№ 1175
гр. София, 11.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20221110157327 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 420, ал. 5 ГПК.
По гр. д. №30583/22 г., СРС, 169-ти с-в е била издадена заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист от 24.06.2022 г., въз основа на документ от кръга на тези
по чл. 417 ГПК, срещу която е било подадено възражение и на заявителя са били дадени
указания за предявяване на иск.
Въз основа на така депозирана искова молба е образувано гр. д. №57327/22, СРС, 169-
ти с-в.
На 23.12.2022 г. ответникът по делото и длъжник по заповедта С. Т. Т. е подал молба
за спиране на изпълнението на заповедта по чл. 420, ал. 2 ГПК.
Молбата е допустима, тъй като изхожда от длъжник по заповедта
Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна поради следното:
С изменението на разпоредбата на чл. 420, ал. 2 ГПК – ДВ, бр. 100/2019 г. е
предвидена възможност за спиране на изпълнението по издадена заповед за изпълнение,
подлежаща на незабавно изпълнение, без представяне на обезпечение, ако от писмените
доказателства може да се направи извод, че: 1. вземането не се дължи; 2. вземането се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител; 3. неправилно е
изчислен размерът на вземането, сключен с потребител. Искането не е ограничено със срок
и може да се заяви не само пред съда в заповедното производство, но и пред съда, който
разглежда исковото производство /чл. 420, ал. 5 ГПК/. С това се осуетява възможността при
пропуск на длъжника да поиска спиране на изпълнението с възражението, действията по
принудителното изпълнение да продължат паралелно с исковото производство и да се
1
стигне до изпълнение върху имущество на длъжника преди приключване на исковия процес.
Съдът в настоящото производство намира, че изискуемите кумулативни предпоставки
по чл. 420, ал. 2 от ГПК не са налице. Не са представени убедителни писмени доказателства
по смисъла на чл. 420, ал. 2 от ГПК. Под убедителни писмени доказателства следва да се
имат предвид такива, които да водят до извода, че вземането е било погасено към момента
на издаване на заповедта, или такива, даващи основание да се приеме, че посочената в
заповедта сума не се дължи от молителя, т. е. да се разколебае удостоверителната сила на
представения по делото документ от кръга на тези по чл. 417 ГПК. В настоящия случай
такива в подкрепа на оспорване на вземането, такива които да създават вероятна
основателност за недължимост на вземането не се представят. Не са налице и данни
неправилно да е изчислен размерът на вземането, сключен с потребителя.
В хипотезата на чл. 420, ал. 2, т. 2 ГПК действия по принудително изпълнение не се
осъществяват до влизане в сила на решението, с което съдът се е произнесъл по
неравноправността или съответно действителността на клаузите в потребителския договор.
В производството по искането за спиране на принудителното изпълнение, отправено до
съда, разглеждащ иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, се извършва преценка дали искането е
заявено от потребител и дали с оглед представения договор, сключен с потребителя, е
вероятно вземането да е основано на неравноправна клауза.
В случая спорът е относно вземане, основано на договор за банков кредит, и
ответницата е физическо лице – длъжник по договора, по който кредитополучател е
физическо лице. Поради това ответникът С. Т. има качеството на потребител по Закона за
защита на потребителите и може да се позовава на неравноправност на клаузи в договора за
банков кредит. В производството по иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК ответникът е въвел
възражения за наличието на неравноправни клаузи в договора, свързан с начина на
определяне лихвата по кредита и възможността банката едностранно да я променя.
В настоящия казус клаузата на чл. 4, ал. 2 от общите условия към процесния договор
предвижда правомощие на банката едностранно да увеличава годишния лихвен процент по
кредита при изменение на базовия лихвен процент – БЛПSGEB, но същевременно е
предвидена реципрочна възможност за нейното намаление при съответното намаляване
стойността на този индекс през определен период. Съобразно тази клауза всяко нарастване
на посочения индекс с повече от два пункта над първоначалния размер представлява
основание за едностранно определяне от страна на банката на по-висок годишен лихвен
процент за съответния период, респ. всяко намаляване- до неговото намаляване. По делото
не са налице данни за едностранни промени на лихвения процент от страна на банката-
кредитор, поради което на този етап от производството не са налице предпоставките по чл.
420, ал. 2, т. 2 ГПК за спиране на изпълнението по отношение длъжника.
С оглед горното молбата на длъжника за спиране на изпълнението на заповедта
следва да бъде оставена без уважение.
2
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 23.12.2022 г. на ответника и длъжник по
заповедта С. Т. Т. за спиране незабавното изпълнение на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 24.06.2022 г., издадена по гр.д.
№30583/2022 г., СРС, 169 с-в.
Разпореждането подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред Софийския
градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3