МОТИВИ към присъдата по НОХД №602/2019г. по описа на
Окръжен съд -гр.Варна
По отношение на подсъдимия П.Х. *** ЕГН:********** Варненска окръжна прокуратура е повдигнала обвинение за престъпление
наказуемо по чл. 343 ал.1 б.
,,в,, пр.1от НК, затова, че
на 18.07.2018 г., в
гр. Варна, при управление на МПС /товарен автомобил „*************" с per. № ***********е
нарушил правилата за движение, чл. 20, ал.2 от ЗДвП: „Водачите на пътните
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движение да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността
на движението, с конкретните условя на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намаляват
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението" и с това по непредпазливост е причинил смъртта на С.И. Г. на
79 г.
По съществото на делото представителят на
прокуратурата поддържа обвинение, а именно, че подсъдимия е осъществил
престъпление по по чл. 343 ал.1 б. ,,В,, пр.1 от НК. Преповтаря
фактите, изложени в обвинителния акт. Приема, че те се
установяват от показанията на част от разпитаните по делото свидетели и
от заключенията на извършените по делото експертизи,
изготвени в рамките на досъдебното и съдебното
производство. Моли съда да наложи наказание “лишаване от свобода” към минималния размер ,
което да бъде отложено с подходящ изпитателен срок на осн.
чл.66 от НК, както и да бъде наложено кумулативното наказание “лишаване от право да управлява МПС”. В пледоарията се излагат и твърдения, че подсъдимият е предприел
маневра, което е допринесло за настъпване на вредоносния резултат.
Повереникът на частните обвинители Х.Г.,
Н.Б., П.В. и С.Х. ***
поддържат обвинението срещу подсъдимия, като излага, че се солидализира
с изложеното от прокурора в пледоарията му по
същество на делото. Твъри, че подсъдимия е предприел маневра с
управлявания от него камион, а именно десен завой, като не е изпълнил
задължението си да се увери, че няма препядствия по пътя които да застраши
преди да започне тази маневра, като по този начин е ,,закачил,, пострадалата от
престъплението и тя е попаднала под гумите на управляваното от него МПС. Моли за налагане на наказание на подсъдимия такова кавото предлага
и прокурора в пледоарията си по същество. Претендират
се е направените по делото разноски.
Па делото е предявен и граждански иск от М.Н.
чрез адв.С.З. *** срещу подсъдимия в размер на ** хиляди лев за претъпрените от
същата неимуществени вреди , ведно със законната лихва върху тази сума считано
от датата на увреждането.
Защитата на
подсъдимия П. е
ангажирана в лицето на адвокат М.Р. ***.
В пледоарията си адв.Р. излага, че от
съброните по делото доказателства не се установява подъдимият да е осъществил
престъплението за което Варненска окръжна прокуратура му е предявила обвинение.
Твърди, че от всички събрани гласни доказателства се установява по безспорен
начин , че подсъдимият е управлявал МПС – товарен автомобил само в права посока,
като не е предприемал никакви маневри, като именно при това бавно праволинейно
движение е натъпило и ПТП при което е
пострадала Г.. Излага, че по делото не са събрани доказателства за движението
на пострадалата преди ПТП, както и че предположенията за нейното движение са
много - различни
градуси на подход от нейна страна към МПС управлявано от подсъдимия. Излага, че
от събраните по делото гласни доказателства безспорно се установява, че при
потеглянето на товарния автомобил управляван от подсъдимия пострадалата не е
била на пътното платно и по никакъв начин не е била пречка /препядствие/ за
неговото движение, като от друга страна не е било задължение на водача
/подсъдимия/ да наблюдава пътното платно зад него при положение, че се е движел
праволинейно и не е предприемал никакви маневри включително и завиване в
дясно. Излага, че искането на
прокуратурата и частното обвинение за осъждане на подсъдимия при хипотезата ,
че той е предприел маневра ,,десен завой,, с управляваното от него МПС не може
да бъде споделена от защитата, предвид на обстоятелството, че няма изменение на
обвинението по реда на чл.287 от НПК и
подсъдимия няма такова повдигнато обвинение по което съответно да се
защитава. Твърди се, че такива искания и ,,обвинения,,
са направени едва в пледоарията по същество. Твърди се също,
че изготвените по делото експертизи не са източник на даказателства и не може
да запълват доказателствена непълнота чрез предлаганите в нея хипотези и
варианти. По
същество се предлага подсъдимия да бъде оправдан, като бъде отхварлен и
предявеният граждански иск.
Алтернативно се моли ако подсъдимия бъде
признат за виновен да му бъде наложени накзание при условията на чл.55 от НК,
както и да не бъде лишаван от право да управлява МПС. Изтъкват се
аргументи, че подсъдимият до настоящия момент е неосъждан и с много добри
характеристични данни по местоживеене и месторабата, както и че до момента на ПТП е бил без съществени нарушения на правилата
за движение по пътищата. Излага се , че единствено той
работи в семейството за което се грижи. Излагат се и
твърдения, че гражданският иск следва да бъд отхвърлен тъй като гражданкият
ищец не е от кръга на лицата посочени в ТР на ВКС №1/2016г. Алтернативно се моли ако
гражданския иск бъде уважен то да е в размер до 5 000лева – съобразен с
разпоредбите на закона за затраховането.
В последната си дума подсъдимият излага , че
съжалява за извършеното и изказва съболезнования на близките на пострадалата. Моли да не му бъде отнемано свидетелството за правоуправление, тъй
като само той работи в семейството за което полага грижи. Твърди, че е не е извършвал маневра –
завиване в дясно,
а е карал само направо. Моли да бъде оправдан.
Производството е протекло по реда на чл.371 т.1 от НПК.
След преценка на
събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
П.П. притежавал валидно СУМПС с категории AM, В1, В, С1,С и ТКТ,
като имал сключен трудов договор с „Консорциум ВарнаГ' ДЗЗД, където работел
като шофьор.
На 18.07.2018г. същия
изпълнявал трудовите си задължения, като
управлявал специален автомобил „Д." с per. № СВ ********, с
който извозвали битови отпадъци - смет. С него в екип работели и свидетелите И.Н.
и Б. Ж., които се занимавали с разтоварването на контейнерите с отпадъци.
Около 11,** часа
подс.П. спрял товарния автомобил на ул. „С.", кв. „А., гр. Варна в близост
до №**. Св. Н. и св. Ж. обслужили контейнерите с боклук.
След това свидетеля Б.Ж. се качил на
приспособената ,,степенка,, отзад на камиона в неговата лява страна,
погледнал напред и като видял, че няма никой, съответно свирнал на подс.П. , че
е готов и че няма от неговата страна препядствия на пътя /каквато била
уговорката им по време на работа/. От своя страна свидетелят И. Н. също се
качил на приспособената степенка от дясната страна на комиона, погледнал напред
и видял, че по пътя нямо никой, /включително и пострадалата/, като след това
подал сигранл на подсъдимия с ръка да тръгва. От своя страна подсъдимия също
погледнал в огледалото за обратно виждане в дясно и видял сигнала с ръка на св.Н..
Видял също така, че на пътното платно от дясната му страна – съответно напред и
назад няма препядствие което да му пречи да потегли с таварния автомобил. След
като се уверил, че всичко е наред подсъдимия потеглил бавно и праволинейно
напред с автомобила. Едновременно с
това работел и ротора на камиона, който се ползвал за прибиране на отпадъците и
издавал характерен, сравнително висок шум. Скоростта на автомобила била
достигнала до около 7 км/ч и същия бил изминал около 10-15метра, когато изведнъж дясното задно колела на управлявания от П. автомобил
срещнало препядствие и съответно гумата се надигнала и автомобила преодолял
препядствието. Тогава св.Ж. попитал на висок глас свид.Н. какво било това при
което последния не можал в първия момент да му отговори. В следващия момент двамата свидетели видели ,
че камиона е преминал през някакакъм човек при което започнали да викат на
подсъдимия да спре. Последния веднага спрял автомобила и съответно видял, че на
пътното платно непосредствено след управлявания от него автомобил има тяло на
жена, което било прегазено от автомобила управляван от него.
До тялото на
пострадалата Г. имало мобилен телефон, дамска
чанта и торбичка със зеленчуци.
При ПТП тялото на Г.
се завъртяло назад и попаднало под въртящите се задни десни колела с горната
част на торса с дясната ръка отгоре, а лявата ръка под тялото, след което са
били прегазени тазът и долните крайници. Пострадалата Г. след прегазването била влачена около два метра, след което тялото и се
откачило от елементите на задния мост и
останало върху пътната настилка.
ПТП е станало непосредствено
пред сградата на четвърто РУ Варна -под паркинга на районното управление, но
самото прегазване е от дясната страна на посоката на движение на камиона, а
сградата на РУ е от неговата лява част
т.е. хората които са били пред
сградата на РУ са нямала пряка видимост към дясната част на камиона , където и
е станало ПТП.
Привлечени от виковете на свидетелите Ж. и Н. почти всички лица
които са били пред сградата на четвърто РУ Варна, вътре в нея и в близост отишли на мястото на ПТП. Това били
свидетелите Н.В. /адвокат/, И.К. /началник сектор разследване в четвърто
РУ Варна/, К.К. /командир на отделение ,,Пътен контрол,, в четвърто РУ Варна/, Т.П.
/полицейски инспектор в четвърто РУ
Варна/, Д.А. /мл. автокнотролоьор/, И. П. /мл. експерт към четвърто РУ/, И.И.
/оперативен работник/, К.К. /полицейски инспектор/, С. М. /полицейски
инспектор/, Белла Белчева /разследващ полицай/.
Всички тези свидетели
видели прегазеното тяло на пострадалата Г., кото съответно били извикани
незабавно дежурните екипи , които обслужили станалото ПТП. Бил изготвен протокол за оглед и
фотоалбум.
Подсъдимият бил
отведен в сградата на РУ, където били изпробван с техническо средство за
употреба на алкохол, което дало отрицателен резултат. Бил отведен за вземане на
кръвна проба, като заключениео на химическата
експертиза №1081/19.07.2018г. /л.77/ установява, че в кръвта на подс.П.П.
не се установява наличие на етилов алкохол.
От заключението на
назначената и изготвена съдебно - медицинска експертиза /аутопсия/ №124/2018г.
по ДП /л.58-61/ е видно, че причина за смъртта на С.И. Г. е тежка несъвместима
с живота травма ангажираща органите на гръдната кухина, корем, гръбначния стълб
и други. Смъртта е настъпила моментално и е била неизбежна. Травматичните
увреждания са в резултат на действие на твърди, тъпи предмети със значителна
сила. Преценени в своята съвкупност същите са получени при прегазване на шията,
гръдния кош, корема, десния горен крайник, долните крайници, в посока отгоре
надолу и отпред назад. Всички те са получени приживе. Не се е установило
наличие на етилов алкохол в кръвта.
Изготвенатопо ДП
съдебно-автотехническа експертиза /л. 64 - л. 74/ от вещото лице Т.Т. дава
заключение, че скоростта на товарния автомобил с която е движел непосредствено преди настъпване на ПТП
е била 7 км/ч., като времето на движение на автомобила от тръгването му до
момента на прегазването е 9-13 секунди. Вещото лице дава заключение, че причина за настъпване на пътно транспортното
средство от техническа гледна точка е неупражнен постоянен визуален контрол от
страна на водача П. на специален автомобил „Д." с per. № ***********чрез
монтираните външни огледала към пътното платно в дясно до автомобила , пред
автомобила, преди и след извършване на маневрата движение направо. Твърди,
че водача на процесния автомобил е имал
възможност своевременно да възприеме движещата се попътно и успоредно с автомобила
му пешеходка, чрез монтираните външни огледала за обратно виждане и панорамен
обзор около кабината, включително и по цялата дясна странична част.
Сравнявайки изминатия път на
пешеходката и дължината на опасната зона на спиране вещото лице Товен счита, че
водача е имал техническа възможност да възприеме пешеходката своевременно, да
реагира и да спре преди мястото на прегазването й . т.е. тя не е попадала в
опасната зона на спиране.
В съдебно заседание проведено на
23.07.2029г. вещото лице Т. поддържа заключението си като прави и известни
корекци в изчисленията отразени в
заключението, като излага и следното:
-пострадалата не е била пред камиона
при потеглянето му.
-твърди, че с оглед данните по делото
е избрал най вероятният вариант на движение на пострадалата, а именно попътно и
успоредно на камиона с не повече от 3.5 км/ч.
-излага, че предвид големият шум който
е издавал камиона и роторът му е нормално и житейски примливо пешеходката да е
видяла и чула камиона, но според него най вероятно тя е била ангажирана от
други фактори-вероятно телефон, както и че предвид движението на автомобила най
вероатно не камиона е отишъл към пешеходката а тя е отишла към него.
-излага, че от момента на тръгването
си камиона се е движел праволинейно и най вероятната причина за ПТП е неволно
залитване на пострадалата към камиона
-Излага, че по делото няма категорични
няма данни как се е движела пострадалата и по каква треактория.
На въпрос на защитника на подсъдимия
вещото лице твърди, че приетото от него в заключението, като механизъм на ПТП е
негова хипотеза, която приема, че е най вероятна, като излага че са възможни и
други хипотези при които да възникне ПТП. Твърди, че няма категорични данни по
каква треактория се е движела пострадалата.
В съдебното производство е назначена и съответно изготвена допълнителна
АТЕ от вещото лице Т.Т. в която дава
заключение, че отоговора на първата
поставена му задача , а именно да се посочат възможните траектории на
движение на пешеходеца (пострадалата) преди инцидента до мястото на прегазван
е, че този
въпрос теоретично съдържа около 90 варианта, които са съотносими с траектория
на движение на пешеходката спрямо траекторията на движение на т.а. "*************"
от 0° до 90°.
Излага,
че всяка траектория на движение на пешеходката
под ъгъл от 11° до 90° спрямо траекторията на движение на товарния автомобил от
техническа гледна точка осигурява движение на пешеходката в зона невидима за
водача пряко и през дясно странично огледало! В конкретната ситуация теоретично
се налагат 79 (90 - 11) варианта на движение на пешеходката в зона на
ограничена видимост, като крайни варианти за анализ са:
- движение
на пешеходката попътно с траектория под ъгъл около и над 11°!
- движение на пешеходката по траектория под прав ъгъл (около 90°) и по-малък
90°, спрямо посоката на огледа!
По отоншение на отговор на втората му поставена задача, а именно да
се определи има ли вариант при който след потегляне в права посока на
сметосъбиращия автомобил (след обслужване на кофата за боклук) по ул. "С.", движението на пешеходката по ул. "С."
да остава извън зрителното поле на водача вещото лице дава заключение, че при
всяка траектория на движение на пешеходката под ъгъл от 11° до 90°
спрямо траекторията на движение на товарния автомобил от техническа гледна
точка осигурява движение на пешеходката в зона извън зрителното поле (невидима)
за водача пряко и през дясно странично огледало. В
конкретната ситуация пешеходката се е движила в зона на ограничена видимост,
спрямо водача и свидетелите. Зоната
на ограничена видимост е била създавана едновременно от разположения до
контейнерите за смет процесен товарен автомобил "ДАФ" и от
разположеният на паркинга на 4-то РУ син микробус "М."(*******като разположението на тези два автомобила и на други два
леки автомобила е автентично и съобразено с данните от фотоалбума (сн.3, 11,
12, 16, 17), както и протокола за оглед.
Пешеходката се е движила в дясно от процесния
автомобил, като съшият е създавал ограничена видимост спрямо свидетелите разположени
пред входа на 4-то РУ, включително до МУ и до мястото на прегазване. Разположеният върху
паркинга на 4-то РУ син микробус "М." също е създавал ограничена
видимост спрямо част от свидетелите пред 4-то РУ. В конкретната ситуация
теоретично се налагат 79 (90° - 11°) варианта на движение на пешеходката в зона
на ограничена видимост. Експерта
е изследвал и анализирал пет варианта на
възможна траектория на движение на пешеходката от 11 градуса до 90 градуса,
като съответно и е дал своите заключения спрямо вероятния ъгъл на движение на пострадалата.
-
при траекторията
по която се е придвижвала под ъгъл около 11°
и скорост на нейно движение 4.8 км/ч не би могла да бъде забелязана от
свидетелите пред 4-то РУ, както н от пътуващите на лява и дясна задни степенки
и от водача, включително и през дясно странично огледало!
- При
движение на пешеходката с около 3,84км/ч
траекторията по която се е придвижвала под ъгъл около 11° не би могла да бъде забелязана от
свидетелите пред 4-то РУ, както и от пътуващите на лява и дясна задни стелейки
н от водача, включително и през дясно странично огледало
-
При движение на пешеходката попътно на автомобила с траектория под ъгъл около
25° спрямо посоката на огледа не би
могла да бъде забелязана от свидетелите пред 4-то РУ, както и от пътуващите на
лява и дясна задни степенкн и от водача, включително и през дясно странично
огледало!
-Движение на пешеходката с
траектория под ъгъл около 75° спрямо посоката на огледа (от ляво на дясно) не би могла да бъде забелязана от свидетелите
пред 4-то РУ, както и от пътуващите на лява и дясна задни степенки и от водача,
включително и през дясно странично огледало!
- Движение на
пешеходката попътно на автомобила с траектория под ъгъл около 90° спрямо
посоката на огледа не би могла да бъде забелязана от свидетелите пред 4-то РУ,
както и от пътуващите на лява и дясна задни степенки и от водача, включително и
през дясно странично огледало
При
отговор на въпроса , а именно определяне
към момента на потегляне на т.а. "*************" на какво разстояние
от същия се е намирала пострадалата, могла ли е да бъде възприета, като
опасност за движението и попадала ли е в опасната зона на спиране на автомобила
при движение на пешеходката под ъгъл около 75°, спрямо посоката на огледа и изминат път от лявата граница на зоната за
надлъжно паркиране до МУ и след анализ на
вещото лице дава заключение, че
при вариант в който пешеходката е започнала да пресича под ъгъл около
75° спрямо посоката на огледа и е била в полезрението на водача на разстояние
около 9,80 м., към момента на потегляне
на т.а. "*************", водачът от техническа гледна точка е могъл
да възприеме пешеходката, като опасност за движението, могъл е да спре преди
МУ, което определя, че пешеходката е попадала в опасната зона на спиране на
автомобила.
-
При вариант, че на
движение на пострадалата под ъгъл около
90°, спрямо посоката на огледа и изминат път от лявата граница на зоната за
надлъжно паркиране до МУ и е била в полезрението на водача на около 11,** м. към момента на потегляне на т.а.
"*************", водачът от техническа гледна точка е могъл да
възприеме пешеходката, като опасност за движението, могъл е да спре преди МУ,
което определя, че пешеходката е попадала в опасната зона на спиране на
автомобила;
-
При вариант, че
подсъдимият е възприел пострадалата, като опасност за движението и е продължил управлението на автомобила
технически не е имал възможност след това да я възприеме чрез дясно странично
огледало за обратно виждане, тъй като видимата зона е започвала на около 4,00
м. след окуляриите точки на водача и на
разстояние около 1,00 м. в дясно от дясната странична част на автомобила, а
мястото на първоначален контакт между пешеходката и детайл от камиона се е
намирало на около 1,10 м. след окулярните точки , катокто и че ако пешеходката
е била на разстояние не по-голямо от около 2,00 м. в дясно от кабината и на
около 3,12 м. пред нивото на преден десен ръб на кабината на т.а. "*************",
водачът от техническа гледна точка би могъл да я възприеме, чрез огледалото от
клас "У"(разположени в средата на кабината над дясната врата), като
опасност и да предотврати ПТП, чрез аварийно спиране, ако реагира адекватно и
своевременно.
В съдебно заседение в.л. Т. уточнява, че водачът на товарния автомобил се
е движел направо, като след удара се е
отклонил леко в дясно. Уточнява също, че е определеил скороста на товарния
автомобил към момента на удара от 7 км/ч
по GPS
системата и от показанията на разпитаните по делото свидетели.
Обяснява подробно различните варианти
които е приел в заключението си.
В съдебното производство по делото е
назначена съдебно автотехническа и медицинска експертиза с вещите лица Т.Т. и
д-р Вилиам Д..
Вещите лица са изготвили и представили
по делото две експертизи, коити дават различни заключения.
Първата от тях изготвена от вещите
лица на 08.11.2019г. / л.172 и
сл./ на отговор на въпроса "Какво е било положението на тялото на
пострадалата С.И. Г. спрямо автомобила при първоначалния контакт? Какъв е
механизмът на прегазва нето?" дава заключение , че след анализ на документите по делото приемат, че в момента
на удара пострадалата Г. е била в изправено положение на тялото и се е намирала
от към дясната странична част на камиона. Тя ,,вероятно,,
се е движела попътно бавно с него или е била спряла. Камиона се
е движил в посока напред и леко в дясно, така че се е допрял странично и
избутал лявото и рамо по посока на часовН.ата стрелка. По този начин тялото на
пострадалата се е извърнало в страни по посока на часовН.ата стрелка, след
което е паднало върху асфалта. В момента на падането главата е била в посока
тротоара срещу четвърто районно управление на МВР, а краката в посока районното
управление. Така тялото на пострадалата се е установило косо напречно спрямо
движението на камиона. Последвало е избутване и възкачване на сдвоените задни
колела на камиона първоначално минавайки през дясна ръка, шия, притискайки и
размачквайки последователно гръден кош, корем и таз. Счупването на бедрените
кости на десен и ляв крак в близост с коляното са получени по индиректен
механизъм на притискане на тялото в областта на таза. След прегазването тялото
на Г. се е установила в позиция отразена в показанията на свидетелите и
фотоснимките от огледа на местопроизшествие.
Втората от тях изготвена на
20.11.2019г. /л.194 и сл./ при отговор на същия въпрос, а именно ,,Какво е било
положението на тялото на пострадалата С.И. Г. спрямо автомобила при първоначалния
контакт? Какъв е механизма на прегазването вещите лица дават заключение, че:
-
при
допълнително фогограметрично и разширено симулационно анализиране на
заключенията е изготвен настоящият (втори) вариант на възможно ,,най- вероятен,, отговор на поставената задача.
Приемат, че когато автомобилът е
бил все още в покой, пешеходката се е придвижила от дясно на ляво и под ъгъл
към автомобила от към задната му част към предната, приближавайки дясната
странична повърхност на камиона, като най-вероятно
е държала мобилен телефон в лявата си ръка и е била с очила на лицето. Приемат,
че при горе описаното движение пешеходката е носела черна кожена чанта,
провесена на ляв хълбок и преметната дръжка през дясно рамо, като приближавайки
се към камиона под ъгъл и в зона невидима за водача пряко и през страничните
огледала, камионът тръгва от състояние на покой в права посока. постепенно автомобилът се е ускорил и
достигнал скорост около 7 км/ч,
запазвайки траектория на движение в права посока, а през това време пешеходката
е продължила да се движи под ъгъл от дясно на ляво към камиона, като скоростта
с която се е движила е била причина да бъде постоянно в зона невидима за водача
през десни странични огледала и за свидетелите, разположени в ляво на кемиона
(пред IV-то РУ) и отзад на
камиона.
Про
така описаните условия се осъществява контакт между лява странична част на
пешеходката и предните ръбове на десни, предпазни, хоризонтални лайсни на
автомобила, като този първоначален контакт се е намирал на около 12,80 преди
ОРИ и на около 8,0 м. в дясно от ОР11. Автомобилът е имал монтирани две външни,
хоризонтални лайсни на височина от 0,89 м. (горната)
до височина 0,38 м. (долната) от пътната настилка, като всяка е била с ширина
около 0,10 м. и на разстояние една от друга на около 0,32 м. Предният
вертикален ръб на всяка лайсна е отстоял на около 2,10 м. след (назад) от
преден десен ръб .на кабината. В момента в който пешеходката
се е приближила под ъгъл от дясно на ляво, предният горен ръб на горната лайсна
закача чантата и част от дрехите в лявата половина на тялото й, които в
конкретният случа се явяват механична част от тялото й.
Най-вероятно
разположение на траекторийте на движение на пешеходката и автомобила непосредствено
преди удара и този първоначален контакт върху лявата част на тялото на
пешеходката предизвиква първоначално повличане по посока на движение на
автомобила, като това повличане е породено от по-ниската скорост на движение на
пешеходката, спрямо по-високата скорост на движение на автомобила.
Непосредствено след повличането на пешеходката се създава въртящ момент с
посока на въртене по часовН.ата стрелка, спрямо вертикалната ос на тялото й с
център на ротация най-вероятно около десен крак, тъй като е била е стъпила
върху дясно ходило, а лявото ходило е било в движение.
В следствие на това повличане и
завъртане около вертикалната си ос, тялото губи опора и равновесие, като
ходилата се отделят от пътната настилка в следствие на взаимното
"преплитане" на двата крака и се плъзват на ляво и напред, спрямо
посоката на движение на автомобила и спрямо посоката на огледа. Движението на ходилата и краката напред, след загубата на
равновесие и отделяне от пътната настилка е'предизвикано от избутване на
предния вертикален ръб на долната хоризонтална лайсна. При този първоначален механизъм на контакт, увличане, завъртане
около вертикалната ос и загуба на равновесие с подхлъзване на ляво и напред,
тялото на пешеходката е оставило следите от забърсване (протриване) по
хоризонталните, предпазни лайсни.
При втората фаза на механизма на падане, горната част на тялото (торса и
главата) на пешеходката изостава, спрямо краката, като същевременно продължава
завъртането около вертикалната ос и в момента на падане върху подлежащата
настилка, тялото се озовава по лице, косо разположено спрямо посоката на огледа
и посоката на движение на автомобила. В момента на падането
главата е била насочена едновременно в посока десен тротоар и назад към
контейнерите за смет, а краката са били ориентирани в посока към районното
управление и напред по- посока на огледа. Така тялото на пострадалата се
е установило косо, полу.-напречно, спрямо движението на камиона на около 10,50 м. преди ОР11 и от около 7,0 м. до около 7,80 м. в дясно
от ОР11 и на около 2,** м. след мястото на първоначален контакт. Последвало е възкачване на сдвоените задни колела на камиона
първоначално, минавайки през дясна ръка, шия, притискайки и размачквайки
последователно гръден кош, корем и таз. Счупването на
бедрените кости на десен и ляв крак в близост с коляното са получени по
индиректен механизъм на притискане на тялото в областта на таза. В
следствие на прегазването автомобилът се повдига и продължава движение вече със
скорост около 11,0 км/ч. След процеса на прегазване, тялото на
пешеходката е закачено от най-ниско разположените детайли на задния мост и е
провлачено напред в права посока на около 2.00 м., след което се откача от
елементите на задния мост и остава върху
пътната настилка в позицията отразена в показанията на свидетелите и фотоснимките
от огледа на местопроизшествие.
Автомобилът едва след това
се отклонява леко в дясно и водачът спира. Получените
тежки травми по тялото на пешеходката са довели до летален изход.
В съдебно заседание вещото лице Т.
поддържа заключението на изготвената на 20.11.2019г. експертиза, а вещото лице Д.
поддържа заключението на експретизата изготвена на 08.11.2019г.
За изясняване на всички факти и
обстоятелства по делото и с оглед на факта, че вещите лица Т. и Д. в съдебно
заседание поддържат заключенията на различни представени от тях експертизи,
които са съответно и с различни изводи
относно механизма на настъпване на ПТП, съдът е назначил допълнителна
комплексна съдебно автотехническа и медицинска експертиза с вещи лица доцент
инж. Р.Д. и д-р Д.Д..
Заключението което дава изготвената от
тези вещи лица експертиза на поставените им задачи, а именно ,,Какво е било положението на тялото на
пострадалата спрямо автомобил, при първоначалния контакт,, и ,,Какъв е механизма на прегазването,, в експретизата
си вещите лица дават следното заключение:
Ако
товарния автомобил се е движил в права посока към ,,М.,, заради положението си върху платното за движение също трябва да се отклони в дясно
от траекторията на движението си за да
заобиколи бордюра и да продължи към ,,М.,,
като това е по-вероятната причина за промяната на траекторията на движение
на товарния автомобил, понеже и управляемите колела на т.а. са изправени т.е. водача
не се е подготвял за десен завой а само да заобиколи бордюра.
Също така ако камиона се е движил успоредно на оста на пътя, не е възможно да
прегази пешеходката по описания начин.
Вещите
лица дават и различни варианти за движение на пострадалата онагледени на приложението към заключението
фигури 8,9 и 10 - възможни варианти на
движение на пешеходката:
Вариант 1 (фиг.8
от заключението) ако се е движила по тротоара и е предприела пресичане на платното за
движение косо под ъгъл от около 50°. При това
положение, когато камиона за смет е потеглил от последните контейнери,
пешеходката все още е била на тротоара и не е представлявала опасност за него.
Но при тази ситуация, както и ако пешеходката е решила да
пресече перпендикулярно платното за движение, тя би видяла наближаващия товарен
автомобил и би го изчакала да премине преди нея. Ако е
предприела пресичане на платното преди товарния автомобил да потегли то тогава
водача е трябвало да я забележи и също да я пропусне да премине пред него.
Ако при това си движение е била ударена или закачена от
камиона, то тогава тялото би паднало назад и не би могло да се поднесе в посока
под товарния автомобил.
Вариант 2 (фиг.9 от заключението),ако пешеходката се
е движила успоредно на камиона в близост до него. В тази
ситуация когато камиона потегля, пешеходката би се намирала на около 4,145м пред товарния автомобил и
водача на камиона или стоящия на дяснаш
степенка Н. биха я забелязали. Също така никой не би предпочел да се движи в
близост до камион за смет. Поради тези причини и този
вариант на движение на пешеходката е малко вероятен.
Вариант
3 (фиг. 10 от
заключението) ако пешеходката се е движила успоредно на камиона, но на разстояние в дясно от
него. Приема се движение по
средата между дясната страна па камиона и левия край на
паркиралите автомобили или на около 2,16м
в дясно oт дясната страна на
камиона, като се е движила косо към посоката на камиона под ъгъл от около 15°. При тази ситуация при потеглянето на камиона, тя се е намирала на около
2,16м в дясно от него и пешеходката не е представлявала пряка опасност за. движението му. Този вариант на движение спроред вещите лица най-точно
съответства на механизма на произшествието и подкрепя данните от
свидетелските показания и материалите по делото.
Вещите лица
приемат, че най вероятно преди настъпването
на произшествието пешеходката е разговаряла по мобилния си телефон, което действие допълнително е
ангажирало нейното внимание. Това
може да даде обяснение защо тя не е забелязала началото на маневрата на товарния
автомобил.
Вещите лица дават
заключение, че след като са анализирали данните по делото са направени следните
,,допускания,, за описване механизма на ПТП: Преди настъпване на ПТП товарния автомобил се е движил в посока напред към магазин ,,М.,,. По време на настъпване на ПТП водача на товарния
автомобил е предприел маневра завой на дясно, необходима за избягване на насрещния тротоар. Пешеходката
се е движела по платното за движение
успоредна на камиона на около 2,16м. в
дясно от него по траектория косо под ъгъл около 10° към камиона
като вниманието и допълнително е било ангажирано с разговор по телефона.
Носела е чанта през рамо, висяща от лявата
страна на хълбока.
Приемат, че първоначалния контакт между камиона и пешеходката, спрямо камиона
се получава от дясната му страна около предната част на предпазната осигурителна лайсна, а спрямо пешеходката е в лявата и
страна по посока на движението им. Преди настъпване на ПТП пешеходката се е движила попътно на товарния автомобил,
косо под ъгъл около 15° т.е. в момента на удара тялото и е било завъртяно под
малък ъгъл обратно на часовН.ата стрелка спрямо надлъжната ос на пътя. В същия момент товарния автомобил е извършвал маневра завой надясно спрямо посоката си па движение.
Премат
в заключението си, че механизма на прегазването е
следния:
На 18.07.2018г. около
11,45ч. в гр. Варна на ул. С.
№** малко преди входа на Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна, товарен
автомобил Даф с рег.№ **********управляван от П.Х.П. обслужва контейнерите за
смет находящи се на около
32м преди входа на Четвърто РУ по посока на огледа. В 11:44 часа
товарния автомобил потегля към
следващите контейнери в посока към магазин ,,М.,,. В същото време пешеходката С.Г. движеща се по платното за движение на около 2,1 км в
дясно от камиона в посока попътна на него, променя траекторията си на движение към камиона косо под ъгъл от
около 15°. Товарния автомобил ускорява
до скорост от 11 км/ч (3,06 м/с), изминавайки
разстояние от 13,73м. До този момент
пешеходката движейки се със спокоен ход 3,2 км/ч (0,89
м/с) изминава около 6,5м достигайки предната страна на товарния автомобил. В
този момент тя е достигнала до предния край на
предпазните лайсни на камиона, но водача на товарния автомобил вече е започнал маневра за десен завой, за
да се подготви да заобиколи приближаващия
бордюр от страната на Четвърто РУ. Достигайки зоната на предната част на товарния
автомобил и при условия, че част от вниманието и е било ангажирано с
разговор по мобилния телефон, тя не успява да възприеме навреме завиването на камиона. Докато
изтече времето за нейната реакция товарния
автомобил я закача с предния край на десните предпазните лайсни, странично в
лавата и страна. От удара пешеходката се
просурква по горната надлъжна осигурителна
лайсна (греда) на камиона, тялото и се завърта по посока на часовата стрелка след което пада върху асфалта
озовавайки се под камиона. В момента на падането главата на пешеходката е насочена към десния
тротоар по посока на огледа, а краката и към Четвърто
РУ. По този механизъм тялото на пострадалата се установява напречно косо на движението на товарния
автомобил. Последва избутване и възкачване на задните сдвоени колела на камиона
минавайки през дясна ръка, шия, гръден
кош притискайки ги със сила приблизително от около 20-25kN и в резултат размачквайки последователно
гръден кош, корем и таз. След прегазването и тялото на Г. се
установява в позиция посочена в огледния протокол а именни главата се намира по дължина на платното за движение на
7,00м преди ориентира w по ширина на платното за движение на7,80м в
дясно от ОР1, а краката се намират ik дължина на платното за движение на 6,**м преди
ориентира и по ширина на платно и за движение на 7,00м в дясно от ОР1. Товарния автомобил продължава още малко своето движение под ъгъл на
дясно от оста на платното за движение и спира на
установено в огледния протокол положение.
В съдебно заседание вещите лица
поддържат заключението си, като на въпроси на страните уточняват и следното:
Премат, че пешеходката най вероятно се
е движела под ъгъл 15 градуса спрямо товарния автомобил, но тъй като по делото
няма данни за нейното движение е възможно тя да се е движела и под различен
ъгъл – например 20 градуса или друг градус на движение спрямо товарния
автомобил.
Уточняват, че е възможно по време на
движението на товарния автомобил управляван от подсъдмия, пострадалата преди да
попадне под него да е била извън зоната на видимост на водача, включително и на
огледалата за обратно виждане. Вещите
лица не могат да се ангажират с конкретен отговор на въпроса кога пострадалата
би могла да бъде възприета от подсъдимия в огледалата за обратно виждане за
първи път, както и не могат да дадат конкретен отговор на въпроса какво е било
движението на пострадалата спрямо товарния автомобил преди момента на ПТП.
Уточняват също, че пострадалата е възможно
да е била видима за водача преди настъпване на ПТП ако той е предпирел маневра десен завой но излагат, че не могат да дадат категоричен
отговор, тъй като не знаят къде точно се е движела тя и с каква скорост.
Според вещите лица при движение в права посока
на товарния автомобил описаните в заключението увреждания на пострадалата няма
как да бъдат получени.
Горната фактическа
обстановка съдът прие, че се установява от обясненията на подсъдимия, както и
от показанията на свидетелите Б.Ж. и И. Н.,
които са били преки очевидци на станалото ПТП и са имали непосредствени
възприятия върху движенитето на товарния автомобил на който са се возели и
изпълнявали своите трудови задължения, като същите много подробно и
добросъвестно обясняват поведението и действията на водача на товарния
автомобил /подсъдимия/ от момента на тръгването на автомобила от мястото където
е бил спрял за да натовари сметта от контейнерите до момента на прегазването на
пострадалата. Показанията които дават са, че товарният автомобил управляван от
подсъдимия е тръгнал много бавно и е продължил праволинейно /направо/
движението си, като е изминал около 10-15метра движейки се с не повече от 6-7 км/ч.
/малко по бързо от нормален човешни ход/, след което е последвало
,,надигането,, на задната гума на камиона
и виждането от тяхна страна , че е прегазен човек. Свидетеля И. Н. /който е бил от дясната
страна на степенката на камиона която е монтирана отзад/ е категоричен в показанията
си, че преди тръгването на товарния автомобил управляван от подсъдимия той е
погледнал напред, като от дясната страна на автомобила е нямало никакво
препядствие /включително и пострадалата/, като виждайки това обстоятелство
същия е подал сигнал с ръка на подсъдимия, който от своя страна е гледал назад
в страничното дясно огледало и след като е видял и сигнала на св.Н. бавно е
потеглил с автомобила напред. Това обстоятелство се потвърждава и от
обясненията на подсъдимия, който обяснява същата фактическа обстановка относно
поглеждането от негова страна в дясното странично огледало, установяване на
обстоятелството, че от дясната страна по посока на движение на автомобила няма
препядствие /включително и човек който да се движи в близост до автомобила/, възприемане
на сигнала с ръка даден му и от свидетеля Н., виждането му че пред автомобила
също няма никакво препядствие и бавното му потегляне напред с автомобила и
праволинейното му движение до момента на ПТП.
Обстоятелството, че
товарния автомобил управляван от подсъдимия от момента на потеглянето му до
момента на ПТП се е движел само в права посока се потвърждава с категоричност и
от показанията на разпитаната по делото свидетелка И.К., която в момента на ПТП
се е намирала също в непосредствена близост , а именно
пред сградата на четвърто РУ Варна, както и от показанията на свидетеля Белла
Белчева – също намираща се пред сградата на четвърто РУ Варна.
Останалите разпитани по делото по делото свидетели, а именно Н.В., И. П., И.И., С.М., К.К., К.К., Т.П., също са били в
близост до мястото на ПТП при
настъпването му, но някой от тях,
както и никой от посочените по горе
свидетели не е видял откъде е дошла пострадалата в бизост до управлявания от
подсъдимия камион за да настъпи ПТП при
което Г. е загинала. Свидетелят Б.Б.
пресъздава своите възприятия относно ПТП които е придобил известно време след
като е бил уведомен от дъщеря си, че баба й е била прегазена от МПС и е посетил
самото място на ПТП. Тези негови показания съдът цени донякъде като
заинтересовани предвид родствените отношения в които се намира същия с
пострадалата по делото и частните обвинители.
Приетата от съда фактическа обстановка
описана по горе се потвърждава донякъде и от заключенията на изготвените по
делото експертизи, както и от писмените доказателства приобщени на основание
чл.283 от НПК.
При формиране на
решението си след анализ на доказателствата по делото съдът намери следното:
По делото са налице преки
доказателства за случилото се на 18.07.2018г. в гр. Варна в кв. А.,
като преки очевидци на станалото са свидетелите И. Н. и Б. Ж., които не са в никакви отношения нито с подсъдимия ,
нито с пострадалата, поради което и съдът приема тези техни показания, като обективни и безпристрастни и
същите могат да бъдат ценени безусловно
и в цялост.
За механизмът на ПТП и
неговият резултат говорят уврежданията по тялото на пострадалата
, като съдът разполага и с протокол за оглед на местопроизшествие и
фотоалбум към него.
Гласните доказателствени средства по отношение на най-важните факти
за доказване с оглед на предявеното спрямо подсъдимия обвинение, а именно била
ли е видимо препядствие пострадалата от престъплението за подсъдимия в
качеството му на водач на товарния камион, както и дали нейното ,,появяване,, в близост до МПС е
възникване на опаснос за движението с което водача на товарния автомобил е
следвало да се съобрази се извеждат с
категоричност от показанията на
свидетеля Б. Ж. и с още по голяма категоричност от показанията на свидетеля И. Н.
/Н./, които подробно обясняват с каква според тях скорост се е движел автомобила управяван от
подсъдимия /като това тяхно твърдение се потвърждава и от заключението на
извършената по досъдебното производствно САТЕ/, а именно с много ниска - около
7 км/ч., като свидетеля И. Н. с
категоричност излага в показанията си,
че преди подсъдимия да потегли с товарния автомобил, дакато е бил качен от
дясната степенка на камиона /където се вози при изпълняване на трудовите си
задължения/ е погледнал в дясно от камиона, като по пътното платно е нямало
никакво препядствие. Обяснява, че на около 3-4 метра в дясно по посока на движението на
камиона, успоредно са били паркирани автомобили. Категоричен е , че
при потеглянето на камиона пострадалата не е била в близост до него, както и че
на практика не е била видимо препядствие за неговото движение.
И двамата свидетели –Н. и
Ж. са категорични, че камиона управляван от подсъдимия се е движел само напред,
без да предприема някакви маневри до настъпване на ПТП .
В съдебното следствие
подсъдимият дава
обяснения. В тях той сочи, че на процесната дата, е управлявал
товарния амтомобил изпълнявайки своите служебни задължения, като след като са обслужили контейнерите за
смет до четвърто РУ Варна е погледнал
напред, в ляво и в дясно на страничните огледала и не е видял в близост
до камиона който е управлявал да има някакво препадствие, включително и
пострадалата. Обяснява също, че е видял и знака подадан му с ръка от свидетеля Н.,
след което е потеглил много бавно движейки се само направо до момента на ПТП,
като се е движел с около 7 км/ч., както и че бил изминал от момента на
тръгването си до момента на прегазване на пострадалата около 10-15 метра.
Тези твъдения на подсъдимия се
потвърждават изцяло от показанията на разпитаните по делото свидетели- И. Н., ,
Б. Ж., Н.В., И.К., Б.Б.както и относно скоростта от заключенията
на изготвените по делото експертизи.
Защитната позиция на
подсъдимия се заключава в твърдението, че подсъдимият е управлявал МПС –
товарен автомобил само в права посока, като не е предприемал никакви маневри,
като се твърди, че именно при това бавно
праволинейно движение е натъпило и ПТП
при което е пострадала Г.. Твърди се, че
по делото не са събрани доказателства за движението на пострадалата преди ПТП,
както и че предположенията за
нейното движение са много различни
градуси на подход от нейна страна към МПС управлявано от подсъдимия. Твърди се също, че от събраните по делото
гласни доказателства безспорно се установява, че при потеглянето на товарния
автомобил управляван от подсъдимия пострадалата не е била на пътното платно и
по никакъв начин не е била препядствие за неговото движение, като от друга
страна не е задължение
на водача /подсъдимия/ да наблюдава пътното платно зад него при положение, че
се е движел само напред и не е предприемал никакви маневри включително и
завиване в дясно. Тварди се, че искането на прокуратурата и частното обвинение
изложени в пледоариите им по същество за
осъждане на подсъдимия при хипотезата , че той е предприел маневра ,,десен
завой,, с управляваното от него МПС не може да приета за постановяване на
съдебен акт с който подсъдимия да бъде признат за виновен за такова обвинение,
предвид на обстоятелството, че няма изменение на обвинението по реда на чл.287
от НПК, както и че подсъдимия няма такова повдигнато обвинение по което
съответно и да се защитава. Твърди се
също, че изготвените по делото експертизи не са източник на даказателства и не
може да запълват доказателствена непълнота чрез предлаганите в тях хипотези и
варианти – имайки предвид изготвената по
делото допълнителна комплексна съдебно автотехническа експертиза от вещите лица
Д. и Д. в която вещите лица са приели, че подсъдимия след потеглянето на
управлявания от него автомобил е предприел маневра , а имено завой в дясно при
който е ,,закачил,, пострадалата и е натъпило ПТП.
Действително, по делото както
прокурора , така и частните обвинители чрез техния
повереник в плеодарията по същество застъпват тезата, че подсъдимия при
управление на товарния автомобил е предприел маневра десен завой при която е
,,закачил,, с дясната си страна пострадалата от престъплението Г. при което тя
е попаднала под задните десни гуми на
камиона и е настъпило прегазването й.
Тези
твърдения обаче оставаха изолирани и непотвърдени от събраните по делото гласни доказателства,
а именно показанията на свидетелите – Б. Ж., И. Н. /Н./, И.К. и Б.Б.както и от обясненията на подсъдимия
които напълно кореспондират с
показанията на тези свидетели, които са категорични, че подсъдмия е
управлявал товарния автомобил само в права посока.
От друга страна съдът напълно
споделя и защитната теза на адвокат Р., че по делото няма изменение на
обвинението по реда на чл.287 от НПК и подсъдимия няма
повдигнато обвинение за нарушаване на друг член от ЗДвП различен от чл.20 ал.2
от същия закон, поради което и дори и да бяха се събрали доказателства в тази
насока съдът не може да постанови
осъдителна присъда по отношение на подсъдмия без направено съответно измениние
на обвинението. Дори и ако хипотетично се приеме твърдението на вещите лица Д. и Д. по изготвената от тях допълнителна
комплексна съдебно автотехническа експертиза в която приемат
, че управлявания от подсъдмия автомобил е предприел маневра десен
завой, то отново съдът не може да осъди подсъдимия без прокурора да е направил
изменение на обвинението – тъй като обвинението за което подсъдмия е предаден
на съд и по което се е бранил е за нарушаване на разпоредбите на чл.20 ал.2
от ЗДвП при което е причинена смъртта на подстрадалата Г.. От
друга страна застъпеното от адв. Р. твърдение, че изготвените по делото
екпертизи не са източник на даказателства и не може да запълват доказателствена
непълнота чрез предлаганите в тях хипотези и варианти напълно се споделя
от настоящия съдебен състав, предвид и
на обстоятелството, че хипотезата
приета от вещите лица за завой в дясно не се подкрепи от разпитаните по делото
свидетели, които са били на мястото на ПТП при настъпването му.
Безспорно се установи, че подсъдимrя е управлявал товарния автомобил при
настъпилото ПТП с около с 7км/ч, като се е движел само направо, като преди
потеглянето си се е убедил, че по пътя пред него и встрани от автомобила е
нямало никакво видимо препядствие.
Както беше посочено и от вещите лица - Т. и най
вече от Д. и Д. при разпитите им в съдебно заседание вариантите за подход на
подстрадалата към камиона при неговото движение са много, като в голяма част от
тях пострадалата не е била видима за водача - подсъдимия. Вещите лица дават предположение за
излизане на пострадалата от между паркираните успоредно на камиона автомобили, като ъгълът и на движение
спрямо камиона може да бъде само
предположение, но не може да бъде определен категорично.
Пряк очевидец на движението на пострадалата преди
настъпването на ПТП няма.
По делото от страна на съда беше направен и опит да се установят видеокамери
в района на ПТП, но такива не се установиха от които евентуално би могло да се
установи мястото и движението на пострадалата преди настъпване на ПТП.
Обвинителната теза
поддържана от прокуратурата, че още при потеглянето на товарния
автомобил управляван от подсъдимия пострадалата е била на пътното платно в
дясно от камиона движейки се непосредствено и попътно с него, като камиона я е
застигнал и съответно страничната му лайсна е закачила чантата на пострадалата
при което тялото и се завъртяло и тя попаднала под десните задни колела на
камиона не се подкрепи от нито едно
събрано по делото гласно доказателство.
Както беше посочено по горе по делото са налице безспорни и категорични доказателства, а именно
показанията на свидетеля И. Н., че при потеглянето на товарния автомобил на
пътното платно в близост до камиона в неговата дясна част не е имало човек или друго видимо
препадствие.
От друга страна водача на автомобила, в случая подсъдимия след потеглянето си и след
като се е уверил, при потеглянето, че по пътя пред него и встрани от камиона
няма препядствия, при положение, че се е
движел само направо е нямал задължение да следи постоянно и непрекъснато в
страничните огледала за обратно виждане ставащото зад него, поради което и не
може да му се вмени във вина факта на прегазването на пострадалата Г. със
задните десни гуми на камиона.
Откъде е дошла и по каква треактория е вървяла
пострадалата Г. за да се озове в непосредствена близост до камиона и как точно
е попаднала под задните му десни гуми по делото не се събраха категорични
доказателства, а само предположения и хипотези и то най вече изложени от вещите
лица по изготвените по делото експертизи.
Съдът с оглед фактите и твърденията по делото
намира за нужно да анализира хипотезата за опасната зона за спиране и
случайното деяние, като в тази насока и за прецизност следва да бъде отбелязано ,
че съгласно решение №841/77 по н.д.№673/77г. III н.о. «Опасната зона за спиране на
моторно превозно средство може да бъде основание за отпадане на отговорността
на един водач, щом като в нейните граници се появи
препятствие за движението, защото водачът е в обективна невъзможност да
предотврати удара. За отпадане отговорността в такива случаи е необходимо
пътното препятствие да се е появило внезапно и неочаквано и водачът да не е
имал възможност да предвиди такова внезапно изменение на пътната обстановка.
В идентична насока е и решение
№246 от 1976 година, ІІІ н.о. по н.д.№148/76г., според което
,,Опасната зона за спиране на едно МПС представлява основание за
отпадане на отговорността на водача, в случаите когато:
- Опасността за движението е
възникнала в нейните граници определени от началния момент на нейното
възникване до привеждането на пътното превозно средство в
състояние на неподвижност.
-Скоростта на движението е
съобразена с изискванията на ЗДП...
Изключени са опасни зони, които са създадени от скорости над максимално
предвидените и несъобразените с конкретната пътна обстановка скорости.
-Изменението в пътната
обстановка е настъпило в резултат на отрицателно действие на такъв фактор,
който водачът не е възприел по извинителна причина, не е могъл и не е бил
длъжен да предвиди или се намира в обективна невъзможност да вземе мерки за безопасност на движението.
-Водачът на МПС не е допуснал
извън скоростта друго нарушение на правилата за движение, което се намира в
причинна връзка с настъпилите вредни последици ,,
В конкретният казус
подсъдимият е управлявал със скорост от 7км/ч., която е била разрешена в
населено място, като тази скорост му е
позволявала да спре при възникналата конкретна опасност която е била предвидима
и видима за него. В настоящия
случай изменението в пътната
обстановка е настъпило не по вина на
водача - подсъдимия.
Пострадалата
се е появила на платно за движение в непоследствена близост до управлявания от
подсъдимия автомобил, като въпреки специфичния
шум който същия е издавал при движението си предизвикан от въртенето на ротора му, пострадалата Г.
приближавайки го не е преценила опасността която този камион представалява за
нея, като най вероятно нейното внимание е било отклонено от разговор по
мобилния телефон,
който е бил намерен до нея след
ПТП.
По отношение на твърдението от
прокуратурата, че подсъдимия е нарушил разпоредбите на чл.20 ал.2 от ЗДвП,
настоящия съдебен състав намира, че същия не е нарушил тази разпоредба, като за
прецизност намира за нужно и да отбележи, че съгласно ТР
28/28.11.1984г. се изключва едновременното приложение на чл.20 ал.2
от ЗДвП, който регламентира най обобщено изискванията на водачите на ППС досежно режима на скоростта, които се
отнасят до всички пътни обстановки по време на движение и конкретните разпоредби на ЗДвП регулиращи
само някои типични пътни обстановки, каквото е движението на МПС при
извършванеа на маневра и в частност ,,завой,, уредено
в разпоредбите на чл.25 и чл.26 от ЗДвП, тъй като същите се намират в съотношение
обща към специална норма т.е. подсъдимият
може да наруши или чл.20 ал.2 от ЗДвП или чл.25, чл.26 от ЗДвП, но не и двете едновременно, като в
настоящия случай ако прокурора беше изменил обвинението спрямо подсъдимия за
нарушение на някоя от конкретните
посочени разпоредби на ЗДвП и ако съответно бяха събрани доказатлелства
за това , то би могло да се стигне до
извод за осъществен състав на престъпление наказуемо по чл.343 ал.1 б,,в,, от НК от страна на подсъдимия, но в настоящия случай такива предпоставки не са
налице.
В този смисъл и
предвид събраните по делото доказателства, съдът с присъдата си оправда
подсъдимия по обвинението предявено му от прокуратурата за извършено
престъпление по чл.343 ал.1 б.,,в,, пр.1 от НК, като същия с действията си да е
нарушил и разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП.
Преценявайки всички факти и обстоятелства по делото
настоящия съдебен състав прие, че в
случая е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, предвид на следното:
При транспортните престъпления
често срещана защитна теза е твърдението, че е налице едно от изключващите
вината обстоятелства, а именно ,,случайното деяние,, , като неговото доказване
води до единствения извод, че макар и да са причинени вреди на участник в движението,
то деянието е невиновно и непрестъпно. Липсата на транспортно престъпление в този случай се обяснява с
невъзможността на водача да предотврати пътното произшествие. Изводът за наличието на случайно деяние във всеки конкретен случай
на същинското транспортно престъплени (чл. 343 от НК) е предпоставен от
доказването на факта, че деецът не е бил в състояние да предвиди съставомерните
последици. Моментът, в който се преценяват неговите
психически преживявания, съвпада с времето на извършване на изпълнителното
деяние, защото само до края на този момент деецът би могъл да прекъсне
деянието, за да предотврати настъпването на общественоопасните последици.
Този момент е конкретизиран, а именно т. нар. „опасна зона” като тя
представлява най-малкото разстояние, на което едно превозно средство
може да бъде спряно от момента на появяване на препятствието на пътя. В нея се включват времето за реакция на водача и за задействане на
спирачния механизъм, превърнато в метри и спирачния път. Ето защо, когато препятствието се появи изненадващо в опасната зона
за спиране, деецът не може да предотврати настъпването на вредните последици и
е налице случайно деяние.
Според
установената в съдебна практика деянието е случайно, когато водачът на моторно
превозно средство не е могъл, нито е бил длъжен да предвиди настъпването на
общественоопасните последици и обективно каквото и да беше направил не можеше
да ги предотврати.
По делото е установено, че
подсъдимия се е движел управлявания от него камион изключително бавно , а
именно със скорост от около 7 км/ч. и само направо, като преди потеглянето се е уверил, че на пътното платно пред
автомобила и в страни от него няма
препядствие. Пострадалото лице се
приближило максимално близко
до задната чадт на камиона идвайки от неизвества посока, като не
е било в полето на виждане на водача,
било е ,,закачено,, от движещия
се камион с неговата дясна задна част, като тялото на пострадалата Г. се е
завъртяло и съответно попаднало под дясната задна гума на автомобила и
прегазено, при което е настъпила и нейната смърт.
Ето защо поведението на
водача на моторно превозно средство не нарушава разпоредбите на ЗДвП, защото
според конкретната пътна обстановка, той се е движил с безопасна скорост, само
направо, пряко
не е засегнал с моторното превозно средство постаралато лице, а то само се е
приближило максимално близо до движещото се МПС в резултат на което е било
,,закачено,, от задвата дясна част на автомобила и съответно попаднало под
неговите задни зесни гуми при което и е настъпила смъртта на лицето.
Водача на
автомобила обективно в направил всичко необходимо и зависещо от него, но не е
имал физическа възможност да предотврати настъпването на вредоносния резултат.
Действията на водача на моторното превозно средство по време на ПТП са
правомерни, тъй като той се е движел с много ниска скорост, разрешена за
движение в населено място и само направо, без да е предприемал някакви маневри
при които е имал задължение да извършва определи действия според действащия
ЗДвП и правилника за приложението му.
В случая е налице едно случайно деяние по смисъла на чл.
15 НК, защото според установените обстоятелства деецът не е могъл, нито
е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици.
Предвид на горното и след като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намери че не се доказа по несъмнен и безспорен начин, както от обективна, така
и от субективна страна, обвинението срещу подсъдимия П. за това че на 18.07.2018 г., в гр.
Варна, при управление на МПС /товарен автомобил „*************" с per. № ***********да е
нарушил правилата за движение, чл. 20, ал.2 от ЗДвП:
„Водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условя на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намаляват скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението" и с това по непредпазливост да е причинил смъртта
на С.И. Г. на 79 г., поради което го
призна за невиновен и го оправда по
обвинението за престъпление по чл.343 ал.1 б.,,в,, пр.1 от НК.
Доколкото участието на
подсъдимият в инкриминираното деяние не бе доказано по предвиденият в закона начин,
съдът отхвърли предявеният против него граждански иск изцяло като неоснователен
и недоказан
В
хипотезата на чл.190 ал.1 от НПК, направените по делото разноски остават за
сметка на Държавата.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ:
