№ 391
гр. София, 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Величка Борилова
Членове:Зорница Гладилова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело
№ 20231001000289 по описа за 2023 година
взе предвид следното:
Въззивното производство по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по жалба на „Уеб
Батал Геймс“ООД, ЕИК *********, чрез управителя Н. Д. Н. насочена против Решение №
85/18.01.2023 г., постановено по т.д. № 1588/2021 г. по описа на СГС, ТО , с което по
предявен иск от К. С. Н. с правно основание чл.74, ТЗ са отменени като незаконосъобразни
взетите решения на общото събрание на съдружниците /ОСС/ на „Уеб Батал Геймс“ООД по
т.1-т.6 от Протокол на общото събрание на 23.07.2021 г.
Поддържа се във въззивната жалба, че първоинстанционното решение е постановил
недопустимо решение, т.к. се произнесъл извън заявените от ищеца основания за
процесуална и материална незаконосъобразност на решението.
Отделно от това решението било и неправилно, като постановено при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в едностранчива и превратна
преценка на приобщените по делото доказателства, довело до неточно установяване от
страна на СГС на релевантните за предмета на спора факти, а от там и до неправилно
приложение на материалния закон и до необоснованост.
В случая били спазени всички изискуеми се от ТЗ предпоставки касателно отправяне
на изрично писмено предупреждение към изключения съдружник, надлежно връчено на
последния, в което били посочени конкретните обстоятелства, които представляват
нарушение на задълженията му, като му е даден срок за коригиране на поведението му.
Последното се изразявало в бездействие - неоказване на необходимото съдействие на
дружеството и било отрицателен факт, който не подлежал на доказване - отрицателните
факти се въвеждали в процеса чрез твърдението на едната страна, а тази, която твърди
обратното, носи тежестта да установи по положителен начин тези обстоятелства, чрез
положителни факти.
Поради изложеното и в тежест на ищеца-въззиваем в процеса било доказването на
положителните факти - съдействие и участие в дружествените работи, за да може да се
1
освободи и избегне неблагоприятните последици, свързани с поведението му на съдружник.
В казуса същият не представил доказателства за оперативно управление в дейността на
дружеството, нито за финансово такова.
Въззивникът-ответник ангажирал достатъчно доказателства пред първоинстанционния
съд, касаещи поведението на изключения съдружник.
Като правен резултат във връзка с наведените оплаквания се иска отмяна на
първоинстанционното решение и по съществото на спора отхвърляне на предявения иск с
правно основание чл.74, ал.1 ТЗ за отмяна на процесните решения от проведеното ОСС на
въззивното дружество на 23.07.2021 г.
В отговора по въззивната жалба насрещната страна оспорва развитите в нея доводи и
поддържа правилност на обжалваното решение.
Софийският апелативен съд, ТО, пети състав, като съобрази данните по
първоинстанционното дело, приема следното:
СГС е бил сезиран с иск с правно основание чл.74 ТЗ от К. С. Н. против „Уеб Батал
геймс“ООД.
Твърдяно е в обстоятелствената част на исковата молба, че ищецът е съдружник в
ответното дружество. На 31.05.2021 г. му била връчена нот.покана, отправена от другия
съдружник в дружеството Н. Н., с която канил ищеца на 23.07.2021 г. да се яви в офис в
нот.кантора в София.
К. Н. не се явил на посоченото място, но изпратил свои упълномощен представител -
адв.М., който да вземе участие в провеждането на ОСС на дружеството.
Твърдяло се е, че протокол за проведено общо събрание не бил съставен - бил
съставен констативен протокол от помощник-нотариус, който обаче нямал стойността на
протокол от проведено ОСС.
Според съдържанието на констативния протокол, ищецът бил изключен от
дружеството, взето е решение дружествения му дял да му бъде изплатен, освободен е като
управите, приет е нов дружествен договор и дружеството е преобразувано в еднолично.
Поддържано е всяко едно от решенията - поотделно, и в тяхната съвкупност, да са
незаконосъобразни, като взети в противоречи със закона и с дружествения договор.
Неправомерна била процедурата по чл.126, ал.3, т.1 ТЗ, защото предупреждението
следвало да бъде отправено от Общото събрание, а не от управител или съдружник на
дружеството, както в случая.
Отделно невярно било твърдението, че ищецът не работел в интерес на дружеството
и в негов противовес се поддържа, че ищецът сключвал договори от името и за сметка на
дружеството.
Невярно било и твърдението, че ищецът действал срещу интересите на дружеството,
вкл. се поддържа, че доказателства в подкрепа на тези обвинения няма. С оглед тежестта на
последиците, не било достатъчно само да се твърди такова поведение, а и да са налице
обективно доказателства за тях, каквито в случая липсвали.
Посочено е и че решението за изключване на Н. било основано на чл.126, ал.4 ТЗ,
какъвто текст в закона липсвал. Този факт препятствал възможността да се провери коя
норма е приложена.
Формулирано е и оплакване, че съставеният протокол от ОСС не бил със заверен
подпис и съдържание. Освен това същият бил съставен на място и по време, непосочени в
поканата за ОСС, няма и не може да има ролята на протокол от ОСС.
Предвид на тези оплаквания е поискано съдът да постанови решение, с което да
отмени решенията, взети на ОСС на „Уеб Батал Геймс“ООД от 23.07.2021 г., с които
ищецът е изключен като съдружник в дружеството, освободен от поста управител на
дружеството, взето е решение за изплащане на дружествения му дял и е приет нов
дружествен договор, преобразуващ дружеството в еднолично.
В отговора по исковата молба ответното дружество, чрез процесуалния си
2
представител, е оспорило предявените искове по основание.
Не е оспорено твърдението на ищеца, че на 23.07.2021 г. е проведено ОСС на
дружеството, на което са взети оспорените решения.
Оспорени са твърденията, че последните са незаконосъобразни.
Поддържа се, че в случая отправянето на предупреждение до съдружника е валидно,
сторено при спазване на установените в ТЗ условия за това, като съдържа описание на
конкретните нарушения, изразяващи се в действия/бездействия, с които вреди на
дружеството, вкл. на последния е даден подходящ срок за да прекрати последните.
Предупреждението е надлежно връчено на ищеца.
Оспорени са доводите на ищеца, че предупреждението следвало да изхожда от общото
събрание, а не от управителя на дружеството, предвид че в закона не е предвидено такова
изискване.
Оспорени са и доводите, че не е спазена формата за действителност на представения
протокол от ОСС, проведено на 23.07.2021 г. и се поддържа, че съставеният констативен
протокол от помощнищ-нотариус П.- Б. представлява официален документ по смисъла на
ГПК и съответно - писмено доказателство за фактите с правно значение, закрепени в него.
По подробно изложените доводи в подкрепа на тези твърдения се иска от съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК след
като прецени доводите и възраженията на страните във връзка със събраните по делото
доказателства, вземайки предвид основанията за неправилност, посочени във въззивната
жалба, приема следното:
Действията по обжалване на първоинстанционното решение са процесуално
допустими – предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно
обжалване от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивното
дружество, ответник в първоинстанционното производство, е останало недоволно от
атакувания съдебен акт в неговата цялост.
Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е от надлежен съдебен
състав, по редовно предявени иск, в съответната писмена, форма и е подписано.
Разгледани по същество оплакванията за неговата неправилност са неоснователни, по
следните съображения:
Страните не се спорили и се установява от служебно извършената справка от
решаващия състав по партидата на въззивното дружество в Търговския регистър /ТР/ при
Агенция по вписванията /АВп/, че според вписаните обстоятелства съдружници в „Уеб
Батал Геймс“ООД са К. С. Н. и Н. Д. Н., всеки един от тях с дялово участие в размер на по
50 лв. от общия записан капитал в размер на 100 лв. Двамата са вписани и като управители
на дружеството, чието представителство е предвидено да се осъществява от двамата
управители заедно и по отделно.
Горният факт предпоставя, че искът по чл.74, ал.1 ТЗ за отмяна на взетите решения но
ОСС на „Уеб Батал Геймс“ООД от 23.07.2021 г. е предявен от надлежно процесуално
легитимирано лице, което е имало качеството на съдружник към момента на вземане на
атакуваните решения /и продължава да има такова качество към настоящия момент/ и респ.
е легитимирано да поиска от съда отмяна на тези решения, ако те противоречат на
повелителните норми на закона или на дружествения договор /т.5 от ТР № 1/06.12.2002 г. по
т.д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС/.
Искът е предявен в рамките на установения от чл.74, ал.2 ТЗ преклузивен
четиринадесет дневен срок от провеждане на ОСС, на което са взети атакуваните решения,
предмет на настоящето производство при съобразяване на обстоятелството, че ищецът-
въззиваем не е присъствал лично на проведеното ОСС на 23.07.2021 г., на което са тези
решения, но е бил надлежно представляван от нарочно упълномощен за това адвокат.
Предвид че исковата молба е постъпила в СГС на 03.08.2021 г. следва искът да е предявен в
рамките на четиринадесет дневния срок от сочената дата на провеждане на ОСС.
Изложеното дефинира предявените искове като процесуално допустими.
3
Извършената служебна справка установи още, че с Определение № 430/05.08.2021 г.,
постановено по ч.т.д. № 1578/2021 г. по описа на СГС, е било спряно регистърното
производство по молба с вх.№ 11419/03.08.2021 г. на К. С. Н. по заявление образец А 4 №
20210729135949, с което са заявени за вписване обстоятелствата, касаещи оспорваните
решения, до приключване на спора по настоящето дело.
Извършената справка по актуалния дружествен договор, обявен в ТР установява, че
същият не съдържа различни от установените от ТЗ условия за свикване и провеждане на
ОСС - т.е. то е в правомощията на управителите.
Анализът на приобщените писмени доказателства установява, че управителят Н. с
писмена покана, връчен на другия съдружник - К. Н. на 31.05.2021 г., чрез нотариус с № 040
от РНК, е свикал общо събрание на дружеството, което да се проведе на 23.07.2021 г, при
посочен дневен сред от общо шест точки.
На същата дата на Н. е било връчено и предупреждение с нот.заверка под рег. №
7192/28.05.2021 г. посочения нотариус.
Според съдържанието му същото представлява отправено от другия съдружник в
дружеството предупреждение за изключване на основание чл.126, ал.3 т.1 от ТЗ – поради
това, че не изпълнява задълженията за оказване на съдействие за осъществяване дейността
на дружеството и т.3- действа против интересите на дружеството. Според мотивите в него
бездействието на Н. се изразява в неоказване съдействие за осъществяване на неговата
дейност и дезинтересиране от делата и проблемите на дружеството, поради което и
оперативната и финансова тежест била прехвърлена на другия съдружник и управител.
Действията се изразяват в това, че си е позволил да укаже за търговски партньор да
преустанови достъпа до сървърите обслужващи онлайн техни клиенти, вкл. в отправена
заплаха че ако до в срок до 14.04.2021 г. другия съдружник не му прехвърли дяловете си, ще
съсипе бизнеса. С предупреждението на Н. е даден 14 срок да отстрани нарушенията си и да
преустанови извършването на следващи действия, застрашаващи и/или увреждащи
дружеството и неговите търговски партньори.
Видно от представения по делото констативен протокол акт 10, том 2, рег. № 4934 по
описа за 2021 г. на Нотариус Р. Т. - № *** от РНК, и район на действие СРС, на 23.07.2021 г.
е проведено ОСС на въззивното дружество при предварително обявения дневен ред в
обсъдената по-горе покана - обсъждане поведението и действията на съдружника К. Н.,
приемане на решение за изключването му като съдружника по чл.126, ал.3 ТЗ, приемане на
решение за изплащане на дружествения му дял, освобождаването му като управител и
приемане на нов дружествен акт на дружеството
На това събрание Н. не е присъствал лично, но е бил представляван от адв.С. М. -
нарочно упълномощен.
Констативният протокол от провеждането на ОСС е съставен и подписан от
помощник-нотариуса по заместване и от гласувания съдружник Н. Н., като не е подписан от
адв.М..
Пред първоинстанционния съд като писмени доказателства са приети и ел.писма от
разменена кореспонденция между „Уеб Батал Геймс“ООД и „Телепойнт“ООД, касаеща
сключен между тях договор за колокация № 3908/09.02.2017 г. и най-вече задължението на
„Телепойнт“ООД за обратно предаване на оборудването, получено в изпълнението на
договора от страна на въззивното дружество, след прекратяване на договора.
От страна на „Уеб Батал Геъмс“ООД кореспонденцията е водена от Н. Н. и посочен
като упълномощен от него адвокат - Х. Г.. От страна на „Телепойнт“ООД
кореспонденцията е водена от името на М. Г..
Според решаващият въззивен състав съдържанието на кореспонденцията е
ирелевантно за предмета на настоящето производство, доколкото не установява относими за
него факти - не съдържа конкретни данни за сключването на договора между двете
горепосочени дружество, предмета, правата и задълженията на страните по него, действията
на който и да е от двамата управители на „Уеб Батал геймс“ООД във връзка с този договор,
вкл. с прекратяването му.
Сред представените пред СГС книжа е и жалба до Прокуратурата от адв.Х. Г., като
4
повереник на Н. Н., която обаче не е подписана от лицето, сочено за неин автор и няма вх.
№ от адресата.
Предвид на последното и същата не следва да се цени като доказателство по делото.
Отделно от изложеното, дори да беше подписана и да имаше данни за депозирането й
пред Прокуратурата на РБългария, т.нар. жалба също не може да се преценява като
доказателство по делото, защото като частен свидетелстващ документ удостоверява факти,
изгодни единствено за соченото като съставител на документа лице.
На друго самостоятелно основание според чл.300 ГПК единствено влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това, дали е извършено то, неговата противоправност и
виновността на дееца.
В случая не се твърди, нито се ангажират доказателства по подадената жалба да е
образувано НОХД, което да е приключило с влязла в сила присъда.
Гореустановеното от фактическа страна според въззивната инстанция обосновава
извод за правилност на първоинстанционното решение и несъстоятелност на доводите в
обратната насока, развити във въззивната жалба, по следните съображения:
Несъстоятелно е оплакването във въззивната жалба, че първоинстанционното решение
е недопустимо, т.к. СГС се е произнесъл извън заявените от ищеца основания за
процесуална и материална незаконосъобразност на атакуваните решения на ОСС.
Видно от мотивите на обжалвания акт, при произнасянето си по исковете, с които е
сезиран, първоинстанционният съд е съобразил задължителните указания, дадени в т.8 на
ТР № 1/06.12.2002 г. по т. д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС и се е произнесъл само до
заявените от ищеца основания за процесуална и материална незаконосъобразност на
решението, изрично формулирани в исковата молба - 1/ предупреждението не било
отправено от Общото събрание; 2/ не били налице поведение /бездействие/ на ищеца, в
насока че не работел в интерес на дружеството, а напротив - ищецът сключвал договори от
името и за сметка на дружеството; 3/не било налице поведение, даващо основание да се
счита, че ищецът действал срещу интересите на дружеството и се твърди липса на
доказателства за последното; 4/ несъставянето на надлежен протокол за проведеното на
23.07.2021 г. ОСС; 5/ липсата на норма - чл.126, ал.4 от ТЗ, на която била основано
изключването на ищеца и който факт препятствал възможността да се провери коя норма е
приложена.
Изведените от него правни изводи касателно тези оплаквания са съответни на
установените по делото факти и приложимия материален закон.
Първоинстанционният съд правилно е преценил като несъстоятелни твърденията на
ищеца-въззиваем, че отправеното и получено от него на 31.05.2021 г. предупреждение от
другия съдружник и управител във въззивното дружество, не отговаряло на изискването да
бъде отправено от самото общо събрание.
Такова изискване нито ТЗ, нито дружествения договор в случая предвиждат, вкл. не
може да се извлече по тълкувателен път от останалите относими към разрешаването на
посочения въпрос норми в ТЗ, в каквато насока е последователната практика на
касационната инстанция /Решение № 56/08.09.2010 г. по т.д. № 472/2009 г. на ВКС, II т.о. и
др./.
Правилен е изводът и за несъстоятелност на четвъртото от горепосочените оплаквания,
предвид че видно от приложения констативен протокол, удостоверен е подписът на
подписалия го съдружник, както и на съдържанието му от изготвилия го помощник-
нотариус.
Като официален свидетелстващ документ нотариалното удостоверяване и изготвеният
от нотариуса констативен протокол се ползват с обвързваща съда материална
доказателствена сила за удостоверените в него факти, на основание чл. 179 от ГПК - т.е. - че
на посочената в него дата и час, както и на посочения адрес, се е провело ОСС на
въззивното дружество, на което са присъствали посочените лице, при отразения дневен ред
и т.н.
5
Ако ищецът-въззиваем е твърдял, че удостоверените факти не са се осъществили, както е
посочено, доказателствената тежест да установи това твърдение е била негова.
Доказателства в подкрепа на същото обаче не са ангажирани.
Според решаващия въззивен състав правилно е преценено в първоинстанцинното
решение, че останалите оплаквания за незаконосъобразност на всяко едно от атакуваните
решения на ОСС, са основателни.
Установеното от фактическа страна предпоставя, че предупреждението към
съдружника Н. е валидно отправено - същото е материализирано в самостоятелен документ
и е в писмена форма, изхожда от съдружник и управител на дружеството, съдържа ясно
волеизявление в насока уведомяване на съдружника за наличието на нарушения по повод на
участието/ неучастието му в дружествените работи, а също така представлява и известие, че
дружеството ще предприеме действия по изключването му, ако в дадения ме срок не
поправи поведението си. Предупреждението е надлежно и лично връчено на съдружника Н..
Независимо от това обаче текстът на предупреждението няма онова необходимо
съдържание, което да сочи ясно и конкретно в какво се изразява неизпълнението на
задължението/задълженията от страна на съдружника, негов адресат, респ. - кои са
действията му против интересите на дружеството, така че същият да разбере по ясен и
недвусмислен начин кое негово поведение изпълнява хипотезите на чл.126, ал.3, т.1 и т.3
ТЗ.
В този смисъл посочените в общо четири пункта в предупреждението т.нар.
нарушения са формулирани неконкретно, без посочване на действителни и обективно
изразени действия/бездействия от страна на съдружника Н., с които той да е осъществил
съставите на чл.126, ал.3, т.1 и т.3 ТЗ, а като цяло съдържанието обективира по ясен и
недвусмислен начин единствено влошените лични отношения между двамата съдружници и
управители.
При неясната и неконкретна формулировка на вменените нарушения на изключения
съдружник същият безсъмнено е бил поставен в невъзможност да се защити и да
предприеме съответни действия по преустановяване на тези нарушения, респ. - поставят
съда в невъзможност да извърши преценка относно тяхното наличие
Както в самото предупреждение, така и на проведеното ОСС, на което е взето решение
за изключването на К. Н. като съдружник и освобождаването му като управител на
въззивното дружество, не са посочени, нито представени конкретни доказателства,
установяващи твърденията в него.
Противно на поддържаното от въззивника, ищецът по иска с правно основание чл.
74 от ТЗ не носи тежестта да докаже, че е изпълнявал задълженията си към дружеството,
респ. - че не е бездействал и не е изпълнявал задълженията си за оказване съдействие на
дружеството.
Константната съдебна практика приема, че в хипотеза като настоящата в тежест на
ответника, а не на ищеца е да установи наличието на предвидените от закона предпоставки
за изключване на ищеца въз основа на посоченото изключващо основание. Едновременно с
това, бездействието като отрицателен юридически факт винаги предполага регламентирано
от закона или договора задължение за определено действие и за да бъде причислена
отговорността на съдружника за неизпълнение, към основанията за изключване, то тя трябва
да е резултат от неизпълнението към задължения формулирани в дружествения договор или
в решение на органите на управление - управител и общото събрание.
На самостоятелно основание, за да бъде адекватно изключването като крайна
санкционна мярка на допуснато нарушение, необходимо е то да не инцидентно, а да е
налице системност, трайна нагласа в поведението на съдружника, да не изпълнява
решенията на общото събрание и тази последователност трябва да бъде подкрепена с факти
/Решение № 171 от 14.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 860/ 2010 г. и др./.
В настоящият казус не е установено наличието на поведение от страна на изключения
съдружник, което да сочи на неизпълнение на конкретни решения на ОСС, на бездействие в
конкретни случаи, когато е било необходимо такова за осъществяване на дружествените
дела, още по-малко на системност и трайна нагласа в горната насока.
6
Ето защо и като е стигнал до идентични правни изводи по повод изричните
оплаквания от страна на ищеца в исковата молба за отсъствие на посочените предпоставки
при вземане на атакуваните решения н ОСС, първоинстанционният съд е постановил
правилен съдебен акт, който следва да се потвърди.
Разноски за въззивното производство не се присъждат, т.к. такива не се претендират от
страните.
Мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети
състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 85/18.01.2023 г., постановено по т.д. № 1588/2021 г. по
описа на СГС, ТО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7