№ 3
гр. Червен бряг, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Йохан М. Дженов
при участието на секретаря ВЕСЕЛКА ИВ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело №
20214440100414 по описа за 2021 година
на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе
взе предвид следното: Производството е по чл.216 от ДОПК
Производството по делото е образувано по искова молба от Национална Агенция за
Приходите /НАП/ гр. София, представлявана от Изпълнителния Директор – Галя
Димитрова, чрез пълномощника гл.юк. Ц. Г., със съдебен адрес: г................ против В. И. Б.,
с ЕГН ********** от ................, И. Й. Ц., с ЕГН ********** от ................, като наследник на
................ б.ж. на с. Сухаче, П. Й. Ц., с ЕГН ********** от ................, като наследник на
................ б.ж. на с. Сухаче, П. А. М., с ЕГН ********** от ................ и Л. Ц. И., с ЕГН
********** от ................, с която се иска обявяване недействителност на сделка на
недвижим имот, подробно описан в исковата молба. С исковата молба са приложени:
Заповед за възлагане на ревизия; съобщение за доброволно изпълнение; нотариален акт;
справка от Служба по вписванията; ревизионен акт; 2 бр. у-е за връчване по електронен път;
ревизионен доклад; данъчни оценки на процесните имоти и пълномощно. Твърди се в
исковата молба, че на ответника В. И. Б., с ЕГН **********, в качеството й на ЕТ „В. Б.“, с
ЕИК ********* по реда на ДОПК е възложено извършването на ревизия, относно
установяване на задължения по видове и периоди посочени в ИМ, като заповедта за
възлагане на ревизията е връчена на 08.08.2016 г., лично на задълженото лице. Твърди се, че
ревизията е приключила с издаването на Ревизионен акт № Р-04001516005356-092-
001/22.12.2016 г., с който са установени публични задълженията на ревизираното лице в
общ размер на 47451.34 лв., както и лихви за просрочие към тях в размер на 9298.08 лв.
Твърди се, че ревизионният акт е влязъл в законна сила на 15.02.2017 г. Ищецът твърди, че
на 19.08.2016 г. след узнаване на заповедта за възлагане на ревизията, първия ответник – В.
1
И. Б. и съпругът й – наследодателя на втория и третия ответници – И. Й. Ц. и П. Й. Ц., с
нотариален акт № 55, том IV, рег.№ 2891, дело № 430/ 2016 г., продават на четвъртия и
петия ответници – П. А. М. и Л. Ц. И., собствения си недвижим имот, находящ се в
................, представляващ УПИ, с площ от 715 кв.м., съставляващо парцел с № ХIII - 405,
кв.2 по ЗПР на с.с., утвърден със Заповед № 408/1986 г., заедно с построената в имота сграда
/търговски обект/ на два етажа, със застроена площ от 377 кв.м., при граници на целия имот:
от три страни улици и УПИ № XII – 406 и Поземлен имот с площ от 2090 кв.м., от който се
отчуждават 779 кв.м. или всичко урегулирано от 1320 кв.м., находящ се в с................,
съставляващо парцел ХLII-364, в стр.кв. 27 по ЗРП на с.с., утвърден със Заповед № 408/1986
г., като процедурите по прилагане на плана не са приведени, заедно с построените в имота
жилищна сграда, със застроена площ от 50 кв.м. и второстепенна постройка с площ 12 кв.м.,
при граници на имота: улица, имот № ХLIII-365 и 364. Посочено е, че продажната цена на
имота по н.а. е 20 000.00 лв., а данъчната оценка на имота е 18 599.50 лв., към 19.08.2016 г.
Посочено е, че при изповядване на сделката, продавачите са декларирали, че са получили от
купувачите, изцяло уговорената продажна цена, а купувачите, че са платили изцяло същата
по банков път.
Ищецът твърди в исковата молба, че продажбата на процесният имот на четвъртия и
петия ответници от първият и наследодателят на вторият и третият, след получаване на
заповедта за ревизия, е с намерение, да се увреди публичният взискател. Ищецът твърди
още, че разпоредбата на чл.216, ал.1, т.6 от ДОПК изисква с недействителната сделка или
действие да е налице намерение да се увредят публичните взискатели, като фактическият
състав изисква намерението за увреждане да е налице от страна на прехвърлителя по
сделката, по отношение на който е налице висящо ревизионно производство. Посочено е от
ищеца, че намерението за увреждане е мисъл или желание да се направи нещо във вреда на
кредитора, т.е. съзнание, че със съответния правен акт се уврежда кредитора, като се
намалява имуществото на длъжника, служещо за удовлетворяване на вземанията на
кредитора.
Ищецът е отправил искане до съда да бъде постановено решение, с което на основание
чл.216, ал.1, т.6 от ДОПК да бъде прогласена по отношение на Държавата
недействителността на договор за покупко- продажба на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт № 55, том IV, рег.№ 2891, дело № 430/2016 г., с който първия ответник – В.
И. Б. и съпругът й – наследодателя на втория и третия ответници – И. Й. Ц. и П. Й. Ц.
продават на четвъртия и петия ответници – П. А. М. и Л. Ц. И., собствения си недвижим
имот, находящ се в ................, представляващ УПИ, с площ от 715 кв.м., съставляващо
парцел с № ХIII - 405, кв.2 по ЗПР на с.с., утвърден със Заповед № 408/1986 г., заедно с
построената в имота сграда /търговски обект/ на два етажа, със застроена площ от 377 кв.м.,
при граници на целия имот: от три страни улици и УПИ № XII – 406 и Поземлен имот с
площ от 2090 кв.м., от който се отчуждават 779 кв.м. или всичко урегулирано от 1320 кв.м.,
находящ се в с................, съставляващо парцел ХLII-364, в стр.кв. 27 по ЗРП на с.с., утвърден
със Заповед № 408/1986 г., като процедурите по прилагане на плана не са приведени, заедно
с построените в имота жилищна сграда, със застроена площ от 50 кв.м. и второстепенна
2
постройка с площ 12 кв.м., при граници на имота: улица, имот № ХLIII-365 и 364 за сумата
от 20 000.00 лв., при данъчна оценка на имота към 19.08.2016 г. от 18 599.50 лв. Представят
писмени доказателства. Претендира се присъждане на на юрисконсултско възнаграждение.
Подробни съображения развива в писмена защита по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците са подали писмен отговор, в който оспорват иска
изцяло, изразяват становище, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, т.к. не е
налице фактическият състав на чл.216, ал.1, т.6 от ДОПК – а именно, процесната сделка не е
извършена във вреда на публичния взискател. По същество развиват доводи, че процесната
сделка е сключена без намерение да се увреди Държавата. Развиват подробни съображения в
представената по делото писмена защита. Претендират разноски.
ИЩЕЦЪТ Национална Агенция за Приходите /НАП/ гр. София, представлявана от
Изпълнителния Директор – Галя Димитрова, редовно призовани се представляват от гл.юк.
Ц. Г., който от името на доверителя си поддържа исковата молба, като излага подробни
доводи за допустимостта и основателността на иска.
ОТВЕТНИЦИТЕ – редовно призовани се явяват лично и с адв. Иван Моцов от ПлАК,
който излага подробни доводи за неоснователност на иска и моли същия да бъде отхвърлен.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено
следното:
Със Заповед за възлагане на ревизия № Р-04001516005356-020-001/03.08.2016 г. на
Директора на ТД на НАП, е възложено извършване на ревизия на В. И. Б., с ЕГН
**********, в качеството й на ЕТ „В. Б.“, с ЕИК ********* по реда на ДОПК за видове
задължения, по периоди, както следва: ДДС за периода 01.08.2012 г. – 30.06.2016 г.
Заповедта за възлагане на ревизия е връчена лично на задълженото лице на 08.08.2016 г.,
видно от същата. Въз основа на извършената ревизия е изготвен Ревизионен акт № Р-
04001516005356-092-001/22.12.2016 г., с който са установени публични задълженията на
ревизираното лице в общ размер на 47451.34 лв., както и лихви за просрочие към тях в
размер на 9298.08 лв. По делото не са налице данни за обжалване на РА, поради което
същият е влязъл в сила на 15.02.2017 г. На 19.08.2016 г. първия ответник – В. И. Б. и
съпругът й – наследодателя на втория и третия ответници – И. Й. Ц. и П. Й. Ц., с
нотариален акт № 55, том IV, рег.№ 2891, дело № 430/ 2016 г., продават на четвъртия и
петия ответници – П. А. М. и Л. Ц. И., собствения си недвижим имот, находящ се в
................, представляващ УПИ, с площ от 715 кв.м., съставляващо парцел с № ХIII - 405,
кв.2 по ЗПР на с.с., утвърден със Заповед № 408/1986 г., заедно с построената в имота сграда
/търговски обект/ на два етажа, със застроена площ от 377 кв.м., при граници на целия имот:
от три страни улици и УПИ № XII – 406 и Поземлен имот с площ от 2090 кв.м., от който се
отчуждават 779 кв.м. или всичко урегулирано от 1320 кв.м., находящ се в с................,
съставляващо парцел ХLII-364, в стр.кв. 27 по ЗРП на с.с., утвърден със Заповед № 408/1986
г., като процедурите по прилагане на плана не са приведени, заедно с построените в имота
жилищна сграда, със застроена площ от 50 кв.м. и второстепенна постройка с площ 12 кв.м.,
при граници на имота: улица, имот № ХLIII-365 и 364, като продажната цена на имота по
3
н.а. е 20 000.00 лв., а данъчната оценка на имота е 18 599.50 лв. При изповядване на
сделката, продавачите са декларирали, че са получили от купувачите, изцяло уговорената
продажна цена, а купувачите, че са платили изцяло същата по банков път.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи: Съгласно чл.216,
ал.1 от ДОПК, недействителни по отношение на държавата са сключените сделки след
датата на установяване на публичното задължение, съответно след връчване на заповедта за
възлагане на ревизия, ако в резултат на последната са установени публични задължения.
Сделки са изброени изчерпателно в ал.1, т.1 – 6. В зависимост от вида им са предвидени
специални предпоставки за тяхната недействителност, като общи за всички са посочените в
ал.1 на цитираната норма – установено публично задължение или връчена заповед за
възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения и
сделката е извършена в последващ момент.
Следващата предпоставка, касаеща относителната недействителност, основана на чл. 216,
ал.1, т.6 от ДОПК, на сделка, осъществена в посочения по-горе времеви диапазон е
установяване намерението да се увреди публичния взискател, по която страна е свързано
лице. Тъй като се касае за възмездна сделка, ищецът носи тежестта да докаже наличието на
увреждащо намерение при сключване договора за покупко-продажба на процесния имот.
В тежест на ответниците е да оборят твърденията, изложени в исковата молба, като
установят, че публичното задължение е погасено на някакво основание, че липсва
намерение за увреждане, че длъжникът притежава достатъчно имущества, чрез насочване на
изпълнението към които, взискателят може да бъде удовлетворен и пр.
В настоящият казус, не е се спори и от доказателствата по делото е установено наличие
на публично задължение на първата ответница – В. И. Б., с ЕГН **********, в качеството й
на ЕТ „В. Б.“, с ЕИК *********, установено с влязъл в сила ревизионен акт, като по делото
липсват данни, а и в исковата молба не се твърди, че въз основа на същият е
образувано изпълнително дело при публичен изпълнител, по което да са наложени
обезпечения и/или да се извършват изпълнителни действия.
Не е спорно между страните, също, че след като е връчена на проверяваното лице
заповедта за възлагане на ревизия е сключен на 19.08.2016 г., Договор за покупко-продажба
на недвижим имот, с който първия ответник – В. И. Б. и съпругът й – наследодателя на
втория и третия ответници – И. Й. Ц. и П. Й. Ц., с нотариален акт № 55, том IV, рег.№ 2891,
дело № 430/ 2016 г., продават на четвъртия и петия ответници – П. А. М. и Л. Ц. И.,
процесния недвижим имот.
Не е спорно, също, че към момента на извършване на разпоредителната сделка, не са били
налице непогасени задълженията на проверяваното лице и не е имало висящо изпълнително
дело. Основанието, на което се позовава ищецът е по т. 6 на чл. 216, ал. 1 от ДОПК, а
именно, че сделката е извършена между „свързани лица“ във вреда на публичните
взискатели. И това не е случайно тъй като търсената от него защита не изисква доказване на
знание от купувачите за увреда на кредитора, а самото доказване на „свързаност“
предполага такава увреда. И това е така тъй като практиката на съдилищата приемат, че с
въвеждането на критерии за различни видове сделки в чл. 216, ал. 1, т. 1 – 6 от ДОПК
4
законодателят е създал необорима презумпция, че при наличие на конкретните сделки, както
и установени публични задължения, длъжниците целят осуетяване на удовлетворяването на
държавата. От граматическото и систематично тълкуване на разпоредбата на чл. 216, ал. 1, т.
6 от ДОПК може да се направи извода, че след като само в случая на сделки между свързани
лица законовият текст говори за вреда на публичните взискатели, то за другите хипотези
подобно изискване няма и в този текст не се търси доказване на намерението за увреждане,
безвъзмездност, нееквивалентност или някаква друга обективна индиция. С оглед така
изложеното, за да бъде уважен такъв иск е необходимо кумулативно да са налице следните
обстоятелства – да се установи възлагане на ревизия; заповедта за възлагане да е връчена на
ревизирания субект; да има свързаност между лицата извършили сделката по смисъла на § 1,
т. 3 от ДР на ДОПК. В настоящия случай, актът за възлагане на данъчна ревизия е бил
връчен на 08.08.2016г., недвижимият имот е бил прехвърлен на 19.08.2016 г., а
ревизионният акт с установени задължения е издаден на 25.01.2017 г. т.е., сделката е
извършена преди съставяне на данъчния ревизионен акт, но след връчване на заповедта за
възлагане на ревизия и има основания, кредитора да търси защита по чл. 216 от ДОПК.
Предвид обстоятелството, че вземането е станало изискуемо се налага извода, че
изискуемостта на публичното вземане по ревизионния акт настъпва по силата на закона, а
именно след изтичане на 14-дневния срок за доброволно изпълнение, считано от датата на
връчване на акта. При това приложение и с оглед събраните по делото доказателства, се
налага извода за наличие на годно основание, въз основа на което е установен размер на
задължението, и представлява годно изпълнително основание, с което са установени
публични задължения на първия ответник В. Б.. По делото обаче липсват данни към
момента на подаване на исковата молба да е имало висящо изпълнително дело по което да са
предприети действия по събирането на публичните задължения и/или да са предприети
някакви обезпечителни действия. В тази връзка е спорен правният интерес на ищеца да
заведе такова производство по реда на чл. 216 от ДОПК, като е избрал способа за търсене на
защита по реда на чл. 216, ал.1, т.6 от ДОПК тъй като няма данни дали задълженото лице не
разполага с друго свое имущество от което да бъдат погасени тези задължения.
По иска с правно основание чл. 216, ал.1, т.6 от ДОПК в тежест на ищеца е да докаже
освен, че сделката е във вреда спрямо взискателя и че страна по нея е свързано лице с
длъжника. За основателността на претенцията е от значение да се отговори на въпроса, кога
следва да се счита, че една сделка е във вреда на взискателя. От систематическото място на
основанието за недействителност (след т.4) следва, че сделката е във вреда, винаги когато
намалява имуществото на длъжника и кумулативно спрямо този факт следва да се установи,
че приобретателя на имуществото е свързано лице. По аргумент за противното (спрямо
нормата на чл. 216, ал.3 от ДОПК) всички факти от фактическият състав на чл. 216, ал.1 от
т.1 до т.2 от ДОПК следва да се доказват от публичния изпълнител докато нормата на чл.
216, ал.1, т.6 от ДОПК не съдържа такава презумция за доказване на увредата, а само за
свързаност. Под свързаност, следва да се има предвид нормата на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК,
т.е. между длъжника и купувача да е налице така връзка която да обоснове знание за
увреждащото действие по отношение на държавата. Видно от събраните доказателства по
5
делото не се установява наличието на конкретната хипотеза по т. 6 на чл. 216, ал. 1 от
ДОПК, относно условията, при които е сключена атакуваната сделка. Безспорно е
установено, че първият ответник В. Б. е субект на данъчната ревизия и е притежавала в
съсобственост със своя съпруг процесния недвижим имот, който на 19.08.2016 г. по силата
на извършената покупко-продажба е продала на четвъртия и петия ответник- П. А. М. и
Лилия Ц. И.. По делото обаче липсват каквито и да е доказателства за свързаност на лицата
закупили имота по смисъла на §1, т. 3 б. "д" от ДР на ДОПК, а именно между задълженото
лице-продавач В. Б. и приобретателите П. А. М. и Лилия Ц. И.. Изложеното налага извода,
че от доказателствата по делото не се установява наличието на предпоставките по чл. 216,
ал. 1, т. 6 от ДОПК, обуславящи относителната недействителност спрямо Държавата на
атакуваната сделка, а именно, че ответниците приобретатели П. А. М. и Л. Ц. И. са
свързани лицата по смисъла на §1, т. 3 б. "д" от ДР на ДОПК и следователно предявеният
иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските: С оглед изхода от делото отхвърляне на исковите претенции изцяло, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответниците
направените от тях разноски в настоящото производство. Такива се претендират, като са
дължими за адвокатско възнаграждение в разме на 500.00 лв., съгласно приложения списък
с разноските по чл.80 от ГПК.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл.216, ал.1, т.6 от ДОПК иск от Национална
Агенция за Приходите /НАП/ гр. София, представлявана от Изпълнителния Директор – Галя
Димитрова, чрез пълномощника гл.юк. Ц. Г., със съдебен адрес: г................ против В. И. Б.,
с ЕГН ********** от ................, И. Й. Ц., с ЕГН ********** от ................, като наследник на
................ б.ж. на с. Сухаче, П. Й. Ц., с ЕГН ********** от ................, като наследник на
................ б.ж. на с. Сухаче, П. А. М., с ЕГН ********** от ................ и Л. Ц. И., с ЕГН
********** от ................ за обявяване недействителност по отношение на Държавата на
Договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 55, том
IV, рег.№ 2891, дело № 430/2016 г., с който В. И. Б. и съпругът й продават на П. А. М. и Л.
Ц. И., собствения си недвижим имот, находящ се в ................, представляващ УПИ, с площ
от 715 кв.м., съставляващо парцел с № ХIII - 405, кв.2 по ЗПР на с.с., утвърден със Заповед
№ 408/1986 г., заедно с построената в имота сграда /търговски обект/ на два етажа, със
застроена площ от 377 кв.м., при граници на целия имот: от три страни улици и УПИ № XII
– 406 и Поземлен имот с площ от 2090 кв.м., от който се отчуждават 779 кв.м. или всичко
урегулирано от 1320 кв.м., находящ се в с................, съставляващо парцел ХLII-364, в стр.кв.
27 по ЗРП на с.с., утвърден със Заповед № 408/1986 г., като процедурите по прилагане на
плана не са приведени, заедно с построените в имота жилищна сграда, със застроена площ
от 50 кв.м. и второстепенна постройка с площ 12 кв.м., при граници на имота: улица, имот
№ ХLIII-365 и 364 за сумата от 20 000.00 лв.
6
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Национална Агенция за Приходите /НАП/ гр.
София, представлявана от Изпълнителния Директор – Галя Димитрова, чрез пълномощника
гл.юк. Ц. Г., със съдебен адрес: г................ ДА ЗАПЛАТИ НА В. И. Б., с ЕГН ********** от
................, И. Й. Ц., с ЕГН ********** от ................, като наследник на ................ б.ж. на с.
Сухаче, П. Й. Ц., с ЕГН ********** от ................, като наследник на ................ б.ж. на с.
Сухаче, П. А. М., с ЕГН ********** от ................ и Л. Ц. И., с ЕГН ********** от ................
сумата от 500.00 /петстотин/ лв., представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че
същото е изготвено пред ПлОС.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
7