№ 1280
гр. София, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20211000502662 по описа за 2021 година
при участието на секретаря Елеонора Михайлова, за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца срещу отхвърлителната част на
решение 262587 от 20.04.2021 г., постановено по гр.д № 1023/2019 г., с което СГС, I
ГО-23 състав е осъдил Р. Р. Б. да заплати на В. Д. Д. на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лева със законната лихва от
12.05.2018 г. до плащането, като е отхвърлил иска до предявения размер от 90 000 лева.
В подадената въззивна жалба от адв. Й.Я. от името на ищеца В. Д. Д. се
поддържа, че решението в отхвърлителната му част е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Изложени са съображения, че определеното от СГС обезщетение е
занижено и не отчита причинените телесна повреда, силни болки и неудобства.
Не е постъпил е отговор на въззивната жалба от адв. Й. В. Н., назначен за особен
представител на ответника Р. Р. Б..
Жалбата е депозирана от активно легитимирана страни, в законоустановения
срок, срещу подлежащ на обжалване акт. Няма направени доказателствени искания
пред настоящата инстанция.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира,
че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния
съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск с правно основание чл. 45 ЗЗД,
предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и
допустим.
Противоправността, причинената средна телесна повреда – счупване на челюст,
причинната връзка и вината на ответника са установени поради задължителната сила
1
на споразумението по наказателното дело на основание чл.383, ал.1 НПК във връзка с
чл. 300 от ГПК. Със споразумението е установено, че на 12.05.2018 г. около 2 ч., в гр.
София, в ж.к. *** Р.Б. е нанесъл удари с юмруци в лицето на В.Д. пред и в дискотека
„Илюжън“, като е причинил пълно счупване на долната му челюст в областта на
десния долночелюстен ъгъл. Възраженията за принос на пострадалия не се поддържат
пред въззивната инстанция, поради което не следва да бъдат разглеждани. Спорен е
единствено справедливият размер на обезщетението за неимуществените вреди от
престъплението.
От значение за определяне на този размер са уврежданията на ищеца, причинени
от деянието, установени от приложените медицински документи, включително история
на заболяването от двете лечебни заведения, в които ищецът е бил, както и двете
изслушани от СГС съдебно-медицински експертизи, изготвени от ортопед д-р Т. Д.-С.
и от невролог д-р Е. М.-М..
Съгласно двете заключения на СМЕ, в резултат на нанесените удари на 12. 05.
2018 г. В.Д. е получил следните травматични увреждания: контузия на главата;
мозъчно сътресение; счупване на десния ъгъл на долната челюст. Видно от
приложените към исковата молба епикриза, в клиниката по неврохирургия на МБАЛ
„Св. Анна“ е постъпил по спешност на 12.05.2018 г. и е изписан на 14.05.2018 г.,
където му е поставена диагноза мозъчно сътресение и контузия на главата.
Приложеното лечение е вливане на иинфузионни разтвори и лекарства против гадене,
постелен режим. Препоръчана е триседмична диета и лечебно-охранителен двигателен
режим за три седмици. На 15.05.2018 г. е постъпил в клиника по лицево-челюстна
хирургия на УМБАЛ „Александровска“, където под локална анестезия са му поставени
стандартни назъбно-венечни шини на горната и долната челюст. Осъществена е
междучелюстна фиксация чрез гумени пръстени. От тази клиника ищецът е изписан на
17.05.2018 г. Общо приложеното лечение е: болнично - от 12 05 2018 г. до 14 05 2018 г.
и от 15.05.2018 г. до 17.05.2018 г. - 4 дни, и домашно - амбулаторно лечение от 17 05
2018 г до 16 06 2018 г - 31 дни, през които е ползвал отпуск за временна
неработоспособност. За травмите на главата и главния мозък е проведено
консервативно лечение. За счупването на долната челюст е проведено оперативно
лечение със стабилизация на двете челюсти с шини за 35-40 дни. И двете вещи лица са
извършили личен преглед на ищеца и установяват пълно възстановяване, както на
челюстта, така и на главата.
Обезщетението следва да отчете получените три различни увреждания в
областта на главата и мозъка, четиридневния престой в две лечебни заведения,
операцията на челюстта, периода на зарастване на челюстта – 35-40 дни, през който е
следвало да поема само течна и кашава храна, но и липсата на усложнения на фона на
младия организъм на ищеца – 32 години и пълното му възстановяване към момента на
прегледа от двете вещи лица. Основателни са оплакванията за занижен размер на
обезщетението, което според настоящия състав следва да бъде 20 000 лева. Този размер
отчита съдебна практика по случаи със сходни телесни увреждания и възстановителен
период, както и обществено –икономическите фактори към деня на деликта –
12.05.2018 г. Обезщетение над този размер би било несправедливо, като се вземе
предвид недългия възстановителен период, липсата на каквито и да е проблеми при
оздравяването и пълното възстановяване на В.Д..
По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено в
частта, в която искът е отхвърлен за разликата от 5000 до 20 000 лева и бъде
потвърдено в останалата обжалвана част. На ищеца следва да се присъди допълнително
обезщетение от 15000 (петнадесет хиляди) лева със законната лихва от 12.05.2008 г.
Решението на СГС следва да бъде променено в частта за разноските, като
2
ответникът следва да плати на ищеца още 164, 44 лева за адвокатски хонорар, а по
сметка на СГС – още 600 лева за държавна такса.
Разноски в настоящото производство не са искани и не следва да се присъждат в
полза на жалбоподателя. Ответникът по жалбата следва да заплати по сметка на САС
държавна такса в размер на 300 лева.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение 262587 от 20.04.2021 г., постановено по гр.д № 1023/2019 г.,
с което СГС, I ГО-23 състав, в частта, в която искът на В. Д. Д. срещу Р. Р. Б. да
заплати на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди е
отхвърлен за разликата от 5000 (пет хиляди) лв. до 20000 (двадесет хиляди) лв. със
законната лихва от 12.05.2008 г. до пълното плащане на сумата и вместо него
постановява:
ОСЪЖДА Р. Р. Б., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ул. „***“ (кв. ***) 3 да
заплати на В. Д. Д. ЕГН **********, с адрес гр. ***, ***, бл.223, вх. 4, ет. 5, ап. 60, на
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД допълнително 15 000 (петнадесет хиляди) лева
обезщетение за неимуществени вреди със законната лихва от 12.05.2008 г. до пълното
плащане на сумата.
ПОВТЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Р. Р. Б. да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на В. Д. Д. разноски
за първата инстанция в размер на 164, 44 лева за адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА Р. Р. Б. да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на бюджета
на съдебната власт 600 (шестстотин) лева за държавна такса по сметка на Софийски
градски съд и 300 (триста) лева по сметка на Софийски апелативен съд.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3