№ 2651
гр. София, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА К. ЗЛАТЕВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
Административно наказателно дело № 20241110200161 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. И. А. против наказателно постановление
(НП) № 23-4332-025284/20.10.2023 г., издадено от началник сектор в СДВР,
отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП
му е наложено наказание глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 1 месец за нарушение на чл.103 от ЗДвП, както и на
основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50
лв. за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното НП. Жалбоподателят изразява несъгласие с изложената в
наказателното постановление фактическа обстановка. Твърди, че е бил лишен
от възможността да се защити, тъй като не знае дали АУАН е съставен в
съответствие с разпоредбите на ЗАНН. Моли НП да бъде отменено.
В съдебното заседание, жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител адв. Е., поддържа жалбата по изложените в нея съображения. В
допълнение посочва, че не му е дадена възможност да изложи възражения
срещу АУАН, който му е бил предоставен за подпис готов с отбелязване, че
1
няма възражения, както и не му е връчен препис от акта. Излага доводи за
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като
свидетелят, присъствал при установяване на нарушението, е също така
свидетелят, удостоверил отказа да се подпише АУАН. Моли НП да бъде
отменено. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се представлява в
откритото съдебно заседание. В депозирани писмени бележки от юрк. Х. се
излагат доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното НП.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в
предвидения в чл.59, ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване.
От фактическа страна се установява следното:
На 04.10.2023 г., около 14.07 часа, в гр. София, М. И. А. управлявал лек
автомобил „***“ с рег. № **** по ул. „Житница“ с посока на движение от
бул. „Никола Мушанов“ към бул. „Цар Борис III“, като бил без поставен
обезопасителен колан по време на движение при наличие на такова
оборудване в автомобила. Това обстоятелство било възприето непосредствено
от полицейските служители Г. И. Б. и И. С. Д., които се намирали на
уширение на пътното платно и осъществявали контрол за спазване на
правилата за движение по пътищата. Свидетелят Б. подал на водача ясен и
видим сигнал за спиране чрез стоп-палка по образец „МВР“, но
жалбоподателят А. не изпълнил нареждането на контролния орган. Това
наложило полицейските служители да го последват със служебен автомобил
и водачът спрял около 100 м. преди ул. „Костенец“. В този момент в близост,
на автобусна спирка, се намирал свидетелят П.А.А..
Свидетелят Г. И. Б. – на длъжност мл. автоконтрольор при ОПП-СДВР,
съставил срещу М. И. А. акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) № 1064170/04.10.2023 г. за извършени нарушения на чл.103 от ЗДвП
и на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Нарушителят се запознал със съдържанието на
акта и отказал да подпише същия и да получи препис от него, което било
удостоверено с подписа на свидетеля на И. С. Д.. В законоустановения срок не
постъпило писмено възражение срещу акта.
2
Въз основа на съставения АУАН и при идентични фактически
констатации началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР издал
атакуваното наказателно постановление № 23-4332-025284/20.10.2023 г., с
което на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя било
наложено наказание глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 1 месец за нарушение на чл.103 от ЗДвП, както и на
основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП му била наложена глоба в размер на
50 лв. за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от
показанията на свидетелите Г. И. Б., И. С. Д. и П.А.А., както и от писмените
доказателства по делото, приобщени по реда на чл.283 от НПК – справка
картон на водача А., заповед № 513з-5070/21.07.2015 г. на директора на
СДВР, заповед № 8121к-13180/28.10.2019 г. и заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешни работи, акт за встъпване в
длъжност.
От показанията на свидетелите Б. и Д. се установяват както
обстоятелствата относно извършените от жалбоподателя нарушения, така и
процедурата по съставяне на АУАН. Показанията им са ясни, последователни
и взаимно непротИ.речиви, поради което съдът ги кредитира. Полицейските
служители единодушно заявяват, че лично и непосредствено се възприели, че
жалбоподателят е бил без поставен обезопасителен колан, което е била и
причината за подаване на сигнала за спиране, на който не се е подчинил А..
От показанията на свидетеля Б. се установява, че контролните органи са били
ситуирани на уширение на пътното платно, към което водачът е имал добра
видимост, в този момент не е имало други движещи се автомобили, поради
което пред жалбоподателя не е имало каквито и да било пречки да възприеме
подадения му сигнал със стоп палка. Б. и Д. нямат добре съхранен спомен
относно всички обстоятелства, което е житейски логично предвид изминалия
период от време и естеството на служебните им задължения, но
съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното, а при извършената
служебна проверка от съда не се установи същият да страда от процесуални
пороци. Същевременно от страна на жалбоподателя не е оборена
материалната доказателствена сила на процесния АУАН. Свидетелят А. не се
3
явява свидетел-очевидец на извършените нарушения, а единствено е възприел
процедурата по съставяне и връчване на АУАН – в каквато връзка заявява, че
А. е прочел акта и е казал, че не е съгласен с него. А. посочва, че
жалбоподателят е бил с поставен обезопасителен колан, но се касае за
последващ момент на вмененото административно нарушение, като е налице
промеждутък от време, в който не може да се изключи поставянето на колан,
още повече след възприемането от водача на следващия го полицейски
автомобил. В тази връзка съдът даде вяра на показанията на свидетеля А.,
като постави същите в основата на изводите си относно обстоятелството, че
актът е бил предявен за запознаване на нарушителя, но не и относно фактът
на извършените нарушения по ЗДвП.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи
извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1 и
ал.3 от ЗАНН. Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне
на АУАН и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното
наказателно постановление следват по силата на заеманите длъжности и
правомощията, делегирани им с приложената по делото заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешни работи.
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на НП. АУАН и
НП са издадени в предвидената от закона форма и със съдържанието,
предвидено в чл. 42, съответно - чл. 57 от ЗАНН. Oбстоятелствата по
извършване на нарушенията са описани ясно, конкретно и в съответствие с
изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, позволяващи на
жалбоподателя да разбере за какви нарушения е ангажирана
административнонаказателната му отговорност, като са посочени и
нарушените разпоредби. Неоснователни са доводите за допуснато нарушение
на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН при съставянето и предявяването на акта. Съгласно
4
посочената разпоредба актът се подписва от съставителя и поне от един от
свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае
със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия
орган, когато промени адреса си. Запознаването със съдържанието на АУАН
представлява предявяване на обвинение за извършване на административно
нарушение и се удостоверява от нарушителя с подписването на акта.
Подписът представлява изявление на нарушителя, с което потвърждава, че е
запознат с повдигнатото му обвинение. Законодателят е предвидил в чл. 43,
ал. 2 от ЗАНН, че отказът да се подпише акта се удостоверява с трите имена и
подписа на един свидетел, който да замести липсващото изявление,
потвърждаващо изпълнение на процедурата по чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. В
случая процедурата е спазена, тъй като удостоверяването на горното
обстоятелство- отказът да се подпише актът, е установено с подписа на един
свидетел, нарушението е констатирано, съставен е АУАН, който е предявен
на нарушителя за запознаване, но той не е бил съгласен с констатациите в
него, поради което съдът намира, че жалбоподателят е бил надлежно запознат
с административнонаказателното обвинение (в този смисъл Решение № 4743
от 13.07.2023 г. на АССГ по адм. д. № 4372/2023 г.). Обстоятелството, че едно
и също лице е едновременно свидетел при съставянето на АУАН и на отказа
на нарушителя да го подпише, не е процесуално нарушение, тъй като липсва
нормативно правило, което да го забранява. В случая са били постигнати
целите на разпоредбите на ал. 1 и ал. 2 на чл. 43 ЗАНН да бъде известен
нарушителят за предприетите действия и да бъде гарантирано правото му на
защита, т. е. съответните органи са проявили дължимата процесуална
активност да запознаят нарушителя за започналото производство.
Обстоятелството, че в акта е било вписано, че няма възражения, не препятства
жалбоподателя да подаде писмени такива в законоустановения срок, както и
да разгърне доводите си в рамките на настоящото съдебно производство. Не
се споделят и доводите на жалбоподателя за допуснато процесуално
нарушение, тъй като не му бил връчен препис от акта, което не зависело от
отказа му да го подпише. Предявяването на акта за запознаване с неговото
съдържание е задължение на контролните органи, което се изпълнява, чрез
връчване на препис в момента на неговото съставяне, ако нарушителя
присъства. Съдържанието на думата „предявява“, използвана в чл. 43, ал. 1 от
ЗАНН, се разкрива в чл. 43, ал. 5 от същия закон, представляваща хипотеза на
5
предявяване на акт, който е съставен в отсъствие на нарушителя, поради
което не може едно и също задължение да бъде изпълнявано чрез различни
действия. Оттук и предявяване на акта означава връчване на препис, след
което актът се подписва от нарушителя – това е удостоверителното му
изявление, че препис му е предоставен на разположение, като дали той ще го
вземе е негов избор, не задължение (в този смисъл Решение № 6287 от
2.11.2021 г. на АССГ по адм. д. № 7571/2021 г.).
Съдът намира, че правилно е приложен материалният закон, като
жалбоподателят А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
вменените му административни нарушения.
Относно нарушението по 137а, ал.1 от ЗДвП:
Съгласно разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП водачите и пътниците
в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато
са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните
превозни средства са оборудвани. По делото се установява, че
жалбоподателят като водач на МПС се е движел в гр. София, по ул.
„Житница“ с посока на движение от бул. „Никола Мушанов“ към бул. „Цар
Борис III“, без поставен обезопасителен колан. Не се установява и не се
оспорва от жалбоподателя, че процесното МПС е било оборудвано с
обезопасителни колани, както и водачът му да попада в някоя от посочените в
чл.137а, ал.2 от ЗДвП хипотези.
От субективна страна нарушението е извършено при форма на вина
пряк умисъл, като А. е съзнавал, че управлява МПС без поставен
обезопасителен колан. Нарушението е формално, на просто извършване,
поради което настъпването, респективно предвиждането в съзнанието му на
вредни последици, не се изисква.
Неизпълнението на задължението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП е основание
да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на
нарушителя на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП. В настоящия случай
административното наказание „глоба“ правилно е наложено във фиксирания
от закона размер и не подлежи на индивидуализиране от
административнонаказващите органи.
Относно нарушението по чл.103 от ЗДвП:
6
С разпоредбата на чл. 103 ЗДвП е въведено задължение за водача на
пътно превозно средство при подаден сигнал за спиране от контролните
органи да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на
посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява
неговите указания. Понятието „подаден сигнал за спиране“ е разяснено в
разпоредбите на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП и чл. 207 от ППЗДвП, съгласно които
контролният орган следва да подаде своевременно ясен сигнал за спиране със
стоп - палка, при който за водача на ППС да е оформено убеждението, че този
своевременно подаден ясен сигнал за спиране е предназначен за него, след
което следва задължението му да спре най-вдясно на пътното платно или на
посоченото от контролния орган място. В случая от доказателствата по делото
безспорно се установява, че е бил подаден сигнал със стоп палка по образец
МВР в светлата част от денонощието от униформен полицейски служител за
спиране на движещия се и управляван от жалбоподателя М. А. лек автомобил,
като в този момент не е имало други участници в движението, поради което
водачът при необходимата бдителност не би могъл да не възприеме
подаденият от контролния орган сигнал за проверка. Въпреки това той е
продължил движението си, което е наложило полицейските служители да го
последват със служебен автомобил. Предвид изложеното съдът намира, че е
осъществен от обективна страна състава на нарушението по чл. 103 ЗДвП.
От субективна страна това нарушение е извършено от жалбоподателя
виновно, при форма на вината пряк умисъл – същият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и пряко е целял настъпването им.
За извършеното нарушение в санкционната норма на чл. 175, ал. 1, т. 4
ЗДвП е предвидено наказание „лишаване от право да управлява моторно
превозно средство“ за срок от 1 до 6 месеца и „глоба“ от 50 до 200 лв., като в
конкретния случай АНО е наложил на жалбоподателя „глоба“ в размер на 100
лв. и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от
1 месец. В нарушение на разпоредбата на чл. 27, ал. 2 и ал.
3 ЗАНН наказващият орган не е изложил конкретни мотиви във връзка с
определяне размера на наложените наказания и в частност глоба над
законоустановения минимум, което препятства съдът да ревизира същите. Не
са посочени смекчаващи или отегчаващи обстоятелства, които да са взети
7
предвид от АНО при индивидуализацията на административното наказание.
При това положение съдът счита, че обжалваното НП следва да се измени в
санкционната си част, като наложеното наказание „глоба“ се намали до
законоустановения минимум от 50 лева.
Предвид императивната забрана на чл.189з от ЗДвП разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН е неприложима в случая. А дори и същата да намираше
приложение, нарушенията, извършени от А., не би могло да се квалифицират
като маловажни, тъй като не се отличават с по-ниска степен на обществена
опасност от другите нарушения от същите видове.
С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в
частта, с която на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 50 лв. за
нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, и да бъде изменено в частта, с която на
жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 100 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за 1 месец за нарушение на чл.103 от ЗДвП
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-4332-
025284/20.10.2023 г., издадено от началник сектор в СДВР, отдел „Пътна
полиция“ СДВР, в частта, с която на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП
на М. И. А. е наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.137а, ал.1
от ЗДвП.
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 23-4332-025284/20.10.2023 г.,
издадено от началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, в частта,
с която на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП на М. И. А. е наложено
наказание глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за 1 месец за нарушение на чл.103 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера на
наложената глоба от 100 на 50 (петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9