РЕШЕНИЕ
№
31.12.2020г. град
София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Г.О., IV-„В“
състав в откритото съдебно заседание на 03.12.2020 г. в състав:
Председател: Елена Иванова
Членове: Димитър Ковачев
Мл. с-я
Евелина Маринова
При секретар Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия
Ковачев в.гр. дело N. 11739/ 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна
жалба от „А.К.“ООД чрез адв. П. срещу Решение
№ 52610 от 26.02.2020г., постановено по гр. д. № 36113/2019г. по описа на Софийски
районен съд, 168 с-в в частта, с която е уважен срещу жалбоподателя, предявения
от Л.П. иск по чл. 224 от КТ за заплащане на обезщетение за неползван платен
годишен отпуск за 16 дни от 2016г. в размер на 920,00 лева.
Единственото оплакване в жалбата е за неправилност на
решението поради съществено процесуално нарушение - липса на произнасяне по
възражение за давност по чл. 176а, ал. 1 от КТ.
Иска се отмяна на решението в частта за уважаване на
иска по чл. 224 КТ до размер от 920 лева – за 16 дни платен отпуск за 2016г. и
отхвърляне на иска в тази част поради погасяване правото на ползване на отпуска
за 2016г. и съответно недължимост на обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ.
При проверка
по чл. 269 ГПК СГС намира обжалваното решение за валидно и допустимо в
обжалваната част. Във връзка с неговата правилност съдът е ограничен до
оплакванията в жалбата и императивните материални норми.
От фактическа страна няма спор по делото, че е имало
трудово правоотношение между страните прекратено на 11.09.2018г.
Няма спор и че ищцата не е ползвала целият полагащ
ѝ се платен годишен отпуск за 2016г.
Спора по делото се концентрира върху въпроса дали е
погасено правото на ползване на годишния отпуск за 2016г. по силата на чл. 176а
от КТ и съответно дължи ли се обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неговото
неползване, по който въпрос СРС действително не се е произнесъл при направено в
първото заседание пред него възражение на ответника в този смисъл.
СГС в настоящият си състав намира, че възражение за погасяване правото на
ползване на платен отпуск за 2016г. и съответно за недължимост на
обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ НЕ
Е направено в срока по чл. 131 ГПК, тъй като в отговора на исковата
молба няма такова, а е могло да се направи с него.
Съображенията за този извод са следните:
За да може
да се направи възражението по чл. 176а от КТ изобщо не е необходимо да са посочени в исковата молба колко
точно са дните отпуск, които не са ползвани и на каква стойност е обезщетението
(за което е било изискано от СРС уточнение на иска)
Достатъчно е
да е била посочена годината, за която се твърди да не е ползван отпуска, защото давностния срок по чл. 176а от КТ започва да
тече от края на именно на годината за която се отнася отпуска (по изиричната
разпоредба на закона) и периода на срока по чл. 176а от КТ не в зависимост от
броя на дните неползван отпуск, нито пък от причините поради което отпуска не е
ползван. Ако е посочена годината за която се твърди, да има неползван отпуск за
ответника (а и за съда) е налице възможност да определи началото и края на
давността и ако смята, че има изтекла давност да я релевира. В случая тя е
посочена в първоначалната искова молба и ответника е имал възможност да заяви погасяване
по давност по чл. 176а от КТ в срока по чл. 131 ГПК.
Ето защо въведеното в първото по делото заседание
възражение по чл. 176а от КТ е преклудирано и правилно не е било разгледано от
СРС.
Поради липса на други оплаквания СГС ще следва да
потвърди решението.
За пълнота
на изложението следва да се добави,
че възражението по чл. 176а КТ би било неоснователно. Нормата посочва, че
давността започва да тече от края на годината, за която се отнася неползвания
отпуск и е две години. В случая давност за ползването на отпуск за 2016г. би
започнала да тече на 01.01.2017г. и би изтекла на 01.01.2019г., но
правоотношението е прекратено на 11.09.2018г. преди да изтече давността и от
този момент на мястото на правото на ползване на отпуск възниква парично
вземане за обезщетение, за което тече отделен и нов давностен тригодишен срок,
от деня на възникването му (в случая деня на прекратяване на ТПО, тъй като това
задължение е безсрочно и важи чл. 69 вр. с чл. 114, ал. 2 от ЗЗД) и който не е
изтекъл към деня на исковата молба
Предвид гореизложеното решението е правилно и следва
да се потвърди.
По
разноските:
При този изход на делото въззивникът няма право на
разноски.
Въззиваемата има право на сторените от нея разноски за
адвокатски хонорар в размер на 300,00 лева-реално заплатени, видно от
представения договор за правна помощ на л. 21 от въззивното дело.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ :
ПОТВЪЖДАВА Решение № 52610 от 26.02.2020г.,
постановено по гр. д. № 36113/2019г. по описа на Софийски районен съд, 168 с-в В
ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ.
ОСЪЖДА „А.К.“ООД с ЕИК ******* ДА ЗАПЛАТИ на Л.Л.П. с
ЕГН ********** сумата от 300,00 лева- разноски по въззивното производство за
заплатен адвокатски хонорар.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател :
Членове : 1. 2.