Р Е Ш Е Н И Е
03.04.2019 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГО-V-ти
Районен съд – Дупница състав
07.03. 2019
на Година
Мирослав Саневски
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Деа Маркова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 22 2019
дело № по описа за година.
Етажна собственост на сграда с наименование „Лагуна 2“, с адрес: курортен комплекс „Слънчев бряг-запад“, кв. „Чайка“ № 263, общ. Несебър, обл. Бургас, представлявана от управителя Дмитрий Станиславович Кокуркин, е предявила срещу „Хлебопроизводство“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес: гр. Дупница, ул. „Рилски манастир“ № 33, общ. Дупница, обл. Кюстендил, искове с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, чл. 92 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 38 от Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС).
Искането е съдът да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ответното дружество дължи на ЕС следните суми: сумата от 958.35 лв. (преизчислена от 490.00 евро по фиксирания курс), представляваща такса за поддръжка на общите части на ЕС за 2017г.; сумата от 159.40 лв. (преизчислена от 81.42 евро по фиксирания курс), представляваща остатък за плащане от такса за поддръжка на общите части на ЕС за 2018г., ведно със законната лихва върху посочените суми от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане; сумата от 756.90 лв. (преизчислена от 387.00 евро по фиксирания курс), представляваща наказателна лихва, предвидена в правилника за вътрешния ред на ЕС, начислена върху вземането за такса за 2017г. за периода от 01.09.2017г. до 01.10.2018г. и сумата от 9.56 лв. (преизчислена от 4.89 евро по фиксирания курс), представляваща наказателна лихва, предвидена в правилника за вътрешния ред на ЕС, начислена върху вземането за такса за 2018г. за периода от 01.09.2018г. до 01.10.2018г. Претендира разноски.
Ищецът
твърди, че понеже обектите в сграда „Лагуна 2", с идентификатор
51500.506.583.2 по кадастралната карта на курортен комплекс „Слънчев бряг -
запад", се притежават от различни собственици, сградата е етажна собственост, съгласно чл. 37
от ЗС и съответно управлението на общите части е подчинено на ЗУЕС. Ответното дружество е
собственик на апартамент № 19, с идентификатор 51500.506.583.19, находящ се на
трети жилищен етаж в сградата, закупен от него с нотариален акт № 182, том V, peг. № 3583,
по дело № 950 от 24.03.2008г. на нотариус Стоян Ангелов, с район на д-ве
РС-Несебър. Собственият на ответното дружество апартамент е с площ от 57,07 кв.м.,
без припадащите се към него общи части, и 68,03 кв.м. с включени общи части. В
поземления имот където е сградата (имот с идентификатор 51500.506.583)
съществува и сграда „Лагуна 1", с идентификатор 51500.506.583.1. Всяка от
двете постройки има самостоятелна организация на управлението на общите части.
Ищецът твърди, че ответното
дружество дължи на етажната собственост заплащане на такса за поддръжка за
2017г. и частично за 2018г., като източник на това задължение е решението на
общото събрание на ЕС „Лагуна 2" от 13.07.2017г., по точка 5 от дневния
ред. Както е посочено в протокола от това общо събрание, размерът на таксата е
определен на 7,2 евро на квадратен метър площ на обект в сградата, включваща и
площта от съответните идеални части от общите части на сградата. Площта от 68
цели квадратни метра на апартамент № 19 на ответника, дава такса в размер на
489,60, закръглено към по-близкото цяло число на 490 евро. Тази сума,
преизчислена на 958,35 лв. по фиксирания курс, е включена в главницата от 1127.00
лв. Разликата до пълния размер на главницата е образувана от претенция за доплащане на таксата за
поддръжка от 81,52 евро за 2018 г., представляваща 159,40 лв. по фиксирания
курс и 9,30 лв. пощенски разход за изпращане от името на етажната собственост
до длъжника за плащане на посочената такса за 2017г. и част от такса за 2018г.
за поддръжка. Претендираният остатък от таксата за поддръжка за 2018г. е
резултат от две плащания от по 204,24 евро, или общо-408,48 евро (разлика от
81,52 до пълния размер). На общото събрание от 13.07.2017г. е приет и правилник
за вътрешния ред на ЕС „Лагуна 2" с решение по точка 3 от дневния ред. В
правилника е предвидена същата такса на квадратен метър площ на обект, с
включени общи части, за поддръжка. Правилникът, приет от общото събрание,
предвижда и две условия на задължението за такса поддръжка: срок за плащането
й, до края на м. август на годината, за която се дължи, и наказателна лихва от
0,2 % на ден просрочие, като началният ден, съгласно срока, е 1-ви септември на
съответната година.
Ищецът
сочи, че ответникът е направил две плащания по сметката на името на ЕС „Лагуна
1”, за погасяване на такса поддръжка за „Лагуна 2", както е предвидено в
решението по точка 5 от общото събрание на „Лагуна 2" от 13.07.2017г. Те са
за две суми от по 204,24 евро, от 02.07.2018г. и от 25.09.2018г. В тях
ответникът е посочил, че плаща таксата за 2018г. за апартамент № 19. По този
начин са погасени 404,48 евро от таксата от 490.00 евро за 2018г.
Управлението
на общите части в етажната собственост е било обект на спорове, отнесени за
решаване до компетентния Несебърски районен съд. По дело № 1016/2017г. съдът се
е произнесъл с решение по иск на собственици в сградата срещу общото събрание в
етажната собственост, документирано като свикано на 16.05.2017г. и проведено
при падащ кворум на следващия ден, като е уважил иска и е признал въпросното
събрание за нередовно. Общо събрание не е редовно провеждано на 16 и 17 май
2017г. За Валя Стоянова Семкова не е вземано редовно решение за включване в
управлението на етажната собственост. Въпреки това, ответникът (действайки
вероятно добросъвестно, но и без да прецени рискът да плати на неистински
кредитор) прави плащане на 09.05.2017г. по лична сметка на г-жа Валя Семкова и
претендира погасяване на дълга за такси за 2017г. към етажната собственост.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответното дружество, което оспорва изцяло предявения иск като неоснователен. Оспорва изложеното в исковата молба, че не е заплатило надлежно такса за подръжка на имота си за 2017г. Още в началото на 2017г., с платежно нареждане от 09.05.2017г., управителят на „Хлебопроизводство“ ООД Валентина Георгиева е превела на Валя Стоянова Семкова, която към този момент е събирала таксите за поддръжка, сумата от 800.00 лв. такса за поддръжка на апартамента. Етажната собственост не е имала открита банкова сметка ***я Семкова, която има най-голям дял от общата собственост в комплекса. На 16.05.2017г. с решение обективирано в т.1 на Протокола от Общото събрание на жилищния комплекс, същата е избрана за управител на етажната собственост. В съответствие е чл.46 «б» от ЗУЕС, Валя Семкова е уведомила Кмета на Община Несебър, че е управител на ЕС на комплекс «Лагуна-2». До влизането в сила на приложеното към исковата молба съдебно решение по гр.д.№1016/2017г., постановено на 23.04.2018г. от Районен съд-Несебър, Валя Семкова е била управител на ЕС на комплекс «Лагуна2», находящ се в к.к.Слънчев бряг-запад, община Несебър. Поради това ответното дружество твърди, че сумата от 800.00 лв. за поддръжката на апартамента за 2017г. е надлежно заплатена на етажната собственост.
Остатъкът от 158,35 лв. до общата претендирана сума от 958,35 лв. такса за поддръжка за 2017г., управителят на ответното дружество не оспорва, че дължи и има готовност да преведе по сметка на етажната собственост. По отношение остатъка от 159,40 лв.-такса за поддръжка на апартамента за 2018г., управителят на ответното дружество заявява, че също ще довнесе по сметка на етажната собственост.
Ответното дружество категорично оспорва претенцията в исковата молба за наказателна лихва в размер на 756,90 лв. за периода от 01.09.2017г. до 01.10.2018г. и за наказателна лихва в размер на 9,56 лв.,за периода от 01.09.2018г- до 01.10.2018г. Счита, че не дължи наказателни лихви за първия посочен период, защото правилникът за вътрешния ред е одобрен на 13.07.2017г., когато вноската за тази година от 800.00 лв. вече е направена от дружеството. И за двата цитирани периода в исковата молба лихва по 0,2% на ден не се дължи, тъй като такава уговорка е в противоречие с добрите нрави. Текста на чл. 45 от Правилника е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, като противоречащ на добрите нрави.
Съдът, като
прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, а се установява и от приетия като доказателство по делото Нотариален акт № 182, том V, peг. № 3583, по дело № 950 от 24.03.2008г. на нотариус Стоян Ангелов, с район на д-ве РС-Несебър, че ответното дружество е собственик на апартамент № 19, с идентификатор 51500.506.583.19, находящ се на трети жилищен етаж в сграда с наименование „Лагуна 2“, с административен адрес: курортен комплекс „Слънчев бряг-запад“, кв. „Чайка“ № 263, общ. Несебър, обл. Бургас, който апартамент е с площ от 57,07 кв.м., без припадащите се към него общи части, и 68,03 кв.м. с включени общи части.
Видно от приетия като доказателство Протокол № 4 от общо събрание на ЕС „Лагуна 2" от 13.07.2017г., по точка 5 от дневния ред е определен размерът на задължителните годишни вноски от собствениците на апартаменти за обслужване и поддръжка на комплекса, а именно 7,2 евро на квадратен метър площ на обект в сградата, включваща и площта от съответните идеални части от общите части на сградата.
Видно
от приетия като доказателство по делото
Правилник за вътрешния ред в ЕС „Лагуна 2“, приет на общо събрание на ЕС
„Лагуна 2" от 13.07.2017г.,в чл. 42, ал. 1 от него е предвиден същият
размер на задължителните годишни вноски от собствениците на апартаменти за
обслужване и поддръжка на комплекса на квадратен метър площ на обект, с
включени общи части. Член 45 от Правилника, приет от общото събрание, предвижда
срок за плащането на задължителните годишни вноски до края на м. август на
годината, за която се дължи, както и наказателна лихва от 0,2 % на ден
просрочие, като началният ден, съгласно срока, е 1-ви септември на съответната
година. В чл. 43, ал. 1 е посочена банкова сметка, ***и.
Не е спорно между страните, а се установява и от приетите като доказателства по делото два броя платежни нареждания за кредитен превод от 02.07.2018г. и от 25.09.2018г., че ответното дружество е заплатило сума в размер на общо 404,48 евро от задължителната годишна вноска за поддържане на собствения му апартамент за 2018г.
Не е спорно между страните, а се установява и от приетото като доказателство по делото платежно нареждане от 09.05.2017г., че управителят на ответното дружество Валентина Иванова Георгиева е превела по сметка на Валя Стоянова Семкова сума в размер на 800.00 лв., като в платежното нареждане е посочено като основание за превода „такса поддръжка за апартамент Лагуна С 19“.
Ответното дружество е представило и съдът е приел като доказателство по делото Протокол от проведено на 16.05.2017г. общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост в жилищен комплекс „Лагуна 2“, като на това ОС е прекратен предсрочно мандата на досегашния Управителен съвет в състав: Станимир Бузалаков, Адам Забаровски и Дмитрий Кокуркин, и за управител на етажната собственост е избрана Валя Стоянова Семкова.
Представено е и уведомление по чл. 46б от ЗУЕС от 31.07.2017г., изпратено от Валя Стоянова Семкова до Кмета на общ. Несебър, с която последният е уведомен, че на проведеното на 16.05.2017г. ОС на ЕС за управител е избрана Валя Семкова.
Видно от приложеното към исковата молба неприсъствено решение № 63 от 23.04.2017г., постановено по гр.д.№ 1016/2017г. на РС-Несебър, със същото са отменени като незаконосъобразни всички взети решения от проведеното на 16 и 17.05.2017г. общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост в жилищен комплекс „Лагуна 2“.
Видно от приетия като доказателство по делото Протокол № 1 от ОС на собствениците на ЕС в жилищен комплекс „Лагуна 2“, проведено на 09.09.2016г., на същото събрание е избран Управителен съвет, състоящ се от членове: Станимир Бузаланов, Адам Забаровски и Дмитрий Кокуркин.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелката Йорданка Стоянова Божкова, която дава показания, че ходила заедно с управителя на ответното дружество, Валентина Георгиева, на почивка в гр. Слънчев бряг и посетили апартамента, собственост на ответника. Било късно вечерта и нямало кой да им отвори, затова Георгиева позвънила по телефона на Валя Семкова, която дошла да им отвори. Свидетелката се запознала със Семкова, която се представила за домоуправител на комплекса и й обяснила, че притежава по-голямата част от собствеността в комплекса, поради което осъществява дейността на домоуправител и от години събира таксите, които се заделят от всяко жилище за поддръжка на етажната собственост. Дори помолила Валентина Георгиева да плати таксата за апартамента на „Хлебопроизводство“ ООД, понеже събираемостта била слаба, а били необходими средства за поддръжката. Георгиева нямала толкова пари в момента, но обещала, че като се върне в г. Дупница, ще й преведе парите.
При така
установеното от фактическа страна съдът възприе следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗУЕС и чл. 422 ГПК вр. чл. чл. 92 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 11, ал.1, т.5 от ЗУЕС сред правомощията на Общото събрание е да определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата, а съгласно чл. 6, ал.1, т.8 и т.10 от ЗУЕС собствениците на обекти в етажна собственост са длъжни да изпълняват решенията на органите на управление на етажната собственост и да заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата. Следователно, задълженията на ответника да заплаща разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата произтичат от закона и от решението на общото събрание на етажната собственост. В чл. 38, ал. 2 от същия закон е предвидено, че когато собственик, ползвател или обитател не изпълни решение в определения срок, председателят на управителния съвет (управителят) може да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410, ал. 1, т. 1 от . В случая ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№ 2194/2018г. на РС-Дупница и е издадена заповед за изпълнение за процесните суми, срещу която ответното дружество е възразило в срок. Това обуславя допустимостта на настоящия иск.
Не е спорно между страните, че ответното дружество е собственик на самостоятелен обект-апартамент в сградата етажна собственост, както и че дължи определените такси за поддръжка на общите части в етажната собственост. Спорно между страните е обстоятелството дали платената на 09.05.2017г. от управителя на ответното дружество на Валя Стоянова Семкова сума в размер на 800.00 лв. е погасила частично задължението на ответното дружество за 2017г., както и дали са дължими начислените т.нар. „наказателни лихви“ в размер на 0.2% на ден върху задълженията за поддръжка на общите части на сградата.
Съгласно чл. 75 ал.1 от ЗЗД изпълнението трябва да бъде направено на кредитора или на овластено от него лице. В противен случай то е действително, ако кредиторът го е потвърдил, или се е възползвал от него. При липса на изрично овластяване, втората алинея на цитираната разпоредба предвижда, че длъжникът се освобождава, когато добросъвестно е изпълнил към лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства се явява овластено да получи изпълнението. Преценката относно наличието на добросъвестност в хипотезата на чл. 75 ал. 2 от ЗЗД е винаги конкретна с оглед фактите по делото. С решение № 787 от 18.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1539/2009 г., IV г. о. е прието, че „точно е изпълнението още и към привиден кредитор /чл. 75, ал. 2 ЗЗД/ - при наличие на такива обективни условия, които подвеждат длъжника. Те трябва да са недвусмислени и при нормално проявена грижа от длъжника, той да има основание да приеме, че престира на надлежния кредитор или негов представител. Кои са тези обстоятелства е фактически въпрос, който се преценява от съда според всички факти по делото“. Посочената разпоредба предвижда длъжникът да се освободи, ако добросъвестно е изпълнил задължението си към лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства, се явява овластено да получи изпълнението. Предпоставките за освобождаване на длъжника са две – обективна и субективна. Необходимо е личността на привидния кредитор, обстановката и въобще всички факти, които съпътстват изпълнението да не възбуждат съмнение и да не оставят място за колебание у длъжника, че плаща на своя кредитор, както и длъжникът да е добросъвестен. Добросъвестността се свързва със знанието или незнанието на релевантни за спора обстоятелства; преценката за нейното наличие е обусловена от конкретните факти и доказателства по делото и от обстоятелството, дали при изпълнение на задълженията си страната е проявила дължимата грижа. Проявата на такава грижа се приема за налична, когато от фактите по изпълнението може да се счете, че подвеждането на длъжника, че изпълнява на кредитора си, е резултат от обективни условия.
Настоящият състав намира, че в случая хипотезата на чл. 75, ал. 2 от ЗЗД не е налице. Видно от представения Протокол № 1 от ОС на собствениците на ЕС в жилищен комплекс „Лагуна 2“, проведено на 09.09.2016г., на същото събрание е избран Управителен съвет, състоящ се от членове: Станимир Бузаланов, Адам Забаровски и Дмитрий Кокуркин. Ако беше проявила дължимата грижа (която в случая е грижата на добрия търговец), управителят на ответното дружество щеше да знае за проведеното общо събрание и избраните на него органи на управление на етажната собственост, както и че лицето Валя Семкова не е сред тях. Недоказано е твърдението на ответното дружество, че Валя Семкова е собственик на по голямата част от апартаментите в комплекса, поради което изпълнявала функциите на управител и събирала таксите за поддръжка на общите части. Неоснователно е и възражението в тази насока, че няколко дни след плащането Семкова била избрана за управител. Това обстоятелство няма отношение към направеното плащане, което е следвало да бъде извършено на легитимните към момента на плащането органи на дружеството. Още повече, че видно от приложеното съдебно решение на Несебърския районен съд, решението, с което Семкова е била назначена за управител на ЕС е било отменено по реда на чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС. От всичко изложено се налага извода, че ответното дружество не може да се позовава на плащане на привиден кредитор, тъй като при полагане на по-голяма грижа от негова страна щеше да разбере, че Валя Семкова не е била овластена да получи изпълнението. Принцип в гражданското право, още от римско време е, че който плаща зле, плаща два пъти. Следователно искът за заплащане на дължимата такса за поддръжка на общите части на сградата в режим на ЕС за 2017г. в размер на 958.35 лв., следва да бъде уважен в пълен размер. Следва да бъде уважен и искът за заплащане на дължимата такса за поддръжка на общите части на сградата в режим на ЕС за 2018г., в размер на 159.40 лв., който ответното дружество не оспорва и заявява готовност да плати.
По предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗУЕС и чл. 422 ГПК, вр. с чл. 92 от ЗЗД за заплащане на неустойка (наречена от ищеца „наказателна лихва“) в размер на 0.2% на ден или в размер на 756.90 лв. за периода от 01.09.2017г. до 01.10.2018г., и в размер на 9.56 лв. за периода от 01.09.2018г. до 01.10.2018г., съдът намира, че е основателно и възражението на ответното дружество за нищожност на същата поради противоречие с добрите нрави. Съгласно приетото в Тълкувателно решение №1/2009 г. ОСТК на ВКС, нищожна е неустойка, която е уговорена извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В случая, приетия с чл. 45 от правилника за вътрешния ред на ЕС размер на неустойката върху забавено плащане в размер на 0.2% на ден, е прекомерно завишен, без краен предел и без фиксиран краен срок, до който може да се начислява, поради което излиза извън присъщата на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. С оглед изложеното, предявените искове следва да бъдат отхвърлени в частта относно претенцията за неустойка.
Предвид изхода на спора, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, направените по делото разноски в настоящото производство в размер на 200.51 лв., съразмерно с уважената част от исковете, както и разноските по ч.гр.д. № 2194/2018г. по описа на ДРС в размер на 214.74 лв., отново съразмерно с уважената част от исковете. Ответното дружество, съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, също има право на разноски, съобразно с отхвърлената част от исковете, в размер на 122.03 лв.
Така мотивиран съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Етажна собственост на сграда с наименование „Лагуна 2“, с адрес: курортен комплекс „Слънчев бряг-запад“, кв. „Чайка“ № 263, общ. Несебър, обл. Бургас, представлявана от управителя Дмитрий Станиславович Кокуркин, иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2 от ЗУЕС, че „Хлебопроизводство“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес: гр. Дупница, ул. „Рилски манастир“ № 33, общ. Дупница, обл. Кюстендил, представлявано от управителя Валентина Иванова Георгиева, дължи на Етажната собственост сумата от 958.35 лв. (деветстотин петдесет и осем лева и тридесет и пет стотинки, преизчислена от 490.00 евро по фиксирания курс), представляваща такса за поддръжка на общите части на ЕС за 2017 година, както и сумата от 159.40 лв. (сто петдесет и девет лева и четиридесет стотинки, преизчислена от 81.42 евро по фиксирания курс), представляваща остатък за плащане от такса за поддръжка на общите части на ЕС за 2018г., ведно със законната лихва върху посочените суми от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-31.10.2018г., до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Етажна собственост на сграда с наименование „Лагуна 2“, с адрес: курортен комплекс „Слънчев бряг-запад“, кв. „Чайка“ № 263, общ. Несебър, обл. Бургас, представлявана от управителя Дмитрий Станиславович Кокуркин, срещу „Хлебопроизводство“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес: гр. Дупница, ул. „Рилски манастир“ № 33, общ. Дупница, обл. Кюстендил, представлявано от управителя Валентина Иванова Георгиева, иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2 от ЗУЕС, вр. с чл. 92 от ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответното дружество дължи на Етажната собственост сумата от 756.90 лв. (седемстотин петдесет и шест лева и деветдесет стотинки, преизчислена от 387.00 евро по фиксирания курс), представляваща неустойка, предвидена в правилника за вътрешния ред на ЕС, начислена върху вземането за такса за 2017г. за периода от 01.09.2017г. до 01.10.2018г. и сумата от 9.56 лв. (девет лева и петдесет и шест стотинки, преизчислена от 4.89 евро по фиксирания курс), представляваща неустойка, предвидена в правилника за вътрешния ред на ЕС, начислена върху вземането за такса за 2018г. за периода от 01.09.2018г. до 01.10.2018г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Хлебопроизводство“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес: гр. Дупница, ул. „Рилски манастир“ № 33, общ. Дупница, обл. Кюстендил, представлявано от управителя Валентина Иванова Георгиева, да заплати на Етажна собственост на сграда с наименование „Лагуна 2“, с адрес: курортен комплекс „Слънчев бряг-запад“, кв. „Чайка“ № 263, общ. Несебър, обл. Бургас, представлявана от управителя Дмитрий Станиславович Кокуркин, сторените разноски по настоящото производство в размер на 200.51 лв., съразмерно с уважената част от исковете, както и разноските по ч.гр.д. № 2194/2018г. по описа на ДРС в размер на 214.74 лв., съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Етажна собственост на сграда с наименование „Лагуна 2“, с адрес: курортен комплекс „Слънчев бряг-запад“, кв. „Чайка“ № 263, общ. Несебър, обл. Бургас, представлявана от управителя Дмитрий Станиславович Кокуркин, да заплати на „Хлебопроизводство“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес: гр. Дупница, ул. „Рилски манастир“ № 33, общ. Дупница, обл. Кюстендил, представлявано от управителя Валентина Иванова Георгиева, сторените разноски по настоящото производство в размер на 122.03 лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: