласно
санкционната разпоредба на чл.414, ал.3 от КТ.
За да се приеме извършено нарушение на чл.62, ал.1 вр.
с чл.61, ал.1 от КТ, следва по несъмнен начин да е установено както съществуването
на трудово правоотношение между работодателя и лицето, предоставящо работна
сила, така и качеството „работодател“ на физическото или юридическото лице,
което е наело работника.
В процесния случай констатациите в АУАН и НП са оборени
както от доказателствата по делото, така и от влязлото в сила Решение № 1883 от
11.02.2019г. по адм.д. №4411/2018г. на ВАС. С последното са отменени постановление
изх. № 17210279 от 11.05.2017г. (с което е обявено съществуването на трудово
правоотношение между П. като работодател и Б. като работник в дърводобива) и предписание
изх. № 17210280 от 11.05.2017г. (с което на П. е предписано да предложи трудов
договор на работника в експлоатирания от работодателя обект – имот горска
територия с идентификатор 35198.215.43 в землището на с. Казачево, общ. Ловеч),
и двете издадени от контролни органи на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Ловеч.
Предмет на цитираното дело на ВАС е бил
законосъобразността на двата акта, които касаят именно процесното спорно
правоотношение между П. като работодател и Б. като работник, нает от
работодателя. В мотивите си върховните съдии изрично са приели, че
постановлението по чл.405а, ал.1 от КТ и предписанието по чл.405а, ал.4 от КТ
са издадени, без да е установено фактически съществуващо правоотношение между П.
и Б. по предоставяне на работна сила за добив на дървесина в имот горска
територия с идентификатор 35198.215.43 в землището на с. Казачево, общ. Ловеч,
през периода 23.03.2017г. – 11.05.2017г., което на основание чл.1, ал.2 от КТ
следва да бъде оформено като трудово. Прието е още в решението на ВАС, че не е доказано
по безспорен начин качеството „работодател“ за В.П., за да съществува за него
задължение да сключи трудов договор с Б..
Съгласно чл.228 във вр. с чл.177, ал.1 от АПК, при
отмяна на оспорения административен акт съдебното решение има действие по
отношение на всички. В случая следва да се зачете решението на ВАС, с което са
отменени постановлението по чл.405а, ал.1 от КТ и предписанието по чл.405а,
ал.4 от КТ за съществуване на трудово правоотношение и необходимост от
сключване на трудов договор между П. като работодател и Б. като работник в
дърводобива. След като с влязъл в сила съдебен акт е прието между същите
страни, които са страни и в настоящото производство, че не е доказано П. да има
качеството на „работодател“ спрямо Б., респективно съществуването на трудово
правоотношение, то не се установява извършено от наказаното лице нарушение на чл.62,
ал.1 във вр. с чл.61, ал.1 от КТ, което води до незаконосъобразност на НП,
както правилно е приел и РС.
Неоснователни са възраженията на касатора, свързани с
дадените от Б. писмени обяснения в хода на административното производство. По
тези оплаквания районният съд е изложил подробни мотиви, които касационният съд
споделя и не е необходимо да повтаря – чл.221, ал.2, изр. второ от АПК.
По изложените съображения настоящият състав намира за
неоснователни възраженията на касатора, а решението на Ловешкия районен съд за
валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния
закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци
на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да
водят до неговата отмяна.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.
последно от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Ловешки
административен съд, втори касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 344/15.11.2019г., постановено
по н.а.х.д. № 24/2018г. на Ловешки районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.