Решение по дело №24/2016 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 64
Дата: 15 март 2016 г. (в сила от 15 март 2016 г.)
Съдия: Михаил Драгиев Русев
Дело: 20167240700024
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 януари 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                   

55                                          15.03.2016 год.                      град Стара Загора

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Старозагорският административен съд, в публично заседание                          на осемнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета год. в състав:

 

                                                                   Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                                          Членове: ГАЛИНА ДИНКОВА

                                                                                           МИХАИЛ РУСЕВ

 

при секретаря З.Д. и с участието на прокурора Петя Драганова като разгледа докладваното от съдия М. Русев КАН дело №24 по описа за 2016 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

 

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационната жалба на РЗОК - Стара Загора против решение №759/24.11.2015 год., постановено по АНД №1497/2015 год. по описа Районен съд Стара Загора, с което е отменено Наказателно постановление №185/20.05.2015 год., издадено от Директора на РЗОК Стара Загора.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при допуснати нарушения на закона, касационно основание по чл.348, ал.1 т.1 от НПК. Твърди се, че наказателното постановление е издадено преди изменението на закона, с която е отпаднало посочената в него санкционна разпоредба. По-късното й отпадане не води до извода, че е отпаднало основанието за налагането на имуществената санкция. С §45 от ЗИД на ЗЗО е дадена възможност действащата уредба да бъде прилагана до приемането на нов НРД. Допусната техническа грешка в АУАН, изразяваща се в грешно посочване на нарушените разпоредби от НРД 2015 год., вместо НРД 2014 год. е отстранена в обжалваното наказателно постановление от наказващия орган, който се е възползвал от дадената му от законодателя възможност, съгласно нормата на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в законоустановените срокове, от легитимирано лице, при установени по надлежния ред деяния, за които са наложени съответните имуществени санкции.

Ответникът по касация ”Амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ по очни болести – д-р Мария Драгоева - Сянкова”ЕООД, представлявана от Управителя Мария Христова Драгоева – Сянкова, чрез пълномощника си адв. Н.Г., в депозираното възражение на касационната жалба, взема становище за неоснователността на подадената касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура взема становище, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, доводите на страните и извърши проверка на законосъобразността на обжалваното решение по посочените в жалбата основания, намира за установено  следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок от легитимирана страна. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд Стара Загора се е развило по жалбата на ”Амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ по очни болести – д-р Мария Драгоева - Сянкова”ЕООД, представлявана от Управителя Мария Христова Драгоева – Сянкова против наказателно постановление №185/20.05.2015 год., издадено от Директора на РЗОК Стара Загора с наложени на дружеството общо осемнадесет имуществени санкции всяка в размер на 50.00 лв., на основание чл. 105в, ал.1 от ЗЗО.

Старозагорският районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление като е приел, че при неговото издаване са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Съдът е приел, че е налице хипотезата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, тъй като със ЗИД на ЗЗО /§34/, санкционната разпоредба на чл.105в, ал.1 от ЗЗО е отменена. Приел е също така, че наказващият орган при посочването на нарушените разпоредби в наказателното постановление се позовава на §11 от ПЗР на НРД за 2015 год., който обаче не е бил действащ към момента на извършването на административните нарушения – месец септември 2014 год. Според приложените писмени доказателства, нарушенията са извършени през месец септември 2014 год., установени са през месец ноември 2014 год. с получаването на съответните анкетни карти, а АУАН е съставен на 28.04.2015 год., т.е. след изтичането на предвиденият в чл.34, ал.1 от ЗАНН преклузивен срок.

По делото, както във въззивното съдебно производство, така и пред касационна инстанция, спор между страните относно описаната в наказателното постановление и установена въз основа на събраните доказателства фактическа обстановка няма.

Неоснователно е касационното оплакване за неприложение на чл.3, ал.2 от ЗАНН. Разпоредбата на §45 от ЗИД на ЗЗО, е процесуално правна и предвижда приложението на процесуалните правила при извършването на проверките, налагането на санкциите и тяхното обжалване. Касае се обаче да налагането на имуществените санкции, предвидени в договора между РЗОК и изпълнителя на медицинска или на дентална помощ, но не и за реализирането на административнонаказателната им отговорност. Съгласно чл.108, ал.1 от ЗЗО, съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления по този закон се извършва съгласно Закона за административните нарушения и наказания. Тъй като в ЗЗО не съществуват специални правила при реализирането на административно наказателната отговорност, то реализирането й не се влияе от разпоредбата на §45 от ЗИД на ЗЗО. От друга страна, разпоредбата на чл.105в, ал.1 от ЗЗО е материално правна разпоредба, която е отменена с §38 и с отмяната й са налице материалноправните предпоставки за приложението на чл.3, ал.2 от ЗАНН. Деянията за които са наложени санкциите на ответника по касация вече не представляват административни нарушения по смисъла на чл.6 от ЗАНН.

Неоснователно е и второто наведено касационно оплакване, че допусната техническа грешка е само в АУАН и същата е отстранена в наказателното постановление. В обстоятелствената част на същото нарушенията са посочени като такива на НРД 2014 год., „във връзка с §11 от ПЗР на НРД за медицинските дейности за 2015 год.” . В този смисъл, е създадена неяснота относно кой НРД е нарушен – този 2014 год. или този 2015 год. Посочването на този от 2015 год. е неоснователно, доколкото същият не е действал към момента на извършването на нарушенията – месец септември 2014 год. От другата страна, в диспозитива на наказателното постановление, е посочено, че санкциите се налагат на основание чл.105в, ал.1 от ЗЗО във вр. с §11 от ПЗР на НРД 2015 год. за медицинските дейности. Този рамков договор обаче, не може да бъде като основание за налагането на санкцията. Ето защо, изводите на районният съд правилни и законосъобразни, съобразени са материалния закон и се споделят от настоящата инстанция.

Неоснователно е и третото касационно оплакване, че АУАН е съставен предвиденият от чл.34, ал.1 от ЗАНН, тримесечен срок. Констативният протокол е съставен на 28.04.2015 год., която дата е и дата на съставянето на АУАН. В протокола обаче е отразено, това което е установено с получените анкетни карти през месец ноември 2014 год. /16 от всички 18 са получени в периода 03.11 – 07.11.2014 год., като само пациентката посочена в т.1 от наказателното постановление е депозирала анкетната карта на 01.12.2014 год., а пациентът по т.2 на 12.11.2014 год./. След получаването на тези анкетни карти, касатора не е извършил никакви други процесуални действия за установяването на допълнителни обстоятелства по установените административни нарушения. В този смисъл, осъщественото бездействие е повече от три месеца, през което не е съставен АУАН. В подкрепа на това е и представената докладна записка от Началник отдел „Договаряне и контрол на изпълнителите на извънболнична медицинска, дентална помощ и аптеки”, депозирана на 05.12.2015 год. до Директора на РЗОК – Стара Загора, от която е видно, че още към тази дата са било установено извършеното неправомерно поведение на ответника по касация. Въпреки това обаче, едва на 28.03.2015 год. е разпоредено извършването на проверка със заповед на Директора на РЗОК – Стара Загора.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо във вр. с чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №759/24.11.2015 год., постановено по АНД №1497/2015 год. по описа на Старозагорския районен съд

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                   

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                         2.