№ 102
гр. София, 04.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110123442 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно предявени искове с правно
основание чл.26,ал.1,предл.1 от ЗЗД,вр.чл.22 от
ЗПК,вр.чл.11,ал.1,т.9,т.10,т.12,вр.чл.19,ал.4 от ЗПК от К. Д. Р.,ЕГН
**********,с адрес гр.С,с пълномощник адв.М. М.,с адрес гр.П,против
„Т“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано
от всеки двама от изпълнителните директори Н Г С,В А,Л Т,А Ч Д,с искане за
прогласяване недействителност на договор за потребителски кредит №
*****,сключен на 15.12.2023 г.
В исковата молба се твърди,че на 15.12.2023 г. между страните е
сключен договор за потребителски кредит № ***** при заемна парична сума
от 500 лева,лихвен процент от 47,63 % и годишен процент на разходите –
59,35 %. Сочи се,че ищцата Р. се задължила да върне сумата от 1057,40 лева за
срок от осемнадесет месеца. Сочи се,че ищцата следвало да заплати и
застрахователна премия по застраховка живот в размер на 245,52 лева. Ищцата
поддържа,че сключеният договор е недействителен,защото не е посочен
приложимият лихвен процент и условията за прилагането му,както и дали е
фиксиран или е променлив. Твърди се,че не е посочен размерът на дължимата
възнаградителна лихва,за да бъде преценено дали приложимият лихвен
процент съответства на действително приложения лихвен процент. В исковата
молба са изложени твърдения,че не е ясно по какъв начин е формиран
годишният процент на разходите,твърди се,че посоченият ГПР от 59,35 %
надвишава максимално допустимия съгласно чл.19,ал.5 от ЗПК от 50 %.
Твърди се,че договорът не съдържа изискуемата съгласно чл.11,ал.1,т.12 от
ЗПК информация. Ищцата моли съда да прогласи договора за недействителен
като противоречащ на закона.
Ответникът „Т“ЕАД в депозирания писмен отговор оспорва исковете
като твърди,че максималният допустим размер на ГПР е 65,5 %,а не 50 %,а и
договорът съдържа конкретно посочен лихвен процент. Твърди се,че по-
1
големия размер на лихвения процент спрямо средния лихвен процент не
представлява аргумент за недействителност на договора,тъй като този въпрос
е въпрос на договорна автономия. Намира,че е спазено изискването
заемополучателят да е информиран относно размера на ГПР,а законът не
предписва изискване да бъде посочено по какъв начин е изчислен и кои
разходи са включени в ГПР. Твърди се,че сключването на застрахователен
договор не е било задължително,страната заемополучател би могла да се
откаже от сключения застрахователен договор,поради което застрахователната
премия не следва да бъде включена при определяне размера на годишния
процент на разходите. Твърди се,че на ищцата Р. е предоставен погасителен
план и е било изяснено кои задължения се погасяват с всяка вноска. Моли
съда да отхвърли исковата претенция.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Представен е договор за потребителски кредит № *****,сключен на
15.12.2023 г. между К. Д. Р.,като заемополучател,и „Т“ЕАД,като
заемодател,съгласно който заемодателят предоставя в заем парична сума от
500 лева при размер на застрахователна премия от 245,52 лева,приложим
лихвен процент от 47,63 % и годишен процент на разходите от 59,35 %.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Уважаването на иск за прогласяване недействителност на сключен
между страните договор е обусловено от доказването наличието на
обстоятелства,при които договорното правоотношение не би могло валидно да
породи правни последици,т.е. недействителността на договора е налице към
сключването на договора. В настоящия случай сключеният между страните
договор е със страна заемополучател физическо лице,поради което при
съобразяване легалната дефиниция на понятието потребител,уредена съгласно
§ 13,т.1 от ДР на ЗЗП следва да се счете,че са приложими разпоредбите на
Закона за потребителския кредит ( ЗПК ). Разпоредбата на чл.22 от ЗПК
регламентира хипотезите,когато договор за потребителски заем се счита
недействителен,а една от тези хипотези е когато е допуснато нарушение при
определяне размера на годишния процент на разходите. Цитираната
разпоредба на чл.22 от ЗПК предвижда,че е недействителен договор за
паричен заем,при който не са спазени предвидените изисквания на
чл.10,ал.1,чл.11,ал.1,т.7-12 и т.20,чл.11,ал.2,чл.12,ал.1,т.7-9 от ЗПК. Съгласно
чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК договорът следва да съдържа годишния процент на
разходите и общата сума,дължима от потребителя,изчислени към момента на
сключване на договора за кредит,като се посочат взетите предвид
допускания,използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Съдът счита,че сключеният между
страните договор се явява недействителен при съобразяване разпоредбата на
чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК при противоречие на договора с
предвидени в цитираната разпоредба норми,в това число,ако договорът
противоречи на разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК договорът се явява
недействителен. В настоящия случай от представения по делото договор се
2
установява,е посочен годишен процент на разходите от 59,35 %,но
същевременно се установява,че е уговорена дължимост на застрахователна
премия в размер от 245,52 лева,т.е. приблизително в размер,равняващ се на
половината от заемната парична сума от 500 лева като според погасителния
план застрахователната премия и заемната парична сума са посочени общо
като главница в размер от 745,52 лева. Софийският районен съд,отчитайки
легалната дефиниция на понятието общ размер на разходите,както и с оглед
това,че чрез уговаряне дължимост на застрахователна премия значително
нараства общия размер на дълга,приема,че се достига до нарушаване
изискванията на разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК. Цитираната
разпоредба е регламентирана в полза на потребителя,който следва по ясен и
разбираем начин да бъде уведомен за общия размер на задължението и
подлежащата на връщане парична сума. Това означава,че при посочване
годишния процент на разходите следва да бъде взета предвид всяка парична
сума,която рефлектира върху размера на задължението,в това число и
застрахователната премия,когато е уговорена дължимост на такава. Според
легалната дефиниция общ разход са всички
разходи,вкл.лихви,комисиони,такси,възнаграждение за кредитни посредници
и всички други видове разходи,пряко свързани с договора за кредит,които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,включително
разходите за допълнителни услуги,свързани с договора за кредит,и по-
специално застрахователните премии в случаите,когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита,или в
случаите,когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагане на
търговски клаузи или условия. Софийският районен съд намира,че в
конкретния случай е налице неточно посочване годишния процент на
разходите,която хипотеза се приравнява на липсата на посочване на годишния
процент на разходите,респективно обуславя се извод за недействителност на
правоотношението. Настоящата съдебна инстанция приема,че при
съобразяване посочения годишен процент на разходите от 59,35 %,както и при
съобразяване размера на уговорената застрахователна премия,би се
достигнало до нарушаване максималния размер на ГПР съгласно чл.19,ал.5 от
ЗПК,а това обосновава извод за недействителност на договора,респективно
извод,че искът,предявен от ищцата Р. подлежи на уважаване. Установената
практика на СЕС по дела № С-42/2015 г. и С-714/2022 г. възприема,че ако ГПР
не включва всички разходи като лишава потребителя от възможността да
разбере обхвата на задължението си,тогава кредитът се счита освободен от
лихви и разноски,а лишаването на кредитора от възможността да претендира
лихви и други разходи представлява пропорционална санкция за кредитора.
Изводът на съда,че искът за прогласяване недействителност на договорното
правоотношение по сключения между страните договор за кредит е
основателен не се променя предвид довода на ответника,че сключването на
застрахователен договор не е било задължително,респективно,че страната
заемополучател би могла да се откаже от сключването на договор за
застраховка. В тази насока следва да бъде отчетено,че ответникът не доказва
клаузата в договора за кредит,сключена между страните да е индивидуално
уговорена,а правото на отказ от застрахователния договор не променя
извода,че при наличието на включена застрахователна премия,която страната
заемополучател следва да заплати се достига до нарушаване на императивна
3
правна норма,респективно сключеният договор за заем се явява
недействителен.
При този изход на делото и като съобрази,че ищцата К. Р. претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът намира,че следва да бъдат
присъдени такива в размер от 50 лева – внесена държавна такса.
Съдът,съобразявайки обстоятелството,че ищцата е представлявана от адвокат
по реда на чл.38,ал.2 от ЗА чрез предоставяне на безплатна правна
помощ,както и като отчете фактическата и правна сложност на
казуса,разглеждането на делото в едно съдебно заседание,в което ищцата не е
представлявана,както и при отчитане цената на иска,а и предвид
постановеното решение на СЕС по дело С-438/2022 г.,намира,че в полза на
адв.М. М. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на
360 лева с включен ДДС.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по иск с правно основание чл.26
от ЗЗД,вр.чл.22 от ЗПК,вр.чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК,предявен от К. Д. Р.,ЕГН
**********,с адрес гр.С против „Т“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на
управление гр.С,представлявано от всеки двама от изпълнителните директори
Н Г С,В А,Л Т,А Ч Д,договор за потребителски кредит № *****,сключен на
15.12.2023 г. между К. Д. Р. и „Т“ЕАД.
ОСЪЖДА „Т“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от всеки двама от изпълнителните директори Н Г С,В
А,Л Т,А Ч Д да заплати на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на К.
Д. Р.,ЕГН **********,с адрес гр.С сумата от 50 ( петдесет ) лева сторени
съдебноделоводни разноски.
ОСЪЖДА „Т“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от всеки двама от изпълнителните директори Н Г С,В
А,Л Т,А Ч Д да заплати на адв.М. М.,с адрес гр.П възнаграждение в размер на
360 ( триста и шестдесет ) лева за предоставена безплатно правна помощ по
реда на чл.38,ал.2 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4