О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№455 02.06.2020г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на втори юни две
хиляди и двадесета година
в закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
като разгледа
докладваното от съдията
- докладчик МАВРОДИЕВА
частно гр. дело
№ 1239 по описа за 2020
година.
Производството е
образувано по частна жалба на ,,Профи кредит България“ ЕООД гр.София против разпореждане
от 20.02.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 6165/2020 г. по описа на Районен
съд – Стара Загора, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата 670.86 лв. – неплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по споразумение за
предоставяне на пакет допълнителни услуги от 23.03.2016г. към договора за
кредит.
Частният
жалбоподател излага доводи за неправилност на разпореждането в обжалваната част,
поради постановяването му при неправилно приложение на разпоредбите на
заповедното производство и при превишаване на правомощията на съда. Излага
подробни съображения в жалбата си, сочи съдебна практика и моли въззивният съд
да отмени обжалваното разпореждане и издаде заповед за изпълнение за
претендираните със заявлението суми. Претендира за разноските по делото за ДТ и
юрисконсултско възнаграждение.
Въззивният съд,
след като обсъди оплакванията в частната жалба и данните по първоинстанционното
дело, намери за установено следното:
Първоинстанционното производство
е образувано по заявление по чл.410 ГПК от ,,Профи кредит България“ ЕООД
гр.София срещу Д.К.С. и Н.Н.П.за издаване на заповед за изпълнение за сумата от
3465.05 лв. , от които сума 3068.84 лв., включващо 1777.71 лв. - главница; 620.67 лв. – неплатено договорно възнаграждение
за периода от 20.11.2018 г. до 20.08.2019 г.; 670.86 лв. – неплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги. В заявлението е
посочено, че вземането произтича от договор за потребителски кредит № **********
от 23.03.2016г., сключен с “Профи кредит България“ ЕООД гр.София. Посочено е,
че кредитополучателят дължи съгласно договора неплатено договорно
възнаграждение по заема в размер на 620.67 лв. По споразумение за предоставяне
пакет за допълнителни услуги длъжникът дължал възнаграждение в размер на 670.86
лв.
С обжалваното разпореждане
съдът е отхвърлил заявлението в частта, с която ,,Профи кредит България“ ЕООД
гр.София е поискало издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата 670.86
лв. – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, като е приел, че
клаузите от договора, касаещи допълнителни такси и комисионни за допълнителни
услуги са нищожни.
Съгласно чл. 411 ГПК,
за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК,
заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията
на чл. 127, ал.
1 и 3
и чл. 128, т. 1
и 2 ГПК,
да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава
на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице
обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на
територията на Р България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на
територията Р България – чл.411, ал.2 ГПК. В конкретния случай въззивният съд
приема, че са налице пречките по чл. 411, ал.
2, т. 2 ГПК, тъй като искането за присъждане на суми, съгласно
клаузите на договора за потребителски кредит относно уговореното възнаграждение
за закупен пакет за допълнителни услуги, противоречи на закона и на добрите
нрави.
Според разпоредбата
на чл.9 ЗЗД, страните могат свободно да определят съдържанието на договора.
Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на
договора и в частност да уговарят неустойка обаче е ограничена в две посоки:
съдържанието на договора не може да противоречи на императивни норми на закона,
а в равна степен - и на добрите нрави. Ограничението се отнася както за
гражданските, така и за търговските сделки по арг. от чл. 288 ТЗ. Добрите нрави са морални норми, на които
законът е придал правно значение – тяхното нарушение води до недействителност
на договореното и то в най-тежката му форма – нищожност - чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Добрите нрави не са
писани, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за
спазването им съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на
справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да
се закриля и защитава всеки признат от закона интерес.
Съгласно разпоредбата на чл.10а ЗПК кредиторът
може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги,
свързани с договора. Следващата алинея обаче забранява на кредиторът да изисква
заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК. Разпоредбата на ал. 4 на чл.10а ЗПК
изисква видът,
размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъдат ясно
и точно определени в договора за потребителски кредит. В случая възнаграждението за допълнителни услуги е
определено общо за няколко различни услуги. От друга страна, заплащането на
това възнаграждение от потребителя е предварително, като дължимо само за
„възможността за предоставянето“ на изброените в него услуги и без значение
дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на
сключения между страните договор. На следващо място, с уговарянето на
допълнително възнаграждение за допълнителни услуги, се заобикаля разпоредбата
на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. Предвид противоречието й с императивни правни норми,
клаузата в договора за заплащане възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги на основание чл.21,
ал. 3ПК е нищожна.
Съгласно разпоредбата на чл. 411,
ал.2, ГПК, в последната му редакция - ДВ
бр.100/ 20.12.2019г., съдът издава заповед за изпълнение, освен когато искането
е в противоречие със закона или с добрите нрави или искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това. Налице е трайна съдебна практика, съгласно която съдът
следи служебно за наличието на противоречие на искането със закона и при
констатиране на такова отказва издаване на заповед за изпълнение. (О-974-
По повод
оплакванията във въззивната жалба въззивният съд намира, че посочените по-горе
клаузи от договора за потребителски кредит носят всички белези на неравноправни
по смисъла на чл. 143 ЗЗП,
тъй като нарушават изискването за добросъвестност и създават значително
неравновесие между правата и задълженията на страните по договора. В текстовете
на чл. 143, т. 1 - т. 19 ЗЗП
са изброени възможни проявни форми на неравноправни клаузи, като по аргумент от
т. 20 на чл.
143 ЗПК изброяването е примерно, а не изчерпателно. Констатираното
противоречие с приложимите разпоредби на ЗЗП и на ЗПК е основание спорните клаузи
да се приемат за нищожни като неравноправни, като и на това основание
заявлението да бъде отхвърлено.
Предвид
изложените съображения, въззивната инстанция намира, че частната жалба е неоснователна.
Обжалваното разпореждане, с което е отхвърлено заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл.410 от ГПК като правилно, следва да бъде
потвърдено.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.278, ал.1 и 2 от ГПК, Окръжният съд
О
П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2161 от 20.02.2020 г., постановено по
ч. гр. д. № 6165/2019 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: