ПРОТОКОЛ
№ 707
гр. Ямбол, 25.10.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николай Ив. Кирков
СъдебниВП
заседатели:МГ
при участието на секретаря М.П. М.
и прокурора МК. (РП-Ямбол)
Сложи за разглеждане докладваното от Николай Ив. Кирков Наказателно
дело от общ характер № 20212330200611 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
ЯРП, редовно призована, изпраща представител прокурор М.К..
Подсъдимият, нередовно призован, не се явява. Същият не е намерен за
призоваване на адреса известен на съда, а от изисканите справки се
установява, че не се намира и в местата за изтърпяване на наказание и не е с
мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Явява се служебният му защитник адв. М.Б..
Свидетелите, редовно призовани, се явяват.
Прокурорът: Да се даде ход на делото, като считам, че същото може да
бъде разгледано в отсъствието на подсъдимия.
Адв. Б.: Да се даде ход на делото, като и аз намирам, че може да се
разгледа в отсъствието на подзащитния ми.
Съдът счита, че липсват процесуални пречки по даване ход на делото,
като същото следва да бъде разгледано в отсъствието на подсъдимия на
основание чл.269, ал.3, т.1 и т.2 от НПК и
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Сне се самоличността на свидетелите:
М. К. Г. – 49 г., неосъждана;
М. М. К. – 16 г., неосъждан;
ХР. М. К. – 23 г., неосъждан;
Л.М.К. – 14 г., неосъждан;
Свидетелите се предупредиха за наказателната отговорност по чл. 290
от НК. Обещаха да говорят истината, след което се отстраниха от залата.
На основание чл. 274 и чл. 275 от НПК съдът, разясни на страните
правата им, по повод на което искания, бележки, възражения и отводи, не се
направиха.
Председателят на състава докладва основанието за образуване на
съдебното производство, а именно внесен обвинител акт срещу СТ. П. Д. за
престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 вр. чл.54 от НК.
На основание чл. 276, ал. 2 от НПК съдът предоставя възможност на
прокурора да изложи обстоятелствата по обвинението.
Прокурорът: Поддържам обстоятелствата, изложени в обвинителния
акт.
Свид. М.Г.: Нямам брак със С.Д.. Живеехме на семейни начала 18
години.
Съдът разясни на свидетелката правата й по чл.119 и чл.121 от НПК.
Свид. М.Г.: Желая да свидетелствам. Живея в с. К. Със С.имаме общи 6
деца. Знам за какво е делото. През 2018 г., не помня точна дата, но беше
август или септември, около 02:00-03:00 часа през нощта, С.влезе вкъщи,
докато ние спяхме. Влезе в стаята и каза: „Ще те коля!“. Майка ми беше при
мен тогава. Отзад на кръста имаше нож и тогава почнахме да викаме да се
маха. Децата го изгониха. Каза: „Ще дойда една вечер, както спиш и ще те
заколя!“. Тогава го изгониха децата. Пред портала пак викаше. Не го
оставихме вкъщи да влиза. От тогава не съм го виждала. През тази вечер
вкъщи бяхме аз, майка ми, М.
В гр. Ш. ходих, но 10 дена стоях там с децата и се прибрахме.
През онази вечер С. беше пил. Тогава ме беше страх. Бил ме е много,
нямам думи, все пиян беше. Децата ги беше страх от него тогава. Тормозеше
2
децата гонеше ги, хвърляше яденето. Стоян работеше в с. Симеоново и
искаше да отида и аз там, но аз отказвах. Все ми говореше: „Ще дойда една
вечер, курво, ще те коля, ако не са децата тука, ще те коля, ще те убивам!“.
Бяха чести скандалите между мен и С. Той не беше трезвен никога, не
мислеше за децата. Само мислеше за пиене, за бой и да ме тормози. Децата
бяха малки и им давах скришно пари за училище. Цели 18 години го търпях,
но от година на година по-лошо ставаше. Отначало ме биеше - счупи ми
зъбите, ръцете, после започна да се кани, че ще ме убие. През 2017-2108 г.
започна много да пие. Само за караници мислеше. Канеше се, че ме убие, ще
ме заколи, но когато видях ножа тогава вече се уплаших. Вика: „Ще те коля!“
и му се вдигна якето и видях ножа. Не е вадил тогава нож и да ми посяга.
Подадох жалба да не ме доближава, когато ме бутна и ме събори, и си
изкълчих кръста, изкарах си медицинско дори. Най-много да е минала
седмица от случката през нощта и от както подадох жалбата. Аз сама реших
да подам жалба, дотегна ми. Казаха ми полицаите, че нямам заповед за
защита и не могат да направят нищо. Когато минахме делото, той не се яви и
имах заповед да не ме доближава. Тогава вечерта го изгонихме. Не е удрял
никое от децата през тази вечер.
Тъй като свидетелката не си спомня датата на основание чл.281, ал.1,
т.2 от НПК, се прочетоха показанията й на ДП, дадени пред съдия.
Свид. Г.: Това, което прочетохте е вярно.
Свид. М.К.: С. ми е баща.
Съдът разясни на свидетеля правата му по чл.119 и чл.121 от НПК.
Свид. М.К.: Искам да дам показания. Мисля, че беше 2019 г. или 2020
г., но не мога да се сетя точно кога стана, май е трета година, от както стана
този случай, след него не съм виждал баща ми. Беше вечерта, това помня.
Баща ми биеше мен и майка като се на напиеше. Заплашваше, че ще я заколи
с ножа. Каза, че ще влезе в къщата и ще я заколи, ще я убие. Викаше, че ако я
види някъде ще я убие. Постоянно я биеше и нас биеше. Пиеше много. Беше
ни страх от него. За тази случка, за която говоря, беше я ударил и я беше
съборил долу на земята. Присъствахме аз и двамата ми братя. Майка ми
много се уплаши. Тя тогава остана вкъщи. Не мога да си спомня как и дали си
тръгна баща ми. Сега сме по-добре без него. Тези скандали между майка и
татко бяха постоянни. Тогава баща ми живееше при нас. Със същите думи и
ругатни говореше и на нас. Много пъти я е заплашвал майка. И ние
подадохме сигнал, защото постоянно ни биеше и тормозеше майка. От онази
вечер преди три години вече не е идвал. Тогава май си тръгна даже. Тогава не
работеше, ако го извика някой - ще работи, но даваше парите за ракия. Нея
вечер беше пиян и майка му беше сложила да яде, вика й, псува я. Тогава
бяхме в с. К. но не знам адреса ни там. Видях, че баща ми имаше нож в джоба
или зад него вързан. Беше съборил майка на земята и извади ножа и й вика
3
„Ще те заколя!“. После го прибра. Майка се уплаши и започна да плаче.
Свид. Х.К.: С.ми е баща.
Съдът разясни на свидетеля правата му по чл.119 и чл.121 от НПК
Свид. Х.К.: Ще дам показания. Баща ми биеше майка, тормозеше я,
плюеше я, викаше „Майка ти ше еба!“. Заплашваше я. Хвърляше бирата
върху нея. Не работеше. Само пиянстваше. Счупи телевизора. Постоянно
беше така. Една вечер като се прибрах от работа и влизайки вкъщи го чух, че
се канеше да заколи майка ми. Вика й, че ако не му даде нещо за пиене ще я
заколи, биеше я постоянно. Не си спомням кога стана това, но беше лято. Не
съм видял да е имал нож в себе си, но се канеше на майка да я заколи.
Братята и сестрите ми бяха там и те чуха какво говори той. Майка я беше
страх, защото той я тормози, дърпаше я за косата. Мен не ме е страх от него.
Сам си тръгна баща ми нея вечер. От доста време имаха скандали баща ми и
майка ми. Като се напиеше все нещо не харесваше. Искаше пари да ходи по
барчетата да пие. Псуваше майка казваше й „курва“ и я гонеше. Заканвал се е,
че ще я убие, вика й: „Ще те заколя!“. Майка подаде един път сигнал и това е.
От онази вечер баща ми повече не е дошъл. Не ни е притеснявал. Имаше ключ
за къщата. Вечер заключвахме вратата, защото майка ми я е страх от баща ми.
Съдът счита, че са налице съществени противоречия в показанията на
свидетеля разпитан в днешното с.з. и дадени на ДП на 18.09.2018 г., по
отношение на обстоятелството дали подсъдимият е извадил нож, поради
което поиска съгласието на страните за прочитане на показанията в тази част
на основание чл.281,ал.5 от НПК.
Прокурорът: Давам съгласие.
Адв. Б.: Съгласен съм.
Свид. Х.К.: Видях го, че извади нож. Беше един жълт нож с дръжка и с
някакъв калъф. Беше зад кръста му вързан.
Свид. Л.К.: Син съм на подсъдимия.
Съдът разясни на свидетеля правата му по чл.119 и чл.121 от НПК.
Свид. Л.К.: Желая да дам показания. Живеехме с майка и баща ми в с.
К. Вечерно време дойде, но датата не си спомням, май беше лято. Преди 2
години беше мисля. Той тогава не живееше в с. К.. Дойде и заплашваше
майка, че ще я убие. Мен заплашваше също, тормозеше нас и майка ни.
Имаше в себе си нож, в джоба му беше. Извади ножа и заплашваше майка ми
и нас. Не си спомням да ме е удрял. Ние го изгонихме тогава. Биеше ни,
тормозеше ни и майка я беше страх. Един път счупи на майка ръката и тогава
майка отиде при сестра ми. Това е друг случай. Страх ме е от баща ни. От 3
4
години не живее с нас. След този случай повече не е идвал у нас. Сега съм по-
спокоен. Много ни биеше, тормозеше мен и братята ми. Ходеше на работа и
каквото изкара го изпиваше. Често се заканваше към майка ни. И преди се е
заканвал, че ще я коли. Не сме се обаждали в полицията. Когато беше набил
майка ни един друг път, дойде полиция, взеха го за малко, ама той пак се
върна и ние го изгонихме.
На основание чл. 283 от НПК, се прочетоха писмените доказателства по
делото.
Прокурорът: Нямам искания за други доказателства. Да се приключи
съдебното следствие.
Адв. Б.: Нямам други доказателствени искания. Да се приключи
съдебното следствие.
На основание чл. 286, ал. 2 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧИЛО.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Прокурорът: Уважаеми господин Председател и съдебни заседатели,
поддържам обвинението повдигнато спрямо подсъдимия СТ. П. Д. за
извършено престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК. Доказателствата по
делото сочат, че подсъдимият, както от обективна, така и от субективна
страна, е осъществил състава на това престъпление, като вечерта на
19.08.2018 г. в дома на свидетелката Г. в с. К.й се е заканил с убийство, като й
е казал: „Ще дойда някоя вечер, ще те убия и ще те заколя, както спиш!“. Това
заканване е могло да възбуди основателен страх от осъществяването му. В
подкрепа на този извод са показанията на всички разпитани по делото
свидетели, сред които М.Г., която е съжителствала на семейни начала с
подсъдимия от 18 години, както и показанията на три от децата й. В тази
насока са и прочетените на част от свидетелите в днешното с.з., показания
дадени в хода на ДП. В показанията си М.Г., както и децата й, посочват
обстоятелства относно отправяне на закана за убийство спрямо нея от
подсъдимия Д.. Категорично се установи, че Г. е изпитвала страх от думите
на подсъдимия. Притеснени са били и децата й.
Предвид гореизложеното, моля да признаете подсъдимия за виновен по
така повдигнатото му обвинение и му определите наказание при приложение
на чл.54 от НК, а именно да му бъде наложено наказание лишаване от
свобода за срок от шест месеца, което на основание чл.66, ал.1 от НК, да бъде
отложено за изпитателен срок от три години. Моля в този смисъл да
5
постановите Вашия съдебен акт.
Адв. Б.: Уважаеми господин Председател и съдебни заседатели, считам,
че не се събраха достатъчно доказателства, който по безспорен начин да
докажат наличието на обвинение, за което е внесен обвинителен акт срещу
С.Д., а именно, че в следствие на отправени от него реплики към съпругата
му, е възбуден основателен страх или би могъл да бъде възбуден такъв у нея.
От свидетелите се установи, че този начин на общуване между тях е
ежедневие и въпреки това пострадалата го е приела вкъщи, даже свидетелят
каза, че е живял в дома й. Същата не е подала сигнал към момента, което
показва, че не е изпитала в този момент страх. Жалбата е подадена по-късен
етап, може би посъветвана или консултирана от трето лице. Считам, че по
нищо обстановката през онази вечер не се е различавала от предшестващи
такива. Моля да бъде признат за невинен подзащитният ми, а ако съдът
прецени, че е виновен, предвид заявеното от свидетелите, то моля да вземете
предвид чистото му съдебно минало и да му бъде наложено наказание при
условията на чл.66 от НК. Като смекчаващо вината обстоятелство, моля да се
приеме, че подсъдимият не е ходил и не е притеснявал нито съпругата, нито
децата си, което значи, че самото привличане като обвиняем е изиграло
превантивна функция и донякъде изпълнило целите за закона.
Съдът се оттегли на тайно съвещание да постанови съдебния си акт,
който ще обяви в 14:55 часа.
В 14:55 часа съдът публично в присъствието на ЯРП и адв. Б. обяви
присъдата си.
Съдът определя 30 дневен срок за изготвяне на мотивите към
присъдата.
Протоколът се изготви в с.з., което приключи в 15:00 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6