№ 447
гр. Благоевград, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Христина Хр. Манева Янкова
като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно
наказателно дело № 20241210201164 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена „Дивис -60” ЕООД с ЕИК *********,
представлявано от управителя *** против Наказателно постановление № 779255-
F769083/17.07.2024 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ – София в
ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което на дружеството на основание чл.185, ал.1
ЗДДС е наложена "имуществена санкция" в размер на 1500лв. за нарушение на чл. 118,
ал.1 от същия закон.
В жалбата се релевират доводи за необоснованост и неправилност на
атакуваното наказателно постановление, както и че при издаването му са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. В тази връзка се сочи, че липсвали
доказателства за извършено на 14.05.2024 г. плащане, като капарото е платено 4 месеца
по-рано, а предоставеното при проверката картонче не обективира предадена сума, а
било предназначено за уточняване на броя на местата за тържеството. Твърди се, че
реалното плащане на капарото в размер на 200 лв. е направено на 13.01.2024 г., за
което е издаден и приложеният към жалбата фискален бон. Излагат се подробни
съображения, че в търговската практика плащането на капаро за такива тържества се
прави няколко месеца по-рано. Навежда се и маловажност на нарушението по смисъла
на чл.28 ЗАНН.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на наказателното
постановление.
В съдебното производство, дружеството-жалбоподател се представлява от
управителя ***, който поддържа депозираната въззивна жалба.
Въззиваемата страна, редовно призована се представлява от юрисконсулт
Младенова, която прави искане съдът да потвърди атакуваното наказателно
постановление като правилно и законосъобразно. Счита, че доказателствата по делото
установявали извършването на санкционираното нарушение от дружеството-
жалбоподател, като подчертава, че в случая не са налице предвидените с чл. 3, ал.1 от
1
Наредба Н-18 изключения. Навежда, че в административнонаказателното
производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, предпоставящи
отмяна на санкционния акт. Прави искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема
за установено от фактическа страна следното:
На 18.05.2024 г. в 21.22ч. свидетелите Л. Х. и Р. Д. – служители на в ЦУ на
НАП извършили проверка в търговски обект ресторант „ДИВА", находящ се в гр.
Благоевград, ул. Скакавица № 3, стопанисван от „Дивис - 60" ЕООД с ЕИК *********.
В хода на проверката служителите на НАП установили, че за провеждано на
18.05.2024 г. тържество, от клиент е извършено плащане на капаро в брой на стойност
200.00 лв. Съгласно дадените пред проверяващите обяснения от управителя на
търговския обект – Д. Ч. и отразеното от него в писмените му обяснения, капарото е
заплатено на 14.05.2024 г.
От изведените КЛЕН от фискално устройство модел „ELTRADE A3-KL с ИН
на ФУ ED 351134 и ИН на ФП № 44351134, за датите 14.05.2024 г и 18.05.2024 г,
служителите на НАП установили, че за посочените дати няма издаден фискален касов
бон за сумата от 200.00 лева, като за тези дати не е издадена и касова бележка от кочан
за ръчни касови бележки.
При така направените констатации проверяващите приели, че за извършено
плащане от клиент на капаро в брой на 14.05.2024 г. за тържество, на стойност 200.00
лв., не е издаден фискален касов бон от инсталираното в обекта фискално устройство
модел „ELTRADE A3-KL" с ИН на ФУ ED 351134 и ИН на ФП № 44351134 или касова
бележка от кочан за ръчни касови бележки, като по този начин „Дивис - 60" ЕООД не е
спазило реда и начина за издаване на документ за продажба по установения ред за
доставка/продажба.
Резултатите от проверката били отразени в Протокол за извършена проверка
сер. АА № 0160404/18.05.2024 г.
Свидетелят Х. приел, че „Дивис - 60” ЕООД е извършило нарушение на чл.118,
ал.1 ЗДДС, поради което на 22.05.2024 г. в присъствието на свидетеля Д. и управителя
на дружество съставил срещу последното АУАН № F69083.
Актът бил връчен на управителя срещу подпис, като същият не обективирал в
него възражения. В предвидения с чл.44, ал.1 ЗАНН срок са депозирани писмени
възражения пред наказващия орган.
Въз основа на АУАН № F69083/22.05.2024 г. при идентичност на описаното
нарушение и неговата правна квалификация на 17.07.2024 г. е издадено обжалваното
наказателно постановление, което е връчено на управителя на дружеството на
21.08.2024 г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитаните от съда свидетели Х., Д., Д. и Ч. и от приобщените към доказателствения
материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: : АУАН №
F7690083/22.05.2024 г., Фискален бон от 13.01.2024 г., Протокол за извършена
проверка в обект сер. АА № 0160404/18.05.2024 г., Печат клен на лист 15 от делото,
Опис на парите в касата на лист 16 от делото, Дневен отчет за 18.05.2024 г., копие на
талон за Капаро от 14.05.2024 г., Обяснение от Джамал С. Ч. от 18.05.2024 г., Заявление
с вх. № 53-06-5943/2/29.05.2024 г., Заповед № ЗЦУ-394/27.02.2024 г., пощенски плик с
пощенско клеймо.
2
При установяване на фактическата обстановка, съдът се довери на показанията
на свидетелите Х., Д. и Д. като съобрази незаинтересоваността им от изхода на делото,
тяхната последователност, непротиворечивост и корелацията им с приложените по
делото писмените доказателства и показанията на Ч.. Показанията на тези свидетелите
се характеризират с високата доказателствена стойност, основана на
възпроизвеждането на непосредствено възприети от тях обстоятелства, релевантни
към предмета на делото. В показанията на Х. и Д. се съдържат данни за извършената
проверка, направените при нея констатации и изявлението на Ч., че капарото в размер
на 200 лв за тържество е заплатено на 14.05.2024 г, което обстоятелство Ч. отразил и
собственоръчно написаните в хода на проверката обяснения.
Съдът подложи на внимателен анализ показанията на свидетеля Ч. като отчете
служебната му зависимост от санкционираното дружество, което е негов работодател.
Независимо от горното, с оглед последователността и логичността на показанията му,
съдът приема, че същите следва да бъдат кредитирани, като чрез тях се установява, че
в хода на проверката Ч. посочил датата 14.05.2024 г., която съобщил на проверяващите
и отразил в обясненията си и предадената им бележка, съдържаща данни за размера на
капарато и датата, за която е тържеството, за което е предназначено капарото, без да е
сигурен, че именно това е датата, на която е платено капарото. В тази им част
показанията на Ч. не съдържат противоречия или логически несъответствия, като
следва да се съобрази и изпитваното от него притеснение от извършваната проверка в
натоварен за търговския обект ден. Неувереността на Ч. при посочване на 14.05.2024 г.
като дата, на която е прието капарото за планираното тържество се установява и от
показанията на Д., според които Ч. няколко пъти бъркал и писал нови обяснения и
изрично заявил, че не е сигурен за датата, на която е платено капарото, като посочвал
различни дати.
Писмените доказателства, доколкото са относими към предмета на делото и
изясняват същото, съдебният състав кредитира изцяло и основа фактическите си
изводи и на тях, като същите са приобщени по надлежния процесуален ред.
Обстоятелствата по извършената проверка /време и място/ и направените при
нея констатации се изясняват посредством показанията на свидетелите Х. и Д.,
Протокол за извършена проверка, документ за заплатено капаро и дневни отчети.
В показанията на служителите на НАП се съдържат и данни за процедурата по
съставяне и връчване на АУАН.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок
за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 21.08.2024 г., а жалбата е от
03.09.2024 г.), и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административно-
наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният
съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
издадени от компетентни органи - АУАН е съставен от инспектор по приходите, съгл.
чл.193, ал.2 ЗДДС вр. чл. 7, ал.1, т.4 от Закона за НАП и т.2.1. от приложената заповед
№ ЗЦУ-384/27.02.2024г., атакуваното НП е издадено от орган, надлежно упълномощен
3
на основание чл.193, ал. 2 ЗДДС от ръководителя на НАП с т.1.1 на същата заповед .
На следващо място, същите са в предвидената от закона писмена форма и
съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал.3
ЗАНН. Налице е и редовна процедура по съставянето и връчването им и съдържат
всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН реквизити, в
това число описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено,
неговата правна квалификация и доказателствата, установяващи нарушението.
Релевантните за обективната съставомерност на нарушението признаци са
описани по ясен и конкретен начин, като дадената правна квалификация съответства на
словесното описание.
Предвид това съдебният състав не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, обуславящи отмяна на санкционния акт.
Районният съд намира обаче, че при издаването на наказателното
постановление, предмет на настоящия съдебен контрол, е допуснато неправилно
приложение на материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1 ЗДДС всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от
него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка
от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен
бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и минималните
реквизити на фискалните касови бележки са регламентирани с Наредба № Н-18 на
министъра на финансите от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговски обекти чрез фискални устройства. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална
касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се
извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод,
директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна
услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез
пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за
извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските
услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се
предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко
информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8.
От анализа на цитираните разпоредби на ЗДДС и Наредба № Н-18/2006 г.
следва, че възникването на задължение за издаване на фискална касова бележка е
обусловено от извършена продажба на стоки или услуги.
В чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС се съдържа легално определение на доставки на стоки
и доставка на услуги, като съгласно чл. 6 доставка на стока е прехвърлянето на
правото на собственост или на друго вещно право върху стоката, както и на всяко
друго право на разпореждане със стоката като собственик, според чл. 9 доставка на
услуга е всяко извършване на услуга, включително и продажбата или прехвърлянето
на права върху нематериално имущество; поемането на задължение за неизвършване
на действия или неупражняване на права; всеки физически и интелектуален труд,
включително обработка в смисъл на производство, строеж или монтаж на материален
актив със суровини и материали, дадени от възложителя в разпореждане на
4
изпълнителя; извършването на услуга от държател/ползвател за ремонт на нает или
предоставен за ползване актив и подобрение на нает или предоставен за ползване
актив.
Предвид горното, за да възникне задължението за издаване на касов бон,
следва да е осъществена продажба или да е предоставена услуга. В същата насока е и
разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата, който задължава лицата да издават
фискална касова бележка за всяка продажба, независимо от документирането й с
първичен счетоводен документ, с изключение на случаите, когато плащането е по
банков път, а според ал. 3 фискален бон се издава при извършване на плащането.
В случая, доказателствата по делото не установяват доставка на стока или
услуга при приемането от дружеството на сума в размер на 200 лв. представляваща
капаро за организиране на тържество на 18.05.2024 г., като това капаро не следва да
бъде приемано и като авансово плащане.
Авансовото плащане представлява изпълнение по вече сключен договор, а
капарото има обезпечителна и потвърдителна функация.
Функцията на капарото /задатъка/ е нормативно уредена в чл. 93, ал .1 ЗЗД,
според която задатъкът служи за доказателство, че е сключен договорът и обезпечава
неговото изпълнение.
За да бъде изяснено дали предоставената като капаро сума представлява
предварително плащане следва да се установи дали е налице конкретна доставка по
смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, насрещна престация, за която се явява
предварителното плащане. Само при наличието на ясно идентифицирана доставка, по
която извършеното предварително плащане представлява насрещна престация, следва
да се приема, че е налице авансово плащане по облагаема доставка. В този смисъл е и
разпоредбата на чл. 25, ал. 7 от ЗДДС, която гласи, че когато, преди да е възникнало
данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши цялостно или частично авансово плащане
по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера на
плащането), с изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностна
доставка, като в тези случаи се приема, че данъкът е включен в размера на
извършеното плащане. /Така Решение № 380 от 12.02.2020 г. на АдмС - Пловдив по к.
а. н. д. № 3821/2019 г /
В този смисъл е и § 50 на Решение на Съда на Европейския съюз С-419/02,
според който плащания за доставка на стоки или услуги, които още не са ясно
идентифицирани, не могат да бъдат предмет на ДДС.
В конкретния случай предоставянето на услугата от страна на дружеството не е
индивидуализирана по какъвто и да е начин, като липсва конкретика за предмета и
цената на услугата, поради което и не може да се приеме, че извършеното в тази
връзка плащане може да бъде предмет на облагане с ДДС, съответно на
документиране по правилата на чл. 111а -120 ЗДДС.
На следващо място с оглед обстоятелството, че задължението за доставка на
услуга произтича от договора за доставка, а не от платения задатък (капаро), не е
налице пряка връзка между доставената услуга и получената насрещна престация.
Предвид горното съдът счита, че приетата от „Дивис - 60 “ ЕООД сума в
размер на 200 лв, не е представлявала авансово плащане по сключен между страните
договор за доставка на услуга, поради което при приемането на тази сума,
дружеството не е било длъжно да издаде документ за продажба.
В същия смисъл е и Решение № 2093 от 27.06.2024 г. на АдмС - Благоевград по
к. а. н. д. № 625/2024 г. в което е посочено, че за целите наЗДДС, за да е облагаема
платената сума, тя следва да е насрещна престация за предоставена услуга в рамките
5
на правоотношение, възникнало между страните. След като в случая процесната
услуга не е ясно индивидуализирана, като предмет и цена, то за получателя на сумата
не възниква задължение по чл. 118, ал. 1 ЗДДС, поради което незаконосъобразно
органите по приходите са приели за осъществен фактическия състав на разпоредбата
на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
Така и Решение № 1922 от 21.10.2022 г. на АдмС - Благоевград по к.а.н.д.№
395/2022 г., Решение № 555 от 28.02.2020 г. на АдмС - Пловдив по к.а.н.д.№ 117/2020
г. и др.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че доказателствата по делото
не установяват по изискуемия се категоричен начин, че именно на посочената в АУАН
и НП дата – 14.05.2024 г. е прието процесното плащане на капаро в размер на 200 лв,
поради което и не може да бъде установено нарушение на чл.188, ал. 1 ЗДДС,
извършено на тази дата.
С оглед горното, съставът на РС – Благоевград приема, че в хода на
административнонаказателното производство, наказващият орган е допуснал
неправилно приложение на материалния закон, което предпоставя отмяна на издадения
санкционен акт.
При този изход на делото, право на разноските за производството възниква само
за дружеството- жалбоподател. Предвид липсата на направено искане в предвидения
процесуален срок, такива обаче не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т.1 ЗАНН Районен съд Благоевград,
НО, 7-ми състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 779255-F769083/17.07.2024 г., издадено
от началник отдел „Оперативни дейности“ – София в ГД „Фискален контрол“ на НАП,
с което на „Дивис -60” ЕООД с ЕИК *********, представлявано от управителя *** на
основание чл.185, ал.1 ЗДДС е наложена "имуществена санкция" в размер на 1500лв.
за нарушение на чл. 118, ал.1 ЗДДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК
пред Административен съд Благоевград, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6