Решение по дело №1000/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 854
Дата: 21 май 2020 г. (в сила от 21 май 2020 г.)
Съдия: Любомира Кирилова Несторова
Дело: 20207180701000
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 12 май 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 854

 

 

21.05.2020г., гр. Пловдив

 

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД Пловдив в публично заседание на двадесет и първи май две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любомира Несторова

 

 

при секретаря Марияна Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1000/2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалният кодекс (АПК) във връзка с  чл. 111, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

           Образувано е по жалба от А.П.Г., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в затвора - Пловдив, срещу Заповед № Л-919 от 30.04.2020г. на Началника на затвора - Пловдив, с която на основание чл. 101, т.7 от ЗИНЗС, е наложено дисциплинарно наказание – 7 /седем/ денонощия изолиране в наказателна килия.

            Изложени са доводи за незаконосъобразност на издадения административен акт.

             В съдебно заседание жалбоподателят лично поддържа жалбата.

             Ответникът по делото – Началникът на Затвора Пловдив – редовно призован, за него се явява   инспектор Н.Г.А.-инспектор „Режимна дейност“ с висше юридическо образование.

             Представено е писмено становище от началника на затвора-Пловдив, в което се сочи, че заповедта е издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, мотивирана е и е изготвена по правилата на ЗИНЗС, като размерът на наказанието е съобразено с предишното поведение на лишения от свобода.

             Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна в законоустановения срок. Разгледана по същество е неоснователна.

             Съдът установи, че на 27.04.2020г, около 09.00 часа по време на престой на открито е възникнал конфликт като са разменени удари между лишения от свобода /л.св./ А.П.Г., л. св. Н.Р.А. и л.св. Й.С.А. срещу л.св. Г.М.С..

             Употребена е физическа сила и помощни средства за прекратяване на конфликта.

            Установеното нарушение е обективирано в Докладна записка /л.12 по делото/ на надзирател Д. Д..  Изготвена е справка от инспектор К. Р. до Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ относно възникналия конфликт между лишените от свобода лица, описани по-горе и предприетите мерки.

            Изготвено е становище от 28.04.2020г. от инспектор СДВР К.И.до Началника на затвора-Пловдив. В становището е посочено, че след проведени беседи с А.П.Г., Й.С.А. и Н.Р.А.същите отричат да са удряли Г.М.С.. Инспектор К. И. и инспектор М.П. преглеждат записите на камерите от мястото на случката и посочват, че на тях ясно се вижда как л.св. С., прибирайки се от лафка е нападнат от Г., а впоследствие се включват  и останалите двама: Н.А. и Й.А.. Посочено е, че мл. инспектор Л. и мл. инспектор Д.  реагират веднага и потушават възникналото напрежение като разпореждат спиране на саморазправата, но л.св. не изпълняват разпореждането и се налага използването на физическа сила и помощни средства.

             В становището е посочено, че на А.П.Г. има наложени две наказания: едното за  физическа саморазправа, а другото за притежаване на мобилен телефон. 

             Инспектор Кр. И.предлага за нарушение на чл. 100, ал.2, т.7 от ЗИНЗС на А.П.Г. да бъде наложено наказание на основание чл. 101, т.7 от ЗИНЗС за срок от 14 денонощия.

             Приложено е Становище от инспектор-психолог-И. П., която предлага на тримата лишени от свобода: А.Г., Н.А. и Й.А. да се наложи дисциплинарно наказание на основание чл. 101, т.7 от ЗИНЗС.

             По делото са приложени писмени обяснения от Г.Д.А.с дата 27.04.2020г., от които става ясно, че на същата дата А.Г. нанася многократно удари на Г.С.. Другите лишени от свобода Й.А. и Н.А. също са се нахвърлили да удрят Г. С.. Старшините са предприели адекватни мерки като Й.А. се е държал арогантно и е сеел заплахи срещу тях.

             От свидетелските показания на Ю.К. също става ясно, че  А.Г. нанася удари на Г.С. като  Й.А. и Н.А. му нанасят удари в торса. Й.А. се е държал непристойно и арогантно.

              В обясненията на А.П.Г. се посочва, че Г.С. го е псувал и обиждал, станало  е сбиване, но няма спомен да го е ударил. 

             От обясненията на Й.А. също става ясно, че е станало сбиване като самият той е ударил Г.С., защото преди няколко дни същият го е псувал и е посегнал да го удари.

             Дисциплинарно-наказващият орган (ДНО) - Началникът на Затвора Пловдив с обжалваната в настоящото съдебно производство заповед на основание чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС е наложил на А.П.Г. дисциплинарно наказание "изолиране в наказателна килия за срок от 7 денонощия". Деянието на жалбоподателя е квалифицирано като нарушение на чл.  96, т.3 и чл. 97, т.4 във връзка с чл. 100, ал. 2, т.1 от ЗИНЗС.

             Съгласно чл. 96, т.3 от ЗИНЗС лишените от свобода са длъжни да спазват установените за тях правила.

             Съгласно нормата на чл. 97, т.4 от ЗИНЗС лишените от свобода не могат да упражняват физическо или психическо насилие, включително за решаване на възникнали конфликти помежду им.

              Мотивите, изложени в оспорената заповед сочат за извършване на нарушение по визираните правни разпоредби.

              В съдебно заседание процесуалният представител на ответника представя: диск със запис; докладна записка с рег. № 2548/20г. на инспектор М. П., Протокол № 2219 от 30.04.20г.; Заповед № Л-2652 от 04.10.19г на ВПД Началник на затвора, с която на А.Г. на основание чл. 101, т.5 вр. с чл. 257, ал.3 от ЗИНЗС е наложено дисциплинарно наказание – лишаване от хранителна пратка за срок от 3 месеца; Заповед № Л-439 от 12.02.2019г на Началника на затвора, с която на А.Г., на основание чл. 101, т.5 вр. с чл. 257, ал.3 от ЗИНЗС е наложено дисциплинарно наказание – лишаване от хранителна пратка за срок от 1 месец.

     При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

             Обжалваната заповед е издадена от оправомощен административен орган съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗИНЗС – Началникът на Затвора Пловдив в рамките на неговата териториална и материално-правна компетентност. Тя е издадена в предвидената от закона писмена форма и е мотивирана. Съдържа правни и фактически основания.

             Съдът не констатира нарушение на процедурата по установяване на дисциплинарното нарушение и налагане на дисциплинарното наказание. Спазени са установените в чл. 106 от ЗИНЗС срокове за издаване на заповедта. От жалбоподателя са взети писмени обяснения за случая. Към административната преписка е приложено писмено обяснение от л. св. А.Г., което покрива изискването на  чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗС, преди постановяване на заповедта да се изслуша нарушителя. С оглед на това, съдът приема, че при постановяване на оспорената заповед не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват незаконосъобразност на собствено основание.

             Оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон и с неговата цел. Приетата от ДНО фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и събраните доказателства в хода на извършване на проверката. Правилно и законосъобразно ДНО е наложил на жалбоподателя предвиденото в ЗИНЗС дисциплинарно наказание за извършеното от него дисциплинарно нарушение.

             Съгласно чл. 100, ал. 1 от ЗИНЗС, дисциплинарно нарушение е деяние (действие или бездействие), извършено виновно от лишените от свобода, с което се нарушава вътрешния ред, уврежда се имуществото или представлява физическо увреждане или обидно отношение към служители или лишени от свобода.

              В чл. 97, т. 4 от ЗИНЗС е регламентирано, че лишените от свобода не могат да упражняват физическо или психическо насилие, включително за решаване на възникнали конфликти помежду им.

           Анализът на събраните по делото доказателства и установената фактическа обстановка дават основание на настоящия съдебен състав да приеме, че А.П.Г. е нарушил предвидените в чл. 97, т. 4 забрани. По този начин жалбоподателят е извършил дисциплинарно нарушение, което съгласно чл. 102, ал. 2 от ЗИНЗС се наказва с налагане на дисциплинарно наказание по чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС – "изолиране в наказателна килия за срок до 14 денонощия".

            При определяне вида и размера на дисциплинарното наказание ДНО е взел предвид характера и тежестта на извършеното нарушение, отношението на лишения от свобода към него, предишни налагани дисциплинарни наказания на жалбоподателя за извършени от него системни нарушения на ЗИНЗС. Те не са изиграли своята превантивна и превъзпитателна цел по отношение на жалбоподателя, поради което правилно и в съответствие с целта на закона, ДНО е наложил на А.Г. предвиденото в ЗИНЗС наказание. То се явява съразмерно и адекватно на степента на нарушението.

             Предвид изложеното, съдът намира подадената жалба за неоснователна и недоказана. Обжалваната в настоящото производство заповед е правилна и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена.

             Воден от горното и на основание  чл. 111, ал. 6, т. 1 във връзка с ал. 5 от ЗИНЗС, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

   ПОТВЪРЖДАВА Заповед № Л-919 от 30.04.2020 г. на Началника на затвора - Пловдив, с която на основание чл. 101, т.7 от ЗИНЗС, е наложено дисциплинарно наказание – 7 /седем/ денонощия изолиране в наказателна килия.

             Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно  чл. 111, ал. 5 от ЗИНЗС.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/