№ 299
гр. Благоевград, 31.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
като разгледа докладваното от Надя Узунова Търговско дело №
20231200900160 по описа за 2023 година
Постъпила е молба от В. В. Д., чрез адв.Д. С.а за отмяна на
определение 41/26.1.2024 г., в частта, с която в тежест на ищеца е възложено
заплащане на депозити за вещи лица за изготвяне на допуснатите СМЕ в
размер а 350 лв. и АТЕ в размер на 300 лв.; както и за отмяна на
разпореждане № 443/5.10.2023 г., с което е указано на ищеца да внесе
държавна такса в размер на 5533, 04 лв. и се разпореди връщане на сумата,
внесена от ищеца за държавна такса.
За да се произнесе по молбата, която е с правно основание чл. 253
ГПК и чл. 4б от Закона за държавните такси, съдът съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от
В. В. Д., чрез адв.Ф. С.С., против „ДЗИ –Общо застраховане за заплащане на
обезщетения за причинените му имуществени и неимуществени вреди от
ПТП.
В изпълнение на разпореждане 443/5.10.2023г. на съда, по делото е
внесена държавна такса в размер на 5 533.04 лв. Към момента на подаване на
исковата молба и към момента на изпълнение разпореждането не е било
налице нито едно от основанията за освобождаване на ищеца от заплащане
на такси и разноски по делото, визирани в чл. 83, ал. 1, т. 1-6 от ГПК, нито
той е подал молба за освобождаването му от заплащането на такива по чл. 83,
ал. 2 ГПК, която да е обосновал с липса на достатъчно средства.
След осъществената размяна на исковата молба по гл. 32 от ГПК
1
съдът с определение 41/26.1.2024 г. се е произнесъл по доказателствените
искания на страните като е постановил да се заплатят разноски за
определените депозити за допуснатите експертизи и от ищеца.
Със същото определение съдът при съобразяване на чл. 300 от ГПК,
на основание чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК е спрял производството до
приключване на нохд № 397/22 г. по описа на РС—Г.Делчев, тъй като по
делото ищецът като пострадало лице претендира реализиране на
гражданската отговорност на застрахователя по застраховка “Г.” от деяние, за
което е висящо наказателното производство срещу застрахования делинквент,
от което твърди, че са настъпили вредите, обуславящи гражданската
отговорност на делинквента.
Поради приключване с окончателен съдебен акт на НОХД №
397/2022 г. по описа на РС-Г.Делчев. с влязла в сила на 11.03.2024 г. присъда
настоящото дело е възобновено.
След възобновяване на делото е постъпила молбата от ищеца за
отмяна на актовете на съда в частта им, с която е постановено ищецът да
заплати депозити за допуснатите експертизи, на държавна такса и за връщане
на платената държавна такса.
Според чл. 253 ГПК определенията, които не слагат край на делото
могат да бъдат изменяни или отменяни от същия съд вследствие на
изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск.
Според чл. 83, ал. 1 т. 4 от ГПК такси и разноски по производството
на делата не се внасят от ищеца по искове за вреди от непозволено увреждане
от престъпление, за което има влязла в сила присъда.
От цитираните разпоредби следва, че с влизане в сила на присъдата
на 11.3.2024 г. е настъпило основанието на закона за недължимостта на такси
и разноски по настоящото дело. За да се приложат последиците от
неизпълнените указания на съда, предвид че до вземане на отношение за тези
последици е настъпило законно основание за неплащането им, което съдът
следва да отчете, то съгл. чл. 253 ГПК молбата на ищеца се явява
основателна, в частта с която се иска отмяна на определение 41/26.1.2024 г., с
което в тежест на ищеца е възложено заплащане на депозити за вещи лица за
изготвяне на допуснатите СМЕ в размер а 350 лв. и АТЕ в размер на 300 лв.
Настъпило е изменение на обстоятелствата. Предвид отмяната на
2
определението в посочените части, съдът на основание чл. 82, ал. 3 от ГПК
постановява тези разноски да се заплатят от бюджета на съда.
Останалите искания от молбата за отмяна на разпореждане №
443/5.10.2023 г., с което е указано на ищеца да внесе държавна такса в размер
на 5533, 04 лв. и се разпореди връщане на сумата, внесена от ищеца за
държавна такса, съдът ги счита за неоснователни.
Видно е, че при постановяване на разпореждането няма грешка, нито
пропуск на съда, предвид че съдът го е постановил във връзка с извършената
от него дължима преценка на редовността на исковата молба, част от която по
арг. от чл.129 , ал. 1-3 във вр. с чл. 128, т. 2 от ГПК, включва и внасянето на
дължимата държавна такса. Към моментите на подаване на исковата молба,
постановяване на разпореждането и внасянето от ищеца на държавната такса,
не е имало влязла в сила присъда, за да е налице основанието за
недължимостта на държавната такса на основание т. 4 на чл. 83, ал. 1 от ГПК,
изрично предвиждаща за освобождаването на ищеца претендиращ вреди от
непозволено увреждане от престъпление, да има влязла в сила присъда.
Последващото изменение на обстоятелствата не се отразяват върху
дължимата държавна такса, преценката за която дължимост се извършва въз
основа на обстоятелствата към датата на подаването й до окончателното
решаване на въпроса за нейната дължимост, поради което последващите
изменения на обстоятелствата от значение за дължимостта й не са основание
за връщането й.
Според 4б от ЗДТ Закона за държавните такси Недължимо платени
такси се връщат по искане на заинтересованата страна. А случая предвид
изложеното няма недължимо платена държавна такса. Ето защо исканията по
отношение на държавната такса следва да се оставят без уважение.
Водим от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя определение 41/26.1.2024 г., постановено по настоящото дело,
в частта, с която в тежест на ищеца е възложено заплащане на депозити за
вещи лица за изготвяне на допуснатите СМЕ в размер на 350 лв. и АТЕ в
размер на 300 лв.
3
Постановява на основание чл. 82, ал. 3 от ГПК разноските за
експертизи, възложени на ищеца с определение 41/26.1.2024 г., да се
заплатят от бюджета на съда.
Оставя без уважение подадената молба от ищеца В. В. Д., чрез адв.Д.
С. за отмяна на разпореждане № 443/5.10.2023 г., с което му е указано да
внесе държавна такса в размер на 5533, 04 лв., и за връщане на сумата,
внесена за държавна такса от 5533, 04 лв.
Определението в частта, с която е оставено без уважение молбата за
връщане на държавната такса може да се обжалва с частна жалба, в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца, пред Софийски апелативен
съд.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
4