Решение по дело №7768/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260243
Дата: 25 септември 2020 г. (в сила от 25 септември 2020 г.)
Съдия: Мирослав Валентинов Стоянов
Дело: 20201100507768
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 25.09.2020 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-А въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

                                                                             ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                          мл. съдия МИРОСЛАВ СТОЯНОВ

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Стоянов ч.гр.д. № 7768/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 05788/28.04.2020 г. на Р.Ж.Б. чрез адв. С.П.срещу Разпореждане от 13.04.2020 г. по изп.д. № 776/2016 г. на ЧСИ С.П., рег. № 921 на КЧСИ, с което е отказано прекратяване на същото изпълнително производство. Моли за отмяна на разпореждането и връщане на делото на съдебния изпълнител с указание за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК. Твърди, че производството по чл. 448 ГПК за деклариране на имущество и доходи, проведено във връзка с едно изпълнително дело, следва да намери приложение и по друго изпълнително дело. При съмнения относно горната постановка от страна на ЧСИ, който периодично извършвал действия, които не водели до събиране на средства, същият е следвало да инициира производство по чл. 448 ГПК. Претендира присъждане на разноски в настоящото производство. 

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК взискателят „Р. (България)“ ЕАД е подал писмени възражения, с които оспорва възможността производството по чл. 448 ГПК, проведено във връзка с едно изпълнително дело, да намери приложение и по друго изпълнително дело, поради което счита, че не са налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство.

ЧСИ С.П. е изложил мотиви, че жалбата е допустима, но неоснователна, тъй като липсва възможност производството по чл. 448 ГПК, проведено във връзка с едно изпълнително дело, да намери приложение и по друго изпълнително дело, поради което счита, че не са налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство. Твърди, че имущественото състояние на длъжника е динамична величина, поради което в него са възможни промени.

Съдът, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите на страните, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е допустима като постъпила в срок от надлежна страна срещу акт, подлежащ на обжалване, но разгледана по същество е неоснователна.

С молба вх. № 05365/08.04.2020 г. Р.Б. е поискал прекратяване на изп.д. № 776/2016 г. (I-100; молба вх. № 87991/28.08.2020 г. за уточняване на горната молба) на основание чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК поради липса на секвестируемо имущество, декларирано от него в производство по реда на          чл. 448 ГПК пред районния съд, но във връзка с друго изп.д. № 252/2012г. на ЧСИ М.Б., за което приложил протокол от съдебно заседание от 07.02.2020 г. С разпореждане от 13.04.2020 г. по изп.д. № 776/2016 г. ЧСИ С.П., рег. № 921 на КЧСИ отказал прекратяване на горепосоченото дело, без да излага мотиви в тази насока.

За да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК, съдебният изпълнител, който го е образувал, е задължен да провери имущественото състояние на длъжника към момента на прекратяването. Израз на това негово задължение е съставянето на протокол за липсата на достатъчно секвестируемо имущество, към което да бъде насочено принудителното изпълнение. Този протокол се представя пред районния съд заедно с декларацията на длъжника относно цялостното му имуществено състояние в производството по реда на чл. 448 ГПК (Решение № 1182 от 29.06.2018 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 846/2018 г.; Определение № 33 от 2.01.2013 г. на РС - Варна по гр. д. № 10871/2012 г.; Определение № 436 от 23.08.2012 г. на РС - Тетевен по ч. гр. д. № 426/2012 г.; Определение № 6905 от 4.05.2010 г. на РС - Варна по гр. д. № 6259/2010 г.; П., Б. и др. Граждански процесуален кодекс. Приложен коментар. Проблеми на правоприлагането. Анализ на съдебната практика. С.: ИК „Труд и право“, 2017, с. 1241). Производството по чл. 448 ГПК дава последна възможност на взискателя за откриване на секвестируемо имущество на длъжника, след като вече е положил дължимата грижа в тази насока в изпълнителното производство (Определение от 23.11.2018 г. на РС - Перник по ч. гр. д. № 5167/2018 г.). Производството по чл. 448 ГПК е приложимо само по отношение на съответното изпълнително производство, образувано от съдебния изпълнител между съответния взискател и длъжник, и без неговото провеждане съдебният изпълнител не може да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК (Решение     № 3688 от 24.06.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 5437/2020 г.; Решение № 3476 от 11.06.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 4293/2020 г.; Решение № 2944 от 12.05.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 1687/2020 г.; Решение № 370 от 15.01.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 15584/2019 г.; Решение № 6344 от 11.10.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 9656/2018 г.).

При проверка на законосъобразността на отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК съдът преценява налице ли са кумулативно предвидените в тази норма две предпоставки – посоченото от взискателя имущество да не може да бъде продадено и да липсва друго секвестируемо имущество (Решение № 2944 от 12.05.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 1687/2020 г.; Решение № 1049 от 13.02.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 15225/2018 г.; Решение № 9361 от 22.12.2016 г. на СГС по в. гр. д. № 15483/2016 г.). Първата предпоставка е налице, тъй като съдебният изпълнител е пристъпил към реализиране на съответния изпълнителен способ, посочен от взискателя. В приложеното изпълнително дело липсват доказателства за постъпване на суми в резултат на съответния способ, както и за друго имущество на длъжника, върху което да бъде насочено принудителното изпълнение. Втората предпоставка не е налице, тъй като липсата на друго секвестируемо имущество се установява изрично в производството по чл. 448 ГПК, за чието провеждане по делото липсват доказателства. Съдебният изпълнител, с оглед и на променливия характер на имущественото състояние на длъжника, има право да инициира такова производство пред районния съд, но по искане на длъжника в съответното изпълнително производство, каквото искане длъжникът не е направил (П., Б. и др., Цит. съч., пак там).   

С оглед на гореизложеното, жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

 

По разноските

Искането за присъждане на разноски в настоящото производство следва да бъде оставено без уважение като неоснователно независимо от изхода на делото. С оглед спецификата на производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител в него разноски не се дължат поради неприложимост на правилата на чл. 78 за разпределяне на отговорността за разноски между страните в общия исков процес. Предмет на съдебен контрол е процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по принудително изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди, каквито са разноските по обжалването им по реда на чл. 435 ГПК, е съдебният изпълнител. Той не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му. Процесуалният способ за защита на страната, сторила разноски, е чрез предявяване на иск по чл. 441 ГПК вр. чл. 74 ЗЧСИ за възстановяване на вредите, причинени от незаконосъобразни действия и актове на съдебния изпълнител (Решение № 4804 от 7.08.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 1354/2020 г.; Решение № 2800 от 28.04.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 2516/2020 г.; Решение № 983 от 6.02.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 302/2020 г.; Решение № 490 от 20.01.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 15597/2019 г.; Решение № 339 от 14.01.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 13942/2019г.; Решение № 334 от 14.01.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 14159/2019г.; Решение № 6962 от 15.10.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 9776/2019 г.; Решение № 1962 от 18.03.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 1506/2019 г.; Решение № 1830 от 22.03.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 15277/2017 г.; Определение № 12313 от 31.07.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 6385/2020 г.).

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 05788/28.04.2020 г. на Р.Ж.Б. срещу Разпореждане от 13.04.2020 г. по изп.д. № 776/2016 г. на ЧСИ С.П., рег. № 921 на КЧСИ, с което е отказано прекратяване на същото изпълнително производство.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ:  1.                       2.