Определение по дело №10153/2021 на Административен съд - Велико Търново

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 34

гр. Велико Търново, 08.07.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Великотърновският административен съд, касационен състав, в закрито съдебно заседание на осми юли през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИАНА КОСТОВА

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ:  ЕВТИМ БАНЕВ

                                                                                                          КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ

                                              

изслуша докладваното от съдията Банев по частно КНАД № 10153/ 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на Глава тринадесета от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

 

Образувано е по частна жалба, подадена от *** Д.В. ***, като пълномощник на Ж.С.М. с ЕГН **********, адрес ***. Обжалва се Определение № 75/ 29.04.2021 г. по АНД № 202141120200216 от 2021 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, с което е оставено без уважение искането на Ж.М. за изменение на Решение № 78/ 08.04.2021 г. по същото дело на ГОРС, в частта му за разноските. Развиват се подробни съображения за неправилно определяне от районния съд размера на дължимото от жалбоподателя в него производство адвокатско възнаграждение, по реда на чл. 18, ал. 1 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вместо по реда на чл. 18, ал. 2, вр. с чл. 7, ал. 2 от същата наредба, респ. неправилно определяне размера на дължимата от загубилата спора страна компенсация. От настоящата инстанция се иска да отмени определението на РС – Горна Оряховица и да присъди на частния жалбоподател разноски за производството пред ГОРС, в размер на 300,00 лева. Към частната жалба не са приложени писмени доказателства.

Ответникът по частната жалба – Областна дирекция на МВР – Велико Търново, редовно уведомен за подаването й на дата 20.05.2021 г., не ангажира становище.

 

Съдът, като взе предвид становището на жалбоподателя и представените по делото доказателства, за да се произнесе, съобрази следното:

 

С Електронен фиш за глоба за нарушение, установено с АТС серия К № 4536228, издаден от ОД на МВР – Велико Търново, на Ж.С.М. на основание чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева. Нарушителят е обжалвал наказанието по съдебен ред, като с Решение № 78/ 08.04.2021 г. по АНД № 202141120200216 от 2021 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, електронният фиш е отменен като незаконосъобразен. В производството пред районния съд М. е поискал и присъждане на направените по делото разноски, като с жалбата си е представил пълномощно от 02.03.2021 г. на *** Д.В. ***, Договор за правна помощ и консултантско съдействие от 01.03.2021 г. със същия адвокат, списък на разноските по чл. 80 от ГПК и ксерокопие от свидетелство за регистрация на МПС, Част I. Съгласно отбелязаното в договора за правна помощ и консултантско съдействие, с него е възложено осъществяването на процесуално представителство представителство във връзка с обжалването на посочения по-горе ЕФ, договорени са условията на извършването му, както и възнаграждение в размер на 300 лв., представляващо адвокатски хонорар. Посочено е, че възнаграждението е изцяло заплатено в брой в деня на подписване на договора, който има ролята и на разписка между страните. Договорът за правна помощ и консултантско съдействие от 01.03.2021 г. е подписан единствено от възложителя, в същия липсва подпис на консултанта. По образуваното пред РС – Горна Оряховица дело е проведено едно открито съдебно заседание, в което жалбоподателят не се е явил и не е бил представляван. Преди провеждането на съдебното заседание, от пълномощника му *** Д.В. е представено писмено становище, с развити доводи за основателността на жалбата. От ответника в него производство е направено възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Със съдебното решение за отмяна на ЕФ, районният съд е осъдил ОД на МВР – Велико Търново да заплати на Ж.М. разноски в размер на 50,00 лв., съгласно чл. 18, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вр. с чл. 7, ал. 2 от същата наредба. Съдът е счел за неоснователна претенцията в останалата й част, до пълния размер на договореното адвокатско възнаграждение, като се е мотивирал с размера на наложената санкция и факта, че в производството пред него не е осъществявано процесуално представителство на санкционираното лице. Решението е съобщено на Ж.М. на дата 15.04.2021 г., който с молба от 21.04.2021 г. е поискал изменение на същото в частта му за разноските, като му бъдат присъдени такива в размер на 300,00 лева. След получаване на становище и от ответната страна, с Определение № 75/ 29.04.2021 г. по АНД № 202141120200216 от 2021 г. на ГОРС, решаващият състав е е оставил без уважение искането за изменение с мотиви, аналогични на изложените в решението му. Определението е съобщено на искателя на дата 18.05.2021 г., жалбата срещу него е подадена чрез районния съд, на дата 19.05.2021 година.   

 

При така установеното от фактическа страна, съдът намира частната жалба за процесуално допустима. Същата е подадена е подадена в срока чл. 230, предл. първо от АПК, от надлежна страна, поискала изменение на решението на ГОРС в частта за разноските и е изпратена за разглеждане пред компетентния за това съд, съобразно разпоредбата на чл. 248, ал. 3 от ГПК, вр. с чл. 144, вр. с чл. 236 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Частната жалба отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, приложими в настоящото производство по силата на чл. 231 от същия кодекс. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

 

Обжалваното определение на Районен съд – Горна Оряховица е постановено по искане, подадено в срока по чл. 248, ал. 1, предл. първо от ГПК, от компетентния за това съд, при спазване разпоредбите на чл. 248, ал. 2 и ал. 3 от ГПК.

 

За да постанови акта си, районният съд е приел, че претенцията за изменение на решението в частта за разноските е неоснователна, извод, който се споделя от настоящия състав, но не само по изложените в обжалваното определение мотиви.

В съдебната практика към настоящия момент няма единно становище по въпроса дали при присъждането на разноски в делата, под процесуално представителство от пълномощник следва да се разбира единствено явяване и извършени процесуални действия в открито съдебно заседания, или под това понятие може да бъде подведено и само представянето на писмена защита със становище по същество на спора. Отделно от това дискусионен е и въпросът доколко предвидените в Наредба № 1/ 09.07.2004 г. минимални размери на адвокатски възнаграждения, са безусловно обвързващи съда при определяне размера на възлаганите такива, в светлината на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия. Настоящият съдебен състав споделя становището на районния съд, че независимо от договорените между страните пълномощия, в производствата по ЗАНН, ако участието на пълномощника на жалбоподателя се е изчерпало единствено с представяне на писмена защита, без извършването на други процесуални действия, при определяне размера на адвокатското възнаграждение, подлежащо на репариране от другата страна, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 година. Основание за този извод дават редица други текстове от цитираната наредба /напр. чл. 9, ал. 4, чл. 10, т. 2-4, чл. 11, чл. 16, чл. 31, ал. 2/, които тълкувани в съответствие с чл. 46, ал. 1 от ЗНА сочат, че в този нормативен акт терминът „процесуално представителство“, се отъждествява именно с явяване на пълномощника в открито съдебно заседание. Като е достигнал до същия извод, при своевременно заявено от другата страна възражение относно размера на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, районният съд е съобразил точния смисъл на разпоредбите на чл. 18, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 1/ 09.07.2004 година.

Извън горното следва да се отбележи, че в случая наличните доказателства в делото на ГОРС, не установяват заплащането на възнаграждение от Ж.С.М. на *** Д.В. ***, за представителството по това административно-наказателно дело. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Както се посочи, в случая като доказателство за плащане е представен Договор за правна помощ и консултантско съдействие от 01.03.2021 г., в който е посочен размерът на договореното възнаграждение и е отбелязано, че същото е получено на датата на сключване на договора, който има роля и на разписка между страните. Въпросният договор обаче не е подписан от адвоката /именован в него „консултант“/ и е представен в този вид по делото на ГОРС, като до приключването на устните състезания по него дело/ а и след това/, не е представен двустранно подписан екземпляр от договора. Действително, представянето на договора още с жалбата пред районния съд, установяващото се последващото издаване на пълномощно, а и самите действия на *** Д.В., могат да се възприемат като доказателства, които макар и косвени, еднозначно установяват действителното сключване на договора с упоменатите в него клаузи, вкл. и относно определеното адвокатско възнаграждение. При липсата на подпис на адвоката обаче, този договор няма доказателствената стойност на изхождащ от последния частен документ, доказващ получаването на посочената в него сума. Или казано иначе, при благоприятно за страните по него тълкуване, договорът може да бъде определен като доказателство за уговорено адвокатско възнаграждение, но няма характер на разписка за платено такова. До приключването на съдебните прения пред районния съд, по делото не са представени други доказателства за действителното получаване от адвоката на договореното възнаграждение, такива не са ангажирани и при последващото искане по чл. 248, ал. 1 от ГПК, нито при обжалването на процесното определение. Тоест недоказано по делото пред ГОРС е останало заплащането на договореното между Ж.С.М. на *** Д.В., което поначало изключва възможността разноски за такова да бъдат отсъдени в полза на жалбоподателя в него производство.

Независимо от последното, решението на районния съд в тази му част не е обжалвано от страната, която има правен интерес, респ. същата не е искала изменение в частта за разноските. Поради това Решение № 78/ 08.04.2021 г. по АНД № 202141120200216 от 2021 г. на Районен съд – Горна Оряховица, е влязло в законна сила в частта му, с която ОД на МВР – Велико Търново е осъдена да заплати на Ж.М. разноски в размер на 50,00 лева. В тази му част решението не подлежи на контрол по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК и не е предмет на настоящото производство.

 

Крайният извод от изложеното по-горе е за неоснователност на подадената пред настоящата инстанция частна жалба с искане за отмяна на постановеното от районния съд определение по чл. 248 от ГПК.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, вр. с чл. 236 от АПК и чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, съдът

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

Оставя без уважение частната жалба на Ж.С.М. с ЕГН **********, адрес ***, срещу Определение № 75/ 29.04.2021 г. по АНД № 202141120200216 от 2021 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица.

 

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                         

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                                     ЧЛЕНОВЕ :  1.

 

                                                                                            2.