Р  Е Ш Е Н И Е № .........

                                              гр.К., 20.12.2019 год.

 

                                    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

            К. районен съд, гражданско отделение в закрито заседание на двадесети декември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.

при секретаря ..................Х. К...................................................като разгледа докладваното  от съдията…..................................... гр.дело №95 по описа за 2019 год. да се произнесе взе предвид следното:

               Производството е по реда на чл.247, ал.1 от ГПК.

              Образувано е по молба вх.№14807/19.11.2019 г. на пълномощника на ищцата, с която иска да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението по отношение на началната дата, от която се начислява законната лихва върху присъденото обезщетение.

             В срока по чл.247, ал.2 от ГПК ответникът не е подал отговор на молбата.                         

             Съдът намира молбата за основателна.

             По реда на чл.247, ал.1 от ГПК подлежат на поправка допуснати от съда очевидни фактически грешки, изразяващи се в несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Този ред намира приложение само в случаите, когато очевидната фактическа грешка е допусната в някои от елементите на съдебния акт, посочени в чл.236, ал.1 от ГПК.

             С решение №719/05.11.2019 г., постановено по настоящото дело съдът е осъдил ответника “З.д.Е.” АД да заплати на ищцата Д.К.К., с ЕГН-**********, на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ вр. с §22 от КЗ, сумата от  *** лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания, морални болки и страдания, следствие смъртта на дядо й Г.Т.Д., починал на 31.10.2015 г. в резултат на ПТП на 30.10.2015 г., виновно причинено от  Г.И.Б. като водач на лек автомобил „БМВ 320 И“, с рег.№ ***,  ведно със законната лихва от 17.10.2016 г. до окончателното й изплащане, и е отхвърлил претенцията за лихва за забава за периода от 30.10.2015 г. до 16.01.2016 г. като погасен по давност.  В мотивите на решението съдът е приел, че за периода от датата на застрахователното събитие /30.10.2015 г./ до 16.01.2016 г. вземането на ищцата за лихви за забава на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди е погасено по давност поради което лихва за забава следва да бъде присъдена от 17.01.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението по чл.226, ал.1 от КТ /отм./.           

              Предвид установеното съдът констатира, че е допуснал очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението по отношение на началната дата, от която се начислява законната лихва върху присъденото обезщетение и приема, че е налице основание за нейното поправяне от датата 17.10.2016 г. на правилната дата- 17.01.2016 г., с което несъответствието да бъде отстранено.

               Водим от гореизложеното съдът

 

                                                            Р   Е   Ш   И  :

 

               ДОПУСКА на основание чл.247, ал.1от ГПК, поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение №719 от 05.11.2019 г., постановено по гр.д.№95/2019 г. по описа на Районен съд-К., в частта относно датата от която се дължи законната лихва за забава на обезщетението по чл.226, ал.1 от КТ /отм./., като вместо “17.10.2016 г.“, да се чете датата: „17.01.2016г.“ .

             

              Решението е постановено при участието на трето лице- помагач Г.И.Б., с ЕГН-********** ***.

                      

               Решението може да се обжалва пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                                Районен съдия: