РЕШЕНИЕ
Номер 564/20.09. Година 2019 Град Перник
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пернишкият районен съд Втори наказателен състав На осемнадесети септември Година 2019 В публичното заседание в следния състав:
Председател: Петя Котева
Съдебни заседатели:
Секретар Катя
Василева
като разгледа докладваното от съдията административно-наказателно дело № 01241 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш (ЕФ), серия К, № 0908302 на Главна дирекция „Охранителна полиция” (ГД „ОП”), гр.София, с който на С.Л.Х., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв (сто лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл.182, ал.2, т.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл. 21, ал.2 от същия закон, извършено на 17.10.2014 г. в района на тунел Голямо Бучино, общ. Перник при управление на лек автомобил „Тойота Корола” с рег. № *******по Автомагистрала Люлин.
Жалбоподателят С.Л.Х. – редовно призован не участва лично в съдебното производство. Представлява се от своя повереник – адв. Д.Д. от САК, която поддържа изложените в жалбата доводи, че е изтекла давността за реализиране на административнонаказателна отговорност на нарушителя.
Въззиваемата страна ГД „Национална полиция”, гр. София, правоприемник на ГД „ОП” – редовно призована, не изпраща представител. В придружителното писмо, с което е изпратена административнонаказателната преписка, са изложени доводи за неоснователност на жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество последната е основателна.
От фактическа страна:
На 17.10.2014 г. по АМ Люлин, в посока от гр. София към гр. Перник, пътувал лек автомобил „Тойота Корола” с рег. № *******. В 07:37 часа, в района на тунел Голямо Бучино, намиращ се на територията на общ.Перник, колата преминала през обсега на монтираното автоматизирано техническо средство ЗМ „Система за измерване на средна скорост”, с № 388, извършващо контрол на скоростта на движещите се превозни средства. Същото фиксирало стойност на движение 104 км/ч, при разрешена скорост от 80 км/ч, въведена с пътен знак В26.
При направена справка в централна база данни по регистрация на пътни
превозни средства е установено, че цитираният лек автомобил, чиято скорост на
движение е отчетена, е собственост на С.Л.Х., ЕГН **********. За констатираното
нарушение против него е издаден от ГД „ОП”, гр.София ЕФ серия К, № 0908302, с
който за нарушаване на чл. 21, ал.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл.
182, ал.2, т.3 от ЗДвП административно
наказание глоба в размер на 100
лв (сто лева).
Връчването на фиша на
санкционираното лице въззиваемата страна счита, че е било извършено на
03.04.2019 г.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:
Приложената справка от централна база данни по регистрация на пътни превозни средства доказва, че С.Л.Х. е собственик на автомобила, чиято скорост е била фиксирана от автоматизираното техническо средство ЗМ “Система за измерване на средна скорост”, с № 388, което кореспондира и с вещественото доказателствено средство - разпечатката от показанията на последното, съдържаща снимка, документираща именно индивидуализирания автомобил. Предвид на тези доказателства съдът прие за безспорно доказано, че жалбоподателят е субект на извършеното нарушение по силата на чл. 188, ал.1 предл.1-во от ЗДвП, тъй като към датата на нарушението е бил легитимен собственик на превозното средство, с което нарушението е извършено.
Писмените доказателства по делото - удостоверението за одобрен тип средство за измерване № 14.09.5064 от 01.09.2014 г. (със срок на валидност до 01.09.2016 г.) на Българския институт по метрология, ведно с приложението към него, както и протокол за проверка № 388-ФМИ/30.09.2014 г. на отдел „ИТСИ” при ГД „Мерки и измервателни уреди” доказват, че ЗМ „Система за измерване на средна скорост” е средство за измерване – скоростомер, вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5064 и към 21.10.2014 г. системата е била трайно монтирана в района на 3-ти тунел на АМ Люлин, посока от гр. София към гр. Перник. Същата се състои от камери, разположени в началото и в края на две контролни точки – базово разстояние, като скоростомерът за средна скорост „измерва средната скорост на МПС чрез измерване времето за преминаване на базовото разстояние на участъка от пътя, като средната скорост е изчислената скорост, получена чрез разделяне на разстоянието между двете контролни точки на измереното време, за което МПС преминава между тях”, т.е. касае се за стационарно автоматично техническо средство, което функционира автоматично, без намеса на човешки фактор и с което може да се установи и заснеме нарушение, с оглед разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, като същевременно същото е било и технически изправно.
Съдът прие за доказано, че в района на нарушението е било въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта от 80 км/ч, предвид приетите като писмени доказателства схема на организация на движението в района на тунел Голямо Бучино (посока от София към гр. Перник) и писмо изх. № 33-00-269/18.04.2012 г. на Агенция „Пътна инфраструктура”.
Съдът кредитира като писмени доказателства по делото заповеди №№ І-з 305/04.02.2011 г.(ведно с приложен към нея образец на ЕФ), Із-1745/28.08.2012 г., Із-1741/28.08.2012 г., 8121з-47/16.01.2015 г. и 8121з-48/16.01.2015 г. на министъра на вътрешните работи, разпечатка от „ЗМ Система за измерване на средна скорост”-снимка, заповед № РД-11-343/29.03.2012 г., писмо изх. № 24-00-1004/22.11.2011 г. на Агенция „Пътна инфраструктура” и разрешение за ползване № СТ-05-491/13.05.2011 г. на ДНСК.
Към датата на извършване на нарушението - 17.10.2014 г. законодателят не е предвидил задължение на контролните органи на МВР да обозначават участъка на пътя, на който се осъществява контрол, тъй като разпоредбата на чл. 165, ал.2, т.8 от ЗДвП е обнародвана в ДВ, бр. 19 от 13.13. 2015 г.
Макар и за датата, която издателят на фиша приема за негово връчване - 03.04.2019 г., която е отразена и в приложеното извлечение от интернет-портала на Министерството на вътрешните работи, да не са ангажирани надлежни писмени доказателства, съдът намира, че предвид факта, че от страна на Х. не се навеждат възражения, че друго лице е извършило нарушението, като същевременно и от съдържанието на самата жалба е видно, че същата е подадена именно срещу процесния ЕФ, то и правото на защита на наказания субект не е нарушено, тъй като реално неговото право на оспорване на фиша е реализирано с образуването на настоящето съдебно производство.
От правна страна:
Настоящият състав намира, че обжалвания ЕФ съдържа предвидените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, а именно: посочено е мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и сметката на доброволното й заплащане. В случая разпоредбата на чл. 54 от ЗАНН, визираща необходимите реквизити на наказателното постановление, не е приложима, тъй като чл. 189, ал.4 от ЗДвП е специална норма за ангажиране на административнонаказателната отговорност на водачите на МПС при нарушения, установени и заснети с техническо средство, в отсъствието на контролен орган. В подкрепа на този извод е и легалното определение на електронен фиш, съдържащо се в т. 63 от ДР на ЗДвП, а именно, че като електронен документ, той има безспорно авторство, което не следва да бъде изрично посочвано. За същият, макар и съобразно нормата на чл. 189, ал.11 от ЗДвП, да е предвидено, че е своеобразен аналог на наказателно постановление, то това е единствено по отношение на правните последици от влизане в сила на двата акта. Законодателят не е въвел пълно приравняване между електронния фиш и наказателното постановление нито по отношение на съдържанието им (предвид реквизитите, визирани в чл. 189, ал.4 от ЗДвП), нито във връзка с процедурата по съставянето им.
Съдът констатира, че атакувания ЕФ съдържа надлежно описание на нарушението, каквото изискване съдържа разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП. Описано е мястото на нарушението, като са посочени данни за наименованието на пътя, пътния участък, който е бил обхванат от стационарното техническо средство ЗМ „Система за измерване на средна скорост”, с № 388, посоката на движение (от гр. София към гр. Перник), като същевременно е посочено въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта от 80 км/ч, с огледи кредитираната като писмено доказателство схема на организация на движението в района на тунел Голямо Бучино (посока от София към гр. Перник). Не е спорно, че техническото средство, с което е установено нарушението е от одобрен тип и е било в съответствие с метрологичните изисквания, съобразно представените по делото и цитирани по-горе писмени доказателства.
В ЕФ е визирана нарушената разпоредба – чл. 21, ал.2 от ЗДвП, предвид доказателствата, съдържащи се в административнонаказателната преписка за позиционирания знак В26, разрешаващ скорост до 80 км/ч., преди обхвата на стационарното техническо средство за измерване.
Скоростта на
движение на автомобила е установена безспорно, предвид техническите характеристика на системата за скорост, тъй като
посочената скорост на движение от 112 км/ч е именно „наказуемата” след
приспаднат толеранс (разпечатка от „ЗМ Система за измерване на средна
скорост”-снимка, приложена на л.12).
С оглед
изложеното съдът счита, че законосъобразно и обосновано отговорността на жалбоподателя е била ангажирана
за нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, за което му е било наложено съответното административно
наказание.
Съдът намира обаче, че административнонаказателното преследване на санкционираното лице е погасено поради изтичане на абсолютния давностен срок за реализиране на административнонаказателна отговорност на нарушителя, което е основание за отмяна на обжалвания ЕФ, като съображенията са следните:
В чл.11 от ЗАНН е предвидено субсидиарно прилагане на общата част на Наказателния кодекс (НК) относно обстоятелства, изключващи отговорността, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. В този смисъл е и Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на ВКС и ВАС, в което е посочено, че нормата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК, т.е. към разпоредбите на чл.80, ал.1, т.5 от НК (ред. ДВ, бр.26/2010 г.), касаеща обикновената давност от три години и към тази на чл. 81, ал.3, вр. с чл. 80, ал.1, т.5 от НК, касаеща абсолютната давност от четири години и шест месеца. В конкретния случай, след като нарушението е извършено на 17.10.2014, то абсолютната погасителна давност от четири години и половина е изтекла на 17.04.2019 г., т.е. преди постановяване на настоящето решение. Ето защо и административнонаказателното преследване е погасено по давност с изтичането на абсолютния давностен срок, което е основание за отмяна на процесния ЕФ.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К, № 0908302 на Главна дирекция „Охранителна полиция”, гр.София, с който на С.Л.Х., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв (сто лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл.182, ал.2, т.3 от Закона за движението по пътища за нарушаване на чл. 21, ал.2 от същия закон, извършено на 17.10.2014 г. в района на тунел Голямо Бучино, общ. Перник при управление на лек автомобил „Тойота Корола” с рег. № *******по Автомагистрала Люлин.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИГ