РЕШЕНИЕ
№ 106
гр. Бургас, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря Красимира М. Андонова
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20222120204848 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от Д. Н. Н., ЕГН **********, срещу
Предупреждение № 11-01-450/08.11.2022 г., издадено от директора на Агенция за държавна
финансова инспекция, с което за нарушение на чл. 20, ал. 7 от Наредбата за условията и реда
за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на
цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в
нормативни актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени
пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и
транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване
на превозите /Наредбата/, на жалбоподателя е отправено предупреждение, че ако при
извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на предупреждението, за това
друго нарушение ще му бъде наложено предвиденото в закона административно наказание.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалвания акт.
Жалбоподателят редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв. К. .. от БАК,
който поддържа жалбата и моли за отмяна на предупреждението.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юк. Р.
1
К..., който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на предупреждението.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията в жалбата, намира за установено следното от фактическа страна:
АУАН и предупреждението са съставени за това, че на 18.09.2020 г., в община
Бургас, Д. Н., в качеството си на кмет на община Бургас, не е сключил договор с директора
на ....“ - гр. Бургас, за делегиране на правото му да организира безплатни превози на ученици
от община Бургас по реда на Наредбата за 2020 г. В предупреждението е посочено също
така, че предоставените средства от централния бюджет, чрез този на община Бургас, за
компенсиране на безплатните превози на децата е в размер на 160.40 лв., като същите са
изплатени на училището с платежно нареждане от 21.10.2020 г. Посочената сума е
изплатена въз основа на изготвена докладна с вх. № 67-00-1036/08.10.2020 г. от директора на
СУ „.... - гр. Бургас, придружена с фактура, издадена от превозвача „...., платежно нареждане
и списък с пътуващите ученици. За дата на нарушението е приета датата на сключване на
договора за извършване на превоза на учениците - 18.09.2020 г., сключен между „....
Административнонаказващият орган е приел, че жалбоподателят е извършил
нарушение на чл. 20, ал. 7 от Наредбата, но приел, че се касае за маловажен случай, поради
което и на основание чл. 28 от ЗАНН отправил въпросното предупреждение към
жалбоподателя.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, които са непротиворечиви и допълващи се.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото предупреждение, относно законосъобразност и обоснованост, и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е основателна по следните съображения:
Предупреждението е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от
оправомощено за това лице /чл. 35, ал. 1 от ЗДФИ/. Въпреки това, съдът счита, че са налице
основания за отмяна на предупреждението, поради допуснати в хода на производството
съществени нарушения на процесуалните правила.
АНО е приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 7 от
Наредбата, която предвижда, че делегирането на правото за организиране на безплатни
превози се осъществява въз основа на договор, сключен между кмета на общината и
съответното училище или детска градина.
На първо място, по делото не се спори, че към датата на сключване на договора
между „.... - 18.09.2020 г., липсва писмен договор за делегиране на правото за организиране
на безплатни превози, сключен между кмета на Общината и съответното училище. В
Наредбата обаче никъде не е фиксиран срок, в който трябва да стане това делегиране и с
2
изтичането на който бездействието на кмета да може да се приеме за нарушение. При това
положение изводът на АНО, че посоченият краен срок до който кметът е следвало да
сключи договор с училището - 18.09.2020 г., се явява неправилен и в противоречие със
закона. В случая няма никакви данни въпросното училище да е информирало предварително
кмета за нуждата от сключване на договор с превозвач; няма данни предварително да е
информирало кмета, че ще сключи договор на точно определена дата; дори липсват данни
училището да е информирало кмета, че вече е сключило договор с превозвача, преди датата,
на която е поискало да му се възстановят сторените разноски. При това положение съдът
няма как да приеме, че щом в Наредбата няма фиксиран краен срок за действие от страна на
кмета и щом училището не е информирало по никакъв начин Общината, че ще сключва
договор с превозвача на точно определена дата, но въпреки това и без да му е делегирано, е
сключило такъв договор, то и изводите на АНО за виновно извършено нарушение от страна
на кмета точно на 18.09.2020 г., почиват на неправилно приложение на закона.
На второ място, неправилно АНО е приложил реда за предупреждаване на лицето,
приет с измененията на ЗАНН от ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г. С тези
изменения беше изрично предвидено, че когато констатира извършването на маловажно
нарушение АНО не налага наказание на нарушителя, а го предупреждава писмено, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Преди измененията на
ЗАНН от декември 2021 г. разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН предвиждаше, че за маловажни
случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание,
като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Очевидно е, че действащата
към момента уредба е по-неблагоприятна за извършителя, доколкото след декември 2021 г.
нарушителят се предупреждава, че ще бъде санкциониран при повторно извършване на дори
маловажно нарушение, докато предишната повеля на разпоредба на чл. 28 от ЗАНН е
предвиждала наказване само в случай, че повторното нарушение не е маловажно. В случая
нарушението, за което е издадено предупреждението се приема от АНО да е извършено на
18.09.2020 г., т.е. преди влизане в сила на процесната разпоредба. Съгласно чл. 3, ал. 1 от
ЗАНН, за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в
сила по време на извършването му, а според ал. 2, ако до влизане в сила на наказателното
постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е
по-благоприятна за нарушителя. Така изложеното следва да бъде взето предвид от
настоящата инстанция, предвид нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, която предвижда
императивно, че, ако до влизане в сила на наказателното постановление (респективно
предупреждението) последват различни нормативни разпоредби, да се прилага онази от тях,
която е по-благоприятна за нарушителя. Константно съдебната практика приема, че по-
благоприятен закон е този, който предвижда за нарушителя по-леки
административнонаказателни последици. В настоящия случай, по-благоприятен закон е този
3
преди промяната от 23.12.2021 г. (Решение № 1049/10.06.2022 г. на АдмС - Пловдив по к. а.
н. д. № 525/2022 г.).
Обобщавайки горното АНО е следвало да съобрази разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от
ЗАНН и щом е приел, че се касае за маловажно нарушение, извършено преди 23.12.2021 г.,
то е трябвало да не прилага актуалната редакция на чл. 28 от ЗАНН, която е по-
неблагоприятна за дееца. В случая наказващият орган е допуснал съществено нарушение,
което се явява самостоятелно основание за отмяна на предупреждението.
При това положение настоящият състав счита, че издаденото предупреждение следва
да се отмени.
С оглед изход на делото, разноски принципно се дължат в полза на жалбоподателя,
но той не е направил искане за присъждането им, поради което и съдът няма как служебно
да се произнесе по тях.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Предупреждение № 11-01-450/08.11.2022 г., издадено от директора на
Агенцията за държавна финансова инспекция, спрямо жалбоподателя Д. Н. Н., ЕГН
**********.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4