Определение по дело №55202/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 януари 2025 г.
Съдия: Пламен Иванов Шумков
Дело: 20241110155202
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 септември 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1492
гр. София, 13.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110155202 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от „Вива Кредит“ АД срещу А. Н. П..
В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил отговор на исковата молба.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Ищецът е направил искане за допускане изготвянето на съдебно-счетоводна
експертиза при евентуално направено оспорване от ответника. От ответната страна не
е подаден отговор на исковата молба, поради което искането следва да бъде отложено
за първото по делото съдебно заседание след евентуално ангажиране на становище от
ответната страна.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства по опис,
обективиран в същата.
ОТЛАГА произнасянето по искането за допускане изготвяне на съдебно-
счетоводна експертиза за отговор на поставените в исковата молба въпроси след
евентуално ангажиране на становище от ответника по делото.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 13.03.2025 г.
от 09:30 ч., за когато да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание по:
1/ чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 411,64
лева главница, дължима по договор за кредит „***“, сключен на 19.10.2021 г. и
2/ чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 100,71 лева лихва за забава върху остатъчната
непогасена главница в размер на 411,64 лв. и за периода от 19.10.2022 г. /изтичане
1
срока на договора/ до 17.09.2024 г.
Претендира и законна лихва, считано от момента на депозиране на исковата молба
до погасяване на задълженията.
Ищецът „Вива кредит“ АД твърди, че на 19.10.2021 г. с ответницата бил сключен
Договор за кредит „***“ под формата на кредитна линия с възможност за еднократно
или многократно усвояване на главница до размера на одобрения кредитен лимит,
който в настоящия случай бил уговорен на 1000 лв. По силата на договора била
усвоена цялата заемна сума в размер на 1000 лв. двукратно в пълен размер и след
частично предсрочно погасяване. С подписване на договора ответницата се е
задължила да заплаща текущото си задължение до 30 /тридесет/ дни от усвояване на
главницата, като при еднократно усвояване на кредитния лимит с подписване на
договора за кредит 30 дни текат от датата на усвояване на целия кредитен лимит, а
при усвояване на части, 30 дни текат от датата на първото частично усвояване.
Кредитополучателят заявила и декларирала, че е избрала доброволно преди
подписване на договора да се ползва от допълнителен пакет от услуги „VIP
обслужване“ и такси за действия по ограничаване на негативни последици при
просрочие, за което й била предоставена и Тарифа. Срокът на договора изтекъл на
19.10.2022 г., като непогасени останали претендираните в настоящото производство
суми.
Сочи, че освен непогасената главница и лихва за забава, процесното
правоотношение включвало и задължения за допълнителни такси, уговорени в
договора за предоставени допълнителни услуги, както и неустойки за неизпълнение на
поети задължения, както следва:
- такса ангажимент за фиксиран лихвен процент, представляваща ангажимент на
Кредитора за целия срок на договора да осигури сумата от одобрения кредитен лимит,
която да е достъпна за Кредитополучателя при негово поискване за усвояване във
всеки един момент от договора и то при изрично фиксирания лихвен процент от 15 %
- ГЛП или 0,042 % на ден;
- такса по чл. 20, ал. 4 от договора за ограничаване негативните последици при
просрочие или т. нар. „такса забава“, представляваща допълнителни разходи за
действия по събиране на задълженията за изпращането на напомнителни писма,
електронни съобщения, провеждането на телефонни разговори и др., направени от
Кредитодателя, за да събере извънсъдебно и по доброволен начин просрочените си
вземания от Кредитополучателя по процесния договор;
- неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверения за
настоящ адрес и на удостоверение за липса на задължения по ДОПК съгласно чл. 15
ал. 2-3 от договора, според която клауза в срок до 5 дни от подписване на договора за
паричен заем, както и 2 дни преди изтичане на всеки следващ тридесет дневен период
на заплащане на текущото задължение, Кредитополучателят се задължава да
предоставя удостоверение за настоящ адрес и удостоверение за липса на задължения
по чл. 87 ДОПК, от което да е видно че няма задължения. При непредставяне на
удостоверението на което и да е от двете удостоверения се начислява неустойка в
размер по 0,5% от общия размер на усвоената/усвоените и непогасена/негопасени
главница/главници като начислената неустойка става част от текущото задължение и
се дължи в края на всеки тридесетдневен период;
- неустойка за непредоставяне на съгласие за директен дебит съгласно чл. 15 ал.
1,2 и 3 от договора, съгласно която клауза при непредставянето на съгласие за
директен дебит се начислява неустойка за неизпълнено задължение. Размерът на
неустойката бил уговорен в 2 % от усвоената, но непогасена главница, като
начислената неустойка се дължи ведно с текущото месечно задължение в края на този
2
тридесетдневен период.
От представената в исковата молба справка се установява, че извършените
плащания от страна на кредитополучателят, кредиторът отнасял за погасяване на
различните такси и неустойки, лихви и главница, като се твърди да са останали
непогасени претендираната в настоящото производство част от главница и лихва за
забава. Моли ответницата да бъде осъдена да му заплати процесните суми.
Претендира разноски.
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: че между „Вива кредит“ АД и ответника е възникнало
облигационно отношение по процесния договор за кредит, по силата на което за
заемателя е възникнало задължението за връщане на заетата сума в претендирания
размер. В тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и момента, от който
той е станал изискуем. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на
падежа.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за фактите, за които носи
тежестта на доказване.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3