Номер 24221.10.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - София6-ти наказателен
На 07.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Мария Митева
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
Прокурор:Росица Георгиева Слабакова (СГП-София)
като разгледа докладваното от Мария Митева Наказателно дело за
възобновяване № 20201000600860 по описа за 2020 година
Образувано е по искане за възобновяване на ВНОХД № 332/2019 г. г. на Окръжен съд -
Перник, депозирано от Главния прокурор на Република България.
В искането се развиват доводи за нарушения на материалния закон и за допуснати
съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, които са
основания за възобновяване на наказателното дело. Развиват се пространни съображения във
връзка с установената по делото фактическа обстановка и нейната правна оценка. Сочи се,
че в резултат на допуснати нарушения при оценката и анализа на доказателствените
източници и обсъждането на назначените по делото психиатрична и психологична
експертизи, въззивният съд е достигнал до неверни правни изводи относно приложението на
материалния закон. Като е преквалифицирал престъплението от такова по чл. 129, ал. 1 вр.
ал. 2 НК в такова по чл. 132, ал. 1, т. 2 НК въззивният съд е допуснал нарушение на закона
по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, като е приложил закон, който не е трябвало да бъде
прилаган. Изтъква се, че е допуснато и друго нарушение на материалния закон, свързано с
изтичането на абсолютната давност, защото престъплението е извършено на 28.03.2015 г. и
при квалификация по чл. 132, ал. 1, т. 2 НК, абсолютната давност е изтекла на 28.09.2019 г.,
тъй като наказанието за това престъпление е до една година лишаване от свобода.
Решението на Окръжен съд – Перник обаче е от 21.02.2020 година.
1
В заключение се прави искане за възобновяване на ВНОХД № 332/2019 г. на Окръжен
съд – Перник, отмяна на Решение № 16 от 21.02.2020 г. и връщане на делото за ново
разглеждане на Окръжен съд - Перник от друг състав на съда.
В съдебно заседание осъденият А.. С. не се явява, редовно призован и не изпраща
процесуален представител, но и защитата на осъдения не е задължителна.
Представителят на Софийска апелативна прокуратура поддържа искането на Главния
прокурор и предлага да се възобнови ВНОХД № 332/2019 г. на Окръжен съд – Перник, , а
Решение № 16 от 21.02.2020 г. да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново
разглеждане на Окръжен съд - Перник от друг състав на съда. Развива съображения, че
материалният закон не е приложен правилно, тъй като е направен превратен анализ на
доказателствата и това е довело до неправилно преквалифициране на деянието. Излага и
доводи, че за престъплението по чл. 132, ал.1, т. 2 НК е изтекла предвидената в закона
давност.
Софийският апелативен съд, Наказателно отделение, 6 състав, като провери данните по
делото, съобрази становищата и доводите на страните в пределите на правомощията си,
намери следното.
Искането за възобновяване е процесуално допустимо на основанието по чл. 422, ал. 1, т.
5 от НПК. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, като в него
се съдържат доводи в подкрепа на заявеното на основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348
от НПК. Същото е направено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК.
Разгледано по същество, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е
частично основателно.
С присъда № 483 от 23.07.2019 г. на Районен съд подс. А. С. С. - роден на *** год. в
гр. ***, с постоянен и настоящ адрес: гр. ***, ул. „***" бл. 11, ет. 2, ап. 4, българин,
български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН
**********, е бил признат за ВИНОВЕН в това, че на 28.03.2015 г., в гр. ***, в централната
градска част, чрез нанасяне на удар с крак, причинил на Я. Н. Т. средна телесна повреда,
изразяваща се в открито счупване на костите на лявата подбедрица в долната трета
/голямопищялна и малкопищялна/, довело до трайно затрудняване на движението на ляв
долен крайник, поради което на основание чл. 129, ал. 1 във вр. ал. 2, вр. чл. 54 вр. чл. 55,
ал. 1, т. 2, б."б" вр. чл. 42 " а ", ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК, го е ОСЪДИЛ на ПРОБАЦИЯ с
пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес" с продължителност 1
/една/ година и 10 /десет/ месеца, с периодичност 2 /два/ пъти седмично, и „задължителни
периодични срещи с пробационен служител", с продължителност 1 /една/ година и 10
/десет/ месеца.
Подс. А. С. С. - със снета самоличност – е бил осъден да заплати на гражданския
ищец Я. Н. Т. с постоянен адрес гр. ***, ул. „***" №22, вх. А, ет.б, ап.12, с ЕГН
2
**********, сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
претърпени в резултат на престъплението по чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2 от НК неимуществени
вреди /болки и страдания/, ведно със законната лихва върху посочената главница, считано
от датата на увреждането - 28.03.2015 г., до окончателното изплащане, като за разликата до
пълния предявен размер от 50 000 /петдесет хиляди/ лева, е отхвърлил иска, като
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛИЛ е изцяло предявения от гражданския ищец Я. Н. Т. граждански иск
срещу подсъдимия А. С. С. за сумата от 3290.20лв. /в т.ч. 3188 лв. за заплатени импланти и
102,20 лв. за потребителски такси/, представляваща обезщетение за претърпени в резултат
на престъплението по чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2 от НК имуществени вреди, ведно с
претендираното заплащане на обезщетение за забава, в размер на законна лихва върху
посочената главница, считано от датата на увреждането - 28.03.2015 г., до окончателното
изплащане, като недоказан.
На основание чл. 112, ал. 4 от НПК веществените доказателства по делото - DVD-
диск, приложен в плик на л. 53, том. 1, както и СD, приложен на л. 72, том III от
досъдебното производство, са оставени към делото.
ОСЪДИЛ е подс. А. С. С. - със снета по делото самоличност, да заплати в полза на
бюджета, по сметка на ОД на МВР - гр. ***, сумата от 1699,24л в. /хиляда шестстотин
деветдесет и девет лева и 24 стотинки/, представляваща направени разноски в
досъдебното производство /за възнаграждения на вещи лица/, а в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Перник: сумата от 570, 00 лв.
/петстотин и седемдесет лева/ - направени разноски за възнаграждения на вещи лица в
съдебното производство, както и сумата от 400, 00 лв. /четиристотин лева/, представляваща
държавна такса в размер 4% върху уважения размер на гражданския иск.
С решение № 16 от 21.02.2020 г. на Окръжен съд – Перник, Наказателна колегия по
ВНОХД № 332/2019 г., присъда № 483/23.07.2019 г., постановена по НОХД № 1555/208
год. по описа на Районен съд – Перник е изменена, като е преквалифицирано извършеното
престъпление от подс. А. С. С. , със снета самоличност и ЕГН, в по- леко такова, а именно
от престъпление по чл. 129 НК, в такова по чл. 132, ал. 1 т. 2 от НК и подсъдимият е бил
признат ЗА ВИНОВЕН в това, че на 28.03.2015 г., в гр. ***, в централна градска част,
причинил на Я. Н. Т., със снета самоличност и ЕГН, в състояние на силно раздразнение,
предизвикано от пострадалия с насилие, от което е било възможно да настъпят тежки
последици за подсъдимия, чрез нанасяне на удар с крак, средна телесна повреда,
изразяваща се в открито счупване на костите на лявата подбедрица в долната трета
/голямопищялна и малкопищялна/, довело до трайно затрудняване на движението на ляв
долен крайник, поради което и на основание чл. 132, ал. 1 т. 2 НК, чл. 129, ал. 1, във вр. ал.
2, вр. чл. 78а НК го е ОСВОБОДИЛ от наказателна отговорност и му е наложил
административно наказание „глоба" в размер на 1000 лв.
ОТМЕНИЛ е присъдата в частта, с която е ОТХВЪРЛЕН изцяло предявения от
гражданския ищец Я. Н. Т. граждански иск, срещу подсъдимия А. С. С. за сумата от
3290.20 лв. /в т.ч. 3188 лв. за заплатени импланти и 102, 20 лв. за потребителски такси/,
представляваща обезщетение за претърпени в резултат на престъплението по чл. 129, ал. 1,
вр. ал. 2 от НК имуществени вреди, ведно с претендираното заплащане на обезщетение за
забава, в размер на законна лихва върху посочената главница, считано от датата на
увреждането - 28.03.2015 г., до окончателното изплащане, като недоказан и ВМЕСТО
3
ТОВА е ОСЪДИЛ подс. А. С. С. , със снета самоличност, да заплати на гражданския ищец
Я. Н. Т., със снета самоличност, сумата общо от 3290.20 лв. /в т.ч. 3188 лв. за платени
импланти и 102,20 лв. за потребителски такси/, представляваща обезщетение за претърпени
в резултат на престъплението по чл. 132, ал. 1, т. 2 от НК имуществени вреди, ведно със
законната лихва върху посочената главница, считано от датата на увреждането- 28.03.2015
г. до окончателното й изплащане.
ОСЪДИЛ е подс. А. С. С. , със снета по делото самоличност, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд - Перник: сумата от 132,00 лв. /сто
тридесет и два лева/, представляваща държавна такса в размер 4% върху уважения размер
на гражданския иск за имуществени вреди.
ПОТВЪРДИЛ е ПРИСЪДАТА в останалата й част.
Изложените в искането за възобновяване съображения сочат, че искателят се
основава на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, като се съдържа позоваване на касационните
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, които са предвидени в закона като основания
за възобновяване чрез препращането в чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
Софийският апелативен съд намира за неоснователни доводите, посочени в
подкрепа на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Ясно е, че винаги
при преценката за наличието на тези основания следва да се отчете, че възобновяването на
наказателно дело е извънреден способ за контрол на влязлата в сила присъда, акт, ползващ
се със стабилитет и изпълняемост. Целта на производството е да установи наличието на
предвидените в закона основания за възобновяване, имайки предвид стабилитета на
влезлия в сила съдебен акт. Такива основания с оглед направените оплаквания, биха били
налице при постановяване на акта в нарушения на процесуалните правила, от категорията
на съществените, които пороци да поставят под съмнение законосъобразността му, както и
при нарушение на закона или явна несправедливост на наложеното наказание.
Извършената от състава на Софийския апелативен съд проверка сочи, че такива нарушения
не се констатират по настоящето дело.
След запознаване с всички доказателствени материали по делото, настоящият
съдебен състав констатира, че инстанционните съдилища са изпълнили стриктно
задълженията си за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по
делото. Събрани са всички относими и значими за предмета на доказване доказателства и
доказателствени средства, които са били анализирани подробно и задълбочено от
решаващите съдилища. Не се установява някои доказателствени източници да са били
надценени, а други пренебрегнати или подценени. Напротив, направен е критичен анализ
на всички доказателствени материали, направена е вярна оценка, а доказателствата и
доказателствените средства са били съпоставени помежду си.
В тази връзка Софийският апелативен съд намира за неоснователни оплакванията,
залегнали в искането за възобновяване и поддържани в съдебно заседание.
В съдебната фаза на процеса не се установяват допуснати съществени процесуални
нарушения, които да са довели до накърняване на правото на защита на осъдения А.. С.. Във
4
връзка с повдигнатото му обвинение, в хода на съдебното следствие са разпитани множество
свидетели, приети са нужните експертизи, относими към предмета на доказване по делото,
както и писмени доказателствени източници. Всички събрани доказателствени материали, в
тяхната съвкупност са послужили в достатъчна степен за изграждане на изводите на
Окръжен съд – Перник както по фактите, така и по правото. Доказателствата по делото не са
тълкувани превратно или не според действителното им съдържание. Гласните и писмените
доказателствени средства са оценени при спазване на формалната логика и са обосновали
изводите за това, какви конкретни действия е извършил осъденият А.. С.. Анализът на
доказателствените източници показва, че обвинението е несъмнено доказано, но за
престъпление по чл. 132, ал. 1, т. 2 НК. Въззивният съд е взел предвид показанията на
всички свидетели, като гласните доказателствени източници са в корелация и със
заключението на приетите по делото експертизи и писмените доказателствени материали.
Изложени са и доводи на коя част от обясненията на осъдения се дава вяра и защо.
Що се отнася до „състоянието на силно раздразнение”, то няма спор, че това е
поначало правен въпрос, като преценката за такова състояние следва да бъде направена при
наличие на обективни факти за това, установено със съответните доказателствени средства и
проверени чрез предвидените в НПК способи, сред които са и експертните заключения.
Необходимостта за професионален психиатричен и психологичен анализ при преценката на
„състояние на силно раздразнение” се обуславя от особеностите на отделения индивид,
свързани както с обективни, така и със субективни фактори.
Така при цялостно установената от въззивния съд фактология, правилно е прието, че за
силното раздразнение, възникнало у осъдения са допринесли както изненадващото
нападение, така и неговият устрем и интензитет. Важно е да се отчете и силното чувство на
страх за живота на осъдения, а също и за този на приятелите му. От показанията и на
пострадалия Т. се установява, че при счупването на крака, осъденият е изглеждал стъписан.
При това положение с основание въззивният съд е заключил, че емоционалното избухване,
вследствие на нападението е ограничило способността на осъдения С. /без да я изключва/,
ясно да съзнава естеството на деянието си и да ръководи постъпките си.
В случая Окръжен съд – Перник не може да бъде упрекнат в липсата на аналитична
дейност, относно доказателствената съвкупност.
Нужно е да се отбележи, че поначало оценката на доказателствата е суверенна дейност на
съда, като настоящата извънредна инстанция се произнася в рамките на установените от
инстанциите по същество фактически положения, и не може да установява нови такива,
както и не може да се намесва или да замества вътрешното убеждение на решаващите
съдилища. Поради това, на проверка подлежи единствено и само правилността на процеса
на формиране на вътрешното убеждение у решаващите съдебни състави и спазване на
задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото,
както и дали са предприети всички мерки за разкриване на обективната истина. Вече беше
5
посочено, че в настоящия случай и първостепенния и въззивният съд са положили усилия
да съберат възможния обем от доказателства, като същите са оценени при спазване на
изискванията на НПК, поради което и не се констатират допуснати нарушения на
разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК. Делото не страда от доказателствен
дефицит, който да е попречил на предходните инстанции да установят по предвидения в
закона ред фактите, подлежащите на доказване. В решението на въззивния съд, съгласно
разпоредбата на чл. 305, ал. 2 НПК се посочват установените обстоятелства, въз основа на
кои доказателствени материали те са констатирани и какви са правните съображения за
взетото решение, а при противоречия в доказателствените източници са изложени
съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. Въззивната инстанция е
извършила самостоятелен и внимателен анализ на обясненията на осъдения и на
показанията на пострадалия, като е достигнала до извод, че те са високо информативни.
Така след обстоен и критичен анализ на доказателствените материали въззивният съд е
достигнал добре обосновани и стабилни и фактически изводи по отношение на предмета на
доказване, поради което искането на Главния прокурор на Република България се явява
неоснователно.
Искането за възобновяване обаче е основателно във връзка с обстоятелството, че още
при постановяване на решението на Окръжен съд – Перник, предвидената в закона давност
за престъплението по чл. 132, ал. 1, т. 2 НК е била изтекла.
За престъплението по чл. 132, ал. 1, т. 2 НК е предвидено наказание „лишаване от
свобода” до една година. Деянието е извършено на 28.03.2015 година. Така на 28.09.2019 г.
е изтекъл срокът по чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, а с изтичането му наказателното
преследване се изключва по давност. Решението на Окръжен съд – Перник е от 21.02.2020
г., т.е. въззивният съд е следвало да приложи правилата за давността и да не налага
наказание на осъдения С.. Като е освободил осъдения от наказателна отговорност на
основание чл. 78а НК и му е наложил административно наказание „глоба” в размер на 1000
/хиляда/ лв., въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон по смисъл на чл.
348, ал. 1, т. 1 НПК.
С оглед на изложеното следва да бъде допуснато възобновяване в тази част, а в
останалата част искането за възобновяване следва да бъде оставено без уважение, тъй като
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нито други нарушения
на закона.
Изложените съображения мотивират състава на САС да приеме, че искането за
възобновяване е частично основателно.
Водим от горното, Софийският апелативен съд, Наказателно отделение, 6 състав
РЕШИ:
6
ВЪЗОБНОВЯВА ВНОХД № 332/2019 г. по описа на Окръжен съд – Перник,
Наказателна колегия.
ОТМЕНЯ Решение № 16 от 21.02.2020 г. по ВНОХД № 332/2019 г. на Окръжен съд –
Перник в наказателно - осъдителната част, с която е изменена присъда № 483/23.07.2019 г.
по НОХД № 1555/2018 г. на Районен съд – Перник.
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по делото във връзка с престъплението по
чл. 132, ал. 1, т. 2 НК на основание чл. 24, ал. 1, т. НПК, тъй като наказателната отговорност
е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ в останалата част искането за възобновяване на ВНОХД
№ 332/2019 г. на Окръжен съд – Перник, Наказателна колегия, депозирано от Главния
прокурор на Република България.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7