Решение по дело №2202/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1277
Дата: 3 ноември 2020 г. (в сила от 3 ноември 2020 г.)
Съдия: Диана Димитрова Митева
Дело: 20203100502202
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 август 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
Номер 127702.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 07.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова

Пламен А. Атанасов
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно гражданско дело
№ 20203100502202 по описа за 2020 година
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК, и е образувано
по въззивна жалба на “ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК: *********, срещу решение №
2183/08.06.2020 г., постановено по гр.д. № 17629/2019 г. по описа на ВРС, 34 с-в, В
ЧАСТТА, с която е бил уважен иска на С. Ц. Д. за присъждане на застрахователно
обезщетение в размера на горница над 3642.77лв до 6470.69 лв., претендиран като
действителен размер на имуществени вреди на лек автомобил „Мерцедес МЛ 350“, рег. №
*******, причинени на 28.09.2019 г.при застрахователно събитие, покрито като риск по
сключен договор за застраховка „Каско“ с полица № 0306Х048887, ведно със законната
лихва, както и в частта с която са разпределени разноските.
Въззивникът, действащ чрез юрк. Д. се позовава на допуснатo нарушениe при
установяване на фактите относно размера на действителната стойност на щетите, поради
неправилна оценка на събраните доказателства. Излага доводи за необоснованост на извода
за възприемане на задължението на застрахователя в размер определен съобразно
възстановителната стойност на повредените при кражба на навигационно устройство
детайли от МПС без да е отчетена тяхната значителна амортизация към момента на
възникване на липсата. Позовава се на уговорката в общите условия за начина за определяне
на обема на задължението за изплащане на застрахователно обезщетение, гарантиращ
компенсация на действителната стойност на загубите. С доводи за неправилно присъждане
на стойност за нова вещ, надхвърляща значително действителния размер на вредите,
застрахователят моли неоснователната претенция да бъде частично отхвърлена за размера
над 3642.77 лв, определен при прилагане на методиката за отчитане на изхабяването на
липсващия детайл от застрахованото имущество.
По същество в писмено изложение юрисконсултът на застрахователното дружество
бланкетно подържа доводите и искането за отхвърляне на претенцията за неоснователната
1
горница след съответна отмяна на първоинстанционното решение.
Застрахованият въззивник, чрез пълномощника си адв. Й. (ВАК) излага становище за
неоснователност на жалбата, като счита, че съдът не е допуснал нарушения нито при
събирането, нито при оценката на експертизата относно размера на щетите по
застрахованото имущество. Сочи, че възприетият от съда размер изцяло съответства на
законовите изисквания за определяне на обезщетение в размер, достатъчен за
възстановяване на повреди и липси на застраховано имущество без прилагане на обезценка,
така както се приема и в установената съдебна практика. С доводи за обоснован и доказан
иск, моли правилното осъдително решение да бъде потвърдено.
Същите доводи пълномощникът на въззивника поддържа в писмено становище по
същество, като пледира за потвърждаване на правилното решение по основателен иск.
Страните са предявили и насрещни претенции за определяне на разноски в настоящото
производство, конкретизирани в списъци (л.26 и 28). И двете страни са оспорили заявените
размери на възнаграждения на представител на насрещната страна като прекомерен.
Предварителните въпроси и допустимостта на производството и квалифицирането на
поддържаните от насрещните страни оплаквания и доводи, въззивният съд е разгледал в
определение №2555/21.08.2020г., като към настоящия момент няма настъпили нови
обстоятелства които да налагат промяна на това произнасяне.
Решението на първоинстанционния съд, съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, като съответства на предявения осъдителен иск на застрахован с полица
«Каско» собственик, претендиращ обезщетяване на вреди, нанесени върху застраховано
имущество. Произнасянето съответства на допустима претенция, предявена пред
застраховател по реда на чл. 405 КЗ.
Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл.269 от ГПК,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Липсват оплаквания относно установените факти по сключването на имуществената
застраховка за „Мерцедес МЛ 350“, рег. № ******* със срок на застрахователното покритие
06.07.2019г. - 05.07.2020г. с полица № 0306Х0488879 по клауза „П - пълно каско” и
договорен начин на обезщетяване по експертна оценка.
Не е спорно настъпването на настъпило застрахователно събитие на 28.09.2019 г., при
което в паркирано състояние застрахования автомобил е бил разбит и от него е открадната
фабрично вградената мултимедйна система за навигация. Застрахователят е приел претенция
на застрахования собственик по безспорно установите в опис на щетите повреди,
изразяващи се в увредени външна бленда на предна лява врата, предна бленда на задна лява
врата и липсваща фабрична мултимедия. Няма спор и по факта на изплащане на определено
от застрахователя обезщетение за тези повреди в размер на 411.16лв, след прихващане от
оценката на разходите за възстановяване на щетите на 413.10лв., представляващи
разсрочени вноски за застрахователни премии по същата застраховка.
2
Спорът пред въззивният съд се концентрира само по фактическите констатации относно
действителния размер на понесените от собственика загуби и направения въз основа на тях
извод за породена отговорност на застрахователя за неизпълнено задължение за
обезщетяване на застрахования до пълния размер на възстановителна стойност на
причинените при покрит риск вреди. Уврежданията не се били отстранени в натура,
съответно и претенцията на ползващото се от застраховката трето увредено лице се състои в
определяне на обезщетение за оценими от експерт разходи, необходими за възстановяване
на увредените детайли. Застрахователното обезщетение, което се дължи от застрахователя
по имуществена застраховка, подлежи на уговаряне от страните в застрахователния договор.
В случая паричната компенсация за увреждането точно кореспондира на уговорената клауза
в полицата и е единствено възможния начин, предлаган на потребителя от доставчика на
застрахователното покритие за автомобили на възраст над 12 години. Самата методика за
оценяване на тези разходи обаче не е била предварително оповестена и договорена с
потребителя, за да може да се приеме за част от същественото съдържание на сделката,
обвързваща индивидуално договарящ се субект. Затова не е налице договорна клауза, която
да ограничава оценяването на щетите до някакъв специален способ. В конкретния случай ще
намерят приложение само правилата на КЗ, обвързващи като специален закон и двамата
договарящи.
Въззивният съд отчита, че при имуществено застраховане, законът изисква покритие на
действително понесени от собственика на застрахован автомобил вреди (чл. 386 ал. 2 КЗ),
доколкото не надхвърлят застрахователната сума, договорена при сключване на полицата
според фактическото състояние на употребяваната вещ. Доколкото застрахователното
събитие е довело само до частично увреждане следва да се приложи чл. 400 ал. 2 КЗ, тъй
като липсващия и увредените детайли по застрахованият автомобил следва да могат да
бъдат възстановени за да се компенсира засегнатия интерес на застрахования. Затова в
такива случаи действителните вреди се изразяват имено в необходимите възстановителни
разходи, защото собственикът ще следва да извърши всички присъщи на ремонтната
дейност плащания, включително и да закупи нови вещи, с които да подмени липсващите.
Ако пострадалия не получи цялата стойност на пазарната цена на резервната част, то не би
могъл да извърши адекватен ремонт. Затова и в практиката е възприето разрешението, че
при спор относно обезщетение за разходи, които ще бъдат извършени в бъдеще следва да
бъде предпочетена стойността, която е най- близка до пазарните условия за извършване на
ремонта (Решение № 37/23.04.2009 на ВКС по т.д. № 667/2008, І т.о.; Решение №
79/02.07.2009 на ВКС по т.д. № 156/2009, І т.о.; Решение № 165/24.10.2013 на ВКС по т.д. №
469/2012 ІІ т.о., Решение № 115/09.07.2009 на ВКС по т.д.№ 627/2008, ІІт.о.).
Законът изрично акцентира върху осигуряването на такъв размер на застрахователната
сума, стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това
число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка. Методиката на застрахователя използвана от назначения в първата инстанция от
съда експерт във втория вариант на заключението се основава на редуциране на стойности
на резервните части с 50 % поради овехтяване на увредени детайли. Затова тя не може да се
3
приеме за приложима и съдът следва да възприеме оценката, изведена от назначения експерт
като средна пазарна цена чрез изследване на наличните пазарни аналози на резервни части,
подлежащи на подмяна (липсваща мултимедия) без прилагане на обезценка и ремонтната
услуга (демонтаж, монтаж и ремонт на блендите и новата част), определени по методика,
въведена с Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН като ориентир за минимален размер на
обезщетението (Решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т.д. № 1069/2010,ІІ т.о.). Този извод
е изцяло съответен на установената още при действие на предходна нормативна уредба със
същото съдържане и поддържана и при действието на новия КЗ (Решение № 57/07.07.2016
на ВКС по т.д № 3751/2014г, І т.о., Определение № 105 от 24.02.2020 г. на ВКС по т. д. №
1280/2019 г., II т. о., ТК). Крайната сума, формирана от пазарните стойности на резервна
част и ремонтна услуга възлиза на 7294.95 лв. Това е размерът, възприет и в мотивите на
обжалвания акт, поради което оплакванията на въззивника остават изцяло неоснователни.
Въз основа на така споделените мотиви по правилно установяване на всички
фактически елементи на правопораждащия отговорността на застрахователя фактически
състав, въззивният съд намира за основателна претенцията на ищеца за доплащане на
горница над вече определено обезщетение в размер на 6470.69лв.
Поради пълно съвпадане на резултата от разглеждане на делото по същество,
настоящият състав потвърждава изцяло постановеното решение в обжалваната му част,
включително и в частта, с която е разпределена отговорност за разноските. В становището
си по същество въззивникът е предприел и опит да оспори размера на възложените му
разноски за първата инстанция, но освен че тази защита остава извън предмета на въззивния
контрол, възражение за прекомерност на хонорар на адвоката на ищеца не е било заявено
пред първа инстанция, съответно вече е преклудирано.
С оглед изхода от спора въззивникът следва да понесе и тежестта за разноските,
направени за защита срещу неоснователната жалба, посочени в списъка на въззиваемата
страна. Съобразно представените по делото доказателства дружеството се е договорило с
адвоката си за правна защита срещу възнаграждение от 515лв, вкл. начислен от регистриран
по ДДС данъчно задължен субект. В договорът се сдържа и удостоверяване на плащане на
тази адвокатска услуга в брой. Размерът съответства точно на нормативен минимум,
възлизащ по чл.7 ал.2 т. 2 и пар. 2а от НМРАВ. Възражението на насрещната страна за
прекомерност на този размер е неоснователно.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 272 ГПК, съставът на Варненски окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2183/08.06.2020 г., постановено по гр.д. №
17629/2019 г. по описа на ВРС, 34 с-в, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която е
бил уважен иска на С. Ц. Д. за присъждане на застрахователно обезщетение в
размера на горница над 3642.77лв до сума от 6470.69 лв., представляваща
4
пълен размер на имуществени вреди на лек автомобил „Мерцедес МЛ 350“,
рег. № *******, причинени на 28.09.2019 г.при застрахователно събитие,
покрито като риск по сключен договор за застраховка „Каско“ с полица №
0306Х048887, ведно със законната лихва, както и в частта с която са
разпределени разноските за първа инстанция.
ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ”АД, ЕИК ********* гр. София, ул. Стефан
Караджа № 2 да заплати на С. Ц. Д. , ЕГН ********** от гр. Варна ул. Филип
Тотю № 15 сумата от 515(петстотин и петнадесет) лева, представляваща
разноски за въззивната инстанция, на основание чл. 81 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване, по арг. от чл. 280 ал.3
т.1 ГПК.
Решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5