№ 431
гр. Варна, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и първи
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско дело №
20213100900589 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от „АПМ ВАРНА" ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Баба Рада" № 6,
представлявано от управителя П.Д.А., чрез адв.К.Г. срещу А. Н. И. и Ю. Б. И., и двамата с
адрес ****, иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл.92 от ЗЗД, за приемане за
установено съществуването на вземане в полза на ищеца срещу ответниците, произтичащо
от „Предварителен договор за учредяване на право на строеж и продажба на идеални части
от земя срещу построяване и предаване на самостоятелни обекти в сградата" с per. № *** на
нотариус С.Ч., № 619 в НК, възлизащо на 20000 (двадесет хиляди) евро, представляващи
предвидена в чл. 10, ал. 1 неустойка за забава на задължението на ответниците по чл. 5, ал. 8
от предварителния договор да освободят поземлен имот с идентификатор № **** по
кадастрална карта и кадастралните регистри на град Варна, с площ от 359 квадратни метра
по документ за собственост, а по скица с площ от 364 квадратни метра, при граници: ПИ №
10135.1504.42, ПИ № 10135.1504.47, ПИ № 10135.1504.48, ПИ N2 10135.1504.46 и ПИ №
10135.1504.44, в едномесечен срок от издаване на разрешение за строеж на жилищна сграда,
ведно със законната лихва върху тази сума считано от 20.11.2020г. Претендират се и
разноски по заповедното производство в размер на 1783 лева, от които 783 лв. заплатена
държавна такса и 1000 лв. заплатен адвокатски хонорар. По заявление на ищеца било
образувано заповедно производство и издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК
№2380/10.06.2021г. по ч.гр.д.№7954/2021г. на ВРС, срещу която ответникът подал
възражение, с което се обосновава и правния интерес от завеждане на настоящия
установителен иск.
1
Твърди се, че на 04.12.2018г. между ищеца като строител (изпълнител) и
ответниците като собственици (възложители) бил сключен „Предварителен договор за
учредяване на право на строеж и продажба на идеални части от земя срещу построяване и
предаване на самостоятелни обекти в сградата". Съгласно чл. 1 предметът на договора
включвал осъществяването на инвестиционно проучване, проектиране и изготвяне на
инвестиционен проект в съответствие с одобрен ПУП-ПРЗ и РУП, изготвянето и
снабдяването с други строителни книжа по смисъла на т.36 от § 5 на ДР на ЗУТ,
строителството и въвеждането в експлоатация на бъдеща жилищна сграда с приблизителна
РЗП от 1450 квадратни метра, предвидена да бъде изградена в собствения на възложителите
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № **** по кадастрална карта и кадастралните
регистри на град Варна, с площ от 359 квадратни метра по документ за собственост, а по
скица с площ от 364 квадратни метра, при граници: ПИ № 10135.1504.42, ПИ №
10135.1504.47, ПИ № 10135.1504.48, ПИ № 10135.1504.46 и ПИ № 10135.1504.44.
Съгласно чл. 5, ал. 2 от договора, възложителите се задължили първоначално да
продадат на строителя само 120/359 идеални части от правото на собственост върху
поземления имот, ведно с по 1/3 идеална част от правото на собственост върху построените
в имота сгради с кадастрални идентификатори ****.1, ****.2, ****. 3 и ****. 4, срещу
заплащане на посочената в ал. 3 продажна цена. Покупко - продажбата била извършена още
същия ден, за което бил съставен Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот
№ 194, том LXXXVIII, дело 19163/2018 от 04.12.2018г. по описа на Служба по вписванията -
гр. Варна.
В чл. 2 от договора било предвидено разпределение на обектите в бъдещата
сграда, като за целта страните се задължили, съгласно чл. 3 от договора, да си учредят
взаимно ограничено вещно право за строеж на обектите, конкретно посочени и
индивидуализирани в Приложение № 2 от договора „Протокол за окончателен избор на
обекти". Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 9 от договора, в двуседмичен срок от одобрението на
инвестиционния проект и ценообразуването на бъдещата сграда, съсобствениците следвало
да си учредят право на строеж за самостоятелните обекти в бъдещата сграда. По силата на
т.8 ответниците трябвало да освободят имота в едномесечен срок от издаване на
разрешението за строеж, като до тази дата собствениците си запазили и правото на ползване
на идеалната част от имота, собственост на строителя „АПМ ВАРНА" ЕООД.
Твърди се, че ищецът предприел всички необходими действия и в резултат било
издадено Разрешение за строеж № 164/10.09.2020г. от Главния архитект на Община Варна. В
допълнение строителят изпълнил и задължението си по чл. 12а от договора да намери
подходяща квартира за собствениците, която същите да обитават за периода от издаване на
разрешението за строеж до въвеждането на бъдещата сграда в експлоатация и съдействал за
сключването на договор за наем, считано от 07.10.2020г.
С нотариална покана от 23.10.2020г. по описа на нотариус С.Ч. ищецът поканил
ответниците да се явят на 28.10.2020г. от 15:00 ч. в кантората на нотариуса за сключване на
2
договор за учредяване на право на строеж в нотариална форма, като в поканата било
включено и уведомление до собствениците, че следва да освободят терена за започване на
строителството в срок до 30.10.2020г. На посочената дата и час ответниците не се явили, за
което нотариусът съставил констативен протокол. Депозиран бил отговор на поканата от
ответниците, с който се заявявала невъзможност Ю. И. да се отзове на поканата, поради
планиран преглед и вероятен прием в болница, за което били приложени и медицински
документи. Била отправена втора нотариална покана от 28.10.2020г., получена от
ответниците на 30.10.2020г., с което била дадена възможност на ответниците да определят
те удобни за тях дата и час за сключване на сделката, като в случай, че такава не бъде
определена, да се явят в кантората на нотариуса на 16.11.2020г. от 15:00 ч. С тази покана
строителят напомнил на собствениците, че до 30.10.2020г. същите следва да освободят
поземления имот за извършване на строителството. Ответниците, въпреки предоставената
им възможност, не определили дата и час за извършване на сделката, не се явили и не
изпратили представител на посочените от ищеца дата и час и не предприели никакви
последващи действия да се свържат с ищеца. За неявяването на ответниците нотариусът
съставил констативен протокол с рer. № 3758, т. 2, № 46.
Твърди се в исковата молба, че поради реализираната от ответниците забава при
изпълнение на задължението за освобождаване на имота се дължи в полза на изправната
страна предвидената съгласно чл. 10, ал. 1 от предварителния договор мораторна неустойка
за забава по договора, възлизаща на 200 евро за всеки ден забава, но не повече от 20000
евро. Сочи се, че неустойката се дължи от изтичане на 1 месец от издаване на разрешението
за строеж, тоест от 10.10.2020г., максималният размер на неустойката от 20000 евро е бил
достигнат на 18.01.2021г. В евентуалност се излага, че ако неустойката се дължи от изтичане
на 1 месец от влизане в сила на разрешението за строеж, тоест от 30.10.2020г., максималният
размер от 20000 евро е бил достигнат на 07.02.2021г.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответниците А. Н. И. и Ю. Б. И., и двамата с
адрес **** са депозирали писмен отговор, с който оспорват предявения иск като
неоснователен. Не се оспорва сключването на представения към ИМ предварителен договор
между страните. Твърди се, че ищецът – изпълнител е в забава, тъй като почти две години
след сключване на предварителен договор не е осигурил инвестиционен проект. Сочи се, че
виза за проектиране е получена на 17.12.2018г. и съгласно чл.5, ал.1, т.7 от договора
строителят е бил задължен в срок от 6 месеца да осигури изготвянето на инвестиционен
проект. Твърди се, че ищецът не е изпълнил в срок това задължение, както и че не
разполагал с финансови ресурси да изпълни задълженията си по предварителния договор, с
оглед на което се сочи наличие на хипотезата на чл.90, ал.2 от ЗЗД. Твърди се, че не се
дължи претендираната неустойка, доколкото ищецът няма качеството на изправна страна по
договора. В евентуалност се прави възражение за прекомерност на неустойката с искане за
нейното намаляване.
Съдът, като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото доказателства
във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа и
3
правна страна следното:
От приобщеното в настоящото производство ч.гр.д.№7954/2021г. на ВРС се
установява, че същото е образувано по подадено от „АПМ ВАРНА" ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Баба Рада" № 6, представлявано от
управителя П.Д.А. срещу А. Н. И. и Ю. Б. И., и двамата с адрес **** заявлениепза сумата
20000 (двадесет хиляди) евро, представляващи предвидена в чл. 10, ал. 1 неустойка за забава
на задължението на ответниците по чл. 5, ал. 8 от предварителния договор да освободят
поземлен имот с идентификатор № **** по кадастрална карта и кадастралните регистри на
град Варна, с площ от 359 квадратни метра по документ за собственост, а по скица с площ
от 364 квадратни метра, при граници: ПИ № 10135.1504.42, ПИ № 10135.1504.47, ПИ №
10135.1504.48, ПИ N2 10135.1504.46 и ПИ № 10135.1504.44, в едномесечен срок от издаване
на разрешение за строеж на жилищна сграда, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 20.11.2020г., до окончателното изплащане на задължението, за която сума е
издадена Заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл.417 от
ГПК по ч.гр.д. №7954/2021г. на ВРС.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника А. Н. И. и
Ю. Б. И. за недължимост на присъдената в полза на заявителя сума, с което се обосновава и
правния интерес от предявяване на настоящия иск.
За успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл.415, ал.1
от ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. В
разглеждания случай същият е длъжен да установи при условията на пълно и главно
доказване, че с ответника се намират във валидни облигационни отношения, по силата на
сключен между тях договор както и предвидените в договора предпоставки за дължимост на
претендираната неустойка, дължимия размер, настъпила изискуемост на задължението.
От представените по делото писмени доказателства се установява и не се оспорва
от ответника, че между страните по делото е налице валидно облигационно
правоотношение. От ответната страна не се оспорва наличието и действителността на
сключения „Предварителен договор за учредяване на право на строеж и продажба на
идеални части от земя срещу построяване и предаване на самостоятелни обекти в сградата",
сключен на 04.12.2018г. между ищеца като строител (изпълнител) и ответниците като
собственици (възложители). Видно от чл. 1 предметът на договора включвал
осъществяването на инвестиционно проучване, проектиране и изготвяне на инвестиционен
проект в съответствие с одобрен ПУП-ПРЗ и РУП, изготвянето и снабдяването с други
строителни книжа по смисъла на т.36 от § 5 на ДР на ЗУТ, строителството и въвеждането в
експлоатация на бъдеща жилищна сграда с приблизителна РЗП от 1450 квадратни метра,
предвидена да бъде изградена в собствения на възложителите ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор № **** по кадастрална карта и кадастралните регистри на град Варна, с
площ от 359 квадратни метра по документ за собственост, а по скица с площ от 364
квадратни метра, при граници: ПИ № 10135.1504.42, ПИ № 10135.1504.47, ПИ №
10135.1504.48, ПИ № 10135.1504.46 и ПИ № 10135.1504.44.
4
Установява се от текста на договора, чл. 5, ал. 2, че възложителите се задължили
първоначално да продадат на строителя само 120/359 идеални части от правото на
собственост върху поземления имот, ведно с по 1/3 идеална част от правото на собственост
върху построените в имота сгради с кадастрални идентификатори ****.1, ****.2, ****. 3 и
****. 4, срещу заплащане на посочената в ал. 3 продажна цена. Покупко - продажбата била
извършена още същия ден, видно от представения по делото нотариален акт за покупко -
продажба на недвижим имот № 194, том LXXXVIII, дело 19163/2018 от 04.12.2018г. по
описа на Служба по вписванията - гр. Варна.
От чл. 5, ал. 1, т. 9 от договора се установява, че в двуседмичен срок от
одобрението на инвестиционния проект и ценообразуването на бъдещата сграда,
съсобствениците следва да си учредят право на строеж за самостоятелните обекти в
бъдещата сграда, а по силата на т.8 ответниците се съгласяват да освободят имота в
едномесечен срок от издаване на разрешението за строеж, като до тази дата собствениците
са си запазили и правото на ползване на идеалната част от имота, собственост на строителя
„АПМ ВАРНА" ЕООД.
Установява се също, че на 10.09.2020г. било издадено Разрешение № 164 от
Главния архитект на Община Варна за строеж на сграда със смесено предназначение,
находяща се в УПИ – VIII, кв.435 по плана на 4 м.р., ул.“Цар Петър“ №14.
От представения по делото договор от 07.10.2020г. се установява, че Ю. Б. И. е
сключил договор за наем на недвижим имот в качеството на наемател с наемна цена 580 лв.,
които е заплатена на наемодателя за следващите два месеца от ищцовото дружество „АПМ
ВАРНА" ЕООД.
Видно от представената нотариална покана от 23.10.2020г. ищецът поканил
ответниците да се явят на 28.10.2020г. от 15:00 ч. в кантората на нотариуса за сключване на
договор за учредяване на право на строеж в нотариална форма, като в поканата е включено
и уведомление до собствениците, че следва да освободят терена за започване на
строителството в срок до 30.10.2020г. Видно от съставения констативен протокол на
посочената дата и час ответниците не се явили. Депозиран бил отговор на поканата от
ответниците, с който се заявявала невъзможност Ю. И. да се отзове на поканата, поради
планиран преглед и вероятен прием в болница, за което били приложени и медицински
документи. Видно от втората нотариална покана от 28.10.2020г., получена от ответниците на
30.10.2020г. на ответниците била дадена възможност да определят те удобни за тях дата и
час за сключване на сделката, като в случай, че такава не бъде определена, да се явят в
кантората на нотариуса на 16.11.2020г. от 15:00 ч. С тази покана строителят напомнил на
собствениците, че до 30.10.2020г. същите следва да освободят поземления имот за
извършване на строителството. От втория констативен протокол с рer. № 3758, т. 2, № 46 се
установява, че ответниците отново не се явили и не изпратили представител на посочените
от ищеца дата и час.
От разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от предварителния договор се установяват
твърденията на ищеца за предвидена неустойка в размер на 200 евро за всеки ден забава, но
не повече от 20000 евро, дължима в случай на забава на изпълнението на което и да е от
задълженията по договора.
Въз основа на така установените факти се налага извода, че е налице валидно
5
облигационно правоотношение между страните, в договора е предвидена клауза за
неустойка, на която основава твърденията си ищцовата страна. Задължението за
освобождаване на имота по чл.1, ал.1 от договора в срок от един месец от издаване на
разрешението за строеж, но не по-рано от 15-ти май 2019г. е предвидено в чл.5, т.8 от
договора, поради което следва да се приеме, че попада в обхвата на чл.10, ал.1, който визира
всички задължения по договора. Не се спори между страните относно факта, че ответниците
не са освободили имота в рамките на предвидения едномесечен срок, както и към
настоящия момент, с оглед на което следва да се приеме, че са налице предпоставките за
дължимост на предвидената неустойка.
С оглед извода за наличие на хипотезата по чл.10, ал.1 от договора подлежат на
разглеждане възраженията на ответната страна, която твърди, че не се дължи
претендираната неустойка, доколкото ищецът няма качеството на изправна страна по
договора. Твърди се забава от страна на изпълнителя, тъй като почти две години след
сключване на предварителен договор не е осигурил инвестиционен проект, тъй като визата
за проектиране е получена на 17.12.2018г. и съгласно чл.5, ал.1, т.7 от договора строителят е
бил задължен в срок от 6 месеца да осигури изготвянето на инвестиционен проект. Твърди
се, че ищецът не е изпълнил в срок това задължение, което е дало основание на
възложителите да не изпълнят следващите техни задължения на основание чл.5 ал.2 от
договора.
От факта, че на 10.09.2020г. е издадено разрешение от Главния архитект на
Община Варна за строеж на процесната сграда, следва, че е бил изготвен и одобрен
инвестиционен проект, доколкото техническите или работните инвестиционни проекти по
всички части се съгласуват и одобряват от главния архитект на общината и са основание за
издаване на разрешение за строеж. От горното следва, че въпреки забавата инвестиционен
проект е бил изготвен и одобрен, тоест не е налице пълно неизпълнение, каквото се визира в
клаузата на чл.5, ал.2 от предварителния договор,на която се основава възражението.
Действително от представените доказателства не се установи твърдяната от изпълнителя
причина за забавата, а именно многократни промени на проекта по искане на
възложителите, но процесът по изготвяне е бил финализиран и проектът одобрен, а през
периода на забавата възложителите не са се позовали на забавата с твърдения, че
изпълнението е станало безполезно за тях. Взели са участие при разпределение на обектите,
с което действие са приели забавеното изпълнение. Освен това задължението на
възложителите да освободят имота е пряко обусловено от издаване на разрешението за
строеж, като срокът тече именно от датата на издаване. Наличието на забава при изпълнение
на предходно задължение от страна на изпълнителя, което вече е изпълнено към момента на
издаване на разрешението за строеж, не представлява основание да не се пристъпи към
следващото действие по смисъла на чл.5, ал.2 от договора. Същевременно забавата при
изпълнение на това конкретно задължение като основание за дължимост на неустойка по
чл.10, ал.1 от договора е била предмет на възражение за прихващане, релевирано и уважено
като основателно по търг. дело № 20213100900007.
Следващото възражение е основано на твърдението, че изпълнителят не
разполага с финансови ресурси да изпълни задълженията си по предварителния договор, с
оглед на което се сочи наличие на хипотезата на чл.90, ал.2 от ЗЗД. Възражението за
неизпълнен договор е средство за защита срещу неизпълнение на насрещното изискуемо
задължение от същото правоотношение, способ за едновременно изпълнение и за
осигуряване на реално изпълнение на насрещното задължение. За да възникне обаче това
право, следва да съществуват между едни и същи лица две насрещни вземания, които
представляват част от едно двустранно правоотношение, като двете вземания следва да са
изискуеми. В случая вземането на възложителите не е изискуемо, доколкото задължението
6
на изпълнителя да построи сградата възниква след изпълнение на задължението на
възложителите да освободят имота и да прехвърлят правото на строеж. За възложителите са
възникнали съмнения за финансови затруднения на изпълнителя и съответно за
възможността му да изпълни своите договорни задължения, съответно възниква и правото
да изискат предоставяне на гаранция по смисъла на чл.90, ал.2 от ЗЗД, и като последица да
упражнят правото на задържане. В случая няма доказателства да е искана гаранция или
друго обезпечение на задължението на изпълнителя да осъществи строителството за своя
сметка, поради което и не е възникнало право да упражнят правото си на задържане.
С оглед горните съображения, релевираните от ответната страна възражения по
предявения иск останаха недоказани главно и пълно в хода на процеса, поради което се
налага извода за дължимост на уговорената неустойка по чл.10, ал.1 от предварителния
договор. Размерът на предвидената неустойка е 200 евро за всеки ден забава, но не повече от
20 000 евро, поради което с оглед изчисление на размера следва да се установи с колко дни е
забавено изпълнението. За начална дата, от която започва да тече срокът за изпълнение на
задължението на ответниците съгласно чл.5, ал.1, т.8 от договора, следва да се приеме
датата, на която са получили нотариалната покана от 23.10.2020г., тоест едномесечният срок
изтича на 03.03.2021г.
При горния извод подлежи на разглеждане релевираното възражение за
прекомерност на претендираната неустойка. Относно възражението на ответника за
прекомерност на неустойката, което следва да се квалифицира като искане за намаление на
размера на неустойката по реда на чл. 92, ал.2 от ЗЗД: Съгласно чл. 92 от ЗЗД, неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Фактическият състав, който следва да се
осъществи, за да възникне основанието за заплащане на неустойка за неизпълнението на
договор, е: наличие на валидно договорно задължение, неизпълнение на задължението,
уговорена неустойка. В случай на уговорена в договора неустойка не се провежда доказване
наличието на настъпили вреди и за техния размер. В конкретния случай ответникът е
обосновал оспорването на претенцията за неустойка с доводи за прекомерност.
Прекомерността на неустойката се преценява, като се вземе предвид предмета на
договора и характера на задължението, чието неизпълнение ще бъде санкционирано. От
значение за преценката за прекомерност по смисъла на чл. 92, ал. 2 от ЗЗД е и дали
действително са претърпени вреди и в какъв размер. В случая са наведени твърдения за
реализирани от ищеца пропуснати ползи в размер на разликата между продажната цена на
апартаментите и стойността на строителството, но от предвидената в договора
последователност на осъществяване на свързаните със строителството действия не може да
се заключи, че продажбите не са осъществени единствено поради неизпълнение на това
конкретно задължение. Видно от твърденията на страните и от ангажираните по делото
доказателства, както и от предходно воденото производство се установява, че не е
изпълнено и задължението за взаимно учредяване на право на строеж. Липсата на учредено
право на строеж представлява пречка за осъществяване на строителството, но изпълнителят
7
от своя страна не се възползвал от правото си да обяви договора за окончателен въпреки
изтеклия продължителен период от време.
Уговорената неустойка е в размер на 200 евро за всеки ден забава, от което
следва, че значителният размер на неустойката се дължи не на продължителния период на
забавата, а на завишената база за формирането й. Доколкото изключително високият размер
на неустойката нарушава добрите нрави, следва да се приеме, че не се касае за прекомерност
по смисъла на чл. 92, ал. 2 от ЗЗД, а за нищожност. Преценката за нищожност на
неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен
случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да
бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии: 1/. естеството им на
парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се
обезпечава с неустойка; 2/. дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни
способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; 3/. вид на уговорената неустойка
(компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или
за незначителна негова част; 4/. съотношението между размера на уговорената неустойка и
очакваните от неизпълнение на задължението вреди /така т. 3 от ТР № 1 от 15.06.2010 г.,
постановено по тълк. дело № 1/2009 г., ОСТК на ВКС/. В случая неизпълнението на
непарично задължение е скрепено с парична санкция, чийто размер не е обвързан по
никакъв начин с евентуално настъпилите вреди, и не отговаря на присъщите на неустойката
обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции.
С оглед извода за нищожност на договорната клауза, на която се основава
претенцията, относима към неизпълнение на конкретното задължение по т.5, ал.1, т.8 от
договора, предявеният на това основание иск се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Предвид изхода от спора и въз основа на направеното искане в полза на
ответника следва да бъде присъдена сумата от 650 лв. разноски по делото за внесени
депозити за вещи лица.
Мотивиран от гореизложеното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АПМ ВАРНА" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Баба Рада" № 6, представлявано от
управителя П.Д.А., срещу А. Н. И. и Ю. Б. И., и двамата с адрес ****, иск с правно
основание чл. 422 от ГПК вр. чл.92 от ЗЗД, за приемане за установено съществуването на
вземане в полза на ищеца срещу ответниците, произтичащо от „Предварителен договор за
учредяване на право на строеж и продажба на идеални части от земя срещу построяване и
предаване на самостоятелни обекти в сградата" с per. № *** на нотариус С.Ч., № 619 в НК,
възлизащо на 20000 (двадесет хиляди) евро, представляващи предвидена в чл. 10, ал. 1
неустойка за забава на задължението на ответниците по чл. 5, ал. 8 от предварителния
договор да освободят поземлен имот с идентификатор № **** по кадастрална карта и
кадастралните регистри на град Варна, с площ от 359 квадратни метра по документ за
собственост, а по скица с площ от 364 квадратни метра, при граници: ПИ № 10135.1504.42,
8
ПИ № 10135.1504.47, ПИ № 10135.1504.48, ПИ N2 10135.1504.46 и ПИ № 10135.1504.44, в
едномесечен срок от издаване на разрешение за строеж на жилищна сграда, ведно със
законната лихва върху тази сума считано от 20.11.2020г., за което е издадена заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК №2380/10.06.2021г. по ч.гр.д.№7954/2021г. на ВРС.
ОСЪЖДА „АПМ ВАРНА" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Баба Рада" № 6, представлявано от управителя П.Д.А. ДА
ЗАПЛАТИ на А. Н. И. и Ю. Б. И., и двамата с адрес ****, сумата 650 лв. (шестотин и
петдесет лева) разноски в настоящото производство, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд - Варна
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9