№ 1713
гр. Варна, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Ц. Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20213100502566 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 17 вр. § 1 от ЗР на ЗЗДН вр. Глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на ИР. АН. Ц. срещу Решение № 839 от
12.07.2021г. по гр.д. № 3793/2021г. по описа на ВРС, 43-ти състав, с коeто на основание чл.
5, ал. 1 от ЗЗДН е отхвърлена молбата на въззивницата за постановяване на мерки за защита
от актове на домашно насилие, извършени на 06.03.2021г., 09.03.2021г. и на 14.03.2021г. по
отношение на извършителите ЦВ. В. Г. с ЕГН ********** и Д. В. Г. с ЕГН ********** по
реда на ЗЗДН.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност, като постановено в нарушение
на материалния закон и необоснованост. Изложени са доводи, че установените по делото
факти са анализирани превратно и противоречиво от ВРС, извън предмета на доказване по
делото. Молбата е основана на твърдения за осъществени от ответниците актове на
психическо и емоционално насилие, в проведени от нея и чрез дъщеря й телефонни
разговори, в които ответниците отправили към молителката заплахи и закани за
саморазправа. Така описаните актове са декларирани в декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
Като доказателства по делото са приети разпечатки за детайлно потребление на посочените
мобилни номера, звуков файл от подаден сигнал на тел 112, както са събрани и гласни
доказателства. От съвкупността им се установява, че на описаните дати, място и
обстоятелства, спрямо молителката са отправени закани и заплахи от ответниците,
съставляващи по правната си същност актове на психическо и емоционално насилие по
смисъла на ЗЗДН. Ирелевантно отношение спрямо предмета на доказване имат въпросите
касаещи собствеността, полагани грижи за съпруга й и т.н. Ответниците и понастоящем
1
отправят заплахи и закани спрямо въззивницата, а чрез действията си и реализират същите.
Отправя искане в тази връзка за постановяване на решение, с което обжалваното да се
отмени и вместо него се постанови друго, с което се постановят претендираните мерки за
защита за максималния предвиден в закона срок.
В срока и по реда на чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН е депозирано възражение от Д. и Ц. Г.и, с
което се оспорват доводите в жалбата и се излагат други, с които се обосновава правилност
и законосъобразност на решението. Посочват, че по делото не са установени проведените
телефонни разговори в твърдяните момент и обстоятелства, а в изреченията „Кажи на майка
ти, че ние ще го погребем!“, „Къде е баща ми!“ не се съдържа вербална агресия, заплаха или
закана. Не е установено същите да са и изречени по категоричен начин. Молителката
спекулира с правото си на защита, дадена по реда на чл. 18 от ЗЗДН, с цел удовлетворяване
на собственически претенции по отношение на наследствения им имот, което се установява
от показанията на незаинтересования свидетел Д.П.. От същите се установява, че
проведеният между Ц.Г. и въззивницата разговор не е бил със съдържанието описано в
декларацията. Ето защо твърденията на молителката не отговарят на истината, поради което
молбата следва да се остави без уважение, както следва и да отпадне забраната въззиваемите
да приближават молителката в собствения си имот. Отправено е искане решението да се
потвърди.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразената
позиция по спора, като всеки от въззиваемите претендира присъждане на разноски.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост. По останалите въпроси, за да се произнесе, съдът
съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по повод предявена от ИР. АН. Ц. молба с
правно основание чл. 8, т. 1 вр. чл. 4, ал. 1 от ЗЗДН за налагане на мерки за защита срещу
ЦВ. В. Г. и Д. В. Г. по повод извършени от последните актове на домашно насилие.
Молбата, депозирана на 06.03.2021г. е основана на следните фактически твърдения:
ответниците са низходящи на съпруга й В. П. Г., п. на 06.03.2021г. от предходен граждански
брак с Н. М. Г.. Гражданският брак между молителката и бащата на ответниците В. П. Г. е
сключен на 02.02.2020г., с който от 2013г. заживяли в семейното жилище, находящо се в с.
О., общ. А.. Съпругът й починал на 06.03.2021г., когато на телефона на дъщерята на
молителката с номер +*** получили обаждане от непознат телефонен номер +***
изхождащо от ответника Д.Г., който заявил: „Кажи на майка ти, че ние ще го погребем!“,
„Къде е баща ми?“, „Тя е никоя! Да се маха! Ще я унищожим!“. В същия ден, от същия
телефонен номер молителката получила обаждане в 13:23 часа, изхождащо от бившата
съпруга на съпруга й Н.Г., а в 13:57 часа дъщеря й получила обаждане от същата. На
09.03.2021г. в 16:13 часа получила обаждане на номер +*** от същия номер от ответницата
Ц.Г., която отправила закани, в следния смисъл: „Ключа искам да ми бъде предаден, защото
гледай какво ще се случи, ако не ми го дадеш! Ще те съсипем! Ще те изгоним! Нищо няма
2
да си вземеш от там ако не е на твое име!“. На 14.03.2021г. на връщане от гробищен парк в
с. О., молителката заварила всички входни врати облепени с бели лепенки, установила, че
патроните са сменени и че не може да влезе в жилището, в което се намират личните й
вещи. Ответниците се разпореждат с имота и ограничават достъпа й до същия. С всички
тези действия ответниците упражнили спрямо молителката психическо и емоционално
насилие, вследствие на което молителката е силно стресирана и трудно изпълнява
ежедневните си задължения. Отправила в тази връзка искане за задължаване на
извършителите да се въздържат от извършване на домашно насилие спрямо нея; за
отстраняване на ответниците от семейното й жилище в с. О.; за забрана да приближават
жилището й в с. О., както и в гр. Варна, както и нея самата на по-малко от 200 м., които
мерки да бъдат наложени за максимално предвидения срок по чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН.
В писмен отговор, ответниците Д. и Ц. Г.и оспорили допустимостта на молбата с
аргумент, че не попадат в кръга на пасивно легитимираните лица по чл. 3 от ЗЗДН. Не
оспорват, че молителката и баща им били съпрузи, но със смъртта на В. Г. бракът между тях
е прекратен, поради което молителката не може да търси защита по специалния ред срещу
тях. Навели доводи, че производството по реда на ЗЗДН е инициирано с цел разрешаване на
съществуващ между страните спор за собственост за къщата в с. О., която починалият
приживе прехвърлил срещу задължение за издръжка и гледане на двете си деца, като
молителката цели да отстрани собствениците от имота. Претенцията й е предявена като иск
с правно основание чл. 87 от ЗЗД, предмет на разглеждане по гр.д. № 1194/2021г. по описа
на ВРС. Имотът в с. О. не е семейно жилище понастоящем на молителката. Същият е
собствен на ответниците и с постановената заповед по чл. 18 от ЗЗДН тя им пречи да
упражняват правото си собственост върху имота в пълнота. Към молителката са отправили
многократни покани да освободи доброволно собствения им имот, в отговор на които са
инициирани съдебните спорове. Упражняването на правото на собственост не може да се
приеме, че е форма на насилие. По същество оспорили осъществяването на твърдяните
актове а домашно насилие, а претендираните мерки – като прекомерни и необосновани с
оглед интензитета на твърдяното насилие. Отправили искане в тази връзка за постановяване
на решение, с което молбата за защита да се остави без уважение.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
Твърдяната връзка между молителката и ответниците – низходящи на бившия й
съпруг, чийто граждански брак е прекратен със смъртта на съпруга, не е спорна по делото и
се установява с писмени доказателства. С оглед установеното в този смисъл родство между
страните, съдът приема за неоснователно оспорването на пасивната легитимация на
ответниците по молбата – като низходящи на бившия съпруг на молителката, ответниците са
лица, с които молителката е била в родство по сватовство от първа степен /чл. 76, ал. 1 и ал.
2 от СК/, поради което за пострадалото лице ответниците са лица по смисъла на чл. 3, т. 7 от
3
ЗЗДН.
Придружаващата молбата декларация /л. 21/, изхождаща от ИР. АН. Ц. по смисъла на
чл. 9, ал. 3 вр. чл. 13, ал. 3 от закона, кредитирана по реда на чл. 13, ал. 4 от закона,
установява със съдържанието си упражнените спрямо деклараторката актове на домашно
психическо насилие на 06.03.2021г., на 09.03.2021г. и на 14.03.2021г. На първата дата по
телефона на дъщерята на молителката, ответникът отправил описаните в молбата изрази; на
втората дата – ответницата чрез обаждане по телефона на молителката отправила описаните
изрази, а на 14.03.2021г. молителката била лишена от достъп до имота в с. О..
Няма спор по делото, че с алеаторен договор сключен на 05.11.2014г. и оформен с
НА № 171/2014г., В. П. Г. прехвърлил на децата си Д. и Ц. Г.и при равни права недвижим
имот – дворно място с площ от 1320 кв.м. в с. О., ведно с изградената в него жилищна
сграда със ЗП от 90 кв.м., жилищна сграда със СЗ от 16 кв.м. и второстепенна постройка с
площ от 30 кв.м.
Няма спор и по въпроса, че в хода на развитие на производството и понастоящем
молителката живее в имота в с. О..
От Детайлно потребление на мобилен номер ********** за времето от 04.03.2021г.
до 04.04.2021г. издадено от оператора Telenor се установява, че на 06.03.2021г. в 13:57:33
часа е отразено изходящо обаждане към номер *** с продължителност на разговора 00:02:32
часа. На 09.03.2021г. липсва отразено изходящо обаждане в 16:13 часа.
От справка за потребление на мобилен номер **********, издадено от същия
оператор се установява, че на 09.03.2021г. в 16:13:47 часа е отразено изходящо обаждане
към номер +359********* с продължителност на разговора 00:04:20 часа.
От изслушан в с.з. запис на електронен носител, предоставен от Национална система
112 на МВР, Районен център 112 Варна се установява, че на 14.03.2021г. в 12:54 часа в
центъра е прието обаждане от телефон номер *** от Н. Ц., който съобщил, че в с. О. е
извършено самоуправство – сменени патрони на къщата на починалия мъж на тъща му.
По инициатива на страните пред ВРС са събрани и гласни доказателства посредством
показанията на свидетелите Л. С. и А. Ц. /дъщеря на молителката/. В показанията си
първият свидетел сочи, че молителката е близка приятелска със съпругата му. Двете често се
чуват по телефона. И. се обаждала на съпругата му притеснена и споделяла, че получава
заплахи по телефона и че я тормозят. Свидетелят не знае от кои лица изхождат заплахите, но
съпругата му предполагала, че са наследниците на Веско.
Ответникът също е ангажирал гласни доказателства посредством показанията на
свидетелите Д.П. /полицейски служител в РУ на МВР А./ и Н.Г. /майка на ответниците/.
Полицейският свидетел установява в показанията си, че в РУ са получени два сигнала за
къщата в с. О. – на 14.03. от страна на И., че някой е сменил патроните на вратите за къщата
и на 29.03. от Д., че някой е влязъл в имота в с. О., тъй като има монтирана СОС, като
патрулът на място установил, че извършителят е И..
В показанията си последната установява, че телефонният й номер е **********.
4
Споделя, че на 06.03.2021г. узнала за кончината на бившия й съпруг и се обадила на
молителката, представила се с молба тялото на покойния да бъде положено в къщата в с. О.
два часа преди погребението и И. да отключи същата. И. предала телефона на дъщеря си,
която казала, че ще предаде молбата на майка си и се уговорили да се обади след няколко
минути. При последващото обаждане телефона на И. бил изключен, поради което
свидетелката се обади на телефона на дъщеря й. При този разговор й бил предаден
отрицателен отговор.
Въз основа на тези данни, с обжалваното решение ВРС приел за неустановени
твърдяните актове на домашно насилие, поради което оставил без уважение молбата за
постановяване на мерки по реда на ЗЗДН.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
Искането за защита е допустимо, тъй като е подадено в срока по чл. 10 от ЗЗДН и от
субект, по отношение на който може да се реализира защита по цитирания закон съгласно
чл. 3, т. 7 от ЗЗДН – низходящи на бивш съпруг или лица, с които молителката е била в
родство по сватовство – първа степен.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът
за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които са намират в родствена връзка, които са или
са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Видно е от
съдържанието на разпоредбата, че целта й е да се даде защита срещу всяко агресивно
поведение, което е насочено към накърняване на лично или имуществено благо на
пострадалия, осъществено в рамките на семейни или свързани с тях роднински отношения.
Основателността на молбата и нуждата от защита, която ЗЗДН дава възможност да бъде
потърсена от пострадалия, почиват на извършено целенасочено деяние, с което са нанесени
вреди на физическо лице от семейния или роднински кръг с извършителя, надхвърлящи тези
свързани с изострените семейни, родствени, родителски и имуществени отношения между
пострадалия и извършителя. ЗЗДН не е предназначен да замести законово регламентираните
способи за уреждане на имуществени, семейни или родителски отношения между страните.
В случая, видно от изложените в молбата фактически обстоятелства, твърдените от
молителя актове на домашно насилие, извършени от ответниците спрямо нея, се изразяват в
следното:
На 06.03.2021г. с обаждане от непознат телефонен номер +*** на номер на дъщеря й,
изхождащо от ответника Д.Г., същият упражнил актове на психическо и емоционално
насилие, изричайки изразите: „Кажи на майка ти, че ние ще го погребем!“, „Къде е баща
ми?“, „Тя е никоя! Да се маха! Ще я унищожим!“.
На 09.03.2021г. в 16:13 часа получила обаждане на номер +*** от същия номер,
изхождащо от ответницата Ц.Г., която отправила закани, в следния смисъл: „Ключа искам
5
да ми бъде предаден, защото гледай какво ще се случи, ако не ми го дадеш! Ще те съсипем!
Ще те изгоним! Нищо няма да си вземеш от там ако не е на твое име!“.
На 14.03.2021г. молителката установила, че патроните за къщата в с. О. са сменени и
че не може да влезе в жилището, в което се намират личните й вещи, като ответниците се
разпореждат с имота и ограничават достъпа й до същия.
Така изложените факти относно поведението на ответниците на посочените дати
съдът намира за установени от представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗД, която в това
производство е допустимо доказателствено средство /арг. от чл. 13, ал. 1 от ЗЗДН/,
доказателствената сила на която относно изложените фактически твърдения за
осъщественото от ответника поведение е оборена в настоящото производство. Декларацията
по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, би могла самостоятелно да бъде основание за издаване на заповед за
защита по реда на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, стига описаните в нея действия да се квалифицират
като прояви на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН и да не се опровергават
от останалите доказателства по делото. Изложените в молбата факти, че на посочените дати
ответниците се обадили по телефона на молителката Ц., и твърдянато съдържание на
изречените от всеки от тях думи в проведените телефонни разговори не се установяват по
категоричен и последователен начин от показанията на разпитаните свидетели С. и А. Ц..
Първият свидетел излага опосредени и предадени му впечатления от трето лице за
изпитвани от молителката притеснения по повод отправени заплахи чрез телефонни
обаждания, без данни за авторството на деянията. Втората свидетелка е присъствала на
обажданията и е възприела изявление на ответника Д., съдържащо категорично заявено
искане молителката да се изнесе от къщата в с. О., да си събира багажа, „тя била никоя“,
„ние сме деца“, „ние сме собственици“. Вследствие на така заявеното, молителката се
почувствала уплашена и съсипана. Свидетелката чула непосредствено телефонното
обаждане, на което е присъствала и чийто показания съдът преценява с оглед на всички
останали обстоятелства по делото не установява отправени от ответниците заплашителни и
заканващи изрази. Съдът не намира обосновано от доказателствата по делото основание да
не кредитира показанията на тези свидетели. Същите не са опровергани от други
доказателства по делото.
Въззивният съд намира също, че описаните в молбата действия на ответниците
съпоставеното с установеното по делото съдържание на комуникацията и действията между
страните, насочени спрямо молителката И.Ц., а именно отправяне на посочените изрази и
намерения, не представляват домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН. За да е
налице "психическо и емоционално насилие", което да обуслови отговорност по ЗЗДН,
следва насоченото срещу пострадалия вербално и фактическо поведение да се
характеризира с висока интензивност на засягане на личността му и да е насочено към
трайна негативна намеса в психическия му и емоционален свят, както да застрашава или да
създава вероятност от застрашаване на личната физическа неприкосновеност на
молителката. Отправените от ответниците спрямо молителката словесни изрази и заявени
собственически намерения, вкл. и чрез лишаването й от достъп до собствения им недвижим
6
имот, макар и безспорно груби от житейска гледна точка и противоречащи на моралните и
етични принципи на общуване между хората, не може да се квалифицират като актове на
домашно насилие. Не всяко агресивно поведение /вкл. и остро вербално такова/
представлява акт на домашно насилие по ЗДДН, а такова е само онова, с което целенасочено
се нанасят вреди на пострадалия, надхвърлящи тези, свързани с влошени отношения между
близки. Каквито и да било словесни изяви, надхвърлящи добрия тон, и изразяващи
негативна емоционалност при общуването между близки лица, извършени в рамките на
възникнал между тях спор или конфликт, сами по себе си не осъществяват фактическия
състав на актове на домашно насилие по ЗЗДН. Отправени заплахи и закани за
саморазправа, изхождащи от всеки от ответниците по делото не са установени главно в
процеса, а защитата на безспорно установеното право на собственост на ответниците, вкл. и
чрез лишаване на молителката от достъп до имота им е в рамките на правомерното развитие
на гражданските отношения. Механизмите на специалния ЗЗДН не могат да се ползват за
уреждане на лични спорове и конфликти между молителя и ответниците, на влошени
семейни и имуществени отношения, каквито безспорно са налице в случая видно от
изложеното в хода на делото. Както бе посочено и по-горе, ЗЗДН има за цел да осигури
защита срещу такова вредоносно поведение на извършителя спрямо пострадалия,
надхвърлящо това, свързано с изострените семейни, родствени, родителски и имуществени
отношения между тях.
С оглед всичко изложено, съдебният състав приема, че подадената молба за
постановяване на мерки за защита по ЗЗДН за извършени от ответниците спрямо
молителката актове на домашно насилие, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Решението на ВРС, като законосъобразно постановено следва да се потвърди.
На основание чл. 17, ал. 2 от ЗЗДН въззивницата следва да бъде осъдена да заплати
по сметка на ВОС държавна такса за въззивната жалба в размер на 25.00 лв., определен
съгласно чл. 18 вр. чл. 16 от ТДТССГПК.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемите имат право на поискани разноски. От
доказателствата по делото се установява, че действителният размер на сторените от страните
разноски под формата на платено адвокатско възнаграждение възлиза на по 500 лв. за всеки.
Релевираното възражение за прекомерност на възнаграждението с оглед действителната
сложност на делото пред настоящата инстанция и регламентирания минимален размер по
чл. 22 от Наредба № 1/2004г., съдът намира за основателно, поради което определя размера
на възнаграждението на 400 лв. В този размер разноските следва да се възложат в тежест на
въззивника.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 839 от 12.07.2021г. по гр.д. № 3793/2021г. по описа на
7
ВРС, 43-ти състав, с коeто на основание чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН е отхвърлена молбата на ИР.
АН. Ц. с ЕГН ********** за постановяване на мерки за защита от актове на домашно
насилие, извършени на 06.03.2021г., 09.03.2021г. и на 14.03.2021г. по отношение на
извършителите ЦВ. В. Г. с ЕГН ********** и Д. В. Г. с ЕГН ********** по реда на ЗЗДН.
ОСЪЖДА на основание чл. 17, ал. 2 от ЗЗДН ИР. АН. Ц. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Окръжен съд - Варна сумата от 25.00 /двадесет и пет/ лева,
представляваща дължима държавна такса.
ОСЪЖДА основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ИР. АН. Ц. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на ЦВ. В. Г. с ЕГН ********** и Д. В. Г. с ЕГН ********** сумата от по 400
/четиристотин/ лева на всеки, представляваща разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно на основание чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8