Решение по дело №1030/2022 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 317
Дата: 23 юни 2023 г.
Съдия: Виолета Григорова Николова
Дело: 20227170701030
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 22 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

317

град Плевен, 23.06.2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен, девети състав, в публично съдебно заседание на  седми юни през две хиляди двадесет и трета година в състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Виолета Николова            

при секретар Поля Цанева изслуша докладваното от съдия Николова по административно дело №1030/2021г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК)  вр. чл.76, ал.1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (ЗПКОНПИ).

Образувано е  по жалба на М.Д.И. с ЕГН **********, адрес: ***, против Решение № РС-68-22-034/18.05.2022г. на КПКОНПИ, в частта, с което на основание чл. 74 вр. чл. 171 от ЗПКОНПИ и чл. 81, ал.1 и ал.2 от ЗПКОНПИ бил установен конфликт на интереси по отношение на  М.Д.И. с ЕГН **********, в качеството му на управител на Многопрофилна болница за активно лечение  (МБАЛ) „Свети Иван Рилски“ – Козлодуй“  ЕООД, като заемащ висша публична длъжност по чл.6, ал.1 т.46 от ЗПКОНПИ, за това че сключил граждански договор № 6/09.10.2021г. и граждански договор № 1/13.01.2022г. в частен интерес на свързано с него лице, по смисъла на пар.1, т.15, б.“а“  от ДР на ЗПКОНПИ – нарушение на  чл.58, изр.2, пр.1 от ЗПКОНПИ,  и му била наложена глоба в размер на 5000 ( пет хиляди) лв. за осъществен конфликт на интереси по чл.52 от ЗПКОНПИ.  В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на решението на КПКОНПИ по съображения за нарушение на материалния закон, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, при образуването и провеждането на административното производство, необосновано, поради липса на подробен и задълбочен анализ на събраните по преписката доказателства. Твърди се още от оспорващия, че в хода на административното производство било нарушено правото му на защита и не били събрани изисканите от И. доказателства. Посочва се, че решението е постановено при липса на пълно изясняване на фактическата обстановка. Жалбоподателят поддържа, че липсва конфликт на интереси при сключване на процесните договори, тъй като тези действия не са продиктувани от негов частен интерес, а в интерес на болничното заведение, както и при крайна необходимост. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени Решение № РС-68-22-034/18.05.2022г. на КПКОНПИ и да му бъдат присъдени направените деловодни разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят д-р М. И. се явява лично и с процесуалния си представител адв. Л. Т.. Страната и пълномощникът й поддържат жалбата на изложените в нея съображения, като и излагат  подробно становище в писмена защита с вх.№ 3747/23г.

Ответникът по жалбата - Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, гр. София, чрез процесуалния си представител по делото- юрисконсулт Г. Г.Г., в съдебно заседание, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че съответен на събраните доказателства в хода на проведеното административно производство по реда на чл. 71 и сл. от ЗПКОНПИ, е направения от решаващия орган извод за установен конфликт на интереси по см. на чл. 52 от ЗПКОНПИ по отношение на М.Д.И.. Твърди, че обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с нормативно регламентираната цел на ЗПКОНПИ. Излага съображения, че не са допуснати съществени процесуални нарушения. Релевира доводи за наличието на частен интерес. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Плевен, девети състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е по делото, че оспорващият е избран за управител на Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) „Свети Иван Рилски“ ЕООД–гр.Козлодуй с Решение №310 по Протокол №23 от 02.06.2021г. на Общински съвет Козлодуй, като е заемал висша публична длъжност по смисъла на чл.6, ал.1 т.46 от ЗПКОНПИ в периода от 24.06.2021г. до 18.01.2022г.

Не се спори, че МБАЛ „Свети Иван Рилски“ ЕООД – гр.Козлодуй е търговско дружество с едноличен собственик на капитала Община Козлодуй, както и че има сключени договори с НЗОК № 060359/25.02.2020г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури, както и допълнителни споразумения  към него от 28.01.2021г,  09.04.2021г.  и от 17.09.2021г.

Безспорно е и обстоятелството, че  на 09.10.2021г. МБАЛ „Свети Иван Рилски“ ЕООД –гр.Козлодуй, представлявано от управителя д-р М.Д.И., сключило граждански договор №6/09.10.2021г. с П.С.П. за извършване на счетоводни дейности, изпълнявани от длъжността Главен счетоводител, в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и за срок от 09.10.2021г. до 08.01.2022г. при уговорено месечно възнаграждение в размер на 1200 лв.

Безспорно е и обстоятелството, че  на 13.01.2022г. МБАЛ „Свети Иван Рилски“ ЕООД –гр.Козлодуй, представлявано от управителя д-р М.Д.И., сключило граждански договор №1/13.01.2022г. с П.С.П. за извършване на услуги по извършване на счетоводни дейности в оперативно-счетоводен план, в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и за срок от 15.01.2022г. до 31.01.2022г. при уговорено възнаграждение в размер на 600 лв.

          Не се спори относно обстоятелството, че М.Д.И. и П.С.П. са първи братовчеди и роднини от четвърта степен по серебрена линия (майките им са сестри).

         Не се спори и относно обстоятелството, че като управител на  МБАЛ „Свети Иван Рилски“ ЕООД – гр.Козлодуй М.Д.И. не е подал декларация по чл.35, ал.1 т.2 от ЗПКОНПИ.

          Въз основа на сигнал с вх.№ЦУ01/С-68/18.01.2022г. и решение № КИ-034/02.02.2022г. било образувано производство за конфликт на интереси по реда на чл.71,  ал.1  пр.1 от ЗПКОНПИ. Сигналът бил насочен срещу оспорващия относно осъществявана от него дейност в периода  от 24.06.2021г. до 18.01.2022г. В сигнала се посочвало, че в качеството си на управител на лечебното заведение неправомерно е назначил на граждански договор главен счетоводител на болницата в нарушение на  чл.17 и  и чл.18 от Закона за счетоводството.В хода на административното производство били изискани доказателства във връзка с наведените твърдения в жалбата.  С писмо изх.№ ЦУ01-115#7/25.03.2022г. М.Д.И.  бил поканен на изслушване в КПКОНПИ. На 27.04.2022г. се явил лично и с пълномощник адв.К.К.– АК-В.Търново. Оспорващият дал обяснения, като заявил, че  при поемане на ръководството на болницата, лечебното заведение било в изключително влошено финансово състояние, вкл. били върнати от принципала подадени счетоводни баланси и отчети.  В обяснението посочил, че главната счетоводителка на болницата подала молба за прекратяване на  трудовото й правоотношение. Посочил, че се е обърнал към принципала Община Козлодуй за съдействие, но му било заявено, че следва да търси външни  кадри.  На събеседване се явили двама местни кандидати, като единият бил със спорни качества и документи, а вторият имал висящо производство с болницата.  Пред проверяващите от КПКОНПИ заявил, че  при встъпването му бил уведомен за дългове на болницата от 150 000 лв., но след направена външна ревизия се установило, че задълженията надхвърлят 500 000 лв. заявил пред комисията, че предложил на останалите оперативни счетоводители да заемат длъжността главен счетоводител, но последните отказали и му препоръчали П.С.П. като професионалист, без да знаят роднинската му връзка с последния. С последния бил сключен граждански договор, за да не се повишава  фонд „работна заплата“ . По време на дейността си П.  направил счетоводен анализ, въвел мобилно счетоводство, вършил оперативна дейност, пътувал за своя сметка, като му било изплащано възнаграждение на занижена ставка на възнаграждение, под минималната за един главен счетоводител.

          С  Решение № РС-68-22-034/18.05.2022г., КПКОНПИ приела, че са осъществени предпоставките на чл. 52 от ЗПКОНИ, като в качеството си на лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл.6, ал.1 т.46 от ЗПКОНПИ,  сключил договор със  свързано лице по смисъла на пар.1, т.15, б.“а“ от ДР на ЗПКОНПИ, като упражнил правомощията си по служба в частен интерес  на  негов първи братовчед П.С.П. и е реализирал нематериална облага, изразяваща се в помощ , във възможност за получаване на работа, което от своя страна води до възможността за реализиране и на материална облага за свързаното лице П., изразяваща се в получаване на уговореното възнаграждение за възложената му по гражданските договори работа. Ето защо и на основание чл. 74 вр. чл. 171 от ЗПКОНПИ и чл. 81, ал.1 и ал.2 от ЗПКОНПИ административният орган издал решение, с което приел за установен конфликт на интереси по отношение на  М.Д.И. с ЕГН **********, в качеството му на управител на Многопрофилна болница за активно лечение „Свети Иван Рилски“ – Козлодуй“  ЕООД, като заемащ висша публична длъжност по чл.6, ал.1 т.46 от ЗПКОНПИ, за това че сключил граждански договор № 6/09.10.2021г. и граждански договор № 1/13.01.2022г. в частен интерес на свързано с него лице, по смисъла на пар.1, т.15, б.“а“  от ДР на ЗПКОНПИ – нарушение на  чл.58, изр.2, пр.1 от ЗПКОНПИ,  и му наложил глоба в размер на 5000 ( пет хиляди) лв. за осъществен конфликт на интереси по чл.52 от ЗПКОНПИ. Със същото решение  на основание чл. 81, ал.1 от ЗПКОНПИ била отнета сумата от 375,83 лв.  от М.Д.И., съставляваща нетно дневно възнаграждение за периода от 09.10.2021г. до 13.01.2022г. С решението било постановено още, че не е установен конфликт на интереси по отношение на оспорващия, за това, че е сключил граждански договор № 7/08.11.2021г.

         Спори се между страните налице ли е  частен интерес по смисъла на чл. 53 и чл.54 от ЗПКОНПИ  при сключването на граждански договори с П.С.П. от страна на оспорващия и могъл ли е П.С.П. да повлияе върху обективното и безпристрастно изпълнение на правомощията или задълженията на М.Д.И. по служба и упражнено властническо правомощие, повлияно от частния интерес, осъществен ли е състава на чл.58, изр.2 пр.1 от ЗПКОНПИ на дати 09.10.2021г. и на 13.01.2022г. Спори се между страните и относно законосъобразността на оспореното Решение № РС-68-22-034/18.05.2022г. на КПКОНПИ с оглед наведените възражения от оспорващия за допуснати съществени процесуални нарушения.

За установяване на спорните по делото обстоятелства са приобщени писмени и гласни доказателства, както и е назначена съдебно счетоводна експертиза.

 Видно от приобщеното извлечение от поименно щатно разписание МБАЛ „Св.Иван Рилски - Козлодуй“ ЕООД , че счетоводният отдел на болницата през периода от м.01.21г. до м.010.21г.  е включвал 1 главен счетоводител и 2 ма счетоводители, като основното месечно трудово възнаграждение на главния счетоводител е възлизало на сума от 1420 лв., а брутното трудово възнаграждение – 1633 ведно  със сумата от 213 лв. за 15% клас прослужено време.

Установява се от представената справка от МБАЛ „Св.Иван Рилски - Козлодуй“ ЕООД, че в периода от 01.01.2021г. до 31.08.2021г. главният счетоводител на болницата е получавал месечно възнаграждение за м.01. 21г. в размер на 1633 лв.

 Видно от справка на л. 329 от делото,  за изплатените възнаграждения на главния счетоводител и двама счетоводители за 2021г. , гл.счетоводител  под номер 2 е получила сума в размерна 23402,17 лв.; единият оперативен счетоводител Р. П.а – 28653,79 лв., а вторият Д.Т. – 22100,23 лв.

  От показанията на свидетеля Р.С.Т., се установява, че свидетелят е бил заместник управител на болницата през периода, в който лечебното заведение е било с управител М.Д.. Свидетелят  е категоричен, че при поемането на управлението от оспорващия, болницата е била със задължения надхвърлящи половин милион лева, както и че след напускане на главната счетоводителка никой не е искал да поеме позицията й.  При представянето на П. от Д., последният не е посочил, че е негов първи братовчед и имат роднинска връзка.

 От показанията на свидетеля Ю.Т.се установява, че свидетелят  е общински съветник, който през периода от 2017г. до 2022г. заедно с останалите съветници в Община Козлодуй е осъществявал контрол върху бюджет и финансирането на МБАЛ „Св.св.Иван Рилски“ ЕООД, като до назначаването на оспорващия на длъжност управител на болничното заведение, Общинския съвет не е имал яснота относно финансовото положение на болницата вкл.  не е изпълнявано законовото изискване за внасяне в принципала на тримесечни счетоводни отчети. Видно от показанията на свидетеля Община Козлодуй е била уведомена за дългове на болницата от около  200 000 лв., а е след назначаването на управителя М.Д.И. и извършена проверка на счетоводството то П.П. се установило, че задълженията надхвърлят сумата от 500 000 лв.

Свидетелят е категоричен, че  след встъпването на М.Д.И., главната счетоводителка на болницата е напуснала, оспорващият е поискал помощ от Община Козлодуй, която да изпрати счетоводител, но не е получил такава, както и в Общинския съвет се е знаел факта, че  между М.И. и П.П. е налична роднинска връзка. Свидетелят посочва, че М.И. приел изчистването на дълговете и спасяването на болницата като кауза, както и  че понастоящем след неговото отстраняване задълженията на лечебното заведение възлизат на сума над  милион и половина лева.

 Съдът кредитира изцяло с доверие показанията на свидетелите като обективни и безпристрастни. Същите са възприели непосредствено фактите, за които свидетелства, не се намират в отношения с оспорващия, които да обуславят извод за пристрастност и предубеденост, а показанията им съответстват както помежду си, така и с писмените доказателства по делото. Ето защо съдът ги приема за правдиви и достоверни.

 По делото е назначена съдебно – икономическа експертиза, като са изготвени и приобщени основно и допълнително заключение на вещото лице.

Видно от заключение вх.№ 2755/23г., изслушвано в съдебно заседание,  възнаграждението по граждански договор № 6/21г. на главния счетоводител  възлиза на сумата от 1200 лв. месечно, а тази за длъжността главен счетоводител 1420 лв. основно и сумата от 1633 лв. брутно трудово възнаграждение. По договор № 1/21г. за осъществяване на счетоводна дейност е определена сумата от за период от 15.01.2022г. до 31.01.2022г.  е в размер на 600 лв., а за пълен месец възнаграждението възлиза на сумата от 1093 лв.  Основното възнаграждение на счетоводител от април до септември 21г. е възлизало на сумата от 1000 лв., а  брутното на първи счетоводител 1000 лв. и на втори – 1370 лв.   Видно от заключението на вещото лице по длъжността Главен счетоводител е с НКПД 22116004. И за двете длъжности в таблица за МОД за 2021г.  са с минимален осигурителен доход 987 лв.  възнаграждението по гр.договор № 6/21г. за длъжността главен счетоводител  е в размер на 1200 лв.  месечно при минимален осигурителен доход от 987 лв. за същия период. Възнаграждението по гр.договор №1/13.01.2022г. за длъжността счетоводител е в размер на 600 лв., а за 17 дни преизчислен минималния осигурителен доход е 541,26 лв. МОД за периода от 01.01.20022г. до 31.03.2022г. е в размер на 987 лв.

 Видно от допълнителното заключение с вх.№ 3312/30.05.2023г., изплатените работните заплати на счетоводния отдел за период от м.01.2021 г. до м.09.2021 г.в МБАЛ „Свети Иван Рилски” - Козлодуй, са както следва: за главен счетоводител изплатените общо суми са 17 996.10 лв.; за първи счетоводител изплатените общо суми са 17353.23 лв.; за втори счетоводител изплатените общо суми са 13665.29 лв. Размерът на изплатените общо суми на счетоводния отдел за цялата 2021 г., като се включат и сумите за лице, назначено през месец 12.2021 г. за втория период, са следните:  главен счетоводител изплатените общо суми са 19763.71 лв.; за първи счетоводител изплатените общо суми са 21288.05 лв. ; за  втори счетоводител изплатените общо суми са 16163.38 лв. Видно от заключението на вещото лице в т.3, при съпоставка на сумата по т.1 с получените на основание граждански договор от от м.01.2021 г. до м. 09.2021 г., то възнаграждението по граждански договор №6/21г. е по-ниско.

Средномесечно изплатена сума на главен счетоводител за периода м.01.2021г. до 09.2021 г. е в размер на 1928.14 лв. , докато възнаграждението по граждански договор № 1/13.01.2022 г. за длъжността счетоводител е в размер на 600 лв. за период от 15.01.2022 г. до 31.01.2022 г. (за 17 дни), а за пълен месец преизчисленото възнаграждение е 1093.99 лв. Същевременно брутното средномесечно възнаграждение на счетоводител за периода 01.2021г. до 09.2021 г. е в размер на 903.60 лв. /сумата по Приложение 3 за брутно възнаграждение 8132.44 лв. разделено на 9 месеца / е по-високо. Средномесечно общо начисления счетоводител за периода 01.2021 г. до 09.2021 г. е в размер на 2027.33 лв. е по-ниско.  Средномесечно изплатена сума /без COVID - 19 изплатени суми/ на счетоводител за периода 01.2021 г. до 09.2021 г. е в размер на 962.81 лв. /сумата по Приложение 3 за изплатено възнаграждение 8665.29 лв. разделено на 9 месеца / е по- високо. Средномесечно изплатена сума на главен счетоводител за периода 01.2021      г. до 09.2021 г. е в размер на 1518.37 лв. /сумата по Приложение 3 за общо изплатени суми 13665.29 лв. разделено на 9 месеца / е по-ниско. Изводът като цяло на вещото лице е, че възнаграждението по граждански договор № 6/09.10.2021 г.  и това граждански договор № 1/13.01.2022 г. за длъжността счетоводител вкл. изплатеното такова, е по-ниско от брутното средномесечно възнаграждение за съответната длъжност за процесния период, като подробно е изложил данни в табличен вид - Приложение № 1-5 към заключението. Съдът кредитира изцяло с доверие заключението на вещото лице, като обективно и безпристрастно, като съответно на писмените доказателства по делото.

Като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт в обжалваната му част на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от правна страна:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения преклузивен срок. Оспореното решение е връчено на М.Д.И. на 10.11.2022г. ( л.264 и л.269 от делото). Жалбата е входена под № ЦУ01-1115#23/28.11.2022г. (пощенско клеймо от 24.11.2022г.- л.6 от делото)  по описа на КПКОНПИ. Жалбата е против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност съгласно чл. 76, ал. 1 от ЗПКОНПИ, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Оспореното Решение № РС-68-22-034/18.05.2022г. на КПКОНПИ е прието от материално компетентен орган по чл. 7, ал. 1 от ЗПКОНПИ - Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, в рамките на нормативно регламентираните й правомощия по чл. 13, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 74, ал. 2, т. 3 от ЗПКОНПИ. Решението е валиден акт на специализирания колективен административен орган, тъй като отговаря на условията по чл. 9, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество да е прието с мнозинство повече от половината от всички членове на Комисията.

Актът е постановен в предвидената от закона писмена форма, като съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 74, ал. 2 от ЗПКОНПИ и по чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочени са както правните основания за упражненото административно правомощие, така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от органа наличие на конфликт на интереси по см. на чл. 52 от ЗПКОНПИ и за разпоредените правни последици.

Не са констатирани допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при образуването и провеждането на административното производство по чл. 71 и сл. от ЗПКОНПИ. В хода на производството по установяване на конфликт на интереси Комисията е изискала необходимите за произнасянето й информация и документи; събрани са относимите доказателства; проведено е изслушване на лицето, срещу което е образувано производството, като му е предоставена възможност да се запознае с всички събрани доказателства, да сочи нови доказателства и да направи възражения.

Неоснователни са възраженията на оспорващия за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, водещи и до необоснованост на съдебното решение, а именно  нарушено право на защита,  отказ да бъдат събрани изисканите от М.Д.И. доказателства, поради което фактическата обстановка не бил изяснена.

Обратно, видно от административната преписка, М.Д.И. е бил представляван от упълномощен адвокат (л.217) , който се е запознал с материалите по преписката ( л.216, 218, 224 и 228 от делото) и е взел участие при изслушването на жалбоподателя от комисията. Същевременно  видно от протокола  от изслушването на л. 233 – 234 от делото, пълномощникът на страната е поискала предоставяне на допълнителен срок за представяне на документи, като на И. е  даден 7 дневен срок за представяне на доказателства  в негова полза.

С оглед на гореизложеното, съдът приема, че административният орган  не е нарушил съдопроизводствените правила,   изпълнил е законовите си задължение и е установил обективната истина по случая, като  не е накърнил правото на защита на М.Д.И..

Обжалваното Решение № РС-68-22-034/18.05.2022г. в оспорваната му част е постановено и  при правилно прилагане на материалния закон. Съображенията за това са следните:

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се подвеждат в посочената като правно основание за неговото издаване правна норма, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици.

Съгласно легалната дефиниция на чл. 52 от ЗПКОНПИ, конфликт на интереси възниква, когато лице, заемащо висша публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Нормата на чл. 53 от ЗПКОНПИ определя, че частен интерес е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лице, заемащо висша публична длъжност, или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение, а облага представлява всеки доход в пари или в имущество, включително придобиване на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по-ниски от пазарните, получаване на привилегия или почести, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещание за работа, длъжност, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие - така чл. 54 от ЗПКОНПИ.

Въз основа на посочената по-горе нормативна регламентация следва извода, че фактическият състав на конфликта на интереси по смисъла на чл. 52 от ЗПКОНПИ, изисква кумулативното наличие на три материалноправни предпоставки, а именно:

1/лице, което заема висша публична длъжност по смисъла на чл. 6 от ЗПКОНПИ,

2/частен интерес на това лице по смисъла на чл. 53, във връзка с чл. 54 от ЗПКОНПИ и

3/ възможност този частен интерес да повлияе на безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията на лицето, заемащо висша публична длъжност, или на задължението му по служба.

С оглед доказателствения материал по делото съдът приема, че е доказана първата предпоставки на чл. 52 от ЗПКОНПК.

  Установи се по делото, „е М.Д.И. е заемал висша публична длъжност по смисъла на чл.6, ал.1 т.46 от ЗПКОНПИ към датата на сключване на гражданските договори с П.С.П..

Безспорно е и обстоятелството, че между оспорващия и П.С.П. е налице свързаност по смисъла на § 1, т. 15, б. "а" от ДР на ЗПКОНПИ. Това обстоятелство обаче само по себе си не представлява конфликт на интереси. Определящо за установяването или липсата на конфликт на интереси е наличието на упражнено правомощие по служба в частен интерес – личен или на свързаното лице, предопределен от реализиране на материална или нематериална облага, както и възможност този интерес да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията по служба на лицето, заемащо висша публична длъжност.

Нормата на чл. 53 ЗПКОНПИ определя, че частен интерес е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лице, заемащо висша публична длъжност, или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение, а облага представлява всеки доход в пари или в имущество, включително придобиване на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по-ниски от пазарните, получаване на привилегия или почести, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещание за работа, длъжност, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие. Върховният административен съд определя акт в частен интерес като: "Акт в частен интерес е акт, с който се създават права или по друг начин се облагодетелстват конкретни физически или юридически лица (Решение № 33/03.01.2014 г. по АД № 9303/2013 г. ВАС, 7 отд. ).

В конкретния случай административния орган е приел, че са осъществени както нематериална облага (обещание за работа), така и материална такава – възнаграждението по процесните граждански договори. С оглед доказателствения материал по делото съдът приема тези изводи на КПКОНПИ за правилни и съобразени с доказателствата  по делото.

Действително възнаграждението получавано от П.С.П. е  под минимално определения размер на трудово възнаграждение в лечебното заведение за процесния период. Този факт обаче не дерогира факта на получаване на парични суми от бюджета на МБАЛ „Св.Иван Рилски- Козлодуй“.

 Предвид изложеното съдът приема, че е доказан и вторият елемент  от състава, а и именно частен интерес на М.Д.И. по смисъла на чл. 53, във връзка с чл. 54 от ЗПКОНПИ

Същевременно конфликт на интереси може да има единствено, ако съответният частен интерес на лицето, заемащо публична длъжност е във връзка с упражняването на неговите властнически правомощия. Конфликтът на интереси като административно нарушение има формален характер, като достатъчно е частният интерес да съществува като възможност. Достатъчно е лицето, заемаща публична длъжност, да има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията или задължението му по служба. Конфликтът на интереси се обективира не в резултата - придобита лична облага, а във възможността частният интерес да повлияе на обективното и безпристрастно изпълнение на правомощията. Облагата по смисъла на чл. 54 от ЗПКОНПИ може да не е настъпила, постигната или реализирана, а да бъде само възможна.

В конкретния случай облагата е материална и е реализирана.  Неоснователно е възражението, че поради факта, че свързаното  лице е получило облага в по-малък размер от евентуално получаваното при наличие на трудово правоотношение с друго лице, не дерогира факта, че  е пристирано от името на лечебното заведение, управлявано от И., в полза на П.. Като е подписвал платежни нареждания, с които е изплатил в полза на П.С.П.– свързано с него лице по смисъла на § 1, т. 15, б. "а" от ДР на ЗПКОНПИ, сума в размер на 1200  месечно  по граждански договор №6/21г. и сума в размер на 600 лв. по гр.договор №1/22г. лв., ежемесечно, М.Д.И., в качеството му на изпълняващ длъжността управител на МБАЛ „Св.СВ.Иван Рилски -Козолудй“  е участвал в издаването на акт в частен интерес на свързаното с него лице, с което е нарушил забраната, въведена с чл. 58, изр. първо, предл. четвърто от ЗПКОНПИ.

         Напълно допустимо е мотивите за сключването на спорните договори да са продиктувани именно от възникнала спешна необходимост, в която насока бяха и изслушаните свидетелски показания на свидетелите Р.С.Т. и Ю.В.Т.. Съдът възприема като последователни и логични показанията на двамата свидетели, че  поради липсата на главен счетоводител управителят не е имал възможност да извърши преценка на финансовото състояние на лечебното заведение. Тези мотиви на оспорващия обаче не променят изводите на съда, поради изложените по-горе съображения, а именно – наличие на формалното нарушение от страна на М.Д.И. в качеството му на лице, заемащо висша публична длъжност при упражняване на правомощията му чрез сключване на договор със свързано с него лице по смисъла на дефиницията на закона.

         Неоснователно е и възражението, че деянието е осъществено при крайна необходимост. Действително  по делото се установи, че  са съществували затруднения  за  откриване на лице, което да заеме длъжността главен счетоводител, но липсват доказателства за обявен конкурс, открита и обявена публично процедура за това вкл. за набиране на лица от други населени места или от областния град, които да заемат съответната длъжност. Уведомяването или не на принципала също не оказва влияние върху преценката за законосъобразността на решението да се сключат граждански договори от управителя на болницата със свързано с последния лице.

В своята съдебна практика Върховният административен съд последователно поддържа становището, какъвто е и настоящият случай, че за съставомерността на деянието е достатъчно да е налице формално нарушение на посочената разпоредба, водещо до възникване на съмнение в начина, по който се осъществяват съответните публични длъжности. Законодателят не изисква дори доказване на обстоятелството дали в действителност и как упражнените властнически правомощия са повлияли на установения частен интерес.Това означава, че не е необходимо да бъде доказано резултатно деяние с реални негативни последици. Законът не допуска фактически ситуации, в които дадено лице, заемащо публична длъжност, би могло да повлияе в частен интерес, като по този начин компрометира публичната длъжност, реда и начина, по който се осъществяват функциите, възложени на съответното учреждение или ведомство. Целта е предотвратяването на съмнения, че лицата, заемащи публични длъжности, осъществяват правомощията си на база на лични и роднински отношения, а не на база законоустановените критерии. Именно с оглед избягването на горепосочените съмнения законодателят е въвел забраната по чл. 58 ЗПКОНПИ, лице, заемащо публична длъжност, да участва във визираните в разпоредбите дейности, включително в издаването или постановяването на актове, в частен интерес. В този смисъл е константната практика на Върховния административен съд, обективирана в Решение № 5739/12.05.2021 г. на ВАС по адм. дело № 2880/2021 г., VІ отд., Решение № 1690 от 10.02.2021 г. на ВАС по адм. дело № 11949/2020 г., VІ отд., Решение № 12130/30.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2277/2020 г., VI отд., Решение № 17114 от 13.12.2019 г. на ВАС по адм. дело № 9250/2019 г., VІ отд., Решение № 115 от 6.01.2016 г. на ВАС по адм. дело № 1439/2015 г., VII отд., Решение № 6945 от 23.05.2014 г. на ВАС по адм. дело № 1791/2014 г., VII отд. и др.

По изтъкнатите съображения настоящата инстанция намира, че обжалваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения.

С оглед на гореизложеното, съдът приема от събраните по делото доказателства и установени въз основа на тях факти, че изводът на решаващия състав на КПКОНПИ, че е налице деяние, породило конфликт на интереси, упражнено от М.Д.И. като управител на МБАЛ „Св.Св.Иван Рилски -Козлодуй“, като лице, заемащо публична длъжност по см. на чл. 6, ал. 1, т. 46 от ЗПКОНПИ, е правилен и законосъобразен.

Наличието на установен конфликт на интереси обуславя извод и за наличие на основание за налагане на глоба по чл. 171, ал. 1 от ЗПКОНПИ и определяне на нейния размер с решението по чл. 74 от ЗПКОНПИ, както и прилагане на санкционните последици на чл. 81, ал. 1 от ЗПКОНПИ, предвиждаща че възнаграждението, получено от правоотношението или деянието, породило конфликт на интереси се отнема в полза на държавата или общината. Ето защо Решение № РС-68-22-034/18.05.2022г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на КПКОНПИ деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 150 лева с оглед фактическата и правна сложност и осъществената правна защита от юрисконсулта.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд Плевен, ІX състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ  жалба на М.Д.И. с ЕГН **********, адрес: ***, против Решение № РС-68-22-034/18.05.2022г. на КПКОНПИ, в частта му, с която е установен на основание чл. 74 вр. чл. 171 от ЗПКОНПИ и чл. 81, ал.1 и ал.2 от ЗПКОНПИ конфликт на интереси по отношение на М.Д.И. с ЕГН **********, в качеството му на управител на Многопрофилна болница за активно лечение „Свети Иван Рилски“ – Козлодуй“  ЕООД, като заемащ висша публична длъжност по чл.6, ал.1 т.46 от ЗПКОНПИ, за това че сключил граждански договор № 6/09.10.2021г. и граждански договор № 1/13.01.2022г. в частен интерес на свързано с него лице, по смисъла на пар.1, т.15, б.“а“  от ДР на ЗПКОНПИ – нарушение на  чл.58, изр.2, пр.1 от ЗПКОНПИ,  и му наложил глоба в размер на 5000 ( пет хиляди) лв. за осъществен конфликт на интереси по чл.52 от ЗПКОНПИ, както и  на основание чл. 81, ал.1 от ЗПКОНПИ била отнета сумата от 375,83 лв.  от М.Д.И., съставляваща нетно дневно възнаграждение за периода от 09.10.2021г. до 13.01.2022г.

ОСЪЖДА М.Д.И. с ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество гр. София, сумата от 150 (сто и петдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ:/П/