Р Е Ш Е
Н И Е
гр.
К., 20.01.2022 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Районен съд – К.,
гражданска колегия в открито съдебно заседание на десети януари две хиляди
двадесет и втора година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Д., като разгледа докладваното от съдия Нейков гр.дело
№ 907/2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Гражданско дело № 907/2021 г. по
описа на Районен съд-К.е образувано по предявен иск от адв. П.К., САК, като
пълномощник на А.Т.А., ЕГН **********, срещу З. „Д.Ж.и
з.“ АД, *** с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 432 КЗ и цена на иска: 25
000 лева за неимуществени вреди и 1859.66 лева за имуществени вреди, ведно със
законната лихва от 14.12.2018 г.
Процесуалният
представител на ищеца сочи, че в резултат на ПТП били причинени телесни
увреждания на А.Т.А., на 71 години.
Сочи,
че на ******г., около 13:30 часа в гр. К.,
водачът на л.а. „*****“ с рег. № *****В.К.Б., излизайки от паркинга западно от
магазин „*****“ на З.ен ход, блъснал движещият се в посока юг-север по ул.“*****“
л.а. „*****“, управляван от водача А.Т.А.. Вследствие на катастрофата пострадал
А.Т.А..
По
случая било образувано наказателно производство - *****/2019 г. по описа на РУ
- К., пр. пр. ****/19 г. по описа на РП - К., което приключило с Постановление
за прекратяване на наказателното производство. Причина за настъпване на ПТП
били допуснатите от В.К.Б. нарушения на правилата за движение по пътищата.
За
увреждащия л.а. „*****“ с рег. № *******, управляван от В.К.Б., имало сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, з.п. № ******* със срок на валидност една година, считано от 09.02.2018 г.
до 09.02.2019 г. със „З.Д.Ж.и З.“ АД,
***. Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, пострадалото лице предявило претенцията си за изплащане на обезщетение пред
„З.Д.Ж.и З.“ АД и представило всички документи, с които разполага. Претенцията
била получена от застрахователя на дата 06.11.2019 г., видно от обратната
разписка към писмото-претенция. По случая били заведени щети с № *******/2020-03
и № *******/2020-04, но към настоящия момент не било изплащано обезщетение.
Твърди,
че в резултат на процесното ПТП за А.Т.А. се е получило обостряне на
съществуващи вече заболявания. Към момента на настъпване на произшествието
същият бил диагностициран със следните увреждапия: увреждания на
междупрешлените дискове в поясния отдел на гръбначния стълб L4 - L5 с
радикулопатия L5 в ляво, диабет с усложнения - диабетна полиневропатия.
Вследствие настъпилия удар, А.А. получил силни болки в лявата седалищна област
и левия крак с изтръпване и слабост на същия и затруднена походка.
Бил
приет в СБНАЛ „*******“ ЕООД, гр. К.. Направени му били необходимите
параклинични, и апаратни изследвания; рентгенографии и консултативни прегледи,
венозни вливания на обезболяващи медикамента.
Твърди,
че поради изживения стрес при произшествието, се влошило състоянието му и по
отношение заболяването му - захарен диабет. Бил приет в МБАЛ „Д-р Х. *** с оплаквания от гадене,
повръщане и много високи стойности на кръвната захар. Проведено било лечение и
съгласно издадената Епикриза ИЗ № **** било установено, че „Настоящата
декомпенсация се развива под силен стрес /ПТП/ и последващ болков синдром
-радикулярен синдром.“ Впоследствие неколкократно провел рехабилитационни
процедури, но въпреки това походката му била затруднена, продължавал да изпитва
болки и придвижването му било усложнено.
Сочи,
че на 20.02.2019 г. постъпил в
Травматологията на болница „*****“ - С.З.поради счупване на бедрената шийка при
битов инцидент, настъпил поради затрудненото му движение. Извършена му била
операция - тотална смяна на тазобедрената става. Бил изписан на 26.02.2019 г. с поставена ортеза и веднага
била настанен в Отделение по физикална и рехабилитационна медицина към същата
Болница.
Съгласно
Експертно решение на ТЕЛК от 19.06.2019 г., бил освидетелстван с 80 % степен на увреждане.
Твърди,
че в резултат на уврежданията, получени от процесното ПТП А.Т.А. търпял силни
болки и страдания. Получените при това ПТП травми довели до интензивни болки и
затруднение на движенията му, поради което се
стигнало до битов инцидент, при който
настъпила фрактура на тазобедрената става. Преди катастрофата той бил в добро здравословно състояние,
активен мъж, сам се е обслужвал,
шофирал, бил самостоятелен. След инцидента животът му напълно се променил,
нуждаел се постоянно от чужда помощ и подкрепа на близките си. Към настоящия
момент не се бил възстановил напълно.
Твърди,
че в резултат на процесното ПТП и получените при него увреждания, ищецът
претърпял и имуществени вреди в размер на 1859.66 лв., които следвало да му
бъдат възстановени. Посочените разходи били направени за лекарствени средства,
ортеза, остеосинтезен материал и други разходи, свързани с лечението му.
Сочи,
че вредите на ищеца били в резултат на виновното поведение на водача на
увреждащия автомобил В.К.Б., а за причинените от него вреди отговарял
ответникът по делото „З.Д.Ж.и З.“ АД, ***.
Моли
съда да осъди ответника „З.Д.Ж.и З.“ АД, *** - да заплати на А.Т.А. обезщетение в размер на 10 000,00
лв., частичен иск от 30 000,00 лв., за причинените му неимуществени вреди,
изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на получените телесни
увреждания при процесното ПТП, както и обезщетение за причинените му в тази
връзка имуществени вреди в размер на 1885.53 лв.
Претендира
законната лихва върху сумите, считано от 14.12.2018 г. до окончателното
изплащане на сумите съгласно разпоредбите на чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. с чл.
430, ал. 1 от КЗ, до окончателното изплащане на сумите.
Моли
съда да присъди направените по делото разноски и адвокатски хонорар на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС, моли съда да счита настоящата молба за списък на
разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество.
Чрез
процесуалния си представител оспорва така предявения иск за неимуществени и
имуществени вреди с правно основание чл. 432 от КЗ като неоснователен и
недоказан и моли съда да постанови
съдебно решение, с което да го отхвърли изцяло. Моли съда да отхвърли и
акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД по съображения за неоснователност и
недоказаност на главния иск.
Под
условие на евентуалност, в случай, че съдът намери исковата претенция за
основателна, то моли да намали размера на претендираното обезщетение, поради
обективните данни за съпричиняване на вредите от страна на А.Т.А..
Претендираното
с исковата молба обезщетение било прекомерно завишено и не съответствало, на
практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период с оглед
релевантните критерии, запълващи със съдържание понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД и на характера и степента на причинените от
процесното ПТП телесни увреждания респективно на интензитета и
продължителността на търпените болки и страдания от ищеца.
Претендира разноски по делото.
Счита
иска за допустим, но неоснователен.
Относно
основателността на иска:
Твърди,
че за да възникне отговорността на „З.Д.Ж.и З.“ АД за заплащане на обезщетение
за неимуществени и имуществени вреди е необходимо да съществуват кумулативно
следните предпоставки от фактическия състав на отговорността: 1) валиден
застрахователен договор, 2) застрахователно събитие, 3) противоправно
поведение, 4) вреда, 5) причинна връзка между вредите и противоправно поведение
и 6) вина. В конкретния случай счита, че водачът В.К.Б. не е нарушил
императивните разпоредби на Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и Правилника
за неговото прилагане, съответно не е причинил процесното ПТП, така както е
описано в подадената искова молба.
Липсвал
основният елемент от фактическия състав на деликта, а именно противоправно
поведение. В случая не била налице влязла в сила присъда на наказателен съд,
която да е задължителна за гражданския съд и която със сила на присъдено нещо
да установява има ли извършено престьпление, извършено ли е виновно и от кого.
Твърди,
че претендираните от ищеца размер на обезщетение за претърпените неимуществени
и имуществени вреди е прекомерно завишен.
Счита,
че предявената искова молба е изцяло неоснователна, тъй като твърди, че водачът
на МПС марка „***“, модел „***“, с рег. № *****не е имал вина за настъпване на
процесното ПТП. За процесното ПТП бил съставен от ищеца двустранен констативен
протокол (ДКП) за ПТП без пострадали лица. Друг документ за събитието нямало.
Сочи,
че ищецът отразил в ДКП статичното положение и
обстановка след настъпването на ПТП, и конкретно в случая, в т. 3 от
съставеното от ищеца ДКП, че от процесното ПТП няма пострадали лица - дори и
леко. В т. 11 от ДКП било посочено, че са нанесени много леки щети по МПС-то
управлявано от ищеца, тоест е налице лек контакт между двата автомобила, поради
това твърди, че вина за настъпване на претендираните телесни увреждания имал
изцяло и единствено ищеца, който с поведението и неопитността си като водач е
станал предпоставка за настъпването на вредите.
Сочи,
че в протокола се говорило за участник А, който реализира ПТП с другия участник
Б. Липсвало описание на механизма на ПТП.
Твърди,
че вина за настъпване на ПТП имал ищецът, който в нарушение на правилата за
движение по пътищата не бил оставил
достатъчно странично разстояние от паркиралите от дясно МПС, с което станал предпоставка за възникване на ПТП,
доколкото е възпрепятствал останалите участници в движението, вкл. и водачът на
лекия автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № *******, да реагират
своевременно и адекватно на неговите действия.
Намира
претендираното застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени и имуществени вреди от ПТП от ******г. за прекомерно завишено и
несъответстващо на понесените от него болки и страдания в резултат на
причинените му телесни наранявания. Същото не било съобразено и с приноса на
пострадалия за настъпване на ПТП.
Прави
възражение за прекомерност на претендираното обезщетение като несъответстващо
на реално претърпените от ищеца болки и страдания, от една страна, а, от друга
страна, на практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период,
както и възражение за съпричиняване на ПТП, изразяващо се в нарушение на
изискванията на чл. 42, ал. 2, т. 1; 137а и сл. от ЗДвП.
Твърди,
че претендираните увреждания настъпили поради неизползването на предпазен колан
от ищеца по време на настъпването на процесното ПТП.
Твърди,
че посочените по-горе нарушения от страна на ищеца се намирали в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и вредоносните последици от него,
поради което и при евентуална доказаност на исковата претенция, определеното от
съда за справедливо обезщетение следвало да бъде намалено на половина заради
наличието на принос в изложения по-горе аспект.
Твърди,
че ищецът е получил незначителни по вид и степен телесни наранявания, от които
се е възстановил бързо и без усложнения.
Сочи,
че процесното ПТП било случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК, водачът на
лекия автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № *****не е могъл и не е бил
длъжен да предвиди, че по това време на денонощието и в участъка на процесното
ПТП, без да остави достатъчно странично разстояние ще премине друго МПС, което
няма да предприеме действия по намаляване на скоростта. Водачът на лекия
автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № *****не е могъл и не бил длъжен да
предвиди общественоопасните последици, тъй като ПТП било технически
непредотвратимо, поради което същото се явявало случайно деяние. За
основателността на исковата претенция била релевантна само пряката и непосредствена
причинна връзка между действията на водача на лекия автомобил марка „***“,
модел „***“, с рег. № *****и претърпените вреди като резултат. Деянието в
резултат на което станало пътно
транспортно произшествие, било случайно, поведението на ищеца и опасността,
която то създало на пътя, били изненада за водача на автомобила.
Счита,
че не дължи лихва за забава от 14.12.2018 г. по следните съображения:
- За процесното застрахователно събитие първия
документ уведомяващ за процесното ПТП и настъпилите телесни увреждания бил
получен на 06.11.2020 г. от ищеца - А.Т.А., на основание което била образувана
щета по описа на застрахователя. Друго уведомление (от застрахования при
ответника водач) за процесното събитие не било получавано.
- Съгласно чл. 497, ал. 1 от КЗ застрахователят
дължи законна лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дата -
изтичането на срока от 15 дни от представянето на всички доказателства и
изтичането на тримесечния срок за окончателно произнасяне от застрахователя по
предявената претенция.
- С оглед разпоредбите на КЗ, видно от
приложените с исковата молба Уведомления с изх. рег. № *** от 27.11.2020,
отправена до А.Т.А. (ищеца) и неговия процесуален представител, изискали да
приведат претенцията си в унисон с изискванията на чл. 380 от КЗ, като
представят пълни и точни данни за банкова сметка ***, респективно нотариално
заверено пълномощно съгласно чл. 338 от КЗ.
-
А.Т.А. и неговия процесуален представител отказали да представят исканите
документи.
- Съгласно правилата на чл. 497, ал. 1 от КЗ
счита, че застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, считано от представянето на всички
доказателства, а в конкретния случай - банкова сметка ***.
Сочи,
че безспорни обстоятелства са: съществуването на валидно застрахователно
правоотношение към датата на ПТП - ******г., по отношение собствеността и
ползването на л.а. марка „***“, модел „***“, с рег. № *****по силата на
Застрахователна полица № *******,
сключена със „З.Д.Ж.и з.“ АД.
Оспорва
следните обстоятелства:
-
Вината на водача на лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № *****- В.К.Б..
-
Изключителната вина на водача на лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег.
№ *****- В.К.Б., с оглед наведеното
възражение за съпричиняване на вредоносните последици от ПТП от страна
пострадалия А.Т.А..
-
Възразява срещу твърдението, че ищецът А.Т.А. е депозирал претенция пред
застрахователя, която да е отговаряла на разпоредбите на чл. 380 от КЗ. Не
оспорва, че е уведомен застрахователят от ищеца за настьпилото застрахователно
събитие на 06.11.2020 г., но оспорва, че претенцията му отговаря на чл. 380 от КЗ.
-
Възразява срещу твърдението, че ищецът А.Т.А. е получил сериозни травми и от
ПТП, които били свързани с интензивни и продължителни болки и страдания.
-
Възразява срещу твърдението, че ищецът А.Т.А. изобщо да е получил някакви
физически увреждания от процесното ПТП. Видно от съставения от него ДКП, ищецът
А. декларирал собственоръчно в деня на ПТП, че не е пострадал, дори и леко.
-
Видно било от представените към исковата молба медицински документи, че след
катастрофата ищецът не бил приет в Спешно отделение, където не била поставена, каквато и да е диагноза. Няколко
дни по-късно, била издадена Епикриза към
ИЗ № 1141/2018.
По
делото не бил приложен лист за преглед на пациент в спешно отделение такива
травми не са установени към момента на ПТП
-
Оспорва твърдението, че ищецът А. е бил в добро здравословно състояние преди
процесното ПТП.
-
Оспорва твърдяната причинно-следствена връзка между битовия инцидент настъпил
три месеца след процесното ПТП и процесното ПТП.
-
Оспорва механизма на ПТП. Същият не
отговаря на така описания в исковата молба и съставения от ищеца Двустранен
констативен протокол без пострадали лица.
-
Оспорва механизма на осъществяване на
твърдените неимуществени вреди. Не били представени медицински документи,
удостоверяващи, че ищецът е търсил
медицинска помощ по спешност за претендираните телесни увреждания.
-
Оспорва наличието на причинно-следствена връзка на всички твърдени
неимуществени и имуществени вреди с механизма на пътно-транспортното
произшествие.
-
Оспорва твърдението, че и към настоящия момент не е приключил възстановителният
процес на ищеца, както и че продължава да изпитва болки, физически и психически
дискомфорт. Липсвала актуална консултация с какъвто лекар.
-
Оспорва твърдението, че ищецът имал
нужда от чужда помощ в ежедневието си.
-
Оспорва и твърдените с исковата молба травми, получени от ищеца -представените
медицински документи били недостатъчни.
-
Оспорва твърдението, че тези травматични увреждания и наранявания причинили
продължително разстройство на З.то.
-
Оспорва твърдението, че травматичните
увреждания, болките и страданията за продължителен период от време го лишили от
възможността да води нормален начин на живот.
-
Оспорва твърдението, че в резултат на
процесното ПТП ищецът е лишен от нормален начин на живот.
-
Оспорва твърдените болки и страдания, които да са подлежали на компенсиране.
-
Оспорва твърдените последици от
инцидента и тяхната продължителност.
-
Оспорва изцяло твърдението, че ищецът е претърпял имуществени вреди в размер на
1 885, 53 лв. като официални счетоводни документи и доказателства за тези
твърдени вреди не били представени по делото, а представените не били във
връзка с настъпилото ПТП.
-
Счита, че претендираният от ищеца размер на обезщетение за претърпените
неимуществени и имуществени вреди бил необосновано прекомерно завишен. Съгласно
Постановление № 4/25.05.1961 г. на Пленума на ВС, обезщетение за претърпени
неимуществени вреди се присъжда само и единствено „след като се установи, че
действително са претърпели такива вреди“.
-
Оспорва изцяло претенцията за присъждане на лихва, поради това, че и към
настоящия момент претенцията на ищеца не отговаряла на чл. 380 от КЗ.
Оспорва представените документи по ДП № *****/ 2019
по описа на РП - К., образувано във връзка с ПТП настъпило на ******г.
Възразява да се приема постановление за прекратяване на НП от горепосоченото
АНД.
Възразява
да се назначава за експерт съдебен лекар д-р Т.Г.П..
В съдебно заседание ищецът и процесуалният му представител заявяват, че поддържат
исковата молба и изложените в нея доводи.
В проведеното открито съдебно заседание по делото от дата
10.01.2022 г. процесуалният представетел на ищеца е направил искане по чл. 214 ГПК за увеличаване размера на иска от първоначално предявения 10 000.00
лева до 25 000,00 лева /частичен от 30 000,00 лева/.
По направеното искане
съдът се е произнесъл с определение, като е уважил и измененил размера
на предявения иск.
В съдебно заседание ответното дружество, чрез процесуалния си представител оспорва
исковете по изложените в отговора съображения.
Съдът,
след като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
Съдът
е приел за безспорно между страните обстоятелството, че на ******г., около 13:30 часа в гр. К., на паркинга западно от
магазин „*****“ е реализирано ПТП с участници
л.а. „*****“ с рег. № *****с водач В.К.Б. и л.а. „*****“, управляван от
водача А.Т.А..
От
представеното постановление за прекратяване на наказателно производство от
06.08.2020 г. по пр.пр. № ****/2019 г. на РП К.се установява, че водачът В.К.Б. е нарушил правилата за движение по Закон за движение по пътищата,
престъпление по чл. 343, чл. 1, б. „б“, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, като
по този начин е причинил процесното ПТП, при което е пострадал А.Т.А..
Спорни по
делото са получените от пострадалият А.А. увреждания както и търпените от него
болки и страдания.
Нанесените на ищеца телесни увреждания в
следствие на ПТП – то се установяват от събраните писмени доказателства – Епикриза
ИЗ № 1141/2018 г. от СНБАЛ „*****“ ЕООД, Епикриза ИЗ № **** от МБАЛ „Д-р Х. ***,
Епикриза ИЗ № 72 от СБРНЦ – П.Б., Епикриза ИЗ № 2698/2019 г. от „МБАЛ *****“
ЕООД, гр. С.З., Епикриза ИЗ № 3012/2019 г. от „МБАЛ *****“ ЕООД, гр. С.З.,
Експертно решение на ТЕЛК № 2411/19.06.2019 г., СМУ № 115-III/2018 г., амбулаторен лист № *****/04.03.2021 г.,
СМЕ №
195/2019 г. ; СМЕ 0 159/2020 г.,
медицински документи от Районна здравноосигурителна каса – С.З., Фактура
№ **********/08.01.2019 г.,
Фактура № **********/26.02.2019
г. от МБАЛ „*****“ ЕООД, Фискални бонове, Фактура
№ **********/20.02.2019 г., Фактура
№ **********/26.02.2019 г., Фактура
№ **********/26.02.2019 г., Фактура
№ **********/05.03.2019 г., в които са отразени следните увреждания - на
междупрешлените дискове в поясния отдел на гръбначния стълб L4 - L5 с
радикулопатия L5 в ляво, диабет с усложнения - диабетна полиневропатия,
силни болки в лявата седалищна област и левия крак с изтръпване и слабост на
същия и затруднена походка; в последствие счупване на бедрената шийка и
тазобедрена става при битов инцидент, настъпил поради затрудненото му движение,
като му била извършена операция - тотална смяна на тазобедрената става. Бил
освидетелстван с 80 % степен на
увреждане.
Разпитаната по делото
свидетелка М.В.Г., съседка на пострадалия, съобщава, че видяла пострадалия към края на 2018 г., като
си мислила, че е получил инсулт, тъй като си замятал краката. След извествно
време го видяла, бил паднал пред „*****“, счупил си тазобедрената става. Преди
инцидента бил физически здрав, ходил на лов, 20 пъти се качвал до дома си по
стълбищата. След ПТП- то не можел да си свали бутилката минерална вода, не бил
този човек, който познавала. 4-5 дни след инцидента го видяла, че куца, като й
обяснил, че бил блъснат. Видели се пред блока, в който живеели, като преди сам А.
почиствал около блока. Вече ходил само с бастун, който му се отразявал
психически зле. Не бил същият човек. Бил изплашен, говорил само за
катастрофата, повръщал, когато се случило това. Имал диабет преди
инцидента.
Разпитаният
по делото свидетел Н.М.Н., съсед на пострадалия, твърди, че през 2018 г.
забелязал, че А. се придвижва с бастун, тогава разбрал, че е претърпял ПТП.
Преди това бил жизнен. Вече не бил същият човек. Бил трудно подвижен, с бастун,
бил ловец, а вече не ходил на лов. Според него бил претърпял уплаха. Не е знаел
дали има друго заболяване преди катастрофата.
Съгласно заключението на съдебно –
медицинската експертиза, изготвено от в.л. д-р М.К., неоспорено от
страните, което съдът кредитира като пълно, ясно и добросъвестно изготвено, е,
че травмата от настъпилото ПТП на пострадалия е предизвикала отваряне на
патологичния цикъл, заложено от хроничните заболявания на пострадалото лице.
Започнало е усложнение последователно в ендокриното заболяване и се е
задействала нервно хормоналната система. Обострило се и диабетното заболяване.
Качила се е кръвната захар, не е била овладяна в дома, като бил приет в спешен
център. Пострадалият имал травма в областта на таза, кръста в лявата
тазобедрена става, като предходните заболявания са били усложнени – дискови
хернии и проемни в прешлените, като всички са били отново възбудени, след
тласъка от кинетичната енергия, и е бил приет в болница. Травмата, която е в
зоната на лумбалния отдел на гръбначния стълб е предизвикала неврологична
симптоматика, добавила се е към наличната, а от там движението на лицето в
областта на кръста и на левия крак се е затруднило. Поради тази ограниченост и
проблеми на движението на крайниците настъпва битов инцидент, лицето не е
извършило рефлекторната защита и паднало и си е счупило крака. Според вещото
лице пострадалият към момента не е възстановен и е препоръчително да обмисли
оперативно лечение в областта на лумбалния отдел. Според вещото лице
направените разходи за лечение са в пряка връзка с настъпилите телесни повреди,
в следствие на ПТП.
Съдът
кредитира като еднопосочни и взаимнодопълващи се, писмените доказателства,
заключението на назначената по делото съдебно – медицинска експертиза и
свидетелските показания.
Спорен
по делото е и механизма на ПТП.
Механизмът
на ПТП се установява от материалите по ДП № *******/2019 г. по описа
на Районна управление гр. К., пр.пр. № ****/2019 г. на РП К.и от
назначената АТЕ.
От
представеното постановление за прекратяване на наказателно производство от
06.08.2020 г. и всички други материали по ДП № 284 ЗМ 537/2019 г. на РУ К.и по
пр.пр. № ****/2019 г. на РП К., се установи, че водачът В.К.Б. е нарушил правилата за движение по Закон за движение по пътищата,
престъпление по чл. 343, чл. 1, б. „б“, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, като
по този начин е причинил процесното ПТП, при което е пострадал А.Т.А..
В
изготвеното по делото заключение на АТЕ е посочен
следния механизма на ПТП: На ******г., около 13:30 ч. в гр. К., по
ул. „*****“, западно от магазин „*****“, на паркомясто е паркирал лек автомобил
„***“ с рег. № *******, управляван от В.Б..*** от юг на север се е движил лек
автомобил „*******“ с рег. № *******, управляван от А.А.. Водачът на паркиралия
лек автомобил „***“ с рег. № *****– В.Б., предприел маневра на З.ен ход за
излизане от паркомясто, за да навлезе по ул. „*****“, но в този момент лек
автомобил „*******“ с рег. № *******, управляван от А.А., преминал З.
паркираните автомобили южно от мястото, където водачът Б. излезнал от
паркомястото и настъпило удар между двата автомобила и ПТП с последици, описани
в делото. ПТП е настъпило в светлата част на денонощието, при условията на
нормална видимост при облачно време, на сух асфалтов път, равнинен участък от
пътя. Сблъсъкът между двата автомобила е челно страничен – екцентричен. Мястото
на удара се намирал на около 6.50 м. северно от ориентир: Югозападния ъгъл на
постройката на магазин „*****“ и на около 1.00 м. западно от ориентир 2
–проекцията на ориентира на източния край на пътното платно на ул. „*****“. Лек
автомобил „***“ с рег. № *****се е движил напречно на пътното платно на ул. „*****“
и скоростта му на движение не е била по-висока от 8.00-10.00 км/ч. Лек
автомобил „*******“ с рег. № *****се е движил надлъжно на пътното платно на ул.
„*****“ и скоростта му на движение не е била по-висока от 25.00-30.00 км/ч.
Опасността от настъпване на ПТП при конкретната пътна обстановка е възникнала
за двамата водачи, от момента, когато водачът на л.а. „***“ е предприел
маневрата за излизане от паркомястото, за да навлезе по ул. „*****“. От
техническа гледна точка водачът на л.а. „*******“ се е движил в предназначената от него пътна
лента, като водачът на л.а. „***“ – му отнел предимството на движение. Водачът
на л.а. „*******“ е нямал възможност да избегне настъпването на ПТП. Водачът на
л.а. „***“ е имал възможност да избегне настъпване на ПТП. При сблъсъкът
пострадалият А.А. е бил с поставен обезопасителен колан.
Заключението
не е оспорено от страните, което съдът кредитира като ясно, пълно и точно,
ведно с поясненията на ВЛ при разпита му в о.с.з.
Разпитаният
свидетел В.К.Б., заявява, че си спомня следното за инцидента: тръгнал да излиза
на З.ен ход, като покрай него е имало коли и не виждал какво става около него.
Излязъл леко наЗ. и л.а. „*******“ го ударил в дясната З.на страна, където е
резервоарът. Пътният участък бил сух, било по обяд. Светло. Звъннал на полицията,
били поударени, но не може да гарантира за А.А.. Л.а. „*******“ бил ударен в
предна дясна част и имало щети – счупени калници, а л.а. „***“ – в З.на дясна
част – щетите били счупена броня, фар.
Съдът кредитира показанията на св. Б.
по отношение на механизма на настъпване на процесното ПТП, като последователни
и подкрепени от останалите доказателства по делото, като не кредитира
показанията му досежно обсотятелството с кои части двата автомобила са
контактували в момента на удара. В тази връзка, по делото са налични писмени и
гласни доказателства устанвяващи по безпорен начин къде и с кои части е
първоначалният контакт между процесните МПС в момента на сблъсъка.
По
делото е спорно и дали е налице съпричиняване от страна на пострадалия.
От
така изяснения механизъм на настъпване на ПТП- приетите по делото материали по
ДП, заключението на АТЕ и разпита на свидетеля Б. по делото, се установи, че от
техническа гледна точка водачът на л.а. „***“ с рег. № *******, управляван от В.К.Б.
е имал възможност да не допусне настъпването на ПТП, като пропусне
движещия се по път с предимство в неговата лента л.а. „*******“ с рег. № *******,
управляван от А.А. и след това да извърши маневрата излизане от паркомясто,
а водачът на л.а. „*******“ е нямал възможност да предотврати
настъпването на ПТП.
Не се установиха никакви
нарушения от страна на пострадалия, нито негово действие или
бездействие, с което да е допринесъл за настъпване на ПТП и
причинените
наранявания. Освен това по делото не се доказа възможност на
пострадалия да предотврати настъпване на ПТП със свои конкретни действия или
бездействия.
По делото се установи, че пострадалият е бил с поставен
предпазен колан.
По
делото не е спорно, че за увреждащия л.а „***“ с рег. № *******, управляван от водача В.Б.
имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“, з.п. № *******, със
З. „Д.Ж.и З.“ АД, ***, със срок на валидност една година, считано
от 09.02.2018 г. до 09.02.2019 г.
Страните, видно
от приложената по делото разменена между тях кореспонденция и от изявленията им
в исковата молба и отговора, не спорят и относно това, че пострадалият е
отправил претенция за заплащане на причинените вследствие на ПТП – то вреди към
застрахователя (ответник по делото), която е получена от последния. Тъй като
към претенцията не е била приложена банкова сметка, ***окументи. Няма спор, че
застрахователят не се е произнесъл по претенцията на ищеца.
От така
приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове: частичен иск с
правно основание чл.432, ал.1 КЗ и иск с правно основание чл.429, ал.3 от КЗ
За
да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност“, между прекия
причинител на вредата и застрахователя. Следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди.
От
приетите по делото гласни и писмени доказателства се установи,
че на ******г., около 13:30
ч. в гр. К., по ул. „*****“, западно от магазин „*****“, на паркомясто е
паркирал лек автомобил „***“ с рег. № *******, управляван от В.Б..*** от юг на
север се е движил лек автомобил „*******“ с рег. № *******, управляван от А.А..
Водачът на паркиралия лек автомобил „***“ с рег. № *****– В.Б., предприел
маневра на заден ход за излизане от паркомясто, за да навлезе по ул. „*****“,
но в този момент лек автомобил „*******“ с рег. № *******, управляван от А.А.,
преминал зад паркираните автомобили южно от мястото, където водачът Б. излезнал
от паркомястото и настъпило удар между двата автомобила и ПТП с пострадал – А.А.. Противоправното поведение на
водача Б. се установи по безспорен начин в хода на съдебното следствие, каквито
изводи могат да бъдат изведени и от приложените на настоящото производство
материали по ДП № *******/2019 г. на РУ К..
Б. е допуснал нарушение на
конкретни текстове от Закон за движение по пътищата, поради която причина е
било и образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 343,
чл. 1, б. „б“, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК за причинените телесни увреждания на А.Т.А..
Съдът
приема, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства и
от заключението на СМЕ се доказва по безспорен начин, че в резултат на ПТП на
пострадалия А.А. е причинена телесна увреда. След инцидента е
получил силни болки в лявата седалищна област и левия крак с изтръпване и
слабост, затруднена походка; нарушен неврологичен статус; влошаване на диабетно
заболяване; фрактуриране на бедрото, лявата тазобедрена става, станали при
битов инцидент, поради затрудненото му движение; остатъчна пареза на левия
долен крайник, нестабилна походка. Поради обостряне на диабета, издадено е ТЕЛк
Решение с трайна нетрудоспособност – 80% ст. на увреждане пожизнено. Продължителността на лечение за
причинените му телесни повреди е около 3-4 седмици, ако не се наслагват
предходните заболявания. Травмите от причиненото ПТП обострят дискогенното
заболяване в областта на кръста с усилване на огнищната неврологична симптоматика.
На базата на диабета и високите стойности на артериалното налягане са се
оформили предразполагащи фактори за мозъчен инфаркт. Затрудненото придвижване и
наличието на пареза със степажна походка е довело до ситуацията със счупване на
бедрената кост. Трайно се е задържала и фибуларна пареза на левия долен
крайник. Пасивните движения в тазобедрената става са съхранени, активното
отвеждане е ограничено от хемипаретичния с-м с произход централна нервна с-ма.
Движението в колянната става е ограничено при отвеждане напред и назад, поради
хипотрофията на бедрената мускулатура. Невъзможна дорзална флекция за ляво
ходило. Походката е с бастун, ходенето на пета е невъзможно.
Неоснователно е възражението на ответното дружество за липса на причинна
връзка между увредата на ищеца и ПТП – то, което се опровергава
от заключението на вещото лице по СМЕ, според което същата отговаря
да е причинена в следствие процесното ПТП. В този смисъл данни се
съдържат и в медицинските документи, приети като писмени доказателства по
делото, в изслушаните свидетелски показания и разпита на ВЛ К. в проведеното
о.с.з., като поясни заключението и отговори на въпросите поставени от страните
и съда.
Неоснователно е и възражението на
ответното дружество за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия,
тъй като твърдението му не намира опора в нито едно от събраните доказателства
по делото.
Следователно отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във връзка с чл. 493, ал.1 КЗ, следва да бъде
ангажирана, като предявеният иск се явява доказан по своето основание. По
делото се установи също така, че пострадалият е изпълнил задължението си по чл.
380 КЗ, да предяви претенцията си пред застрахователя, т.е. е изпълнена
разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ.
Що
се касае размерът на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Както споменахме
по-горе, съдът е изменил размера на предявения иск, като ответникът следва да
заплати на ищеца обезщетение в размер на 25 000,00 лева, частичен от
30 000,00 лева.
Съгласно
чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца
да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е
абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства са характерът на увреждането, начина на настъпването,
обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на З.то,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.
Като изходи от обстоятелствата, при които са причинени уврежданията
/ПТП/, от техния вид, характер и времетраене. Гореописаните увреждания са причинили на пострадалия болки
и страдания, както и психически стрес, като влошеното му здравословно състояние
продължава и до момента, което категорично бе заявено от ВЛ д-р М. К.. Преди
инцидента ищеца е бил в добро здравословно състояние, активен мъж, и като взе
предвид обичайно присъжданите обезщетения в аналогични случаи, съдът приема, че
следва да уважи изцяло предявения частичен иск за сумата от 25 000 лева от общо
30 000 лева за обезщетение за причинените на пострадалия неимуществени
вреди. Съдът приема, извода и заключението на ВЛ, че направените разходи за
лечение в размер на 1859. 66 лв. са в пряка причинна връзка с настъпилите
увреждания в следствие на ПТП. Съдът не възприема за основателно възражението
на ответника, че претендираният размер е завишен с оглед обсъдените по – горе
обстоятелства, взети от съда в предвид при преценката на размера на
обезщетението. Определяне на по – нисък размер на обезщетението, съдът намира
за несправедливо, предвид преживените от пострадалия болки и страдания,
вследствие телесната увреда.
По претенцията за лихви:
Процесното ПТП е настъпило на ******г.
Ищецът претендира лихви от 14.12.2018 г., до окончателното
изплащане, като твърди, че това е датата на която изтича срока по чл.429, ал.3
от КЗ, вр. с чл.430, ал.1, т.2 от КЗ.
Съдът намира, искането на ищеца за присъждане
на лихва за забава от изтичането на 7-мо дневния срок въвеждащ задължение за
застрахования да уведоми застрахователя за настъпилото застрахователно събитие
за правилно и като такова следва да бъде уважено. В тази връзка съдът счита, че
следва да поясни защо приема, че лихви за забава се дължат именно от датата на
който изтича срока въведен като задължение за застрахования водач.
В КЗ въпроса за дължимите лихви е уреден в Глава четиридесет и първа.
Съгласно чл. 429. ал.(3) Лихвите за забава на застрахования
по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т.
2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
В чл. 430. ал.(1) от КЗ е въведено
задължение за застрахованият във връзка с неговата гражданска отговорно*******ботни
дни от узнаването за събитието да уведоми застрахователя за настъпване на
застрахователно събитие;
Или иначе
казано задължение на застрахования е в 7-мо дневен срок от датата на настъпване
на ПТП да уведоми своя застраховател за настъпилото застрахователно събитие.
Застрахователят отговаря за всички вреди, които произтичат от деликвента във
връзка с настъпилото застрахователно събитие, включително и лихвите за забава,
които в конкретния случай се дължат на неизпълнението на задължението въведено
с чл.430, ал.1, т.2 от КЗ за застрахования. Отговорността за деликвента
възниква от датата на деликта, а застрахователя покрива отговорността на
деликвента в пълен обем, но за засрахователя тази отговорност възниква след
изтичане на срока въведен с чл.430, ал.1, т.2 от КЗ. При неизпълнение на този
срок за застрахователя съществува правна възможност да претендира вреди от
застрахования във връзка с това неизпълнение от което са произтекли вреди за
застрахователя. Доколкото за застрахования е ясно това задължение и се
презюмира, че след като държи застрахователния договор в себе си и е наясно кой
е неговият застраховател с който е сключил застраховка по риска „Гражданска
отговорност на автомобилистите”, то за пострадалите лица това, не е така, тъй
като не във всички случай те могат да разберат в коя застрахователна компания е
застрахован деликвента. По тези съображения съдът приема, че това е началната
дата на дължимост на лихви.
Несъстоятелни са
възраженията на ответника за недължимост на лихви поради това, че не им били
представени изискани от тях документи по преписката. Пострадалият може да
представи медицински документи, с които разполага, за документи налични в
полиция и органите по разследване, страните имат равни възможности за събиране
на документи. Поради това съдът намира, че следва на основание чл. 429, ал.3 КЗ да присъди законната лихва
от 14.12.2018г. Още повече върху обезщетението се
дължи и законната лихва от датата на увреждането, съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД,
доколкото деликвентът е в забава спрямо увредения от датата на самото
увреждане, а отговорността на застрахователя срещу риска „ГО” е във
функционална зависимост от отговорността на деликвента. В този смисъл
разпоредбите на КЗ относно лихвите следва да се ценят в защита интересите на
пострадалото лице, както и застрахования, който въпреки добросъвестното си застраховане
би изпаднал в положение да отговаря за лихви.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от 25 000 лева, част от общо сумата от 30 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в следствие ПТП от
******г., ведно със законната лихва от 14.12.2018 г. до
окончателното изплащане.
Относно
разноските:
С
оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати разноските за процесуално представителство на ищеца за
един адвокат. Видно от представения по делото договор за правна помощ, същото е
оказано безплатно на ищеца, на основание чл. 38 ЗА. Съгласно ал. 2 от тази
разпоредба, ако в производството насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и
осъжда другата страна да го заплати. С оглед това правило и с оглед изхода на
делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г., ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. П.К.,
САК, сумата от 1536,00 лева за адвокатско възнаграждение, заедно с
ДДС.
Ответникът претендира разноски за процесуално представителство, но предвид
изхода на делото, такива не му се дължат.
Ищецът е бил освободен частично от съда от заплащане на държавна такса и
разноски по делото, на основание чл. 83, ал.2 ГПК.
Затова, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ЗАД „***** и З.”АД следва да заплати в полза на
Държавата по Бюджета на съдебната власт сумата от 974.36 лева – дължима държавна такса по
делото, както и 446.00 лева за разноски за изготвените заключения по
допуснатите експертизи, платени от
Бюджета на съда.
ЗАД „***** и
З.”АД следва да заплати на и ищеца направените от него разноски: 100,00 лева –
държавна такса за образуване на делото и 15,00 лева държавна такса за частна
жалба.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Ж.И З.”АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на А.Т.А., ЕГН ********** с адрес: *** обезщетение
по чл. 432, ал. 1 във връзка с чл. 493, ал.1 КЗ, за причинени на ******г.
неимуществени вреди, вследствие ПТП, настъпило в град К., причинено
от водачът В.К.Б., при управление на моторно превозно средство - л.а
„***“ с рег. № ******* по
отношение, на който автомобил е била сключена и е действала към датата на
произшествието валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите със застраховател
ЗАД „Д.Ж.и *****”АД, сума в размер на 25 000 лева (частичен
иск от общо сумата от 30 000 лева) за неимуществени вреди -
болки и страдания, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.12.2018г. до окончателното и изплащане,
ОСЪЖДА ЗАД”Д.Ж.И *****”АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на А.Т.А., ЕГН ********** с адрес: ***, обезщетение по
чл. 432, ал. 1 във връзка с чл. 493, ал.1 КЗ, за причинени на ******г.
имуществени вреди, вследствие ПТП, настъпило в град К., причинено
от водачът В.К.Б., при управление на моторно превозно средство - л.а
„***“ с рег. № ******* по
отношение, на който автомобил е била сключена и е действала към датата на
произшествието валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите със застраховател
ЗАД „Д.Ж.и *****”АД, сума в размер на 1859.66 лв. за имуществени
вреди - направени разходи за лечение, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 14.12.2018г. до окончателното й изплащане.
На основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата, ОСЪЖДА ЗАД”Д.Ж.И *****”АД,
с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на
адв. П.К., САК, сумата от 1536,00 лева с включено ДДС за
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в настоящото
производство.
ОСЪЖДА ЗАД ”Д.Ж.и з.”АД
с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, да заплати в
полза на Държавата, по Бюджета на съдебната власт, сумата от 1 420,36 лева – дължима държавна такса за
разглеждане на исковете по делото и разноски за изготвените заключения по
допуснатите експертизи.
ОСЪЖДА ЗАД ”Д.Ж.и з.”АД с ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на А.Т.А.,
ЕГН ********** с адрес: *** сумата в размер на 115,00 лева за
направените от него разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС – С.З.в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: