Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Ловеч, 23.05.2019
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ловешкият
окръжен съд, в публично заседание на двадесет и трети април две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН
ПЕНОВ
при
секретаря Христина Христова, като разгледа докладваното от съдия Пенов в.гр.д.
№ 136 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С
решение № 209/20.11.2018 г., постановено по гр.д. № 1073/2017 г. на РС – Тетевен, са отхвърлени
предявените от Е.М.В. против С.С.П. искове за нищожност
(поради противоречие със закона, заобикаляне на закона, накърняване на добрите
нрави и невъзможен предмет) и за унищожаемост (поради
грешка в предмета) на съдебна спогодба между страните, одобрена с определение
от 20.06.2017 г., по в.гр.д. № 261/2017 г. на ОС Ловеч. Със
същото решение Е.М.В. е осъдена да заплати на С.С.П. разноските по делото. Решението
е допълнено с решение № 18/29.01.2019 г., по гр.д. № 1073/2017 г.
на РС Тетевен, с което е отхвърлен и предявеният от Е.М.В. против С.С.П. иск по чл. 109 ЗС за преустановяване на действията, с които се препятства
достъпа на ищцата до собствения имот (с идентификатор 72343.500.1728.1)
и за премахване на изградената в съсобствения имот (с идентификатор 72343.500.1728)
ограда с мрежа и метални тръби.
Против двете решения са
подадени въззивни жалби от Е.М.В. – едната с вх. № 6076/29.11.2018г.
на РС Троян, по която е образувано в.гр.д. 581/2018 г. на ЛОС (против решение №
209/20.11.2018 г.),
а другата с вх. № 530/31.01.0219г. на РС Троян (против решение № 18/29.01.2019 г.). В двете жалби се правят оплаквания за неправилност,
свеждащи се до нарушение на съдопроизводствените
правила, необоснованост и противоречие с материалния закон, като за наличието
на всяко от тях са изложени подробни съображения. Във въззивните
жалби е направено искане за отмяна на обжалваните решения и за уважаване на
предявените искове и присъждане на разноските за двете инстанции.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемия С.С.П. е
постъпил писмен отговор на двете въззивни жалби, в
които се излагат съображения за правилност на атакуваните съдебни решения и е
направено искане за потвърждаването им и за присъждане на разноските за
въззивното производство.
Въззивникът
взема участие в съдебното заседание лично и чрез процесуалния представител по
пълномощие адв. С.. Последната поддържа жалбите, като
в хода на устните състезания излага съображения за тяхната основателност,
акцентувайки на наведените доводи за неправилност на атакуваните съдебни
решения, моли за тяхната отмяна, за уважаване на предявените искове и
присъждане на разноските.
Въззиваемият С.С.П. взема участие в съдебното заседание чрез
процесуалния представител по пълномощие адв.
Стефанов, който оспорва въззивните жалби, като в хода
на устните състезания излага съображения за тяхната неоснователност, моли за потвърждаване
на атакуваните решения и за присъждане на разноските по делото.
Ловешкият
окръжен съд, след като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна
преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, а в
атакуваната част и допустимо, поради което настоящият състав следва да обсъди
неговата правилност по оплакванията, посочени във въззивните
жалби (чл. 269 ГПК).
Първоинстанционното
производство е образувано по искова молба от Е.М.В. против С.С.П., с която са
предявени искове: по чл. 26, ал. 1 и 2 ЗЗД - за нищожност на
съдебна спогодба между страните, одобрена с определение от 20.06.2017 г., по
в.гр.д. № 261/2017 г. на ОС Ловеч (поради противоречие със закона, заобикаляне
на закона, накърняване на добрите нрави и невъзможен предмет), по чл. 27 ЗЗД - за
унищожаемост на същата съдебна спогодба (поради
грешка в предмета), както и по чл. 109 ЗС за преустановяване на действията, с
които се препятства достъпа на ищцата до собствения имот (с идентификатор 72343.500.1728.1)
и за премахване на изградената в съсобствения имот (с идентификатор 72343.500.1728)
ограда с мрежа и метални тръби.
В
срока по чл. 131 ГПК от ответника С.С.П. е постъпил писмен
отговор, в който е се оспорват предявените искове.
Като обсъди събраните пред първата инстанция доказателства по отделно в
тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 30.01.2014 г. В.Б.Л.и П.Л.П. продават на С.С.П.
½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 72343.500.1728, с площ от 181 м2,
ведно с находящата се в западната част на същия имот двуетажна жилищна сграда с
идентификатор 72343.500.1728.2 със застроена площ от 47 м2 (РЗП 92,50 м2), което е видно от
нотариален акт № 8, т. I, рег. № 210, по нот. д. № 7/2014 г. на нотариус Ивайло Иванов с рег. № 305
на Нотариалната камара.
На 19.01.2016 г. И.Н.Л.продава на Е.М. Л.½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 72343.500.1728, с площ от 181 м2,
ведно с находящата се в същия имот едноетажна жилищна сграда с идентификатор 72343.500.1728.1
със застроена площ от 79 м2, което се установява от нотариален
акт № 178, т. III, рег. № 2702, по нот.
д. № 318/2016 г. на нотариус Ивайло Иванов с рег. № 305 на Нотариалната камара.
Производството по гр.д. № 638/2016 г. на РС Тетевен е
образувано по искова молба от С.С.П. против Е.М. Л., с която е предявен иск по
чл. 32 ЗС за разпределение ползването на съсобствения
поземлен имот идентификатор 72343.500.1728, с площ от 181 м2. С решение № 45/10.04.2017 г., по гр.д. №
638/2016 г. на РС Тетевен, съдът е разпределил между С.С.П. и Е.М. Л.ползването
на поземления имот в обем, означен в скицата към заключението на вещото лице
инж. Костадинов. Решението е обжалвано с въззивна жалба от Е.М. Л., по която е
образувано в.гр.д. № 261/2017 г. на ОС Ловеч, като с въззивната жалба е
поискано назначаване на повторна съдебно-техническа експертиза, която да
изготви варианти за разпределение на имота, отчитащи с съществуващото
фактическо положение на терена и извършените подобрения. Такава експертиза е
изготвена от инж. Присадашки, който е възприел един
вариант за разпределение ползването, отчитайки всички съществуващи на място
сгради и подобрения. Заключението е прието от съда след изслушване на вещото
лице в проведеното на 20.06.2017 г. открито съдебно заседание, в което страните
С.С.П. и Е.М. Л.са взели участие лично и с процесуалните си представители по
пълномощие (адв. Донков – на Е. и адв.
В. – на С.). След приемане на заключението, след приканването им от съда към
спогодба, адв. Донков (процесуален представител на Е.
Л.) е заявил, че ако ще се постига спогодба, тя трябва да е по варианта на
вещото лице Присадашки, което е прието от адв. В. (пълномощника на С.П.). В съответствие с изявленията
на своите адвокати С.С.П. и Е.М. Л.са направили съвпадащи насрещни
волеизявления със следното съдържание: „Съгласна/съгласен съм разпределението
правото на ползване да бъде по вариант втори на вещото лице Вълко Присадашки“. Тези изявления са записани в протокола и
непосредствено след тях С.С.П. и Е.М. Л.са положили подписите си за спогодили
се. Преценявайки, че не противоречи на закона и морала, съдът одобрил така
постигнатата спогодба, упоменавайки в съдържанието на определението, че
разпределението на ползването между страните е по варианта на заключението на
инж. Вълко Присадашки, след което обезсилил
първоинстанционното съдебно решение и прекратил производството по делото.
От показанията на свидетелите Ива Л.и Л. П., на
последния ценени при условията на чл. 172 ГПК, се установява, че оградата от
метални колове и мрежа е изпълнена след сключване на спогодбата.
От заключението на съдебно-техническата експертиза,
приета от първоинстанционния съд, се установява, че в дворното място, в
съответствие с линията по точки 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 и 9 от скицата на
заключението по в.гр.д. № 261/2017 г. на ОС Ловеч, е изпълнена ограда от мрежа
и метални колове. Разгърната застроена площ на жилищната сграда на Е.М. Л.е 79
м2, в която не се включва изградения навес (именуван лятна кухня),
чиято площ е 5,44 м2. Разгърната застроена площ на жилищната сграда
на С.С.П. е 94 м2, в която не се включва изградения пред входната
врата на сградата навес, чиято площ е 5,56 м2. Площта на навеса,
именуван от страните „дърварника“, е 2,43 м2.
Установява се, че стойността на жилищната сграда на Е.М. Л.е 19 750 лв., а
стойността на жилищната сграда на С.С.П. е 23 500 лв.
При така установените факти настоящата инстанция прави
следните правни изводи:
Предявените искове за нищожност на одобрената съдебна спогодба
на завените основания са неоснователни.
Не е налице порок нищожност на спогодбата, поради
противоречие със закона – императивните правила на чл. 40 и чл. 31, ал. 1 ЗС. Разбирането
за наличие на режим хоризонтална етажна собственост по отношение на процесното
дворното място, а от него и за приложимост към случая на разпоредбата на чл. 40
ЗС, на която противоречи сключената спогодба, е неоснователно. Същата разпоредба
в случая е неприложима, защото с нея се определят дяловете на отделните
собственици в общите части, с какъвто спор страните не са сезирали съда, а и не
са манифестирали извънсъдебно, доколкото никоя от тях не оспорва на другата
квотата ѝ в съсобствеността върху дворното място (по ½ ид.ч.). Съотношението между стойностите на индивидуалните
имоти е меродавно именно при определяне дяловете в общите части по реда на чл.
40 ЗС, а не при разрешаване на спора по чл. 32 ЗС за разпределение ползването
на съсобствения имот, когато между страните налице
спор, но не относно обема на правата им в съсобствеността, а относно начина на
ползване на общата вещ съобразно този обем. В съдебната практика се приема, че
когато в съсобствен имот са построени две или повече
сгради, индивидуална собственост на всеки от съсобствениците, е налице ситуация
сходна на етажната собственост и имотът следва да се третира като хоризонтална
етажна собственост, но с оглед недопустимост на делбата му при наличие на някое
от ограниченията за това (П-2-82-ВС, Пленум). Наличието на отделни сгради в
общия имот обаче не състава между съсобствениците на имота етажна собственост
по смисъла на раздел IV ЗС, защото в тази хипотеза липсват основните и
характерни белези на етажната собственост: общи - вход, стълбища, плочи,
трегери, външни стени, таван, изби и пр. (чл. 38, ал. 1 ЗС). Затова в тези
случаи споровете между съсобствениците на общия поземлен имот относно начина на
ползване на незастроената част се разрешават по реда на чл. 32 ЗС. По този ред
е образувано съдебното производство между страните, приключило с одобряване на
спогодбата, чиято нищожност се претендира (за разпределение ползването на съсобствения им поземлен имот). В този смисъл не е налице
противоречие на спогодбата с чл. 40 ЗС. Липсва противоречие и с чл. 31, ал. 1
ЗС. Извършеното със спогодбата разпределение е в съответствие с тази
разпоредба, защото с него не се установява ползване, което не е съобразено с предназначението
на общата вещ, а извършеното разпределение е според заключението на вещото лице
Присадашки, което отчита както обема на правата в
съсобствеността, така и ползваните от страните сгради и постройки, попадащи в
отредената им за ползване площ. Друг е въпросът, че дори и да бе налице,
служенето с общата вещ от единия съсобственик в отклонение с правилото на чл.
31, ал. 1 ЗС би довело до възникване на претенция за заплащане на обезщетение
по чл. 31, ал. 2 ЗС.
Не е налице нищожност на спогодбата, поради
заобикаляне на закона. За да е налице този порок страните по сделката
(спогодбата) следва да осъзнават, че с извършването ѝ те не се стремят да
получат непосредствените ѝ правни последици, позволени от закона, а да
постигнат по-далечен резултат, който е забранен от закона. Такъв целен и
забранен (непозволен) от закона резултат не се установява, поради което
спогодбата не е нищожна поради заобикаляне на закона.
Не е налице нищожност на спогодбата, поради
накърняване на добрите нрави. От съдържанието ѝ не се установява със
сключването ѝ да се преследват неморални цели. Спогодбата е сключена в
съответствие с обема на правата в съсобствеността, без да се допуска засягане
или дисбаланс в икономическите интереси на страните. Поддържаното от ищцата Е. Л.облагодетелстване
на ответника за нейна сметка чрез допуснатото със спогодбата по-голяма площ на ползване
от С.П. не е налице. Разпределеното ползване на имота съответства не само на
правата в съсобствеността, но и на съотношението на застроените площи на
основното и допълващото застрояване на всяка от страните, отнесено към общата
площ на имота. Ползването от ответника на по-голяма площ от свободното място е
именно с оглед по-малката застроена площ на неговата жилищна сграда - 47 м2 срещу 79 м2 на жилищната сграда на ищцата.
Не е налице нищожност на спогодбата, поради невъзможен
предмет. Във връзка с доводите за липса на противоречие на закона съдът изложи
съображения за неприложимост на чл. 40 ЗС към конкретния случай, поради което
не би могло да се приеме, че спогодбата е с невъзможен предмет, доколкото
дворното място не подлежало на разпределение, с оглед характеристиките му на
обща част. Предметът на спогодбата е разпределение ползването на съсобствения поземлен имот, което се извършва при условията
и по реда на чл. 32 ЗС. За доброволното уреждане на този въпрос не е установена
забрана от закона, поради страните по правния спор, иницииран с иска по чл. 32
ЗС, могат да го разрешат доброволно със съдебна спогодба. При наличие на
техническа възможност за определяне на отделни части за ползване от
собствениците на отделните обекти малката
незастроена площ също не може да обоснове извод за характеристиката ѝ на
обща част, поради което тя подлежи на разпределение по чл. 32 ЗС.
Спогодбата не е унищожаема
поради заявения от ищеца порок грешка в предмета по смисъла на чл. 28, ал. 1 ЗЗД. Обосноваването на такава се свързва от ищеца с допусната грешка в
изчисленията на квадратурата на застроената площ. Само на това основание
договорът не би могъл да се унищожи (чл. 28, ал. 2 ЗЗД). Сочената грешна не е
налице и защото в скицата към заключението на вещото лице Присадашки,
послужило за основа за сключване на спогодбата, са отразени вярно всички площи
на съществуващите в имота сгради. Несъмнено и очевидно върху жилищната сграда
на С.С.П. е записано 47 м2, но непосредствено преди това е
означено, че сградата е двуетажна, от което следва, че разгърната ѝ
застроена площ е 94 м2 (§ 5, т. 18 ДР на ЗУТ). Върху скицата е налице цветово разграничение на
разпределените площи с ясно означаване не само на техния размер, но и на
конфигурацията им, включваща сградите на всяка от страните. Ищцата и нейния
процесуален представител са взели участие при изслушване на вещото лице, поради
което не би могло да се приеме, че тя е имала неверни представи за
обстоятелствата, имащи значение за формиране на волята ѝ при сключване на
спогодбата. В съответствие с тези нейни представи ищцата е формирала волята си,
заявявайки ясно и недусмиследно, че сключва спогодба
с ответника при варианта на вещото лице Присадашки.
Предявеният иск по чл. 109 ЗС е неоснователен.
Изпълнението на оградата е по линията, с която е разпределено ползването на съсобствения поземлен имот. Тя е законна, защото за
правомерното ѝ изпълнение разрешение за строеж не е необхоимо
(чл. 151, т. 11 ЗУТ). Видно от скицата на заключението, жилищата сграда на
ищцата (с идентификатор 72343.500.1728.1) е с
два входа, поради което оградата не ограничава достъпа до нея и помещенията
ѝ. Ето защо с изпълнението на оградата ответникът не е извършил
неоснователно действие, което пречи на ищеца да упражнява своето право на
собственост (чл. 109 ЗС).
Предвид
гореизложеното, въззивните жалби се явяват
неоснователни по посочените в тях оплаквания (чл. 269 ГПК), а обжалваните решения
на първоинстанционния съд са правилни и следва да бъдат потвърдени, доколкото
направените от настоящия състав изводи по основателността на предявения иск
съвпадат с крайните такива на районния съд.
При
този изход на въззивнка не се дължи присъждане на разноски.
Такива не следва да се присъждат и на въззиваемия,
доколкото не са ангажирани доказателства за направата им.
Водим
от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 209/20.11.2018 г., постановено по гр.д. № 1073/2017 г. на РС – Тетевен,
и постановеното по реда на чл. 250 ГПК решение № 18/29.01.2019 г., по гр.д. № 1073/2017 г. на РС Тетевен.
Решението може да
се обжалва пред Върховния касационен съд при наличие на предпоставките на чл.
280, ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.