№ 3815
гр. С., 28.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20211110154338 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано след като с Определение № 4549/14.9.2021
година, постановено по гр.дело № 43039/2021 година по описа на Софийски районен съд е
отделен предявения в производството по гр.дело № 43039/2021 година насрещен иск по
искова молба на “(ФИРМА)” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от А.А., изпълнителен
директор, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. (АДРЕС) против М. Ф. П., ЕГН
**********, чрез адв. М.Л.Л., със съдебен адрес: гр.С., ул. (АДРЕС), Ф. М. А., ЕГН
**********, с адрес - гр.С., район „Л.“ (АДРЕС), К. М. А., ЕГН **********, с адрес - гр.С.,
район „Л.“ (АДРЕС), М. М. А., ЕГН **********, с адрес - гр.С., район „Л.“, (АДРЕС).
С Определение № 10999 от 30.04.2022 г. съдът е прекратил производството по гр.дело
№ 54338/2021 година по описа на Софийски районен съд, в частта по отношение на
предявения иск от “(ФИРМА)” ЕАД, против Ф. М. А., ЕГН ********** за сумата от 197.28
лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода от м.5.2018. до м.04.2019г., поради недопустимост на иска заради непререшаемост
на спора решен с Решение № 20271531/8.12.2020 година, постановено по гр.дело №
29884/2020 година по описа на Софийски районен съд, влязло в сила на 1.1.2021 година.
Съдът е прекратил производството и в частта по отношение на предявения иск от
“(ФИРМА)” ЕАД против К. М. А., ЕГН ********** за сумата от 197.28 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.5.2018 г.
до м.04.2019 г., поради недопустимост на иска заради непререшаемост на спора решен с
Решение № 20271531/8.12.2020 година, постановено по гр.дело № 29884/2020 година по
описа на Софийски районен съд, влязло в сила на 1.1.2021 година.
Със същото Определение съдът е спрял производството по гр.дело № 54338/2021
година до приключването на производството по гр.дело № 44454/2021 година по описа на
Софийски районен съд и до приключване на производството по гр.дело № 43039/2021
година по описа на Софийски районен съд с влезли в сила съдебни актове.
По делото е постъпила молба от адв. Н. И. на 13.05.2022 г., в която посочва, че към
1
момента на Определение № 10999 от 30.04.2022 г. за спиране на производството, решението
по гр.д. 43039/2021 г. 43 състав на Софийски районен съд е било влязло в законна сила.
Поради тази причина счита, че производството спрямо доверителя му М. Ф. А. следва да
бъде прекратено. Молителят е представил препис от Решението по гр.д. 43039/2021 г. 43
състав на Софийски районен съд.
В Решението по гр.д. 43039/2021 г. 43 състав на Софийски районен съд е прието, че:
„При липса на доказателства, че ищецът, съответно наследодателят му притежава или
са притежавали качеството „потребител“ на топлинна енергия през процесиия период, искът
следва да бъде уважен само на това основание“. С оглед на това по делото не оставено да е
налице облигационно отношение по ответника по настоящето дело и ищеца.
След служебна проверка съдът установи, че въпросното Решение е влязло в сила на
28.01.2022 г. – така видно от изисканото и приложено гр.дело № 43039/2021 година по описа
на Софийски районен съд.
С оглед на влязлото в сила съдебно решение по отношение на ответника М. Ф. А. и
сбъдването на процесуалното условие за възобновяване на делото, настоящето дело следва
да бъде възобновено, като след това бъде прекратено по отношение на М. Ф. А..
С оглед на горното и доколкото решението по уважен частичен иск за парично вземане
се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното
субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за
разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право и по
предявения от „(ФИРМА).“ ЕАД срещу ответника М. Ф. А. иск в настоящето производство
вече има формирана сила на пресъдено нещо относно недължимост на суми за доставена
топлинна енергия отразени в обща фактура № ********** се следва и извода на съда, че
исковата претенция в тази част е недопустима и производството по делото в тази част
следва да бъде прекратено.
По делото е постъпила молба 19.05.2022 г. от адвокат Б., пълномощник на Ф. М. А., с
която се иска допълване на Решение № 20271531/8.12.2020 година в частта за разноските,
като й бъдат присъдени разноски в размер на 360 лв., представляващи адвокатски хонорар
за оказана безплатна правна помощ, съразмерно прекратената част. На 19.05.2022 г. е
постъпила молба и от адв. С. ЙО Д., с която е поискано допълване на решението в частта за
разноските, като й бъде присъден адвокатски хонорар за оказана безплатна правна помощ на
К. М. А., съразмерно прекратената част от иска срещу него. Препис от молбите с искане за
допълване на решението в частта за разноските е връчен на насрещната страна, която е
подала възражение на 3.10.2022 г. на така направеното искане.
Препис от подадените молби от адвокат К. Б. и адвокат С. Д. е връчен на ищеца, който
е оспорил направеното искане за присъждане на разноски, с мотивите, че ответниците не са
доказали, че са материално затруднени лица, както и оспорва размера, като счита, че
присъденото адвокатско възнаграждение следва да е в по-малък размер.
Доколкото искането за допълване на определението в частта за разноските е
2
депозирано по делото в срока за обжалване на определението, от лице, което има правен
интерес – съдът приема, че същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Искането за допълване на определението в частта за разноските е основателно.
Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на
делото.
Заедно с подадените отговори от всеки един от ответниците е представен и договор за
правна помощ с всеки един от адвокатите, като в него е уговорено, че ще бъде оказана
безплатна правна помощ съгласно чл. 38, ал. 1, т.2 от Закона за адвокатурата. В случая
процесуалните представители на ответниците претендират да им бъде оказана безплатна
правна помощ в минимален размер.
Ответникът оспорва, че действително ответниците по делото са били материално
затруднени лица. В определение № 515/02.10.2015 г. по ч.гр. д. № 2340/2015 г. ВКС,
недвусмислено се приема, че изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на
безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за
съществуването на конкретната хипотеза-достатъчно за уважаването на искането по чл. 38,
ал. 2 ЗА е: правна помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на
доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА; заявление, че предоставената
правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават;
отговорност на насрещната страна за разноски съобразно правилата на чл. 78 ГПК. В
Определение № 163/13.06.2016 по ч.гр. д. № 2266/2016 г. на ВКС е формулиран точен и
изчерпателен отговор по въпросите, поставени в аспекта на въведената със жалбата
проблематика: "1.необходимо ли е да бъдат събрани по надлежния ред доказателства в
производството относно твърдението на процесуалния представител на страната за нейната
материална затрудненост, за да бъде уважено искането за присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА; 2.коя от страните в процеса /ищецът или
ответникът/ носи доказателствената тежест да установи наличието или липсата на
материална затрудненост на ответника, която е основание за искането на процесуалния
представител на ответника да му бъде присъдено възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2
ЗА във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.“. В цитираното. касационно определение отчетливо и
непротиворечиво е обособена ролята в доказателствения процес на страната в
производството, която по правилата на чл. 78 ГПК следва да заплати направените по делото
разноски, и която разполагайки с процесуалната възможност да оспори твърденията за
осъществяване на безплатна правна помощ, носи и тежестта да установи, че предпоставките
за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице. Липсва легитимно основание
на искането, заложено в частната жалба, предпоставящо разширяване на служебната
компетентност на съда с предприемане на доказателствена активност отвъд стриктно
очертаните в процесуалните норми и относимата тълкувателна практика хипотези.
Служебната процесуална дейност на съда по събиране на доказателствата е легитимна и
допустима като изключение в особените случаи, в които тя се подчинява на доминиращия
принцип за защита на публичния интерес, какъвто не е настоящият случай. В цит.
3
Определение № 163/13.06.2016 по ч.гр. д. № 2266/2016 г. на ВКС еднозначно и
недвусмислено е откроено уеднаквяващото становище на ВКС по сходна на повдигнатата с
частната жалба проблематика: "Ако обаче противната страна твърди, че предпоставките за
предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице и че страните по договора за
адвокатска услуга са договорили предоставяне на адвокатска помощ без насрещно
заплащане по други съображения, различни от посочените в чл. 38 ЗА, тя следва да
представи доказателства в подкрепа на това свое твърдение в производството по чл. 248
ГПК като опровергае наличието на поддържаното основание." Ангажирана е и тезата за
недостатъчност на декларативното оспорване от дължащата разноски по чл. 78 ГПК страна,
без съответното прилагане на доказателства, които да опровергаят осъществяването на
основанието за предоставяне на безплатна адвокатска помощ /затруднено материално
положение/, какъвто е възприетият подход и от частния жалбоподател в случая. При това
обективно положение, ВКС е приел за правилен и законосъобразен подхода, съобр. който
изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38,
ал. 1 ЗА се третират като достатъчни, за да се приеме, че предоставената правна помощ е
договорена като безвъзмездна. В случая ищеца по делото не доказва, че не са били налице
предопоставките по чл. 38 ЗА, с оглед на което съдът счита на процесуланите представители
на овтетниците следва да се заплати адвокатско възнаграждение.
Неоснователни са доводите на ищеца, че следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение под минимално предвиденото в Наредба № 1/2004 година за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-
нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения
размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съгласно чл. 36 от Закона за
адвокатурата адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на възнаграждение за
своя труд, като размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или
адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и
обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски
съвет размер за съответния вид работа. С оглед гореизложеното съдът счита, че на
процесуалните представители на ответниците следва да бъде присъдено претендираното
адвокатско възнаграждение. С оглед на това, че искът срещу Ф. М. А. за главницата в
размер на 197, 28 лв., както и искът срещу К. М. А. е прекратен за главницата в размер на
197,28 лв., а в останалата част по исковете срещу тях за обезщетение за забава, както и
относно задълженията за дялово разпределение производството е спряно, съдът счита, че
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение само съразмерно прекратената част. С
оглед на това съдът счита, че на адвокат К. Б. и адвокат С. Д. следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в размер на 300,47 лв.
С оглед прекратяването на делото в частта за главницата по отношение на М. А. следва
да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител адвокат Н.
4
И., съобразно прекратената част, а именно адвокатско възнаграждение в размер на 300,47 лв.
При горните фактически и правни мотиви, настоящия съдебен състав следва да уважи
искането за изменение в частта за разноските, като основателно.
По отношение на ответника М. А. съдът приема, че следва да спре производството по
делото, доколкото същата е депозирала искова молба, въз основа на която е образувано
гр.дело № 44454/2021 година по описа на Софийски районен съд, с която иска да се признае
за установено, че не дължи на „(ФИРМА).“ ЕАД сумата от 37,50 лв. - представляваща част
от общо претендирана от нея сума в размер на 197,28 лв. за м/07/2019 г. по фактура №
********* на обща стойност 1578, 27 лв. по партида с абонатен № 200255, която сума се
претендира от нея в качеството й на наследник на 1/8/една осма/ от наследството на
Екатерина Тодорова А..
Мотивиран от горното на основание чл.299 от ГПК, на основание чл.229, ал. 1 т.4 и на
основание чл. 248 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЪЗОБНОВЯВА съдебното дирене по гр.дело № 54338/2021 година по описа на
Софийски районен съд.
Прекратява производството по гр.дело № 54338/2021 година по описа на Софийски
районен съд, в частта по отношение на предявения иск от “(ФИРМА)” ЕАД, ЕИК
*********, представлявано от А.А., изпълнителен директор, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. (АДРЕС) против Ф. М. А., ЕГН **********, с адрес - гр.С., район
„Л.“ (АДРЕС), с който се иска да бъде постановено решение, с което М. Ф. П., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр.С., ул. (АДРЕС) да бъде осъдена да заплати на
“(ФИРМА)” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от А.А., изпълнителен директор, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. (АДРЕС) сумата от 986,42 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.5.2018. до
м.04.2019г., поради недопустимост на иска заради непререшаемост на спора решен с
Решение № 5152/29.12.2021година, постановено по гр.дело № 43039/2021 година по
описа на Софийски районен съд, влязло в сила на 28.01.2022 г.
ОСЪЖДА „“(ФИРМА)” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от А.А.,
изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. (АДРЕС) да
заплати на адвокат Н. И. И., ЕГН ********** , със съдебен адрес – град С., ул.(АДРЕС)
сумата от 300,47 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ на ответника К. М. А., ЕГН **********, с адрес - гр.С., район „Л.“
(АДРЕС) по гр.дело № 54338/2021 година по описа на Софийски районен съд, съобразно
прекратената част от иска срещу него.
Допълва Определение № 10999/30.4.2022 година, постановено по гр.дело №
54338/2021 година в следния смисъл:
5
„ОСЪЖДА „“Топлофикация – С.” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от А.А.,
изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. (АДРЕС) да
заплати на адвокат К. Б., ЕГН ********** , със съдебен адрес – град С., ул.(АДРЕС) сумата
от 300,47 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна
правна помощ на ответника Ф. М. А., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.С., район „Л.“
(АДРЕС) по гр.дело № 54338/2021 година по описа на Софийски районен съд, съобразно
прекратената част от иска срещу него, като над този размер до претендирания от 360,00
лева, т.е. за разликата от 59,53 лева отхвърля искането за присъждане на разноски по
уважено възражение за прекомерност.
ОСЪЖДА „“(ФИРМА)” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от А.А.,
изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. (АДРЕС) да
заплати на адвокат С. ЙО Д., ЕГН ********** , със съдебен адрес – град С., ул.(АДРЕС)
сумата от 300,47 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ на ответника К. М. А., ЕГН **********, с адрес - гр.С., район „Л.“
(АДРЕС) по гр.дело № 54338/2021 година по описа на Софийски районен съд, съобразно
прекратената част от иска срещу него, като над този размер до претендирания от 360,00
лева, т.е. за разликата от 59,53 лева отхвърля искането за присъждане на разноски по
уважено възражение за прекомерност.“.
Спира производството по гр.дело № 54338/2021 година до приключването на
производството по гр.дело № 44454/2021 година по описа на Софийски районен с влязъл в
сила съдебен акт.
Да се изисква ежемесечно справка за движението на гр.дело № 44454/2021
година по описа на Софийски районен съд и да се докладва при постъпването им с
оглед преценка за възобновяване на настоящето производство.
Определението може да се обжалва пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис да се връчи на страните на посочените поделото съдебни адреси – като
на ищеца – да се връчи по реда на чл.50, ал.5 от ГПК – на посочен електронен адрес.
След влизане в сила – настоящето определение е неразделна част от
Определение № 10999/30.4.2022 година, постановено по гр.дело № 54338/2021 година.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7